Р Е Ш Е Н И Е
№260174 04.08.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 1245 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на комплекс „****”, с адрес: ********”, представлявана от Председателя С.В.Л.,
подадена чрез пълномощника им – адв.Т.П. ***, със
съдебен адрес:*** против А.Л.К. с
Булстат *****, роден на ***г. и И.Ю.К. с Булстат *****, родена на ***г.,
двамата граждани на РБългария, с адрес: *****. В
исковата молба се сочи, че ответниците са собственици
на недвижим имот, находящ се на адрес ********представляващ:
Самостоятелен обект с идентификатор № ********, разположен на етаж нула, с площ
от 88 кв.м, заедно с 12,38 кв.м идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху терена, съгласно нотариален акт № ***, том І, дело № ***
от 12.03.2012г. на Нотариус Л.Ч.с рег.№***на НК, с район на действие –
РС-Несебър. Сочи се, че с Решение на ОСЕС от 31.07.2015г по т.8 от дневния ред,
бил определен размера на годишната такса за поддръжка и управление, а именно -
4 евро за кв.м от площта на всеки самостоятелен обект на собственост, ведно с
общите части, а по т.9 - годишната такса за фонд „Ремонт и обновление"
била определена в размер на 1 евро за кв.м от площта на всеки самостоятелен
обект на собственост, ведно с общите части. С Решение на ОСЕС от 29.07.2017г.,
по т.5 и т.6, този размер бил изменен, като годишната такса за поддръжка и
управление била определена на 3,5 евро, а за фонд „Ремонт и обновление" в
размер на 1,5 евро. Със същото решение по т.7 от дневния ред бил определен и
срокът за заплащане на тези суми - до 30 септември на текущата година. С
Решение от 27.07.2018г. по т.4 от дневния ред, ОСЕС е потвърдило този размер и
срока за плащане. Твърди се, че и трите решения са влезли в сила. Сочи се, че
съгласно посочените решения ответниците, в качеството
им на собственици на описания недвижим имот, дължат на ЕС годишни такси за
2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в размер по 501,85 евро за всяка година или
общо в размер на 2007,40 евро. Твърди се, че ответниците
са извършили частично плащане на дължимите от тях суми, както следва: на
27.09.2017г. са платили 102,12 евро; на 27.09.2017г. – 153,18 евро и на
05.06.2019г. – 150,63 евро, или общо платената от тях сума за процесния период била 405,93 евро. Неплатената част от
годишните такси в размер на 1601,47 евро до този момент, въпреки многократното
напомняне за това, не била постъпила по сметката на Етажната собственост.
Гореизложеното е
мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците А.Л.К. и И.Ю.К. да заплатят на Етажната
собственост сумата в размер на 1601,47 евро (равняващи се на 3132,20 лева),
представляваща неплатени дължими парични вноски за разходите за управление и
поддържане на общите части на к-с **** и фонд „Ремонт и обновление" за
2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., ведно със законната лихва върху дължимата сума
от датата на завеждане на исковата молба – 17.12.2019г. до окончателното й
изплащане. Представят писмени доказателства. При оспорване от страна на
ответника на претендираните суми, правят искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Претендират присъждане на
заплатените по делото разноски.
Предявени са
искове с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, подаден чрез процесуалния им представител – адв.Ц.М. ***, с който оспорват предявения иск, като
недопустим, неоснователен и недоказан, и моли да бъде оставен без уважение. По
отношение на сумата от 501,85 евро, представляваща вноска за разходи за
управление и поддържане на общите части на сградата и фонд „Ремонт и
обновление" за 2016г., ответниците правят
възражение за изтекла погасителна давност, поради изтичане на повече от три
години от датата на подаване на исковата молба в съда, както и повече от три
години за претендираните обезщетения, поради липсата
на падеж за заплащане на сумите в Протокола от проведеното на 31.07.2015г.
ОСЕС. На следващо място сочи, че при определяне на дължимата от собствениците
такса за управление и поддръжка не е зачетен броя на собствениците, обитателите
и ползвателите съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Заявява, че
съгласно цитираните решения на ОСЕС, размерът на вноските е определен на база
сбор на общата квадратура на всеки един самостоятелен обект. С оглед на това
ответницата счита, че начина на изчисляване и разпределяне на вноските за
разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и фонд „Ремонт и
обновление" е незаконосъобразен извършен и противоречи на разпоредбите на
чл.48, чл.50 и чл.51 от ЗУЕС. На следващо място, заявява, че от исковата молба
не става ясно как се определя годишния период, за който се претендират процесните сумите, тъй като в исковата молба се сочи период
2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. Твърди, че от страна на ответницата редовно са
заплащани суми за разходи за управление и поддържане на общите части на
сградата и фонд „Ремонт и обновление". Наред с горното, се сочи, че ответниците при спазване на разпоредбите на ЗУЕС са
уведомили Председателя на Управителния съвет относно пребиваването си на
територията на комплекса, като той е бил наясно, че през част от процесния период същите не са обитавали в имота си повече
от 30 дни годишно. В тази връзка, считат, че са освободени от задължението си
за заплащане на такси за поддръжка и управление. Предвид гореизложеното се моли
съда да отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан. При условията на
евентуалност се моли да бъдат прогласени за нищожни приетите решения по т.8 от
дневния ред на ОСЕС от 31.07.2015г., решенията по т.5 и т.6 от дневния ред на
ОСЕС от 29.07.2017г. и решението по т.4 от дневния ред на ОСЕС от 27.07.2018г.
Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по
делото разноски. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели при
режим на довеждане, с показанията на които ще установяват твърдението, изложени
в отговора на исковата молба, както и пребиваването на ответницата на
територията на комплекса през процесния период.
В изпълнение
указанията на съда, дадени с Определение от 21.05.2020г., постановено по
настоящото дело, по делото постъпи молба с вх.№ 4631 от 18.06.2020г., подадена
от ЕС на комплекс „****“ – с.***, общ.Несебър, чрез процесуалния им
представител /л.47/, с която уточняват претенциите си, начина на формирането им
за всяка една от процесните години, техния падеж – до
30 септември на текущата година, като заявяват, че претендират сумите поравно от двамата ответници.
Представят протоколи за обявяване на решенията на ОС на ЕС от 2017г., 2018г. и
2019г. /л.48-50 вкл./.
С протоколно
определение от 07.07.2020г., съдът на основание
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК спря производството по настоящото дело до приключване
на производството по гр.д. № 851/2019г. по описа на РС-Несебър с влязло в сила
решение. С Определение от 02.02.2021г., постановено
по настоящото дело, производството по делото бе възобновено.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на Етажната собственост на комплекс „****“
поддържа исковата молба, ведно с допълнително направеното уточнение на исковите
претенции. Прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Във
връзка с изготвеното по делото заключение по допуснатата от съда
съдебно-счетоводна експертиза, процесуалният представител на ищеца направи на
основание чл.214 от ГПК изменение на размера на предявените от тях искове,
което бе прието от съда, както следва: за
2016г. – вместо сумата от 399,73 евро се претендира сумата от 249,15 евро; за 2017г. – вместо сумата от 348,67
евро се претендира сумата от 348,72 евро, за
2018г. – вместо сумата от 351,20 евро се претендира сумата от 501,90 евро и
за 2019г. – вместо сумата от 501,85
евро се претендира сумата от 501,90 евро, или вместо общо сумата в размер на
1601,47 евро, исковете да се считат предявени за сумата общо в размер на
1601,67 евро, всички суми платими по равно от двамата ответници.
Оспорват възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните такси за 2016г. Претендират присъждане на
заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
Правят възражение за прекомерност на претендираното
от процесуалния представител на ответниците
адвокатско възнаграждение.
Процесуалният
представител на ответниците поддържа изцяло подадения
писмен отговор на исковата молба. Твърди, че доверителите му са изплатили претендираните такси за всички години. Наред с това
заявява, че още през 2015г., ответниците са уведомили
управителя на официалната електронна поща на етажната собственост, че няма да
пребивават през следващата година повече от 30 /тридесет/ календарни дни в
комплекса. Също претендират присъждане на заплатените по делото разноски,
съгласно приложения списък.
Съдът намира, че
депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен
интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ ***, дело № *** от
12.03.2012г. на Нотариус с рег.№ ***на НК, с район на действие – РС-Несебър се
установява, че ответниците А.К. и И.К. са собственици
на самостоятелен обект в Етажната собственост на комплекс „****“, бл.1, вх.Б, находящ
се в с.***, общ.Несебър, обл.Бургас, представляващ:
Апартамент № *, с идентификатор ********, на площ от 88 кв.м, ведно с 12,38
кв.м идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот /л.5-7 вкл./.
Не се спори
също, че за Председател на УС на ЕС е избран С.В.Л./л.13-гръб/, който заема
длъжността и към настоящият момент.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС. В доказателствена
тежест на ищеца по иска с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответниците
са собственици на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на
етажна собственост и че с решения взети от Общото събрание на Етажната
собственост е определен размера на дължимите от собствениците вноски за таксата за управление и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е настъпила изискуемостта на
вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на ответниците
е да докажат, че са изпълнили задължението си да заплатят претендираните
от ищеца суми, съответно, че е отпаднала отговорността им за това. Тежестта на
доказване е указана на страните с Определение от 21.05.2020г., постановено по
настоящото дело /л.41-43 вкл/.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
От фактическа
страна по делото безспорно се установи, че ответниците
А.К. и И.К. са собственици на самостоятелен обект в процесната
сграда, която се намира в режим на етажна собственост.
Съгласно чл.6,
ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание чл.11,
ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата. От събраните по
делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че с Решение на
ОСЕС от 31.07.2015г по т.8 от дневния ред, бил определен размера на годишната
такса за поддръжка и управление, а именно - 4 евро за кв.м от площта на всеки
самостоятелен обект на собственост, ведно с общите части, а по т.9 - годишната
такса за фонд „Ремонт и обновление" била определена в размер на 1 евро за
кв.м от площта на всеки самостоятелен обект на собственост, ведно с общите
части. С Решение на ОСЕС от 29.07.2017г., по т.5 и т.6, този размер бил
изменен, като годишната такса за поддръжка и управление била определена на 3,5
евро, а за фонд „Ремонт и обновление" в размер на 1,5 евро. Със същото
решение по т.7 от дневния ред бил определен и срокът за заплащане на тези суми
- до 30 септември на текущата година. С Решение от 27.07.2018г. по т.4 от
дневния ред, ОСЕС е потвърдило този размер и срока за плащане. Твърди се, че и
трите решения не са били обжалвани и са влезли в сила. Относно взетите решения
на проведеното на 24.07.2019г. ОС на ЕС, въз основа на което се претендират
дължими такси за 2019г., по делото е изготвена и представена служебна справка
от гражданско отделение при РС-Несебър /л.67/, от която се установява, че
решенията са били предмет на оспорване по гр.д. № 851/2019г. по описа на
РС-Несебър, производството по което е било прекратено определение, потвърдено
от въззивната инстанция с влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила,
решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици
включително и за тези, които са гласували против. Мотивиран от изложеното,
настоящият състав счита, че ответниците А.К. и И.К.,
като собственици на самостоятелен обект в процесната
ЕС – Апартамент № 8, дължат такса за управление и поддръжка и такса „Фонд и
обновление“ за претендирания период от 2016г. до
2019г. вкл.
По наведеното от
процесуалния представител на ответниците възражение
за нищожност на приетите решения на ОС на ЕС, проведени в процесния
период, за да се произнесе, съдът съобрази:
Извън
определения по чл.40 от ЗУЕС срок не
може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. След
като оспорените от ответниците решения не са били
обжалвани в законоустановения срок или тяхното
изпълнение не е било спряно от съда, те обвързват всички етажни собственици,
включително и тези които са гласували против тях, и не може по пътя на косвен
съдебен контрол да бъде констатирана тяхната нищожност. Затова и всички
изтъкнати от процесуалният представител на ответниците
аргументи в подкрепа на тезата за нищожност на приетите решения са правно ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани в настоящата
производство. Съдът намира за нужно да добави, че за атакуване на
решенията на ОС е предвиден специален ред - този по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС,
уреждащ съдебният надзор върху решенията на Общото събрание, които противоречат
на закона. Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен и
до влизане в сила на решение по него, с което атакуването решение да се отменя,
това решение се ползва със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда на чл. 38
от ЗУЕС. При това положение задължителната сила на тези решения следва да бъде
зачетена и следва да се приложат съответните правни последици. Изводът, който се налага е, че горепосочените решения, взети на проведените
през 2015г., 2017г., 2018г. и 2019г. подлежат на изпълнение.
Неоснователни са
и възраженията на ответниците, свързани с начина на
формиране на дължимите такса „Управление и поддръжка“ и фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 2016г. до 2019г. вкл. Както съдът посочи по-горе, няма
правна възможност в настоящото производство да се навеждат възражения срещу решенията на Общите събрания,
проведени на горепосочените дати, поради което съдът следва да се съобрази с
тях.
Що се касае до възражението на процесуалния
представител на ответниците за приложение на чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС, същото се явява неоснователно. Във всички случай, за да се
приложи разпоредбата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, собственик, ползвател или
обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година
следва да е уведомил писмено
председателя на управителния съвет/управителят на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, собственик или ползвател,
който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от 30 дни в
рамките на календарната година, уведомява писмено
управителя или председателя на УС. Това задължение на етажните собственици важи
за всяка отделна календарна година. В настоящият случай, до приключване на
производството по събиране на доказателства, от страна на ответниците
не бяха представени писмени доказателства в горепосочения смисъл за процесния период от 2016г. до 2019г. вкл.
По
отношение възражението за изтекла погасителна давност на задълженията на ответниците за заплащане на такси за 2016г., за да се
произнесе съдът съобрази:
Видно от протокола от проведеното на
29.07.2017г. на ОС на ЕС, по т.7 от дневния ред е прието решение - дължимите от
собствениците вноски да бъдат заплащани от 30 септември на текущата година,
т.е. за 2016г. и 2017г. таксите за управление и поддръжка и вноската за фонд
„Ремонт и обновяване“ е следвало да бъдат заплатени най-късно до 30.09.2017г.
От тогава е започнала да тече и тригодишната давност за погасяването им, която
е изтекла на 30.09.2020г. От данните по делото се установява, че исковата молба
е входирана в съда на 17.12.2019г. т.е. преди
изтичането на давностния срок за погасяване на
вземането, поради което възражението за това е неоснователно.
За установяване на точният размер на
дължимите от ответниците такси към ЕС, съдът допусна
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че общо неплатените суми за процесните
периоди са в размер на 1601,67 евро, разпределени между собствениците по 800,84
евро. По години, неплатените суми са както следва: за 2016г. – 249,15 евро, за
2017г. – 348,72 евро, за 2018г. – 501,90 евро и за 2019г. – 501,90 евро /л.93/.
С оглед на това, съдът намира за основателен предявеният от ищеца иск за
осъждане на ответниците да заплатят по равно на ЕС на
комплекс „****“ сумата общо в размер на 1601,67 евро, представляваща дължими от
ответниците годишна такса „Управление и поддръжка“ и
фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 2016г. до 2019г. вкл.
От
всичко изложено до тук може да се направи извод, че по делото са доказани
всички елементи от фактическия състав на предявения иск чл.38, ал.1 ЗУЕС, поради което същият следва да бъде изцяло уважен в
горепосочения размер от общо 1601,67 евро. Както вече се посочи от значение е,
че са приети решения на Етажната собственост, които са обвързващи за
собствениците на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС.
С оглед изхода по делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят заплатените по делото
разноски, възлизащи общо в размер на 1015,30 лева, от които: 125,30 лева –
заплатена държавна такса, 350 лева – възнаграждение за вещото лице и 540 лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Л.К. с Булстат
*****, роден на ***г. и И.Ю.К. с Булстат *****, родена на ***г., двамата
граждани на РКазахстан, с адрес: *****, със съдебен
адрес:*** /чрез адв.Ц.М. ***/ да заплатят по равно на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на комплекс „****”, с адрес: ********”, представлявана от
Председателя С.В.Л., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Т.П.
***/, сумата общо в размер на 1601,67
евро /хиляда шестстотин и едно евро и шестдесет и седем евроцента/, от
които: за 2016г. – сумата от 249,15
евро; за 2017г. – сумата от 348,72
евро, за 2018г. – сумата от 501,90
евро и за 2019г. – сумата от 501,90
евро, представляваща незаплатени годишни такса за управление и поддръжка и
„Фонд и обновление“ за общите части на ЕС на комплекс „****“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.12.2019г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на А.Л.К. с Булстат *****,
роден на ***г. и И.Ю.К. с Булстат *****, родена на ***г., двамата граждани на РКазахстан, с адрес: *****, със съдебен адрес:***
/чрез адв.Ц.М. ***/ да заплатят по равно на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „****”, с
адрес: ********”, представлявана от Председателя С.В.Л., със съдебен адрес:***
/чрез адв.Т.П. ***/, сумата общо в размер на
1015,30 лева /хиляда и петнадесет
лева и тридесет стотинки/, представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: