Определение по дело №379/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 301
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20195200500379
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е     

 

 

Номер: 301 Година 2019г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                   ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 19.06.                                                                      2019 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ ИЛИЕВ     

                                                                                              МАРИАНА ДИМИТРОВА             

 

СЕКРЕТАР : ………………………. 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 379 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 от ГПК  - въззивен контрол на определение на  районния съд . І.Развитие на съдебното производство .

Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от В.С.С. , ЕГН **********,*** против  Гаранционен фонд „ Булстат *********, със седалище и адрес на управление на дейността  гр. София , р-н Средец, ул. „Граф Игнатиев „№ 2 .

В хода на съдебното производство е  допуснато привличането на трето лице – помагач /ТЛП/ на страната на ответника, лицето С.И.Р., ЕГН **********,***.

По исковата молба е образувано гр. д. № 3816/2018г. по описа на РС Пазарджик.

 С протоколно определение № 822/ 13. 03. 2019г.  на районен съд Пазарджик,  постановено по гр. д. № 3816/ 2018г.   по описа на същия съд ,производството по делото е спряно на основание чл. 229ал. 1т. 5 от ГПК.    

Против определението на районния съд за  спиране  на производството по делото е подадена частна жалба от  ищеца  в първоинстационното  производство , чрез пълномощника на страната. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения съдебен   акт. Искането е да се отмени  обжалваното определение и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия .

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК са  постъпили писмени отговори от противните страни,подадени  чрез пълномощниците на страните. В писмените отговори се оспорва  частната жалба .  Твърди се ,че определението на  районния съд за  спиране  на производството по делото е правилно и законосъобразно . Искането е да се потвърди  обжалваното определение.

ІІ. Правни изводи . 

Частната   жалба е  процесуално допустима :

-изхожда от активно  легитимирана страна  в процеса (   страна в исковото производство   ); 

- насочена  е     против съдебен акт  , който  подлежи на въззивен съдебен  контрол (  чл.274 ал.1 т. 1 от ГПК   ) ;

-подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275  ал.  ал.1 от ГПК; 

Разгледана по същество  частната   жалба   е неоснователна .

Районният съд е сезиран  с осъдителен иск  за заплащане на обезщетение за  причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Исковата претенция е предявена против Гаранционния фонд/ГФ/, на основание чл. 558 ал. 5  от КЗ във вр.с чл. 557 ал. 1т.2  б. „а“ от КЗ.    

С отговора на исковата молба  ГФ е  оспорил предявения иск   с твърдението ,че няма виновно и противоправно поведение от страна на водача на незастраховането МПС, както и причинна връзка между деянието и увреждането на ищеца.    

С отговора на исковата молба  ГФ е направил искане за привличане на прекия причинител на вредата ,като  трето лице . помагач/ТЛП/ , на  основание чл. 219 от ГПК във вр.с чл. 558 ал. 7 от КЗ. Също с отговора на исковата молба  ГФ е направил искане  за спиране на производството по делото , на основание  чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, до приключване на образуваното наказателно производство .     

С определението по чл. 140 от ГПК районния съд е допуснал приличането на ТЛП.

С отговора на исковата молба  ТЛП е оспорил предявения иск с твърдението ,че  няма вина за настъпилото ПТП, като вината за настъпилото ПТП е на ищеца .

По искането на ответника за спиране на производството по делото районния съд се е произнесъл в открито съдебно заседание ,проведено на 11. 04. 2019г. Производството по делото е спряно, но не на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК , а на основание чл. 229  ал.1 т. 5 от ГПК. Въззивната инстанция намира за правилно и законосъобразно това процесуално действие на районния съд.     

В текста на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК  е посочено ,че  производството по делото се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, което ще има значение за правилното решаване на спора.  

В текста на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК е посочено ,че производството по делото се спира, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства , от установяването на които зависи изхода на гражданския спор.  

Според утвърдената съдебна практика  на ВКС  ( виж  Определение № 136/27. 03. 2018г. по ч. гр. д. № 511/2018г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Определение № 371/07. 07. 2015г. по ч. т. д. № 1126/2015г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Решение № 116/15. 05. 2013г.  по гр. д.№ 745/2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Тълкувателно решение № 2/ 19. 11. 2014г.  на ОСГТК на ВКС ) производството по делото ще се спре на основание чл.229 ал.1 т. 4 от ГПК , когато в същия или в друг съд има образувано друго висящо гражданско, търговско или наказателно дело, което има обуславящ характер по отношение на настоящото дело . Двете дела трябва да се намират в съотношение на обусловеност помежду си, което означава ,че  резултата от  обуславящото дело  ще  има преюдициално (решаващо )  значение  за правилното решение на обусловеното дело .

В настоящия казус е установено ,че за настъпилото ПТП има образувана наказателно производство, което се намира във фазата на досъдебното производство . Няма образувано наказателно дело, поради което  производството по гражданския спор  не може да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК,за да се приложи разпоредбата  чл. 300  от ГПК . 

Според практиката на ВКС производството по гражданския спор ще се спре, на основание чл. 229 ал.1 т. 5 от ГПК, при наличието на следните предпоставки:

-         съдът ,който разглежда гражданския спор сам да констатира ,че са налице престъпни обстоятелства ,   които имат значение за правилното решаване на гражданския спор;

-          не е възможно престъпните обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство ;

-         съдът винаги спира производството ,на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК , без наличие на образувано наказателно дело и и независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се  разкрият престъпни обстоятелства , които следва да бъдат установени по надлежния ред;    

При направено възражение от страна на ответника по иска и от ТЛП за липсата на виновно и противоправно поведение  от страна на водача на ПТП , който според ищеца е станал причина за произшествието, абсолютно наложително е този въпрос да бъде изследван в гражданския процес. В същото време по делото има данни за образувано наказателно производство, във фазата на   до съдебното  производство, против водача на  ПТП за  извършено престъпление по  чл. 343  ал. 1б“б“  от НК. Това означава ,че пред    гражданския съд са установени данни за престъпни обстоятелства ,  които имат значение за правилното решаване на гражданския спор. Наличието на тези престъпни обстоятелства следва да бъде установено по надлежния ред и от компетентните органи , което   от своя страна означава ,че не е възможно тази обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство .        

В конкретния казус  районния съд е процедирал съвсем правилно ,тъй като :

-         ако наказателното производство бъде прекратено поради липсата на данни за  извършено престъпление, пред районния съд ще се открие възможността да изследва  в гражданското производство  предпоставките за деликтната отговорност на водача на МПС, който не е  имал задължителна застраховка “ГО“;

-         ако наказателното производство приключи с влязла в сила присъда, тогава   относно предпоставките на деликтната отговорност гражданския съд ще бъде обвързан от разпоредбата на чл. 300 от ГПК ;

По тези съображения въззивната инстанция счита ,че съвсем правилно районния съд е спрял производството по делото до приключване на наказателното производство.

Неоснователно е искането на ТЛП за присъждане на разноски във въззивното производство, тъй като съгласно текста на чл.   78 ал. 10 от ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски. То дължи разноските на противната страна , които е причинило със своите незаконосъобразни процесуални действия . 

Предвид на гореизложеното и на основание  чл.  278 от  ГПК  Пазарджишкия окръжен съд

                                                                                                                                            

 

                                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   

 

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 822/ 13. 03. 2019г.  на районен съд Пазарджик,  постановено по гр. д. № 3816/ 2018г.   по описа на същия съд , с което производството по делото е спряно на основание чл. 229ал. 1т. 5 от ГПК.   

            На основание  чл.  274 ал. 3 т. 1 от ГПК определението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението на страните  за изготвянето му  , с частна жалба , пред ВКС,когато са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от Г ПК.   

                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                                       ЧЛЕНОВЕ :