РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при
секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 5589 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Й.И.И.,
срещу решение № 20279277/17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 36067/2019 г. на
CPC, III ГО, 84 състав, с което съдът е издал заповед
за защита срещу него в полза на И.В.П. и К.С.И. и му е наложил мерки по ЗЗДН.
Въззивникът е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението-
счита, че е неправилно, тъй като е постановено при липса на безспорни доказателства
за наличие на извършено домашно насилие. Изложил е съображенията си. Моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло.
Въззиваемите страни И.В.П. и К.С.И., действащ чрез неговата
майка и законен представител И.В.П. са подали възражение, с което считат
жалбата за неоснователна. Претендират разноски.
За съдебно заседание въззивникът, редовно
уведомен, не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемите страни молят
жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират присъждане на разноски, за
които представят списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН, от ответника в първоинстанционното производство, който има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от
24.06.2019 г. И.В.П.
е поискала
да се издаде заповед за защита в нейна и на детето й К.С.И. полза, срещу Й.И.И., чичо на съпруга й, за актове на домашно
насилие, извършени на 23.06.2019 г. спрямо нея и сина й К.С.И., описвайки в какво се е изразявало насилието по отношение на всеки от тях.
С
решение № 20279277/17.12.2020 г., постановено по гр. д.
№ 36067/2019 г., CPC, III ГО, 84
състав е
издал заповед за защита в полза на И.В.П. и К.С.И., като му е наложил мерките
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН-
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е забранил
да приближава молителката, на разстояние, по-малко от 5 метра, за срок от 12 месеца,
считано от 17.12.2020 г., забранил му е да приближава жилището, което
молителката обитава, на разстояние, по-малко от 0,5 метра, за срок от 12
месеца, считано от 17.12.2020 г., наложил е на ответника глоба в размер на 400
лв. и го е осъдил да заплати държавна такса в размер на 50 лв. и разноски на
всеки от молителите в размер на по 500 лв.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство, прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че съдът не е обсъдил аргументите на ответника, наличието на
наказателно дело за нанесения му побой при този инцидент, че без никакви
аргументи е отхвърлил показанията на св. Р.Я., че липсва становище от
задължително назначените от съда консултации, че от момента на издаване на
заповедта за незабавна защита до издаване на окончателната заповед е изминал
период от повече от година, през който молителите са били ефективно защитени и
през който период не са регистрирани нови такива случаи.
Тези доводи са неоснователни.
В мотивите си към обжалваното решение съдът е посочил защо приема за
доказано извършването на домашно- разпита на свидетелите П.В. и В.Г..
Показанията им са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелите
установяват обстоятелства, за които имат преки и непосредствени наблюдения,
като не се установява и св. Г. да е заинтересована от изхода на делото. Съдът
съобрази родствената връзка В. с една от страните,
но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не
намира пречка да ползва показанията при формиране на свободното си вътрешно
убеждение, още повече, че с оглед спецификата му домашното насилие
обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, в домовете на страните, а
ако на извършването му присъстват очевидци, то такива са обикновено близки и
роднини на страните или на едната от тях. Свидетелите установяват извършено от
ответника спрямо молителите домашно насилие, представляващо физическо
насилие-блъскане на молителката от терасата, вследствие на което същата е
паднала от 0,60 метра, което е умишлено сериозно засягане на физическата и психологическата
неприкосновеност на молителката, причинявайки й болка, уплаха, стрес, психична
травма и негативни емоции. Детето на молителката К.С.И. е чуло
писъците на майка си за помощ, станало е свидетел и на последиците от насилието
–лежащата на земята негова майка и изкривената й от стрес уста, вследствие на
което ответникът е извършил спрямо него психическо и емоционално насилие-чл. 2,
ал. 2 ЗЗДН.
Настоящия съдебен състав счита, че
правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд показанията на свидетеля Р.Я..
Същият, освен че не си спомня точната дата на случая, за който дава показания,
свидетелства за ранния следобед, след 14,30 часа-15 часа, при твърдения, че
насилието е извършено около 18,30-19 часа, като показанията му противоречат и
на останалите събрани по делото доказателства.
В подкрепа основателността на молбата за защита са и представените
съдебномедицински удостоверения № 459/2019
г., допълнение към него със същия номер и Фиш за спешна медицинска помощ,
установяващи причинените увреждания и състоянието на молителката.
Институтът на реторсията е неприложим в производството по ЗЗНД. При
твърдения за извършено от пострадалото лице по настоящото дело насилие спрямо извършителя на насилие по
делото, за последния остава открита възможността да търси защита на правата си
по ЗЗДН и в производство по НК, като предмет на настоящото производство е
наличието/липсата на извършено от ответника спрямо молителя насилие по смисъла
на ЗЗДН.
Настоящата инстанция счита
наложените от първостепенния съд мерки за защита на пострадалите лица за
съответни и подходящи като естество и срок, а глобата- по размер, на
извършеното насилие, поради което не се налага промяна на същите.
И във въззивната
инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Съобразено е с всички ангажирани и
относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да се остави в
сила.
Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна
такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 25 лв.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на въззиваемите
страни за присъждане на разноски, поради което съдът им присъжда такива в
размер на по 500 лв. за всеки от тях.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 20279277/17.12.2020 г., постановено по гр. д.
№ 36067/2019 г. на CPC, III ГО, 84 състав.
ОСЪЖДА Й.И.И., ЕГН********** да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 25
лв.
ОСЪЖДА Й.И.И., ЕГН********** да заплати на И.В.П., ЕГН********** и на К.С.И., ЕГН**********,
действащ чрез неговата майка и законен
представител И.В.П. разноски в размер на по
500 лв. на всеки от тях
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.