О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2329/10.10.2023г.
Административен съд-Пловдив, IХ състав, в открито заседание,
проведено на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година по АД № 3228 по описа на съда за 2022 година,
председателствано от
СЪДИЯ : НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба от В.Д.М., чрез адв.И.С. против Решение за отказ за
възстановяване на срок №78/24.11.2022, издадено от Р.С. директор на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
С
Акт за установяване на задължение по декларация № 1312 - 1/07.10.2021 г. на В.Д.М.
са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, такса за битови
отпадъци и лихви за просрочие за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2020 г. в общ размер
на 2 227,91 лв., в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в ***.
На
18.05.2022 г., в дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив е
постъпила Жалба с вх. № 22 СГ-131/18.05.2022 г., подадена от В.Д.М., против Акт
за установяване на задължение по декларация № 1312 - 1/07.10.2021 г., издаден
на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 96 от ЗМДТ от с.п.п., на длъжност - гл. инспектор в отдел „Събиране и контрол” на
дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, в която твърди, че е узнал
за процесния акт едва след получаване на Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
Тодор Луков, per. № 820, с район на действие - Пловдивски окръжен съд.
Жалбоподателят прави възражение за изтекла погасителна давност, съобразно
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, визираща 5 – годишен давностен срок за
погасяване на публичните вземания, относно задължения за данък върху
недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и лихви за просрочие за периода
01.01.2011 г. - 31.12.2020 г. в общ размер на 1515,79 лв., установени с Акт за
установяване на задължение по декларация № 1312 - 1/07.10.2021 г., като моли
същият да бъде частично отменен.
В
законоустановения срок по чл. 155, ал. 1 от ДОПК директорът на дирекция „Местни
данъци и такси" при Община Пловдив е разгледал Жалба с вх. № 22 СГ-
131/18.05.2022 г. като е констатирал, че жалбата е недопустима за разглеждане,
тъй като същата е подадена след изтичане на предвидения в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, 14 - дневен срок за обжалване. Поради
горното, на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК, с Решение № 54/08.07.2022 г.
директорът на дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив е оставил
Жалба с вх. № 22 СГ—131/18.05.2022 г. без разглеждане като просрочена.
Решение
№ 54/08.07.2022 г. на директор дирекция „Местни данъци и такси” при Община
Пловдив е обжалвано от В.Д.М. пред Административен съд - гр. Пловдив. В жалбата
до съда, жалбоподателят отново твърди, че е допуснато съществено нарушение на
процедурата по връчване на Акт за установяване на задължение по декларация №
1312 - 1/07,10.2021 г. по реда на чл. 32 от ДОПК и е узнал за същия едва след
получаване на Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Тодор Луков, per. № 820,
с район на действие - Пловдивски окръжен съд, като е поискал от съда Решение №
54/08.07.2022 г. на директор дирекция „Местни данъци и такси” при Община
Пловдив, с което, жалбата срещу процесния акт е оставена без разглеждане като
просрочена, да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а преписката
върната за продължаване на административно производство.
По
подадената жалба срещу Решение № 54/08.07.2022 г. на директора на дирекция
„Местни данъци и такси” при Община Пловдив пред Административен съд - гр.
Пловдив е образувано - Административно дело № 2074/2022 г., на
Административен
съд - гр. Пловдив, VIII-ми състав.
С
придружително писмо изх. № 22СД-1309/30.08.2022 г. от директор дирекция „Местни
данъци и такси” е представена цялата административна преписка и е изразено
становище по подадената жалба.
На
23.09.2022 г. пред Административен съд - Пловдив е депозирана Молба с вх. №
17165 от 23.09.2022 г„ от адв. И.Б.С., със съдебен адрес:***, оф. № 5, в
качеството му на пълномощник на В.Д.М., с която се иска обявяване нищожност на
процесния акт, и моли в условията на евентуалност, съдът да възстанови срока за
обжалването му по административен ред, поради тежко здравословно състояние на
жалбоподателя и обективна невъзможност да подаде жалба в законоустановения
срок.
След
разглеждане на ч. адм. дело № 2074/2022 г„ в закрито съдебно заседание, Съдът
се е произнесъл с Определение № 1427 от 26.09.2022 г., с което:
-
отхвърля жалбата на В.Д.М., против Решение № 54 от 08.07.2022г. на директора на
Дирекция “Местни данъци и такси“ в община Пловдив, с което е оставена без
разглеждане жалба на В.Д.М., против Акт за установяване на задължения по
декларация с №1312-1 от 07.10.2021г„ с който на В.Д.М. са установени задължения
за ДНИ по ЗМДТ за периода 2011г. - 2020г. в общ размер на 764,86 лв. и законни
лихви върху тази сума в общ размер на 442,77 лв.; установени са задължения за
ТБО по ЗМДТ за периода 2011г. - 2020г. в общ размер на 653,54 лв. и законни
лихви върху тази сума в общ размер на 366.74 лв.
-
изпраща молба с Вх. № 17165 от 23.09.2022 г„ с която е заявено искане за обявяване
нищожността на Акт за установяване на задължения по
декларация с №1312-1 от 07.10.2021 г. на директора на Дирекция “Местни данъци и
такси“ в община Пловдив по компетентност.
- изпраща молба с Вх. № 17165 от
23.09.2022 г., с която е заявено искане за възстановяване на срока за обжалване
по административен ред на Акт за установяване на задължения по декларация с
№1312-1 от 07.10.2021г. на директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ в
Община Пловдив по компетентност.
- осъжда В.Д.М.,***, ЕИК *********,
сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
- заличава насроченото по делото открито
съдебно заседание на 06.10.2022г. от 09:45ч.
Заверен
препис на Определение № 1427 от 26.09.2022 г., на Административен съд - гр.
Пловдив, VIII-ми състав, по ч. адм. дело № 2074/2022 г. е изпратено от Съда до
дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив с Писмо изх. №
3458/26.09.2022 г. Същото е получено в дирекция „Местни данъци и такси” при Община
Пловдив на 28.09.2022 г. и е заведено с вх. № 22 СД - 1465/28.09.2022 г.
В
резултат на това било постановено оспореното Решение за отказ за възстановяване
на срок №78/24.11.2022, издадено от Р.С. директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив. В същото били изложени аргументи за липса на
предпоставките на чл.161, ал.1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване.
С оглед на това искането за възстановяване на срок било отхвърлено.
В
подадената жалба срещу Решение за отказ за възстановяване на срок
№78/24.11.2022 издадено от директор на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, се сочело че неправилно са
изградени горепосочените изводи и следва да се отмени оспореното решение и да
се възстанови срока за обжалване на Акт за установяване на задължения по
декларация с №1312-1 от 07.10.2021 г.
В
хода на съдебното производство са представени писмени доказателства за влошено
здравословно състояние на жалбоподателят В.Д., разпитана е като свидетел ж. Д.и
са оспорени протоколите за посещение от 08.11.2021 г. и 16.11.2021 г. По
оспорването е назначена съдебно-почеркова експертиза, като видно от заключението
на вещото лице подписите на служителите с.п.п. и А.С.В. са положени от тях, а
подписът за присъствал в двата протокола не са изпълнени от лицето Н.П.Д. –
служител в „Брадърс секюрити груп“.
Заключението
на експертизата се кредитира с доверие от съдебния състав, както и показанията
на свидетелката ж. Д.. Последните обаче не са достатъчно категорични, за да
доведат сами по себе си до извод, че не е бил правен опит за връчване на
съобщения на адреса на жалбоподателят.
В
съдебно заседание на 26.09.2023 г. проведено във връзка с молбата за
възстановяване на срок, жалбоподателят се представлява от адв.С., който излага
аргументи за наличие на решение, с което да се възстанови срока, тъй като са
събрани доказателства, че са налице основанията за това. В указания срок не представя
писмени бележки.
В
съдебно заседание ответната страна се представлява от юрисконсулт Б., която
излага аргументи за отхвърляне на искането за възстановяване на срок. В указания срок не представя писмени бележки.
При така установените факти съдът счита, че подадената
молба за възстановяване на срока е неоснователна поради следите аргументи :
Преди да бъдат разгледани конкретно дали са налице
обстоятелства за възстановяване на срок следва да се отговори на въпроса дали
този срок е започнал да тече, тъй като единствено започнал да тече срок може да
бъде пропуснат.
В конкретния случай за отговор на този въпрос следва
да се прецени дали са спазени изискванията на чл.32 от ДОПК за прилагане към досието на дата 03.12.2021
г. на АУЗД № 1312-1/07.10.2021 г. Съгласно тази разпоредба :
Чл. 32. (1) Връчване чрез прилагане към досието се
извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член
на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа,
не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7
дни.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с
протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.
(3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са
налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е
несъществуващ.
(4) Съобщението за връчването се поставя на определено
за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в
Интернет.
(5) Заедно с поставяне на съобщението органът по
приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в
случай че лицето е посочило електронен адрес.
(6) В случай че лицето не се яви до изтичането на
14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се
прилага към преписката и се смята за редовно връчен.
(7) Датите на поставяне и сваляне на съобщението се
отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение.
От доказателствата по делото се
установява, че има проведени 2 посещения на адреса – на дати 08.11.2021 г. и
16.11.2021 г., за които са изготвени
надлежни протоколи. Заключението на приетата съдебно-почеркова
експертиза не води на извод, че тези посещения не са осъществени. Действително
се установява, че подписът в протоколите от името на Н.П.Д. – служител в „Брадърс секюрити груп“ не
е положен от него. Това обаче не означава, че посещения не са осъществени на
сочените дати. От една страна се установява, че служителите на Дирекция „МДТ“
при Община Пловдив са подписали протоколите. От друга страна не се установява
служителите С.П. и А.В. да не са били на работа на дати 08.11.2021 г. и
16.11.2021 г. или да са били налице други обстоятелства, които да разколебаят
осъществяване на посещенията от тях. Такива доказателства не са ангажирани и от
жалбоподателят. Показанията на св.Д.са недостатъчно конкретни за такъв извод,
като освен това в тях за тези дати не се съдържат никакви показания. Липсват
ангажирани доказателства че не съществува адреса или че жалбоподателят не живее
там. Ето защо следва да се приеме, че на дати 08.11.2021 г. и 16.11.2021 г. са
осъществени посещения от служители на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, които са
надлежно протоколирани. Предвид на това следва да се приеме, че са изпълнени
изискванията на чл.32 от ДОПК за връчване чрез прилагане към досието на дата
03.12.2021 г. и от тази дата тече срокът за обжалване, който е изтекъл на
17.12.2021 г., а жалба срещу връчения АУЗД е подадена на 18.05.2022 г.
Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК предвижда
възможност за възстановяване на пропуснат от страната срок за извършване на
определено процесуално действие, ако пропускането му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело
жалбоподателя в заблуждение. Следователно, за да се приеме, че искането е
основателно е необходимо да бъдат ангажирани доказателства за наличието на една
от двете алтернативно предвидени хипотези на чл. 161, ал. 1 от АПК.
От данните по делото не се установява нито една от
посочените хипотези. В случая категорично липсват доказателства за наличие на
особени и непредвидени обстоятелства, попречили на жалбоподателя да сезира в
нормативноустановения преклузивен срок компетентния орган, нито се установява
поведение на администрацията на ответника, въвело жалбоподателя в заблуждение. Установеното
влошено здравословно състояние не се явява непредвидено обстоятелство. Същото
би могло да се приеме за особено такова, но в конкретния случай не са
ангажирани доказателства за особено продължително болнично лечение, което да
обхваща целият срок за обжалване. Не са ангажирани и доказателства за това, че
жалбоподателят Д. не е могъл да упълномощи друго лице за подаване на жалба.
За пълнота относно втората хипотеза, следва да се
посочи, че за да се приеме, че е налице заблуждение от страна на
администрацията на ответника, то следва в акта да е създадена невярна представа
у адресата относно някой от елементите на срока за обжалване – нещо, което не е
налице в процесния случай.
С оглед твърденията на молителя, съществено в случая
е, че не е налице първата хипотеза, предвидена в нормата на чл. 161, ал. 1 от АПК - наличие на особени непредвидени обстоятелства. В тази насока следва да се
посочи, че законът не съдържа дефиниция на понятието "особени непредвидени
обстоятелства", но с оглед трайно възприетата съдебна практика, такива
могат да бъдат действия или обстоятелства, които са настъпили извънредно, и които
обективно са възпрепятствали страната да извърши съответното процесуално
действие, в случая, да подаде жалбата си в законоустановения срок. Тоест, касае
се за такова събитие, или действие на трето лице, което страната не е могла да
предвиди или ако го е предвиждала, обективно не е била в състояние да го
предотврати. В случая от събраните по делото доказателства, не се установяват
внезапно възникнали, обективни, непредвидени и непреодолими обстоятелства,
настъпили в срока за обжалване на административния акт, които да са
възпрепятствали молителя да упражни правото си на оспорване.
В непротиворечивата съдебна практика, както на ВАС,
така и на ВКС е прието, че препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и
непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане
на срока.
В тежест на страната е да докаже тези обстоятелства.
Особени непредвидени обстоятелства са такива факти от обективната
действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя
не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Такива
доказателства, каза се, не се ангажираха от страна на молителя.
При това положение, настоящият съдебен състав счита,
че не са налице основанията по чл. 161 АПК за възстановяване срока за обжалване
на Акт за установяване на задължения по декларация с №1312-1 от 07.10.2021 г.
Достигайки до този извод директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив е постановил законосъобразен акт, с който е отказал
възстановяването на срока. Това има за последица отхвърляне на подадената в
тази връзка молба на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото следва на ответната страна да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, което с оглед сложността на делото
съдът счита, че следва да е в размер на 100 лева.
Ето защо, на основание чл.88, ал.3 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.М., чрез адв.И.С.
против Решение за отказ за възстановяване на срок №78/24.11.2022, издадено от Р.С.
директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА В.Д.М. *** сумата от 100 лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.88, ал.3 от АПК.
СЪДИЯ: