РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Първомай, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20225340200023 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0325-000960 / 10.01.2022
на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР -
Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Р. К. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири
месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата за
нарушение на същия текст от закона.
В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 12 контролни
точки на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на
вътрешните работи.
В Жалбата си Р. К. П. лично и в съдебно заседание на въззивната
инстанция чрез процесуалния си представител адвокат В. А. Р. от Адвокатска
колегия - Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно
постановление, заради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по подробно изложени съображения; претендира направени за
производството разноски.
Въззиваемата страна – Районно управление към Областна дирекция на
МВР - Пловдив, Районно управление на - Първомай – редовно призована чрез
Началника, не изпраща представител; с Молба-становище, представена с
1
писмото, с което е изпратена административнонаказателната преписка,
изразява мнение за законосъобразност на издаденото Наказателното
постановление и намира, че следва да бъде оставено в сила, а при евентуално
уважаване на Жалбата прави възражение да се намалят разноските до размера
на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от
основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 30.12.2021 година – денят след рождения й ден – Р. К. П. се прибира
при родителите си в квартал Дебър на град Първомай, област Пловдив, и
около 15:00 часа отива да помага в стопанисвания от тях магазин на улица
„***“ в същия квартал. Свършва си работата и излиза зад търговския обект, за
да поиграе с кучето си.
На същата дата – 30.12.2021 година, от 08:00 часа до 20:00 часа полицаи
при РУ на МВР - Първомай Т. А. Х. (младши автоконтрольор) и колегата му
А. М. М. (полицай по охрана на обществения ред) са дежурен автопатрул и в
изпълнение на задълженията си правят обход в града, като двамата са с
униформи, а служебният им автомобил е с отличителни знаци на Полицията и
светлинна и звукова сигнализация.
Заради получени от сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР -
Първомай данни за употребени от жалбоподателката наркотични вещества и
дадени указания тя да бъде проверена за това, в късния следобед полицаи Т.
Х. и А. М. обхождат квартал Дебър и към 16:00 часа са с патрулната си кола
на автобусната спирка на улица „***“. Р. П. вижда пристигането им и й прави
впечатление спирането на органите на реда на спирката, като малко по-късно
тя се качва зад волана на ползвания от нея лек автомобил BMW X5 xDrive 30d
с регистрационен № *** и потегля към град Пловдив (посока изток-запад).
Тогава след нея тръгват младшият автоконтрольор и полицаят по охрана на
обществения ред и на излизане от квартал Дебър я спират със светлинен и
звуков сигнал до № 7 на улицата, след което по съображения за сигурност –
за да не се пречи на движението – всички се местят на близка отбивка до
бензиностанцията там.
Данните за автомобила й и за самоличността на Р. П. са установени по
документална проверка, след което органите на реда канят жената до
патрулната кола, за да бъде тествана с „Дрегер Дръг Чек 3000“ за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като
2
й е съобщено, че я проверяват с оглед подаден за нея до криминалистите в
Управлението сигнал. Обясняват й също правото да откаже да бъде тествана,
но и какви ще са санкциите тогава.
Цялата проверка на място с Р. П. трае около половин час, в който тя
притеснена се колебае да бъде изпробвана с мотив, че употребява някакви
хапчета и я е страх да не й отчете нещо положително дрегерът, както и че
нейни приятели са пострадали по същия начин и не би следвало тя да е
съгласна с полицаите да даде проба. В тази връзка й е обяснено, че със самия
уред се установяват конкретни наркотични вещества и с кръвно изследване
при лабораторен анализ може да се докаже липсата на наркотични
субстанции у нея, но Р. П. отказва да бъде изпробвана. По време на разговора
с органите на реда жалбоподателката отговаря уклончиво на въпроси в насока
употребявала ли е наркотични вещества и кога и иска да се свърже по
телефона с родителите си и с адвокат. Предоставена й е тази възможност и на
място пристига баща й.
За отказа на Р. П. да бъде изпробвана с тест „Дрегер Дръг Чек 3000“ на
мястото на проверката в нейно присъствие от Т. Х. й е съставен и връчен
срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение (бланка
серия АД № 092329). Издаден е също и й е връчен в 17:05 часа срещу подпис
Талон за изследване (бланка № 0062048) с указания до 45 минути да се яви
във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в град Първомай за
медицинско и химическо или химико-токсилогично изследване, след което
проверката приключва и жалбоподателката тръгва за град Пловдив с беемвето
си, управлявано от баща й.
Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.
От Писмо изх. № 05-20-1 / 14.03.2022 година на Директора на Център за
спешна медицинска помощ - Пловдив и по представените с него заверени
копия от страници на Журнал за регистрация за дневно и нощно дежурство на
30.12.2021 година и Журнал за вземане на кръв и урина съгласно Наредба №
1 от 19.07.2017 година е видно, че във Филиал на център за спешна
медицинска помощ - Първомай Р. П. не фигурира между явилите се лица за
вземане на съответните проби за необходимото лабораторно изследване.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция
като свидетели полицейски служители Т. А. Х. и А. М. М., от обясненията на
Р. К. П. и от приобщените по съответния по НПК ред подробно описани в
протоколите от проведените съдебни заседания писмени и веществено
доказателство, с изключение на файл и негова разпечатка в 18 страници на
писмен диалог в електронна среда между две лица с имена Т. Х. и R.P., като
неотносими към предмета на доказване.
Видно от техническите отбелязвания за този файл (представен върху
преносима флаш памет), същият е генериран на 04.04.2022 година в 10:01
часа (координирано универсално време + 03:00) и съдържа данни от 00:00
3
часа на 03.08.2018 година до 23:59 часа на 12.12.2019 година. Но липсва
информация, от която да се прави извод, че разкриващият се писмен диалог
преди повече от две години от инкриминираната дата е точно между
жалбоподателката и актосъставителя и че е в цялост, а не представлява
определени извадки от текст. Същевременно файлът и разпечатката му се
представя пред Съда като доказателство, че актосъставителят и
жалбоподателката се познават. Но е нормално в малко населено място като
град Първомай хората да се знаят и това не е основание да се считат налични
евентуални предпоставки за липса на безпристрастност от страна на младшия
автоконтрольор при РУ на МВР - Първомай по време на извършваната от
него и колегата му проверка на 30.12.2021 година или за отношение във вреда
на Р. П..
В останалата част настоящият съдебен състав кредитира
доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща
се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се
установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във
възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да
повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от
жалбоподателката нарушение на правилата за движение по пътищата.
По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган
правилно е ангажира административнонаказателната отговорност на Р. П. за
нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, съгласно
чийто текст: Водач на моторно превозно средство …, който откаже да му
бъде извършена проверка … с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието … за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за … химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв., като текстът инкорпорира в себе си както
задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението
й санкция, а от доказателствената съвкупност по делото безспорно се
установява, че на инкриминираната дата към момента на извършване на
проверката Р. П. е „водач“ по смисъла на § 6, т. 25, предложение 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
Несъстоятелни са защитните доводи в насока, че не е ясно обвинението
спрямо Р. П., с което се нарушава правото й на защита, защото в
Наказателното постановление е посочен както отказът й да бъде изпробвана с
„Дрегер Дръг Чек 3000“, така и неизпълнението на Талона за изследване,
което според жалбоподателката са две отделни административни нарушения,
но за второто от които не е съставен акт за установяване на административно
нарушение, а е наложено едно наказание за тези две нарушения и не е ясна
волята на административнонаказващия орган за кое от тях или и за двете се
налага едно административно наказание.
4
Съгласно посочено в Тълкувателно решение № 13 / 20.12.2021 година по
т. д. № 1 / 2021 година на ВАС, разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата разкрива две самостоятелни административни
нарушения, но едното е при проверка на водач за наличие на алкохол в кръвта
му, а другото – при проверка за наркотици или аналози в кръвта му. С оглед
на релевантните текстове от Наредба № 1 / 19.07.2017 година на министрите
на здравеопазването, на вътрешните работи и на правосъдието всяка от тези
проверки има самостоятелен характер и предмет, като нормата на чл. 174, ал.
3 от Закона за движението по пътищата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на
предписание на контролния орган, които забрани могат да бъдат съотнесени
както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта,
така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Или в случая още с направения на 30.12.2021 година пред полицаите на
улица „***“ в град Първомай отказ като водач на моторно превозно средство
да бъде тествана с „Дрегер Дръг Чек 3000“ Р. П. осъществява състава на чл.
174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата при хипотезата на
извършване на проверка за управление на автомобил след употреба на
наркотици или техни аналози. С поведението си впоследствие да не се яви
във филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в град Първомай за
предоставяне на телесни течности за лабораторно изследване, каквото й е
указано с Талона за медицинско изследване, жалбоподателката осъществява
състава на посоченото административно нарушение и с второто изпълнително
деяние. Но за това обстоятелство не е необходимо да бъде съставян друг акт
за административно нарушение – нарушението е същото. В тази връзка още
по-неоснователно е да бъде счетено за нарушение на процедурните правила и
то съществено отразяването на факта на това последващо неправомерно
поведение на Р. П. в Наказателното постановление.
Що се отнася до защитните възражения, че проверката е с цел да бъде
уязвена жалбоподателката, щом е спряна от органите на реда, без преди това
да е извършила нарушение на правилата за движение, следва да се отбележи,
че, като органи от структурата на Министерството на вътрешните работи
съгласно чл. 56 от Закона за МВР, младшият автоконтрольор и колегата му
полицай по охрана на обществения ред за осъществяване на индивидуална
превенция на правонарушенията могат да извършват действия по отношение
на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще
извършат престъпни или други противоправни действия, застрашаващи
обществения ред, както за пресичане на престъпления имат правомощието да
осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние,
предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване
на техните размери (чл. 61, ал. 2 и ал. 4 от Закона за МВР). От друга страна,
като контролни органи от определена от министъра на вътрешните работи
служба по силата на Заповед рег. № 8121з-1632 / 02.12.2021 година полицаи
Т. Х. и А. М. в качеството си на дежурен автопатрул на инкриминираната дата
5
са длъжни да не допускат управлението на моторно превозно средство от
водач, употребил наркотични вещества или техни аналози (чл. 165, ал. 2, т. 3
от Закона за движението по пътищата), а им е съобщено от сектор
„Криминална полиция“ при Управлението, в което работят, че са получени
данни за употребени от Р. П. наркотични вещества и им е указано да я
проверят за това.
С оглед на горното настоящият състав намира, че от обективна и от
субективна страна Р. К. П. осъществява с пряк умисъл състава на вмененото й
в отговорност административно нарушение на просто извършване.
Наложените наказания по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата са в границите на посоченото в закона съгласно нормата на чл. 27,
ал. 1 от ЗАНН, тъй като санкциите глоба и лишаване от право да се управлява
МПС са конкретно определени и административнонаказващият орган не може
да преценя размера им.
Това формално нарушение според Съда не покрива критериите за
маловажен случай по легалната дефиниция на § 1, т. 4 от Допълнителната
разпоредба на ЗАНН за евентуалното приложение от въззивната инстанция на
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, защото не е с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение и на неизпълнение на
задължение от този вид. От друга страна, от Съда се отчита и фактът на
налагани на жалбоподателката наказания за предишни нарушения на
правилата за движение по отворените за обществено ползване пътища.
Съдът не следва изрично да се произнася относно посоченото в
Наказателното постановление отнемане на 12 контролни точки.
По правилата на чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение контролни точки се отнемат въз основа на вече влязло
в сила наказателно постановление, а при налагане на наказания за
нарушенията, посочени в Наредбата, в наказателното постановление се
отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.
Съгласно разпоредбите на чл. 157 от Закона за движение по пътищата тези
контролни точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат
съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролно-
отчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана
компетентност, но за пълнота следва да се упомене, че в съответствие с чл. 6,
ал. 1, т. 3 от Наредбата точно е определен броят на подлежащите на отнемане
контролни точки за нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата.
Нарушението, описано в Акта за установяване на административно
6
нарушение и в Наказателното постановление, е конкретизирано по време,
място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43
и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган
съгласно Заповед рег. № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на
вътрешните работи.
Мотивиран от горното, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,
намира атакуваното Наказателно постановление за законосъобразно и
обосновано и на основание чл. 63, чл. 63в от ЗАНН
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 21-0325-000960 /
10.01.2022 на Началника на Районно управление към Областна дирекция на
МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Р. К. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири
месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата за
нарушение на същия текст от Закона за движението по пътищата закона, като
на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните
работи са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
СЗ / ВХ
7