Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 19.04.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на деветнадесети март

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова и                                 в присъствието на

прокурора                                                     като разгледа докладваното от

съдията Алексиева гр. дело № 9285                                                 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е образувано по искова молба подадена от К.Г.С. срещу С.В.В., с която е предявил иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК.

Ищецът твърди, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 132 по гр.д. № 381/2017 г. по описа на КРС. Поддържа се, че по време на брака от 09.07.1984 г. до 31.03.2001 г. ищецът работел в СО И..ТК Т.София на длъжност началник отдел ТРЗ, а впоследствие като главен счетоводител. Поддържа се, че през периода м.05.1994 г. до м.04.1995 г. бил командирован в бившата СССР на обект „Р.на ДОН“. Твърди се, че през целия този период основният доход за издръжката на семейството идвал от трудовата заетост на ищеца, като през периода на командироване в СССР успял да спести средства, с които след като се върнал бил закупен апартамент № 19, находящ се в гр. София, ул. „*******, бл.А, на втори подпокривен етаж с площ от 85,40 кв.м. Поддържа се, че няколко години по-късно отново с лични средства спестени от работа зад граница, ищецът закупил и поземлен имот, находящ се в гр. София, м. „Мала кория“ с площ от 1145 кв.м., представляващ УПИ VІІ-404, кв.2 по плана на гр. София, м. „Мала кория“ с площ от 560 кв.м. Твърди се, че ответницата никога не е имала претенции по отношение на придобитите по време на брака два недвижими имота.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик на гореописаните два недвижими имота.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата не е депозирала отговор.

         В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез своя процесуален представител. Претендира разноски.

         Ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по същество на спора.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         С влязло в сила на 28.06.2017 г. Решение № 132/28.06.2017 г., постановено по гр.д. № 381/2017 г. по описа на Районен съд-Костинброд, І състав, е прекратен брака между страните, сключен на 16.07.1978 г.

         На 03.02.2003 г. ответницата и в режим на СИО заедно с  ищеца /по време на брака/ придобиват следния недвижим имот: апартамент № 19 на 85,40 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*******, бл.А, на втори подпокривен етаж, чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 36, том І, рег. № 945, дело № 32/2003 г. на В.М., нотариус с рег. № 053 на НК. Апартаментът е закупен за сумата от 37 000 лв.

         На 06.06.2007 г. двете страни по делото придобиват и следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. София, кв.“Княжево“, съставляващ имот пл.№ 404 в кв.2 по плана на гр.София, местност „Мала кория“ с площ от 1145 кв.м., за който съгласно действащата регулация е отреден УПИ VІІ-404 в кв.2  по плана на гр.София, местност „Мала кория“ с площ от 560 кв.м. за сумата от 20 000 лв.

         От трудова книжка № 574 на К.Г.С. се установява, че ищецът и в периода от 09.07.1984 г. до 21.05.2001 г., е работил в СО И..ТК Т.София с трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 300 лв. В периода от месец май 1994 г. до месец април 1995 г. ищецът бил командирован в бившата СССР на обект „Р.на Дон“.

         Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля В.К.С.-син на страните, който установява, че до 1997 г. е живял със своите родители С.С.и К.С. в семейно жилище в кв. „Слатина“. Свидетелят установява, че в периода от 1990 до 2005 г. работел само баща му, включително и в чужбина. Баща му бил човекът, който бил редовно на работа, а апартаментът, който бил купен от „Инжстрой“, където ищецът работел, бил с негово основно участие. В този период майка му също била на работа. Ищецът обаче имал допълнителни доходи от работа в чужбина, а и от обработването на земеделска земя в родния му град Русе.

         При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

         Предявеният иск е с правно основание чл.23, ал.1 от СК.

Основният спор между страните при предявен по реда на  чл. 23, ал. 1 СК иск е, какъв е произходът на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота, като в тежест на предявилото иска лице е да установи размера на личните средства, които е притежавало към момента на осъществяването на придобивния способ /в случая договори за покупко-продажба/, както и каква част от тези средства са вложени при придобиване правото на собственост върху имота.

Липсата на отговор от ответната страна, не освобождава ищецът от доказването на горните обстоятелства.

Съпружеската имуществена общност (СИО) е въведена със СК от 1968 г. При действието на СК от 1968 г. и на СК от 1985 г. режимът на СИО е императивен. СК от 2009 г. също го предвижда, но изключва неговите императивни правила, а го урежда като възможност, която следва от закона, ако съпрузите не са уговорили или законът не допуска да уговорят друго (чл. 18, ал. 2 и § 4 от ПЗР СК от 2009 г.). При СК от 1968 г. преобразуването (трансформацията) на лично имущество се извеждаше по тълкувателен ред (т. 3 от ППлВС № 5/1972 г.). Правната регламентация бе извършена с чл. 21 от СК от 1985 г. Сега я предвижда  чл. 23 СК от 2009 г., а съгласно § 4 от ПЗР на СК от 2009 г., правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.

Както при действието на СК от 1985 г., така и при действието на СК от 2009 г. придобиването на вещни права върху имот, което е резултат от съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО. Законовата презумпция на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. предполага съвместния принос. Същото законово предположение предвижда и чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. Следователно когато недвижимите имоти са придобити по време на брак по договори за покупко-продажба, сключени при действието на СК от 1985 г., а в исковото производство единият от съпрузите твърди, че имотите са лична негова собственост, защото цената е платена с лични средства на този съпруг, то в негова тежест, в случая на ищеца е да проведе обратното доказване по законовата презумпция за съвместен принос. Последното не бе сторено в процеса.

         Събраните по делото доказателства установяват придобиването на правото на собственост върху процесния апартамент и процесното УПИ по време на брака на страните по делото, прекратен при действието на СК в сила от 01.10.2009 г. По тази причина и на основание § 4, ал. 1 СК във връзка с чл. 21, ал. 1 СК и с оглед разясненията по т. 4 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г., Решение № 259 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 96/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение № 216 от 15.10.2013 г. по гр. д. № 2925/2013 г. на ВКС, I г. о. (и цитираните в него) се налага извода, че се касае за имущество в законов режим на общност.

Предвид горното и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно главно доказване в подкрепа на заявеното в исковата молба твърдение, че е спестил средства от работата си зад граница, с които средства е закупил процесните два имота.

Критерият за преобразуване на лично имущество в закупените през време на брака имоти е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства.

Въпреки разпределената му от съда доказателствена тежест, ищецът не успя да докаже какъв е бил размерът на получаваното от него възнаграждение в чужбина, че е спестил от това възнаграждение средства в размер на вложените в покупката на двата процесни имоти, че именно с тези спестени пари е заплатил продажната цена на двата имота.

Показанията на разпитания свидетел Владимир С. не установяват заявените в исковата молба твърдения. От друга страна и от доказателствата по делото не се установява, след 21.05.2001 г. ищецът да е реализирал доходи и съответно техния размер.

При това положение и при липсата на убедителни доказателства за придобиване на имотите с лични на ищеца средства, искът по  чл. 23, ал. 1 СК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

         При този изход на делото на ищеца разноски не се дължат. Ответницата не е правила разноски, не е заявявала искане за такива, поради което не й се присъждат такив.

         Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения от К.Г.С., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК против С.В.В., ЕГН **********,***, за признаване в отношенията между страните, че апартамент представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.300.592.1.19, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, район Възраждане, ул. „*******, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.300.592, при съседни самостоятелни обекти в сградата: за същия етаж: 68134.300.592.1.20, под обекта: 68134.300.592.1.16, 68134.300.592.1.15, над обекта: няма и че поземлен имот с идентификатор 68134.1897.404, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.София, район Витоша, кв.Княжево с площ от 990 кв.м., съставляват имущество, придобито от К.Г.С. при условията на изключителна собственост вследствие на пълна трансформация на лично имущество на основание  чл. 23, ал. 1 СК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: