Р Е Ш Е Н И Е № 140
гр. Габрово, 02.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО ........ в открито съдебно
заседание на шести октомври........ през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря …..ЕЛКА СТАНЧЕВА.... и
в присъствието на прокурора …….ЛЮДМИЛА РАЧЕВА …..... като разгледа докладваното
от съдия КОСЕВ КНАХД№116 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по
жалба на “*****”ООД гр. Габрово, представлявано от Управител против Решение №79 от 17.06.2021 година на Районен съд
Габрово, постановено по НАХД №318 по описа за 2021 година. С посоченото Решение РС Габрово е изменил Наказателно
постановление № 07-0001357 от 22.03.2021 година на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” Габрово, като е намалил размера на наложената имуществена
санкция на Дружеството от 2000 лева на 1500 лева.
В жалбата се
твърди, че постановеното Решение на ГРС било неправилно и незаконосъобразно.
Според жалбоподателя неправилно била определена датата на
извършване на нарушението, както и не бил взет предвид факта, че за едно и също
нарушение били налице две постановени наказателни постановления. Излагат се
мотиви за това, че неправилно съдът бил игнорирал представения по делото
Граждански договор, налице били несъответствия в събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като се акцентира върху представения по време на
проверката Граждански договор и неговите клаузи както и функциите които
следвало да изпълнява работничката Н** З***.
Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно Решение,
като бъде отменено и НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован се представлява от процесуален представител, който заявява че поддържа
подадената жалба и изложените доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ответната страна Дирекция
“Инспекция по труда” Габрово, редовно призовани, не се представлява в открито
съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. В
представена по делото Молба взема становище по жалбата и заявените в нея
искания. Счита същата за неоснователна, поради което Решението на ГРС следва да
бъде оставено в сила. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност
на Решението на районния съд, поради което последното следва да бъде оставено в
сила.
Пред
настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.
Касационната жалба е допустима като
подадена в срок от процесуално легитимирано лице- представляващ управител
Дружеството.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следната
фактическа обстановка:
На 20.01.2021г. за периода от
14.20 до 15.20 часа инспектори в ДИТ извършили проверка по работни места в
производствен цех за производство на плетен трикотаж, находящ се в гр. Габрово,
ул. „Марин Дамянов“№23, стопанисван от „Вива 09“ООД Габрово. Изискали да им
бъде предоставена и документацията на дружеството, което било изпълнено.
При проверка на място в
проверявания обект- производствен цех за производство на плетен трикотаж,
находящ се в гр. Габрово, ул. „М*Д*“№**, стопанисван от „*******“ООД Габрово и
по представените документи било установено, че „****“ООД гр. Габрово ЕИК**********
в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал на
20.01.2021г. в 14.35ч. Н* В* З* да предоставя работната си сила, като извършва
трудова дейност като „кетелист“, в условия с определено работно място-
производствен цех за производство на плетен трикотаж, находящ се в гр. Габрово,
ул. „М* Д*“№**, стопанисван от „******“ООД Габрово- цех „кетел“, с
регламентирано работно време и уговорено трудово възнаграждение, като не е
сключил трудов договор с Н* В* З* ЕГН********** преди постъпването й на работа.
За констатираното нарушение
бил съставен и АУАН №07-0001357 от 19.02.2020г., а въз основа на него било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на съвкупна преценка
на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д* Н*
Г*, Б* И* Т* и Р*С*Б*, както и приложените писмени такива.
НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия като
в тази връзка по делото е представено заверено копие от Заповед № ЧР-008 от 08.01.2020г. на Изпълнителен директор на ИА „ГИТ”
София. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.
416, ал. 1 от КТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че в производството по
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалния и на материалния закон.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Текстът на посочената като нарушена разпоредба
гласи следното: „Трудовият
договор се сключва в писмена форма”.
Административно- наказващият орган на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ е наложил на дружеството- жалбоподател наказание имуществена санкция в размер от 2 000.00лева,
която като размер е над минималния, предвиден за подобно деяние.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител,
дружеството- жалбоподател излага доводи, че в производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административно наказание са
допуснати съществени нарушения на материалния закон и производствените правила.
Доводите, които са изтъкнати пред първоинстанционния съд са били
представени и пред настоящата касационна инстанция. Същите са обсъдени подробно
в Решението на РС Габрово, като настоящия съдебен състав на ГАС споделя изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлена защитната теза на пр.
представител на санкционираното Дружество.
Правилно състава на РС Габрово не е кредитирал с доверие аргументите,
изложени в жалбата и в съдебно заседение пред първоинстанционния съд за това,
че в случая не бил осъществен състава на посоченото в НП нарушение.
Трудови са отношенията, които се пораждат при предоставяне и използване
на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице (работник или
служител) на друго лице – работодател. Характерът им на трудови се определя от
техния обект, а именно работната сила на работника, която е присъща на човека и
се съдържа в неговата личност, поради което отдаването й под наем поставя
наемния работник не само в икономическа, но и в лична зависимост от
работодателя: той е длъжен да бъде на разположение на работодателя, да му се
подчинява и да изпълнява неговите нареждания при извършването на определената
работа в процеса на нейното изпълнение. Трудовото правоотношение има и своето
специфично съдържание - работен режим, трудово възнаграждение, работно време и
работно място, като едни от характеристиките на трудовата дисциплина,
дисциплинарна отговорност и други.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
правилно първоинстанционния съд както и контролните органи са приели, че
съществуващите взаимоотношения между Н* В* З* и санкционираното Дружество
следва да се квалифицират като трудовоправни, а не гражданскоправни.
При правилно и напълно изяснена фактическа
обстановка правилно първоинстанционния съд е приел от правна страна, че Дружеството жалбоподател, в качеството му на
работодател е осъществил нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, като е допуснал Нина Зехирова да работи с определено работно време, определено
работно място и трудова дисциплина, без да е сключен писмен трудов договор.
Писмената форма е установена за сключването на всеки вид трудов договор,
независимо от неговия вид: срочен, безсрочен, със срок за изпитване, ученически
и др. Формулировката на чл. 62 от КТ
визира трудови договор изобщо, като спазването на писмената форма е задължение
на работодателя. Безспорно
установено по делото е, че Нина Зехирова е била допусната да работи в обекта, без да има
сключен писмен трудов договор, като в тази насока правилно съдът е събрал и
кредитирал както писмени така и гласни доказателства. Представеният граждански договор
противоречи на фактите установени при извършената проверка. От събраните по делото доказателства се установява, че са налице признаците на трудово
правоотношение, тъй като е налице полагане на труд, създадена организация,
контрол от страна на работодателя при полагането на труда, които работникът
следва да изпълнява. Налице е многократно и повтарящо се изпълнение на
трудовата операция, като тяхното повтарящо се изпълнение запълва предоставянето
и прилагането на работната сила на работникът или служителя и налага
сключването на писмен трудов договор. В случая се установява, че З* е извършвала възложената работа в
помещение и с машина, които са част от материалната база на дружеството
жалбоподател, в установеното за цеха работно време от 8:00 до 17:00, с
ползването на определените в работно време почивки, като извършването на
работата - верижен бод, е свързано с изработката на трикотажни изделия по модел
и технология, одобрени от работодателя, като З* се е подчинявала на определена в цеха трудова
дисциплина и организация на труда.
Работата й не е била с определен времеви диапазон- работно време, като
няма данни да е имала почивни дни. Като трудови дейности са посочени- да мие
тави, тенджери и почиства обекта- цеха. Между страните е договорено и
възнаграждение в размер на 80 лева.
В тази връзка правилно не е кредитиран с доверие представения Граждански
договор между страните. Същият очевидно е съставен в подкрепа на защитната теза
на санкционираното Дружество и има за цел да прикрие съществуващо и установено
вече трудово правоотношение между З* и Дружеството. Трудовите функции, които са
вменени с представения Граждански договор за работника нямат характер и не
определят възникналото провоотношение като гражданско правно- осъществяване на
дейност за постигане на определен резултат, а определят дължимата престация на
работна сила като такава, определяща се като трудовоправно отношение.
В наказателното постановление нарушението е описано ясно, точно и
разбираемо. Посочени са обстоятелствата,
при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на
материалния закон. АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и
обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е
санкционирано дружеството-жалбоподател. Тези доводи на жалбоподателя също
са били изложени пред първоинстанционния съд, който подробно е мотивирал защо
не ги възприема. Изводите на състава на ГРС в тази насока са приемат напълно от
настоящата съдебна инстанция.
В случая не са налице две наказателни постановления за едно и също
деяние, а двете постановени такива се отнасят до две различни нарушения на едно
и също дружество по отношение на две отделни лица, едно от които е Н* З*. При
постановяване на процесното НП действително е налице техническа грешка, тъй
като при прочит на обстоятелствената част на санкционния акт е видно, че същият
се отнася до нарушение по отношение на трудовото правоотношение на Н* З*, а не
за такова за Н* Д* Ц*, предмет на представено НП№07-001358/22.03.3021г. В
цитираното НП поради техническа грешка е посочено и името на Н* З* но при
анализ на обстоятелствената част става ясно, че се отнася до Н*Ц*, която също е
полагала труд в процесното Дружество.
Не се споделят и доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение при
посочване на датата на осъществяването му. Настоящата касационна съдемна
инстанция възприема становището на административно наказващия орган, което е и
прието от РС Габрово.
Правилно състава на РС Габрово е приел за безспорно установено, че
работодателят „*****”ООД гр. Габрово е осъществил състава на нарушението по чл.
62, ал. 1 от КТ, което е основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност, съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ.
Наложената на Дружеството имуществена санкция е в установения в Кодекса на
труда размер, предвиден за подобни деяния. Съдът споделя изложените мотиви на
първоинстанционния съд въз основа на които е намалил размера на наложената
имуществена санкция.
Пред настоящата
съдебна инстанция не са представени писмени доказателства, които да изменят
установената от административния орган и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и които да водят до нови крайни изводи от правна страна, различни от
тези на ГРС. Представените пред настоящата съдебна инстанция не изменят нито
фактическата обстановка, нито навеждат до нови изводи, различни от тези до
които е достигнал АНО и първоинстанционния съд. Неоснователни са и изложените
доводи за противоречие на обжалваното Решение с процесуалния и материалния
закон.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав счита, че Решението на ГРС е правилно
и законосъобразно. Доводите на процесуалният представител на жалбоподателя са
несъстоятелни, като въпросите които се третират в жалбата пред АС Габрово са
обсъдени от първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав споделя изцяло
изводите на РС Габрово по изложените по- горе съображения. Правилно е преценен
размера на наложената санкция, като настоящата съдебна инстанция споделя
изводите на РС Габрово в тази насока.
При проверка пред настоящата съдебна инстанция съдът не
констатира пороци в Решението, които да водят до неговата отмяна, като
съдебният акт съответства изцяло на материалния закон. Решение №79/17.06.2021г.
по НАХД№318/2021г. на ГРС като правилно, законосъобразно и обосновано следва да
бъде потвърдено.
При този изход на
делото, а именно отхвърляне на оспорването и потвърждаване на Решението на РС
Габрово основателно се явява и искането на пр. представител на ответника за
присъждане на разноски. В случая
ответникът черпи права от ал. 3, на чл. 63
от ЗАНН според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Член 143, ал. 4 от АПК, предвижда жалбоподателя да
заплати всички разноски сторени от другата страна при отхвърляне на
оспорването. Вън от всякакво съмнение е, че ответникът покрива понятието
“другата страна” използвано от посочената правна новела. Текстът на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е категорично
ясен – В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПрП. Съобразявайки се фактите и
правните норми посочени по-горе, настоящият състав намира че искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение основателно и следва да бъде
уважено в размер на 120 лева което
е съобразено с
предвидения размер по
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 37
от Закона за правната помощ. В случая липсва възражение за прекомерност от страна на
пр. представител на санкционираното Дружество, жалбоподател в настоящото
съдебно производство. По тази
причина разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника в посочения по-
горе размер.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№79/17.06.2021г. по НАХД№318 по описа на Районен съд Габрово за 2021г. като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „*******“ООД
гр. Габрово ЕИК************** да заплати на ИА Главна инспекция по труда София
сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща направени разноски
по делото- възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: