РЕШЕНИЕ
№ 1032
гр. Варна, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20223110115136 по
описа за 2022 година
Производството е за делба на недвижим имот, във фазата по
извършването.
Образувано е въз основа на искова молба на Т. Г. И., ЕГН ********** и
Т. Г. С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***********, с която против А. Й.
А., ЕГН ********** и Г. Й. А., ЕГН **********, двамата с адрес: ********, е
предявен иск за делба, като с решение №2244/21.06.2023 г. по настоящото
дело е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект с идентификатор **********, представляващ жилище – апартамент,
заемащ целия трети жилищен етаж на сграда с адрес: ********, със застроена
площ от *** кв.м, състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални,
баня и тоалет, ведно с прилежащите му 12.34 кв.м ид.ч. от общите части на
сградата вкл. и вътрешното стълбище, както и съответните ид.ч. от правото на
строеж, при граници на обекта: на същия етаж – няма; над обекта – няма; под
обекта – обект с идентификатор *********, между съделители, с квоти: за Т.
Г. И., ЕГН ********** и Т. Г. С., ЕГН ********** – 4/6 ид.ч.; за А. Й. А., ЕГН
********** – 1/6 ид.ч. и за Г. Й. А., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч.
За установяване поделяемостта на заявения за делба недвижим имот,
както и пазарната му стойност, по делото е допуснато провеждане на съдебно-
оценителна експертиза /СОЕ/, от приетото заключение, на която се
установява, че делбеният имот е неподеляем съобразно броя на съделителите
и квотите в съсобствеността. Пазарната стойност на същия е в размер на
1
***** лева, а средномесечната пазарна наемна цена на имота е в размер на
830 лева.
От събраните по делото доказателства и от заключението на СОЕ, се
установява, че заявения за делба имот е неподеляем. Невъзможно е поставяне
на дял в натура, като съсобствеността не може да бъде прекратена по реда на
чл. 353 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.348 ГПК, когато някой имот е неподеляем
и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде
изнесен на публична продан, като съделителите могат да участват при
наддаването в публичната продан.
Ищците предявяват за съвместно разглеждане, по реда на чл.346 ГПК,
претенции по сметки, а именно: за осъждане на всеки от ответниците да им
заплати, обезщетение за еднолично ползване на имота, в размер на 276,66
лева, за периода от поканата, връчена им с исковата молба – 15.12.2022 г. до
датата на предявяване на иска – 21.11.2023 г. Отправено е искане и за
осъждане на всеки от ответниците да им заплаща обезщетение за еднолично
ползване на имота, в размер на 276,66 лева, за периода от датата на
предявяване на претенциите по сметки – 21.11.2023 г. до окончателното
прекратяване на съсобствеността.
Съгласно нормата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
За уважаване на тази претенция е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки – съсобственото имущество да се ползва лично от ответниците
и до същите да е достигнало волеизявлението на ищците за искането им да
бъде заплащано обезщетение за едноличното ползване на вещта.
Съгласно разрешението, дадено с ТР №7/2012 г. на ОСГК, ВКС, лично
ползване по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. С мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че претенцията
за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава
пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението , за задоволяване на свои /лични или на семейството си/
потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.
Страните не спорят, че ответниците ползват еднолично делбения имот,
както към датата на подаване на исковата молба в съда, така и към датата на
слагане край на съдебното дирене. Не се спори, че ответниците ползват имота
в обем, надхвърлящ правата им в съсобствеността към 15.12.2022 г. – датата,
на която им е бил връчен препис от исковата молба, в която е обективирана
покана за заплащане на обезщетение. Не се спори, че ответниците не са
2
поканили ищците да ползват имота, според правата им в съсобствеността,
както и че такава възможност не е била осигурена.
От показанията на разпитания по делото свидетел, воден от ищеца –
П.Х.Х. /без дела и родство със страните/, се установява, че същият е
присъствал на разговор, проведен в делбения имот, между ищеца Т. И. и мъж
- обитател на жилището, като в хода на разговора, последният отхвърлил
поканата на ищеца да се изнесе, за да може имотът да бъде отдаван под наем.
Твърди, че отговорът на живеещия в имота бил - "Няма да стане нищо
такова".
В проведено по делото открито съдебно заседание, ответниците не
оспорват твърдението на пълномощника на ищците, че доброволно
разрешаване на спора е невъзможно, тъй като ответниците няма къде да
живеят.
При горните доводи, съдът намира, че ищците са били лишени от
възможността да ползват делбения имот, като са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение. Съгласно заключението на проведената по
делото съдебна експертиза, средномесечната пазарна наемна цена на имота е
в размер на 830 лева. Ответниците дължат обезщетение в размер, съобразен с
притежаваните от ищците квота в съсобствеността – общо 553,33 лева.
Поканата за заплащане на обезщетение е получена от ответниците с
връчване на препис от исковата молба – 15.12.2022 г., поради което
обезщетението е дължимо за периода от 15.12.2022 г. до датата предхождаща
датата на предявяване на претенциите по сметки – 20.11.2023 г. От
следващата дата – 21.11.2023 г. до окончателното приключване на делбата, в
полза на ищците следва да се присъди обезщетение за лишаването им от
ползване на собствената им 4/6 ид.ч. от делбения имот, на осн. чл.344, ал.2
ГПК.
Отговорността за разноски в настоящото производство следва да се
възложи на съделителите, при съобразяване на квотите им в съсобствеността
и стойността на дяловете им, определена със СОЕ. В тежест на ответниците
следва да бъдат възложена тежестта за заплащане на разноски по предявените
искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, възлизащи на сума в общ размер на
800 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН,
следният недвижим имот, а именно - самостоятелен обект с идентификатор
**********, представляващ жилище – апартамент, заемащ целия трети
жилищен етаж на сграда с адрес: ********, със застроена площ от *** кв.м,
състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалет,
3
ведно с прилежащите му 12.34 кв.м ид.ч. от общите части на сградата вкл. и
вътрешното стълбище, както и съответните ид.ч. от правото на строеж, при
граници на обекта: на същия етаж – няма; над обекта – няма; под обекта –
обект с идентификатор *********. на стойност ***** лева,
ПРИ НАЧАЛНА ЦЕНА, определена от съдебния изпълнител, като
получената при продажбата сума се разпредели между съделителите
съразмерно на квотите им в съсобствеността, а именно:
за Т. Г. И. и Т. Г. С. – 4/6 ид.ч.;
за А. Й. А. – 1/6 ид.ч. и
за Г. Й. А. - 1/6 ид.ч.
ОСЪЖДА А. Й. А., ЕГН ********** с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ
на Т. Г. И., ЕГН ********** и Т. Г. С., ЕГН **********, двамата с адрес:
***********, сума в размер на 276,66 лева, месечно, представляваща
обезщетение, съразмерно на притежаваните от ищците квота в
съсобствеността, за лишаването им от ползване на собствената им 4/6 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор **********, представляващ жилище –
апартамент, заемащ целия трети жилищен етаж на сграда с адрес: ********,
със застроена площ от *** кв.м, състоящ се от: антре, дневна с кухненски
бокс, две спални, баня и тоалет, ведно с прилежащите му 12,34 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата вкл. и вътрешното стълбище, както и съответните
ид.ч. от правото на строеж, при граници на обекта: на същия етаж – няма; над
обекта – няма; под обекта – обект с идентификатор *********, за периода от
15.12.2022 г. до 20.11.2023 г., на осн. чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА А. Й. А., ЕГН ********** с адрес: ********, ДА ЗАПЛАЩА
на Т. Г. И., ЕГН ********** и Т. Г. С., ЕГН **********, двамата с адрес:
***********, сума в размер на 276,66 лева, месечно, представляваща
обезщетение, съразмерно на притежаваните от ищците квота в
съсобствеността, за лишаването им от ползване на собствената им 4/6 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор **********, представляващ жилище –
апартамент, заемащ целия трети жилищен етаж на сграда с адрес: ********,
със застроена площ от *** кв.м, състоящ се от: антре, дневна с кухненски
бокс, две спални, баня и тоалет, ведно с прилежащите му 12,34 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата вкл. и вътрешното стълбище, както и съответните
ид.ч. от правото на строеж, при граници на обекта: на същия етаж – няма; над
обекта – няма; под обекта – обект с идентификатор *********, за периода от
21.11.2023 г. до окончателното приключване на делбата, на осн. чл.344, ал.2
ГПК.
ОСЪЖДА Г. Й. А., ЕГН **********, с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ
на Т. Г. И., ЕГН ********** и Т. Г. С., ЕГН **********, двамата с адрес:
4
***********, сума в размер на 276,66 лева, месечно, представляваща
обезщетение, съразмерно на притежаваните от ищците квота в
съсобствеността, за лишаването им от ползване на собствената им 4/6 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор **********, представляващ жилище –
апартамент, заемащ целия трети жилищен етаж на сграда с адрес: ********,
със застроена площ от *** кв.м, състоящ се от: антре, дневна с кухненски
бокс, две спални, баня и тоалет, ведно с прилежащите му 12,34 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата вкл. и вътрешното стълбище, както и съответните
ид.ч. от правото на строеж, при граници на обекта: на същия етаж – няма; над
обекта – няма; под обекта – обект с идентификатор *********, за периода от
15.12.2022 г. до приключване на делбата, на осн. чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Г. Й. А., ЕГН **********, с адрес: ********, ДА ЗАПЛАЩА
на Т. Г. И., ЕГН ********** и Т. Г. С., ЕГН **********, двамата с адрес:
***********, сума в размер на 276,66 лева, месечно, представляваща
обезщетение, съразмерно на притежаваните от ищците квота в
съсобствеността, за лишаването им от ползване на собствената им 4/6 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор **********, представляващ жилище –
апартамент, заемащ целия трети жилищен етаж на сграда с адрес: ********,
със застроена площ от *** кв.м, състоящ се от: антре, дневна с кухненски
бокс, две спални, баня и тоалет, ведно с прилежащите му 12,34 кв.м ид.ч. от
общите части на сградата вкл. и вътрешното стълбище, както и съответните
ид.ч. от правото на строеж, при граници на обекта: на същия етаж – няма; над
обекта – няма; под обекта – обект с идентификатор *********, за периода от
21.11.2023 г. до окончателното приключване на делбата, на осн. чл.344, ал.2
ГПК.
ОСЪЖДА Т. Г. И., ЕГН ********** и Т. Г. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВРС, сумата от
1430 лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл.355
ГПК.
ОСЪЖДА А. Й. А., ЕГН **********, с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ВРС, сумата от 357,50 лева, представляваща дължима държавна
такса, на основание чл.355 ГПК, както и сумата от 121,73 лева – държавна
такса по уважената претенция по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА Г. Й. А., ЕГН **********, с адрес: ********, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ВРС, сумата от 357,50 лева, представляваща дължима държавна
такса, на основание чл.355 ГПК, както и сумата от 121,73 лева – държавна
такса по уважената претенция по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
5
ОСЪЖДА А. Й. А., ЕГН ********** и Г. Й. А., ЕГН **********,
двамата с адрес: ********, да заплатят на Т. Г. И., ЕГН ********** и Т. Г. С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***********, сторените разноски по
предявените претенции по сметки, в размер на 800 лева, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Решението, в частта по определената привременна мярка по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, има характер на определение и то подлежи на обжалване пред
ВОС, в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6