Решение по дело №553/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на параграф 2, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК /отм./.

С решение от 07.05.2009 година, постановено по Г.дело № 709/2007 година, Кърджалийският районен съд е осъдил А. Х. К. и С. Н. К., и двамата от Г.К., да предадат на Г. Е. Х. и Ф. С. Х., и двамата от С., О.Ч. владението на избено помещение N 3, със светла площ 14.82 кв.м. и с граници по документи: север-двор, юг-коридор, изток-мазе 2 и запад-мазе 4, представляващо помещение 3 Б като местоположение, съгласно схема на мазетата-лист 358 от делото и съгласно схема на ползване-лист 239 от делото, изготвени от вещото лице Б. А. Я., представляващи неразделна част от решението, с фактически граници на место: север-двор, юг-коридор, изток-помещение, ползвано от Никола Димитров Драгнев, обозначено по схема на мазетата като 2 А, и запад-помещение ползвано от Радослав Миланов Хаджиев, обозначено по схема на мазетата като 1 Б, което избено помещение е припадащо се на Апартамент N 3 с идентификатор на самостоятелен обект в сграда N 40909.106.100.1.7 по кадастралната карта на Г.К., одобрена със Заповед N 300-5-54/16.07.2003г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се в жилищен блок N 10, вх.Б, .2, на ул. „A. K.” в Г.К.. С решението А. Х. К. и С. Н. К., и двамата от Г.К. са осъдени да заплатят на на Г. Е. Х. и Ф. С. Х., и двамата от С., О.Ч. сумата 555.29лв., представляваща разноски по делото, а Г. Е. Х. и Ф. С. Х., и двамата от С., О.Ч. да заплатят по сметка на Районен съд-К. сумата 5лв., представляваща държавна такса по делото.

Въззивното производство е образувано по постъпила жалба от ответниците в първоинстанционното производство А. Х. К. и С. Н. К., и двамата от Г.К., които го обжалват изцяло, като неправилно- незаконосъобразно, необосновано, постановено при избирателно и непълно изследване на доказателствата по делото, и при недопустимост на иска. С решението си съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което обжалваното решение се явявало и недопустимо. Предявеният иск бил недопустим, както с оглед активната, така и с оглед пасивната легитимация на страните. Съдът се е произнесъл извън петитума на предявения иск , поради което и самото решение се явявало отново недопустимо. Освен това решението било и неправилно - незаконосъобразно, необосновано, постановено при избирателно и непълно изследване на доказателствата по делото и в противоречие с установената практика на ВКС другите съдилища. Предвид изложеното моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго такова, с което да остави без уважение предявения иск като неоснователен и недоказан и да го отхвърли като такъв; и/или да обезсилите обжалваното решение, като приеме, че предявения иск е недопустим и прекратите производството по делото; и/или да обезсилите обжалваното решение като недопустимо, като приеме, че съдът се е произнесъл по непредявен с исковата молба иск и върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, като им бъдет присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции .

Жалбодателите А. Х. К. и С. Н. К., и двамата от Г.К., чрез процесуалния си представител поддържат въззивната жалба. Искат събиране на нови доказателства.

Ответниците по въззивната жалба Г. Е. Х. и Ф. С. Х., и двамата от С., О.Ч. чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд от ищците Г. Е. Х. и Ф. С. Х. срещу А. Х. К. и С. Н. К., е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС. В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на апартамент N 3 с идентификатор на самостоятелен обект в сграда N 40909.106.100.1.7 по кадастралната карта на Г.К., одобрена със Заповед N 300-5-54/16.07.2003г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се в жилищен блок N 10, вх.Б, .2, на У.A. K.” в Г.К., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 82.03 кв.м, както и на избено помещение N 3 със светла площ 14.82 кв.м, ведно с 12.20 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор N 40909.106.100.1, заедно със съответното право на строеж върху терена, съставляващо поземлен имот с идентификатор N 40909.106.100, при граници на апартамента: север-двор, юг-улица, изток-ап.N 4 и стълбище, запад-ап. N 4 и В., отгоре-таван, отдолу-ап.N 1, и при граници на избеното помещение: север-двор, юг-коридор, изток-мазе N 2, запад –мазе N 4. Собствеността върху описания имот придобили на основание чл.384 от ГПК/отм./ въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2006г. на Частен съдебен изпълнител Хриса Пурнарова с рег. N 741, с район на действие ОС-К., вписано на 18.01.2007г., N 117, т.I, N 8 в Служба по вписванията-К.. След предприемане на действия по нанасяне в така придобития имот установили, че ответниците владеят избеното им помещение като упражнявали фактическа власт върху същото без правно основание, като по този начин последните пречили на ищците да упражняват правата си на собственици.

От събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно съдебно следствие се установява следното:

Не се спори по делото, че ищците са съпрузи от 1985г., а ответниците - от 1979г.

Установява се, че ищците в първоинстанционното съдебно производство са станали собственици на недвижим имот по силата на извършено възлагане с Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2006г. на Частен съдебен изпълнител Хриса Пурнарова с рег. N 741, с район на действие Окръжен съд-К., вписано на 18.01.2007г., под Дв.вх.р. N 117, т.I, N 8, Партида 25680 в Служба по вписванията - К., на основание 384 от ГПК /отм./, представляващ апартамент N 3 с идентификатор на самостоятелен обект в сграда N 40909.106.100.1.7 по кадастралната карта на Г.К., одобрена със Заповед N 300-5-54/16.07.2003г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се в жилищен блок N 10, вх.Б, .2, на ул. „A. K.” в Г.К., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 82.03 кв.м., както и на избено помещениеN 3 със светла площ 14.82 кв.м, ведно с 12.20 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор N 40909.106.100.1, заедно със съответното право на строеж върху терена, съставляващо поземлен имот с идентификатор N 40909.106.100, при граници на апартамента по нотариален акт: север-двор, юг-улица, изток-ап.N 4 и стълбище, запад-ап. N 4 и В., отгоре-таван, отдолу-ап.N 1, и при граници на избеното помещение: север-двор, юг-коридор, изток-мазе N 2, запад –мазе N 4, за сумата 57 500 лв.

Първите собственици на придобития от ищците имот били А. П.К. и М.Т.К.които го закупили с Договор за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти от 20.12.1990г., сключен с КЕЧ - Пловдив. По силата на този договор, посочените лица придобили апартамент N 3, .2, вх.Б в жилищен блок на ул. „A. K.” 10, със застроена площ на апартамента 82.03 кв.м., ведно с избено помещение с полезна площ 14.82 кв.м. и 12.20 % идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж, при съседи на жилището: север-двор, юг-улица, изток-ап.4 и стълбище, запад –ап.4 и В., отгоре-таван, отдолу-ап.1, и при граници на избеното помещение: север-двор, юг-коридор, изток-мазе 2 и запад-мазе 4.

На 19.12.2000г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 75, том II, рег. N 4660, дело N 280/2000г., К. продали на Г.Г.К. притежавания от тях апартамент N 3 със застроена площ 82.03кв.м, ведно с избено помещение N 4 със светла площ 14.82 кв.м, ведно с 12.20% идеални части от общите части на сградата със съответното право на строеж върху терена, при граници на жилището: север-двор, юг-улица, изток-ап.4 и стълбище, запад –ап.4 и В., отгоре-таван, отдолу-ап.1, и при граници на избеното помещение: север-двор, юг-коридор, изток-мазе 2 и запад-мазе 4. На този Нотариален акт била извършена поправка с Нотариален акт N 138, том I, рег. N 2187, дело N 126/2001г. в частта относно посочване на избено помещение N 4, като с нанесената поправка, цифрата N 4 не следвало да се чете.

На 13.12.2004г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 155, том V, рег. N 10058, дело N 1275/2004г. В.Д.К. и съпругата му Г.П.К.продали на Т.С.Х. и съпругата му Г.М.Х. апартамент N 3, находящ се на ул. „A. K.”, блок 10, .2, вх.Б, в Г.К., със застроена площ 82.03 кв.м, и избено помещение N 3 със светла площ 14.82 кв.м, ведно с 12.20% идеални части от общите части на сградата заедно със съответното право на строеж върху терена, при граници на жилището: север-двор, юг-улица, изток-ап.4 и стълбище, запад-ап.4 В., отгоре-таван, отдолу-ап.1 и граници на избеното помещение: север-двор, юг-коридор, изток-мазе N 2, запад-мазе N 4. Поради неизпълнени задължения на Т.С.Х. и Г.М.Х. към Банка „ДСК” ЕАД-Г.София, обезпечени с ипотека върху придобития от тях на 13.12.2004г. недвижим имот, описан по –горе, същият бил изнесен на публична продан през месец декември 2006г., и за купувач на имота бил обявен Г. Е. Х., който внесъл сумата 57 500лв., поради което и с описаното по-горе постановление на частен съдебен изпълнител Пурнарова бил възложен на Г. Е. Х. с Постановление от 20.12.2006г.

Видно от Схема N 122/17.01.2007г. на самостоятелен обект в сграда 40909.106.100.1.7, издадена от Служба по кадастъра Г.К. е, че по одобрената със Заповед N 300-5-54/16.07.2003г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра кадастрална карта на Г.К., възложеният на ищците имот представлява самостоятелен обект- жилище, апартамент 40909.106.100.1.7 в сграда N 40909.106.100.1, в поземлен имот 40909.106.100, при съседи –самостоятелни обекти: на същия етаж: 40909.106.100.1.6, 40909.106.100.1.8, под обекта: 40909.106.100.1.3, с площ по документ: 82.03кв.м., като неразделна част от жилището са мазе N 3 с площ 14.82 кв.м. и 12.20% идеални части от общите части на сградата.

В представената по делото техническа документация за закупения от К. апартамент, както и в Заповед N 3778/20.12.1990г. за настаняване под наем е посочено, че площта на апартамента е 82.03кв.м, а на мазето-14.82 кв.м, с границите на мазето както следва: север-двор, юг-коридор, изток-мазе N 2, запад-мазе N 4. От Ценообразуване на жилищния блок на ул. „A. K.” N 10 в Г.К., в който се намира процесното мазе се установява, че към апартамент N 3 на .2 във вход Б със застроена площ 82.03 кв.м. се припада мазе N „3и3” с площ 14.82 кв.м. В ценообразуването към всеки апартамент от блока, независимо дали се намира във вход А или вход Б, са посочени припадащите им се мазета с номер, какъвто е номерът на апартамента, обозначени както следва: за апартамент 1-мазе 1и1, за апартамент 2-мазе 2и2, за апартамент 3-мазе 3и3, за апартамент 4-мазе 4и4. Установява се, че жилищният блок на ул. „A. K.” N 10 има два входа-вход А и вход Б, както и че във всеки вход има по четири апартамента с номерация от 1 до 4, и за всеки апартамент има припадащо се мазе, както следва: за ап.1 от В.-мазе 1и1 с площ 29.13кв.м.; за ап.2 от В.-мазе 2и2 с площ 27.33кв.м., за ап.3 от В.-мазе 3и3 с площ 19.12кв.м., за апартамент 4 от В.-мазе 4и4 с площ 29.08кв.м.; за ап.1 от вх.Б-мазе 1и1 с площ 10.53кв.м., за ап.2 от вх.Б-мазе 2и2 с площ 14.96кв.м., за ап.3 от вх.Б-мазе 3и3 с площ 14.82кв.м. и за ап.4 от вх.Б-мазе 4и4 с площ 22.75кв.м.Установява се също така от ценообразуването, че в жилищния блок на ул. „A. K.” има само едно мазе с площ 10.53 кв.м и само едно мазе с площ 14.82 кв.м.

От своя страна въззивниците на 19.02.1992г., по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти от 20.12.1990г., сключен с КЕЧ-Пловдив, станали собственици на апартамент N 1, .1, вх.Б в жилищен блок на ул. „A. K.” 10, със застроена площ на апартамента 82.03кв.м, ведно с избено помещение с полезна площ 10.53 кв.м и 11.10 % идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, при съседи на жилището: север-двор, юг-улица, изток- стълбище, запад – В., отгоре-ап.3, отдолу-мазе, и при граници на избеното помещение: север-двор, юг-коридор, изток-мазе 3 и запад-мазе 4.

В заповед N 4187/12.03.1991г. на началника на КЕЧ - Пловдив за продажба на описания имот на К., границите на избено помещение N 1 са идентични с тези, описани в договора за продажба. В представените по делото оценителен протокол от 1991г., границите на избеното помещение са различни от тези в договора за продажба, а именно: север –двор, юг-коридор, изток-мазе 2 и запад мазе 4, т.е. има разлика в източната граница на мазето-мазе 2 или 3.

Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имот от 20.12.1990г. /08.05.1992г./, Р.М.Х. и В.А.Х. закупили ап.4, В., .2 на ул. „A. K.” N 10, ведно с избено помещение с полезна площ 55.08 кв.м., /с каквато площ няма посочено мазе по ценообразуването на блока/, при граници на избеното помещение: север-двор, юг-коридор, изток-мазе 1 и запад-мазе 3, на което мазе впоследствие било извършено преустройство и промяна на предназначение в кафе-експресо със застроена площ 74.50 кв.м с Акт за узаконяване N 82/03.09.1996г. на главния архитект на Община К., което узаконяване било отменено със Заповед N 460/05.12.1996г. на кмета на Община К. поради това, че Х. присъединил общи части, коридор и мазе към владението, без съгласие на съсобствениците.

От проект за обект: „Узаконяване на кафе - експресо на Р.Х. е видно, че в лявата северо-източна част на обекта влиза помещение с площ приблизителна на тази на мазето на К., и представляващо по проекта предверие и тоалетна. В Обяснителната записка към проекта е посочено, че обектът се намира в приземния етаж на жилищния блок и влизането към заведението е предвидено от централния вход на жилищния блок, като се използва съществуващото стълбище за призема.

Видно от молба от 03.12.1996 година до главния архитект на Община К., Я.В.А. направил оплакване, че достъпът до мазетата от В. е ограничен от Р.Х., а от вх.Б-от Н.Д., които приспособили мазетата си в заведения за хранене, както и че неговото мазе с размери 3.80 на 3.90 попадало в заведението на Н.Д., а мазето на А. К. с размери 3.90 м на 2.70 м влизало в разширеното заведение на Р.Х., за другото мазе на А. с размери 5.30 на 2.70 претендирал К., който заедно с А. П.К. искали разрешение за стълбище на мазето от северния двор на жилищния блок.

В показанията си в съдебно заседание, св. Я.В.А.сочи, че от 1992г. до 1997г.- 1998г. живял в ап.1 на В. на У.A. K.” № 10, като предишният собственик на апартамента Г.М. му посочил две мазета, които да ползва - едното с площ 5.30 на 2.70м /14.31кв.м/, което свидетелят в действителност ползвал от 1992г. до 1999г., и другото- с площ 3.80 на 3.90м /14.82 кв.м/. Голямото мазе /14.82 кв.м/ сега ползвал К.. През 1999г. К. и К. изхвърлили багажа на свидетеля от мазето му, защото К. му казал, че това мазе било негово, защото се намирало под неговия апартамент.

Св.З.А. установява, че през 1992г. сложил метална врата на външната стена на мазето на К. с излаз откъм пазара, защото мазето на К. било зазидано, а мазето на К. гледало към гимназията и също било зазидано и К. влизал през вратата на К., за да стигне до мазето си.

В показанията си св.М.Я.И. сочи, че К. имал мазе, което гледало към пазара, и което давал под наем, като свидетелят също имал апартамент в блока –във вх.Б, който апартамент продал на трето лице, но без мазето, на което бил извършил преустройство за фризьорски салон, и което дарил на дъщеря си. Сочи и, че между мазето на К. и неговото мазе - фризьорски салон, имало друго помещение-бар „Скорпион”. Видно от Акт за узаконяване N 19/14.03.1997г. на гл.архитект на Община К. е, че било узаконено преустройство на избено помещение N 2 в жил.блок на ул. „A. K.” N 10 във фризьорски салон, на името на М.Я. И.. Последният заедно със съпругата си на 03.12.1997г. дарили на дъщеря си М.М.И. апартамент N 2, находящ се в Г.К., У.A. K.”10, вх.Б, .1, ведно с принадлежащото му избено помещение N 2, с полезна площ 14.96кв.м, при граници на избеното помещение: север –двор, юг-коридор, изток-мазе 1, запад-мазе 3, като на 08.02.2000г. М. М.И. продала само апартамента на трето лице, а за мазето на 26.10.2004г. се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот N 60, том II, N 8828, н.дело N 1101/2004г. Видно от последния М.И. била призната за собственик на Фризьорски салон със застроена площ 37.59кв.м, образуван чрез преустройство и промяна на предназначение на бивше избено помещение N 2, при граници: изток-избено помещение N 1, запад-избено помещение N 3, север-двор, юг-коридор.

По делото е представена и преписка, от която се установява, че Н.Д.Д. извършил незаконно преустройство на мазе и промяна на предназначението му в питейно заведение като отворил вход към кооперативния пазар със седем стъпала, като през 1992г. била издадена заповед за спиране на извършения незаконен строеж от кмета на Община К.. В Община К. бил наличен одобрен проект за кафене с площ 35 кв.м, склад с площ 2.40 кв.м. и антре с площ 6 кв.м., като към собственото мазе на Д. било приобщено съседно мазе, част от коридор и част от общи части.

В обясненията си в първоинстанционното съдебно производство- в съдебно заседание, проведено на 08.04.2009 година, К. заявил, че ползва мазе №3. В обясненията си във въззивното производство заявил, че ползва мазето, оцветено в зелено от изготвената от в.л. Д. схема за ползване на мазетата, обозначено като мазе №1. До мазето, оцветено в розово по схемата нямало самостоятелен достъп, а се преминавало през неговото мазе. Това мазе не се ползвало от никого. Това именно мазе било на собственика на апартамент № 3.

От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава и разпита на вещото лице инж. Я. в съдебно заседание се установява, че избено помещение № 3 е със светла площ 14.82 кв.метра, ведно с 12.20% ид. части от общите части на сградата, с граници по постановлението на съдебния изпълнител за възлагане от 20.12.2006г.: север-двор, юг-коридор, изток – мазе №2 и запад- мазе № 4. От протокол за ценообразуване се установявало, че в сградата за всеки вход се приспадат мазета с № 1, 2, 3, 4 за съответните номера № 1,2,3,4 на апартаментите в двата входа. В таблицата за ценообразуване нямало друго мазе с площ 14.82 кв.метра, освен мазе № 3, припадащо се към ап. № 3, вх. Б. Ползваното от ответника мазе било без извършени ремонти и вътрешни преустройства, които да са го изменили като площ и било с площ 14.81 кв.м, която знÓчително надхвърля площта от 10.53 кв.метра на мазето, полагащо му се по документи за собственост; вместо прозорец, била избита врата откъм северната част на блока-към пазара. Вещото лице сочи, че избено помещение №1, припадащо се към ап.1, вх. Б е с площ 10.53 кв.м, при граници на мазето: север-двор, юг-коридор; изток-мазе № 3 и запад-мазе № 4. Прави извода, че ползваното от ответника мазе с площ 14.81 кв.метра не е мазе №1 с площ 10.53 кв.метра. Вещото лице сочи, че мазе № 1, вх.Б с площ 10.53 кв.метра най-вероятно е влязло в преустройството на мазе №4, В., собственост на Н.Д., което представлява кафене с площ 35 кв.метра, ведно със склад с площ 2.40 кв.метра и антре с площ 6 кв.метра, а по документ за собственост, мазето е с площ 29.08 кв.метра. Извършени били промени в ползването на мазетата, припадащи се към ап. №2, вх. Б, към ап. №4, вх. Б и към ап. № 4, вх. А. При извършените преустройства на избените помещения, от Н.Д. и Р.М. бил затворен общият коридор в източна и западна посока. При ползването на избените помещения била извършена промяна, както в предназначението, така и в площите, чрез приобщаване на избени помещения. В тази връзка е представена и схема на фактическо ползване на мазетата, както и схема на първоначалното разположение на мазетата. Сочи, че при определяне на границите на мазетата няма закономерност, както и не са отчитани общите части в приземния етаж, като предлага към последното си заключение схема на мазетата с оглед документацията по делото, по която процесното мазе има за свои граници север –двор, юг-коридор, изток-мазе 2 А и запад мазе 1 Б. Според вещото лице, ползваното от К. мазе е припадащото се на ап.3 от вх.Б мазе с оглед измерената площ и анализа на цялостната документация по делото. За да стигне до този свой извод вещото лице изследвало фактическата ситуация на место като обяснило, че на место границите на ползваното от К. мазе са на север-двор, юг-коридор, изток-кафене, ползвано от Н.Д., избеното помещение на който преди преустройството се е намирало срещу мазе 3 на вх.Б, а на запад –помещение, ползвано от Р.Х., в което вещото лице предполага, че е влязло мазе 1, собственост на К..

От заключенията на назначената във въззивното производство тройна съдебно-техническа експертиза и от разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че номерацията на мазетата съответства на номерацията на апартаментите от вх. А и вх. Б, видно от ценообразуването и документите за собственост. От документите за собственост /договори за продажба на недвижим имот/ на закупените апартаменти, за апартамент № 1,2,3,4 от вход А и Б се приспадали съответно мазета с номера № 1,2,3 и 4 в двата входа. Вещите лица Я. и Андонова в съдебно заседание сочат, че при извършения оглед установили, че К. държи две мазета, които се разделят от един коридор. Мазето, което е с избита врата, вместо прозорец и изкарани метални стълби, е мазето, което по квадратура и граници съответства на нотариалния акт на ап.3. Второто мазе, което е в западната част, по квадратура и граници съответства на това, което е описано в нот.акт за собственост на К.. Двете мазета са разделени от коридор и са в крайната западна част на входа. Вещите лица сочат още, че понастоящем мазетата се ползват по приложената към заключението в първостепенния съд схема за целия блок, тъй като припадащите се мазета към апартаментите от вх. А и Б не били разположени непосредствено под апартаментите, а и с оглед на извършените преустройства –кафене, фризьорски салон и магазин. Мазето, ползвано от К. било с изграден нов вход от север и монтирана метална стълба без необходимите строителни книжа, установено с акт № 51/02.12.1996 година, съставен от Община К.. Липсва преписка по узаконяване на тези нарушения по ЗУТ. Промените в мазето обхващали направа на отвори в носеща стена за изграждане на вход, монтаж на метална стълба към него, монтаж на метална врата, настилка от теракот, варосване на стени. Общата стойност на тези промени възлизала на около 1000 лева, като за изпълнението на тези строителни работи липсвали разходно-оправдателни документи. Пазарна стойност на мазето не може да бъде посочена от вещите лица.

Съдът не кредитира особеното мнение на в.л. Д., изразено в самостоятелно заключение по делото в частта му, в която сочи, че мазето, което владее ответникът е мазе № 1, вх. Б, тъй като съдът счита същото за опровергано от останалите приети и обсъдени по-горе гласни и писмени доказателства, както и от заключението на в.л. Я. и Андонова.

При тези доказателства по делото, съдът намира предявеният иск по чл. 108 ЗС за основателен и доказан. За да се уважи същият е необходимо ищецът да е собственик на процесния имот, който ответникът владее без основание. В тази връзка, установено по делото е, че мазето, ползвано от жалбодателя е с площ по документи 14.82 кв.м, измерено на место с площ 14.81 кв.м, разположено в северната част на блока, с граница от север- двор /кооперативен пазар/, и юг-коридор, което именно обуславя извода, че това е процесното мазе № 3 /3Б по схемата за ползване/, а не мазе №1 с площ 10.53 кв.м, влязло при преустройството на мазе №4, В. в кафене, собственост на Н.Д. Т.е, ответникът владее процесното мазе, собственост на ищците, без правно основание, което обуславя основателността на предявения иск за собственост.

Възражението на ответника К. във въззивното производство за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесното избено помещение като добросъвестен владелец за периода 19.02.1992 година – датата на придобиване на имота до 06.11.2007 година, съдът намира за неоснователно. Установява се по делото, че прилежащо към апартамент № 1, закупен от ответника, е избено помещение № 1, а прилежащото на апартамент № 3 избено помещение №3, при всички промени на собствениците му е следвало собствеността на апартамента, като ищците в настоящото производство са придобили апартамента, ерго избеното помещение на основание, годно да ги направи собственици, с постановлението за възлагане на съдебния изпълнител от 20.12.2006 година. При това положение не може да става въпрос за упражнявано добросъвестно владение на процесното избено помещение от страна на ответника, тъй като не са налице условията на чл.70 от ЗС за това. От друга страна, правилен в тази връзка е и изводът на първоинстанционния съд, че избените помещения като складови помещения следват статута на жилищата, т.е. правата на собственост на жилището, което обслужват, нямат самостоятелен правен статут и като принадлежности не могат да бъдат предмет на самостоятелно придобиване по давност съгласно чл.37, вр. чл.98 от ЗС. Наред с това, не се установява извършването на подобрения в процесното мазе, като всички извършени промени в него не са узаконени, както и не е доказана тяхната стойност. Неоснователно е и възражението за право на задържане до заплащане на претендираните подобрения, тъй като такива не се доказват.

При този изход на делото, жалбодателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените по делото разноски по договор за правна защита и съдействие от адвокат във въззивната инстанция в размер на 350 лева.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.05.2009 година, постановено по Г.дело № 709/2007 година по описа на Кърджалийския окръжен съд.

ОСЪЖДА А. Х. К. с ЕГН * и С. Н. К., и двамата от Г. К., ул. „К. и М. № 24 да заплатят на Г. Е. Х. с ЕГН * и Ф. С. Х. с ЕГН *, и двамата от С., О. Ч. направените по делото разноски в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.