Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260176/03.12. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На втори декември Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01726 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3190660 на ОД на МВР Перник, с който на В.А.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя процесуален представител адв. Д.Д.от ПАК, която прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението, като твърди, че е допуснато несъответствие между мястото на неговото извършване с приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 25.11.2019 г. в 11:01 часа на път І-6, км 86+300 преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Киа Соренто” с рег. № *******със скорост от 82 км/ч.
След преустановяване на извършвания в периода от 10:20 часа до 12:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител Р.М.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 26.11.2019 г. с рег. № 1158р-9284.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на
движение е отчетена, е собственост на В.А.Н., ЕГН **********, срещу която е
издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 79
км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с
19 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на чл.189, ал.4, вр. чл.
182, ал.2, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. В.Н. не се
възползвала от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а
обжалвала същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил „Киа Соренто” с рег. № *******е собственост на В.А.Н., ЕГН **********, което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0165729, установяваща, че на 25.11.2019 г. в 11:01 часа автомобил с рег. № *******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от минус 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокол № 52-С-ИСИ/30.09.2019 г. за последващата й проверка.
Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяващо, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо изх. № 11-00-321 от 04.11.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 86+300 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка на посочения км в посока на движение от гр. София към гр. Радомир, въведено с пътен знак В 26 е с цифрово означение 80 км/ч, който е позициониран 20 метра преди конкретния км 86+300.
От правна страна:
Не се спори, че към датата на констатиране на нарушението лек автомобил „Киа Соренто” с рег. № *******е собственост на В.А.Н., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0165729, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин.
Съдът констатира, обаче че при описанието в процесния фиш на
нарушението и на съответната нарушена правна норма, са допуснати съществени
процесуални нарушения което е довело до невъзможност да се формира по несъмнен
начин извод досежно правилността на дадената квалификация на деянието и да се
направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма, като
съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е неправилно и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. Перник път І-6 км 86+300, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 за извън населено място. Съдът не може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението, тъй като от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-321 от 04.11.2020 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения км 86+300 попада в рамките на населеното място гр. Перник.
Предвид визираното по-горе несъотвествие на вписаните данни в ЕФ за местонахождението на заснемащото устройство в рамките на извън населено място, което не кореспондира с установения от писмото на Областно пътно управление Перник факт, че се е намирало в населеното място гр. Перник, както и с оглед посоченото от Областно пътно управление цифровото ограничение на пътния знак В26, което е 80 км/ч, а не визираното във фиша такова от 60/км, води до единствено възможния извод, че административнонаказателното обвинение е недоказано. Нещо повече: при установеното ограничение от 80 км/ч, въведено в контролирания участък с пътен знак и визираната във фиша установена скорост на движение на автомобила на жалбоподателя от 79 км/ч се налага извод, че водачът не се е движел със скорост над максимално разрешената такава, поради което и атакувания ЕФ се явява неправилен и необоснован.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението, намиращо се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.34 договор за правна защита и съдействие от 06.10.2020 г. се установява, че жалбоподателят на В.А.Н. е възложила на адвокат Д.Д.от ПАК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), който изключва необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на въззиваемата страна за прекомерност, съдът намира за неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на на В.А.Н..
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3190660 на ОД на МВР Перник, с който на В.А.Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр.
Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на В.А.Н., ЕГН ********** сума в размер на
300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ