Присъда по дело №1283/2018 на Районен съд - Добрич

 

 

М О Т И В И

 

към

 

присъда № 6/26.02.2019г. по н.о.х.д. № 1283 по описа на Добричкия районен съд за 2018г.

 

Срещу подсъдимия И.П.Г. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 20.09.2017г. в гр. Д. по ул. „***, управлявал лек автомобил ***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено със съдебно – химическа експертиза № Е – 055/29.05.2018г. - престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.

В съдебно заседание представителят на ДРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление, като предлага да му бъде наложено наказание около средния към минималния размер, а именно една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК да бъде определено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК се приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство, считано от датата на фактическото изземване на свидетелството. Прави се искане: да се наложи и наказание глоба в минимално предвидения в закона размер; направените разноски в размер на 255.60 лева да бъдат възложени в тежест на подсъдимия и вещественото доказателство – тест касета „Drug Test 5000” да остане приложено по делото до изтичане срока на съхранение на същото.

          Процесуалният представител на подсъдимия пледира за признаването му за невиновен по повдигнатото обвинение. Алтернативно се поддържа искане за налагане на подсъдимия на наказание в минимален размер. Прави се искане да не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба по отношение на подсъдимия.

След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1. ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.П.Г. *** управлявал лек автомобил ***, движейки се по ул. „***”, като преди това бил употребил наркотично вещество амфетамин. В автомобила пътувал и свидетелят С.И. – приятел на подсъдимия.

Свидетелите Й.С.К. и Е.И.П., полицейски служители на Първо РУ на МВР гр. Добрич, изпълнявайки служебните си задължения, спрели за проверка управлявания от подсъдимия автомобил в близост до № 8. Установявайки самоличността на подсъдимия Г., служителите на реда се усъмнили, че същият е употребил наркотични вещества.

Затова, подсъдимият И.П.Г. бил отведен в сградата на Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР гр. Добрич, където бил изпробван от свидетеля В.Б.С. за употреба на наркотични вещества с техническо средство – дрегер „Дръгтест 5000”, като уредът отчел положителен резултат за употреба на амфетамин. Подсъдимият Г. заявил пред свидетеля С., че е употребил наркотично вещество – амфетамин.

На подсъдимия Г. бил издаден талон за медицинско изследване № 050858. Подсъдимият бил придружен до лечебното заведение от служителите на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, където по надлежния ред му била взета кръвна проба с Протокол № 553/20.09.2017г., в който също подсъдимият Г. посочил употреба на амфетамин на 18.09.2017г.

На взетата кръвна проба била извършена съдебно – химическа експертиза № Е – 055/29.05.2018г., която потвърдила показанията на техническото средство и дала заключение, че в представената за изследване проба кръв, било установено наличие на следи от амфетамин. На подсъдимия Г. бил съставен АУАН № 0333087/20.09.2017г., подписан от подсъдимия без възражения.

Съобразно заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно – химическа експертиза № Е – 055/29.05.2018г. положителният резултат от техническото средство на МВР бил потвърден и уточнен чрез съвременен газ – хроматографски метод с мас – спектрална детекция с много висока чувствителност, селективност и достоверност, поради което следва да се счита за окончателно доказан.

Съобразно заключението на вещото лице по назначената и изготвена допълнителна съдебно – химическа експертиза № Е – 082/06.08.2018г., изпратената проба кръв от И.П.Г., обект на съдебно – химическа експертиза № Е – 055/29.05.2018г. е била годна за възложеното изследване, независимо от неспазването на срока по Наредба № 30/27.06.2001г. Забавянето при изпращането на пробата е твърде незначително и несъмнено не може да се отрази на резултата от изследването. Ако срокът по Наредбата е бил спазен, то полученият резултат би бил практически идентичен с получения по отношение на приложения химико – токсикологичен анализ и заключението по него.

Обясненията на подсъдимия И.П.Г. и показанията на свидетеля С.П.И., са в противовес на представените по делото доказателства. Обясненията на подсъдимия, като израз на защитна позиция в процеса, а показанията на свидетеля И., като непоследователни и нелогични,  съдът не кредитира.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.И.П. и В.Б.С., показанията на свидетеля Й.С.К., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 2 предложение последно от НПК, които съдът кредитира като правдиви, еднопосочни и безпротиворечиви.

Обективираните данни в писмените доказателства сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Показанията на свидетелите са еднопосочни и безпротиворечиви, че именно подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, чиито характеристики са определени по безсъмнен начин, въз основа на свидетелските показания.

Последните подробно описват времето, мястото и начина на извършване на деянието, като са последователни и логични. Те кореспондират и с останалия доказателствен материал по делото.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:

2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че като на 20.09.2017г. в гр. Д. по ул. „***, управлявал лек автомобил ***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено със съдебно – химическа експертиза № Е – 055/29.05.2018г., подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

Деянието е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. І от НК, тъй като подсъдимия е съзнавал противоправността на извършеното деяние и е целял настъпването на вредоносния резултат.

Престъплението по чл. 343б ал. 3 от НК е от категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението. Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофира. Без правно значение е и времето на употреба – непосредствено преди управлението на МПС или по – ранен момент. Поради това отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо момента на управлението на МПС, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на своето деяние. Управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези случаи е ирелевантно дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от времето на приемане на наркотични вещества, тяхното количество, качество и действие. В тази насока /Решение № 79/08.05.2018г. на ВКС по н.д. № 318/2018г. III н.о., НК/.

В случая, подсъдимият е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявал лекия автомобил ***.

Относно наведените доводи от процесуалния представител на подсъдимия, че е опорочена процедурата по вземане и представяне на кръвната проба за изследване по отношение на подсъдимия И.П.Г., съдът намира следното:

Съобразно анализа и обсъждането при изготвяне на заключението на вещото лице по допълнителната съдебно – химическа експертиза № Е – 082/06.08.2018г., редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства е установен от действащата към инкриминирания момент /20.09.2017г./ Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006г./отм./

Съгласно чл. 15 ал. 1 от Наредбата, взетите за химическо изследване проби кръв се изпращат за анализ в специализираните лаборатории не по – късно от 72 часа след вземането им. Пробата е взета на 20.09.2017г. в 14.40 часа, видно от Протокол за медицинско изследване № 553/20.09.2017г. от СО при МБАЛ гр. Добрич и получена в лабораторията по химико – токсикологични изследвания на 27.09.2017г. в 11.30 часа, видно от Протокол за предаване и приемане на проби от 27.09.2017г. Изпращането на пробата е забавено с около 90 часа над нормативно предвидения срок. Според вещото лице при оценяване значението на допуснатото забавяне при изпращане на кръвната проба върху резултата от проведеното изследване е необходимо да се съобрази:

Начинът на съхраняване на кръвните проби /продължителност, температура, вид, запечатване/ е от значение само в следните случаи:

При изследването на летливи вещества, за които е възможно да се наблюдават загуби при неправилно съхранение поради изпарение – конкретното изследване обаче е било насочено към идентификацията на наркотични вещества от групата на амфетамините, които не са летливи и при тях такива загуби не могат да се наблюдават.

При изследването на нетрайни органични субстанции, сравнително бързо претърпяващи химично или биохимично разлагане, което може да доведе до изчезването им от пробата – амфетамините обаче са трайни в съхранявани проби кръв месеци, дори години наред, включително при стайна температура.

При изследване на вещества, чиято концентрация в пробата може да нараства спонтанно при неправилно съхранение на образеца поради протичането на ферментативни или гнилостни процеси – не са известни процеси, при които наркотични фенетиламини /амфетамин/ да се синтезират самостоятелно в съхранявани кръвни проби без външна намеса.

Когато стойността на концентрацията на изследваното вещество е от критично значение за експертното заключение – в конкретния случай този аспект е без значение, тъй като в действащите нормативни документи не са заложени никакви референтни стойности за позволени или забранени концентрации на наркотични вещества /амфетамин/ в кръв и всяко надлежно доказано количество се приема за положителна проба, т.е. установява се състояние след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 343б ал. 3 от НК.

При постъпването на пробата в специализираната лаборатория не са установени забележими отклонения от обичайните за кръвните проби органолептични показатели /цвят, вискозитет, консистенция, миризма и др./, видно от съставения Протокол за предаване и приемане на проби от 27.09.2017г., в който е отбелязано, че пробата е била надлежно облепена, парафимирана, надписана и доставена в хладилна чанта.

В този смисъл неоснователни са и оплакванията за игнориране заключението на съдебно – химическата експертиза на подсъдимия.

Неоснователно е твърдението на защитата за несъставомерност на деянието, поради неустановяването на признак от обективната страна на престъплението, а именно промяна в съзнанието, в поведението на подсъдимия, водещи до опасност при шофиране в резултат на употреба на наркотични вещества, тъй като материалния закон не визира такъв.

3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ

При определяне наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

За да определи наказанието на подсъдимия И.П.Г., съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

Деянието е извършено от подсъдимия при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства  – чисто съдебно минало, липса на незавършени наказателни производства, водени срещу му, добри характеристични данни.

В санкцията на правната норма на чл. 343б ал. 3 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години и наказание глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Що се касае до смекчаващите обстоятелства, съдът като взе предвид: чистото съдебно минало, липсата на незавършени наказателни производства, добрите характеристични данни, като се съобрази с младата му възраст, като прецени и поведението му в съдебна зала, счита, че същите са многобройни и обуславят приложението на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, предвид обстоятелството, че налагането на най – лекото наказание предвидено в закона – една година лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко.

          С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде определено наказание под визирания минимум, което след преценка на обществената опасност на деянието, личността на дееца и обстоятелствата от значение за индивидуализиране на наказателната отговорност съдебният състав прецени, че е три месеца.

Не са налице основания за ефективно изтърпяване на определеното наказание, поради което на основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок три години.

На основание чл. 55 ал. 3 от НК, съдът не наложи на подсъдимия Г. кумулативно предвиденото наказание глоба.

Така наложеното наказание се явява справеделиво, относимо и в голяма степен би способствало за изпълнение целите на наказанието, с оглед конкретното деяние и данните за личността на подсъдимия.

На основание чл. 343г НК, съдът постанови по отношение на подсъдимия И.П.Г. лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 59 ал. 4 от НК, съдът постанови да се приспадне времето през което, подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 20.09.2017г.

Съдът намира, че така определеното наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

4.ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Вещественото доказателство – 1 брой тестова касета „Drager Drug Test 5000”, съдът постанови да остане в кориците по делото, като бъде съхранявано до нормативно установения срок за съхранение на делото в архив, след което да се унищожи.

5.ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия И.П.Г. следва да бъдат възложени направените разноски по делото в размер на 255.60 лева по сметка на Първо РУ на МВР – гр. Добрич и в размер на 110 лева по сметка на Районен съд – гр. Добрич.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Председател:

                                                                              /Мариана Момчева/