№ 1398
гр. Велико Търново, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110101518 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. В. К. против „ЗАД Д. Ж. З.”
АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 5000.00 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
настъпило на 10.1.2022 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва
от 24.3.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че на 10.1.2022 г., около 13:30 часа, на път III-514 км. 48+200,
намиращ се в Община Велико Търново, в посока към с. Арбанаси е настъпило ПТП
между лек автомобил „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ **** КА, управляван от нея, и лек
автомобил „Пежо 306”, рег. № ВТ **** ВХ, управляван от Д. П. П., както и че в
резултат на произшествието е претърпяла увреждане на здравето, изразяващо се в оток
с кръвонасядане по лявата китка, палпаторна болка в гръдния кош и кръвонасядания по
корема и хълбока. Заявява, че вина за произшествието има водачът на лек автомобил
„Пежо 306”, рег. № ВТ **** ВХ, чиято „Гражданска отговорност” е била застрахована
при ответното дружество, както и че до последното е била отправена претенция за
заплащане на обезщетение, по която е поставен отказ за изплащане на такова.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва процесното ПТП да е настъпило
единствено по причина действията на застрахования при него водач, че в резултат на
същото ищцата е претърпяла сочените от нея травми, както и причинно-следствената
връзка между механизма на ПТП и въпросните травми. Оспорва наличието и
интензитета на евентуално настъпили неимуществени вреди, като отделно от това
1
заявява, че искът за същите е изключително завишен. Заявява, че ако са налице вреди,
то същите са резултат от изключителния принос на ищцата, която е била без поставен
обезопасителен колан.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен e осъдителeн иск с правно основание по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52
ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, че на 10.1.2022 г., около 13:30 часа, на път III-514 км. 48+200, намиращ
се в Община Велико Търново, в посока към с. Арбанаси е настъпило ПТП между л. а.
„Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ **** КА, управляван от ищцата, и л. а. „Пежо 306”, рег.
№ ВТ **** ВХ, управляван от Д. П. П..
Не е спорно също, а и се установява от събраните писмени доказателства, че към
датата на процесното ПТП за л. а. „Пежо 306”, рег. № ВТ **** ВХ при ответното
дружество е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото е изискана административно-наказателната преписка по повод
процесното ПТП, от която се установява, че срещу водача на л. а. „Пежо 306”, рег. №
ВТ **** ВХ е издадено наказателно постановление, като Д. П. П. е наказан за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно - затова, че на 10.1.2022 г. в 13:35 часа, в
Община Велико Търново, на път ІІІ-514 км. 48+200 в посока гр. Велико Търново,
управлява л. а. „Пежо 306“, рег. № ВТ **** ВХ, като при мокра пътна настилка в
зоната на дясна крива с наклон губи контрол над управляваното МПС, поднася се и
блъска насрещно движещия се л. а. „Дайхацу Териос“, рег. № ВТ **** КА в лявата му
част, завърта го в лентата за насрещно движение, където л. а. „Дайхацу Териос“ е
блъснат от насрещно движещ се т. а. „Фолксваген Кади“, рег. № ТХ **** АК в дясна
част, с което става причина за настъпване на ПТП с материални щети по трите МПС.
От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че
причината за процесното ПТП е управлението на л. а. „Пежо 306”, рег. № ВТ **** ВХ
със скорост, по висока от критичната за преодоляване на кривата (завой), без да се
допусне занасяне и нарушаване напречната устойчивост на автомобила. Вещото лице
сочи, че като е допуснато занасяне на автомобила, последният е навлязъл в лявата част
на платното за движение, където в същото време се е движел автомобила, управляван
от ищцата, поради което е настъпил удар между двете превозни средства – челен за л.
а. „Пежо 306”, рег. № ВТ **** ВХ и страничен за л. а. „Дайхатсу Териос”, рег. № ВТ
**** КА. Заявява, че в резултат на удара между двете превозни средства л. а. „Дайхатсу
Териос” се завърта и навлиза в насрещната за него пътна лента, където пък настъпва
удар с т. а. „Фолксваген Кади“, рег. № ТХ **** АК, който отново е страничен за л. а.
2
„Дайхатсу Териос”. Заключва, че ищцата не е имала техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, както и че няма данни, от които може да се направи
категоричен извод дали ищцата е била с поставен колан, или не.
В открито заседание вещото лице допълва, че предвид наличието на страничен
удар за автомобила, управляван от ищцата, обезопасителните колани не са били в
състояние да предотвратят по-големи увреждания, тъй като тялото може да бъде
наклонено на едната или другата страна.
Предвид събраните писмени доказателства, анализирани и обсъдени в
заключението по допуснатата експертиза, съдът намира за установено, че причината за
настъпилото ПТП са именно действията водача на автомобила, чиято „Гражданска
отговорност” е застрахована при ответника, който е управлявал л. а. „Пежо 306”, рег.
№ ВТ **** ВХ със скорост, по висока от критичната за преодоляване на завоя, поради
което е допуснал занасяне на автомобила и навлизането му в насрещната лента от
платното за движение, където в същото време се е движел автомобила, управляван от
ищцата и където е настъпил удар между двете превозни средства.
Видът и размерът на претърпените от ищците неимуществени вреди се
установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от
заключението по допуснатата медицинска експертиза.
В показанията си св. А. К. – дъщеря на ищцата, заявява, че след инцидента
ищцата е изпитвала болки в гръдния кош и крака, а лява й ръка в долната си
част е била подута и насинена. Твърди, че още на същия ден двете са посетили
Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Велико Търново, където на майка й
са направени изследвания, след които е била насочена към личния си лекар.
Сочи, че оплакванията от болки са продължили и впоследствие, както и че
ищцата е провела рехабили-тационни процедури и е приемала лекарствени
медикаменти. Заявява, че през първите седмици след инцидента майка й е
изпитвала болка при поемане на въздух, а синините в долната част на лявата й
ръка и тези в областта на страничната лява част на стомаха и на левия й хълбок
са се запазили в продължителен период от време. Твърди, че и до момента три от
пръстите на лявата й ръка се свиват трудно, което пречи на работата й, както и
че като цяло майка й е станала много по-страхлива след инцидента.
Според представеното съдебномедицинско удостоверение два дни след инцидента
ищцата е имала оток с кръвонасядане по гърба на лявата китка и две кръвонасядания в
лявата странична част на хълбока и в лявата част на предната коремна стена, като
същата се е оплаквала от палпаторна болка в лявата половина на гръдния кош по
средната подмишична линия.
Според заключението по допуснатата медицинска експертиза получените
кръвонасядания с болка в гърдите и хълбока са причинили на ищцата болки и
3
страдания, без разстройство на здравето, със срок за възстановяване от около 10 дни, а
полученото кръвонасядане с оток и ограничени движения в пръстите на лявата китка са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на
лечение и възстановяване от около 20 дни. Посочено е, че описаните травми не са
налагали хоспитализация, че същите могат да бъдат преодолени и без лечение, както и
че не са налице медицински данни за настъпили усложнения. Заключено е, че
описаните травми могат да бъдат получени както с поставен, така и без поставен
обезопасителен колан, тъй като същите са сравнително слаби. Сочи се, че е възможно
кръвонасяданията и болката в гърдите и хълбока да са от действието на
обезопасителния колан.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че за преодоляване на болката в
китката не е било задължително провеждането на рехабилитация, както и че трайни
последици от травмите не би следвало да има.
Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и
свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията
на чл. 52 ЗЗД счита, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е сумата от 4000.00 лева. В тази връзка съдът съобразява
ангажираните писмени и гласни доказателства и заключението по допуснатата
съдебномедицинска експертиза. От така посочените доказателства се установява, че
кръво-насяданията с болка в гърдите и хълбока са причинили на ищцата болки и
страдания, без разстройство на здравето, а полученото кръвонасядане с оток и
ограничени движения в пръстите на лявата китка са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването от тези травми е
продължило около 20-25 дни, през който период ищцата е изпитвала физически и
емоционален дискомфорт, като според св. К. и до момента три от пръстите на
лявата ръка се свиват трудно, което пречи на работата й. Тук, разбира се, следва
да бъдат отчетени не само физическите наранявания, но и негативното отражение
на инцидента върху психиката на ищцата, което несъмнено е било налице и което
се установява от показанията на св. К., макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК. В
този ред на мисли, съдът намира, че е напълно естествено ищцата да е изпитала
уплаха в резултат от претърпяното ПТП, която напълно човешка реакция ще
намира своето проявление в някаква степен и занапред при шофиране на
автомобил, за което сочат ангажираните гласни доказателства. Следва да бъде
отчетена и икономическата обстановка в страна към датата на настъпване на
инцидента и най-вече нарастващата инфлация, при която паричните средства все по-
бързо започват да се обезценяват, което неминуемо следва да се отрази и на размерите
на присъжданите обезщетения. От друга страна обаче, следва да се отчете и фактът,
че самите физически травми не са тежки, че възстановяването им все пак е
минало без усложнения и че занапред не се очакват такива.
4
Съдът намира, че възражението за съпричиняване, основано на твърдението, че
ищцата не е била с поставен предпазен колан, е недоказано. Тежестта за установяване
на това възражение беше на ответника, но от събраните доказателства, включително от
заключенията на допуснатите експертизи, не може да се направи извод за неговата
основателност. Напротив, според заключението на съдебномедицинската експертиза е
възможно кръвонасяданията и болката в гърдите и хълбока да са от действието на
обезопасителния колан. В резултат на това, няма данни ищцата да е нарушила
правилата за движение по пътищата, поради което и не следва да бъде изследван
въпросът дали подобно нарушение стои в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат.
Мотивиран от гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан за сумата от 4000.00 лева, поради което следва да бъде уважен до този размер
и отхвърлен за разликата до 5000.00 лева.
Ищцата търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
24.3.2022 г. – датата на изтичане на 15-дневния срок от предявяване на всички
доказателства по чл. 106, ал. 2 КЗ. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума
по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от уведомяване на застрахователя, респ. предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя (Решение № 128/4.2.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о. и Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по т. д. №
2063/2020 г., I т.о.). На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от предявяване на претенцията, в случая от 21.1.2022 г., а след изтичане на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение,
застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението вече за собствената си
забава. Ето защо и доколкото искането е за присъждане на обезщетение за забава,
считано от 24.3.2022 г., т.е. от по-късна дата, то същото следва да бъде уважено.
По разноските.
С оглед изхода на делото, ищцaта има право на сторените от нея разноски
съразмерно с уважената част от иска, възлизащи на сумата от 1040.00 лева – част от
заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът има право на сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, а именно сумата от 200.00 лева - част от заплатените депозит за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „ЗАД Д. Ж. З.” АД, ЕИК *** да заплати на Н. В. К., ЕГН **********,
сумата от 4000.00 (четири хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие настъпило на 10.1.2022 г.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 24.3.2022 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1040.00 (хиляда и
четиридесет) лева – разноски за производството съразмерно с уважената част от иска,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 5000.00 лева.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД Д. Ж. З.” АД, ЕИК ***
сумата от 200.00 (двеста) лева – разноски за производството съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6