Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
София, 25.
07.
2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение,
VI-3 състав, в съдебно заседание на 06. 06..2016г.,
в състав:
СЪДИЯ:
Лилия Илиева
При
участието на секретаря Е. Г., като разгледа гр.д. № 1211/2009г. взе предвид
следното:
Предявен е иск за обявяване на предварителен договор за окончателен с
правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.06.2009г. между него като Купувач и ответното
дружество „И.И.“ ЕООД като Продавач, е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот с предмет прехвърляне правото на собственост
върху офис № 3 на първи жилищен етаж-
кота +7 метра в жилищна сграда със застроена площ 82.62 кв.м. състоящ се от работно помещение,
кухненски бокс, две тоалетни, предверие и тераса при съседи: стълбищна клетка,
коридор, коридор, стълбищна клетка и от две страни външна стена, заедно със
съответните идеални части съответстващи на 6.768 кв.м. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата, представляващо УПИ VІІІ- СГО от кв.66а по плана на гр.**********“ с
площ от 723 кв.м. при граници: ул.“Г.М.“, ул.“С.“, УПИ- Х- 1032,УПИ ІХ-1033 и
УПИ VІІ- СГО.
Твърди се , че съгласно разпоредбата на чл.6 от договора страните се задължили да сключат окончателен договор във формата на
нотариален акт в 1-месечен срок от подписване на договора- тоест до
05.07.2009г.Ответницата трябвало да представи всички необходими документи за
сключване на сделката, което до 03.07. не направила Станало ясно, че в срока по договора не може
да се сключи окончателен такъв.
Ищецът – купувач по предварителния договор бил изпълнил задълженията си по него като още
на 05.06.2009г. платил цялата договорена цена в размер на 115 000 евро с
ДДС. В чл.3 от договора било предвидено, че самият той съставя разписка,
удостоверяваща заплащането на сумата.
Ищецът смята, че е налице правен интерес за него да поиска от съда да обяви предварителния
договор за окончателен
Ответницата в писмен отговор оспорва иска изцяло. Твърди, че на 20.3.2009г.
между страните се сключил договор за наем на офиса за срок от 5 години. При
месечна наемна цена 525 евро.Сумата била плащана от ищеца по банков път,
включително и за ноември 2009г.
Между страните бил ски договор с предмет счетоводно обслужване от 23.04.2009г.
като е било издадено и нотариално пълномощно с права за представителство пред
съответните държавни органи и трети лица по повод дейността счетоводно обслужване
Твърди, че не е давала съгласие за продажба на офиса, не е подписвала
предварителен договор и не е получила продажната цена.
Договорът за наем и договора за счетоводно обслужване били подписани от
двете страни на всяка страница, докато предварителния договор от 05.06.2009г.-
само на последна страница.
В т.19 от договора била отбелязана възможност за удължаване на срока до
29.09.2009г.При условие, че била задължена да прехвърли собствеността в
едномесечния срок по т.6 , тази възможност била странна.
В същата точка имало вписване на сключен договор за заем от 01.06.2009г.
Такъв не бил представен като доказателство. При положение, че има цялостно
плащане и приемане на цена от 115 000 евро, за какъв заем ставало въпрос.
И то между страните.
Ответницата твърди, че по приложеното решение на едноличния собственик
на капитала на нейното дружество не било видно тя да се съгласявала и
определяла цена за продажба.
От представен протокол от Общо събрание на съдружниците на „С.к.Е.“ ООД
състояло се на 04.06.2009г.,било видно, че три дни след датата на която уж й
били платени 115 000 евро, се взело решение за начина на осигуряване и
набиране на средствата. Твърдените за платени 115 000 евро не са били в
наличност към 01.06.2009г.нето в дружеството, нито за физическите лица-
съдружници.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва основателността на доводите
на ответницата.Твърди, че не е вярно, че не е договаряна цената от 115 000
евро- г-жа И. възразила единствено, че предложената цена никога не е съдържала
понятието „с ДДС“.
Относно твърдението, че не е получена цена от ответницата, ищецът
твърди, че получаването е удостоверено с
подписа на лицето под самия договор.
Ответницата имала финансови затруднения и още през април 2009г.
започнали преговори за сключване на договор за покупко-продажба на наетия
недвижим имот.Тя не могла да вземе решение веднага и предвид съществуващите
вече взаимоотношения между страните
управителят на ищеца й предложил да й даде сумата от 115 000 евро в
заем със срок за връщане до 29.09.2009г., а в случай, че междувременно взема
категорично решение за продажба- да
сключат предварителен договор и така да прекратят действието на договора за
наем. Така на 01.06. 2009г. те сключили договор за заем по силата на който ищецът се задължил да
предаде в брой заемна сума от 115 000
евро, предадена на същата дата.Получаването й се удостоверявало от подписа на И.
И. под самия договор. Като обезпечение ответното дружество издало запис на
заповед за сумата 115 000 евро с падеж 29.09.2009г. като същата дата била
предвидена в договора за заем от 01.06.2009г. като краен срок за връщане на
сумата.Няколко дни по-късно г-жа И. се обадила на управителя на ищцовото
дружество, за да каже, че е готова да подпишат
предварителен договор.Подписали го на 05.06.2009г. Така страните са прекратили
договора за наем трансформирайки го в договор за продажба, а заетата сума се
трансформирало в авансова платена продажна цена.
Действителната воля на ответницата за прехвърляне правото на собственост
се установявала категорично от клаузите
на самия договор и от решението на едноличния собственик на капитала на
дружеството-продавач. Волята й се подкрепяла и от извършените фактически
действия като при подписване на предварителния договор тя предала на управителя
на ищеца в оригинал нотариалния акт за собственост на процесния офис, заедно с
други документи.
На 05.07.2010г. е постъпил отговор на допълнителната искова
молба.Ответницата продължава да поддържа становището си , че не е имало
съгласие за сключване на договор за продажба и тя не е получила продажната
цена.Оспорва договора за заем от 01.06.2009г., записа на заповед от същата дата
и покана с дата 22.07.2009г.Твърди, че е налице злоупотреба с бланкет.
Въз основа на събраните по делото доказателства и тяхната преценка,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 05.06.2009г. между страните по делото е
сключен предварителен договор да покупко-продажба на недвижим имот с предмет
прехвърляне правото на собственост върху офис № 3 на първи етаж в жилищна
сграда със застроена площ от 82.62 кв.м. намиращ се в сграда в м. С. срещу цена от 115 000 евро.
Всички възражения на ответната страна за липса на действителна воля у
продавача по предварителния договор се оказаха неоснователни.
От показанията на разпитаната свидетелка
Д.Д.А. в с.з. на 13.10.2014г.- л.337 и сл. от делото, се установи, че тя
познава ответницата като физическо лице. Запознала се с нея като с потенциален
клиент –свидетелката е била управител на клан на Р. в С.. Ответницата поискала
срещу с нея тъй като търсела
финансиране. Срещу обезпечение- имот, който имала в съседна сграда до офиса на
банката. Станало ясно, че тя възнамерява да продаде своя офис, но тъй като
продажбата не става бързо , искала да
получи финансиране до приключването й. А когато продаде имота, да върне парите
на банката.
Свидетелката установява, че ищцовото дружество „Евростандарт“ било
клиент на банката. Известно време след разговора с И. от Евростандарт дошли на
разговор в банката, за да поискат финансиране и да закупят офиса, в който
работели. Било през пролетта на 2009г. Свидетелката разбрала, че става дума за
същия имот, за който разговаряли с г.жа И..
Свидетелката знаела, че се водят преговори за продажбата между страните
защото, за да предложат финансиране трябвало да имот информация за
сделката.Имало уговорена цена и банката предложила параметри за финансиране на
„Евростандарт“, което предложение те решили да обмислят. В последствие се
отказали защото това щяло да оскъпи
цената и казали, че ще съберат лични средства. В началото на лятото на 2009г. й
казали, че са платили офиса.
От показанията на свидетелката става ясно по несъмнен начин, че ответницата
по делото е имала воля да извърши продажба на процесния недвижим имот.
С оглед на разгледан и приключил с влязло в сила решение между същите
страни преюдициален спор относно правната действителност на предварителния
договор от 05.06.2009г. към момента на приключване на съдебното дирене е налице
установено със сила на пресъдено нещо, че оспореният от ответницата договор е
напълно действителен и е произвел съответното действие между страните.Представени
са по делото Решение от 31.05.2012г.
постановено по гр.д.№ 5999/2011г. на СРС, потвърдено с Решение № 7976 от
30.11.2012г. по гр.д.№ 9973/2912г. на СГС. ВКС не е допуснал последното до
касационно разглеждане с постановено определение № 950 от 09.12.2013г.,постановено
по т.д. № 1558/2013г. на ВКС, ТК, І ТО , което е окончателно.
Впоследствие ответницата е подала молба за отмяна по реда на чл.303,ал.1,
т.1 и т.2 от ГПК. Образувано е т.д.№ 1604/2014г. по описа на ВКС, ТО и по
същото е постановено Решение №п 117 от 16.10.2014г., с което молбата е отхвърлена.Въпреки
липсата на предвидена от закона възможност за атакуване на това решение „И. И.“
ЕООД подала срещу него молба с правно основание чл.303 Молбата е оставане „без
разглеждане“ като недопустима с определение по ч.т.д.№ 612/2015г. на ВКС, ТК, І
ТО от 27.03.2015г., потвърдено от друг тричленен състав на ВКС с определение от 16.07.2015г. по
ч.т.д. № 1657/2015г. Така ответницата е изчерпала всички способи за атакуване
на влязло в сила решение, с което между страните е решен със сила на пресъдено
нещо въпроса за действителността на сключения предварителен договор от
05.06.2009г.
Предвид изложеното и на основание чл.297 и чл.299,ал.1 от ГПК настоящият
състав приема, че процесният предварителен договор е действителен и е породил
целените правни последици. Този извод изключва необходимостта да се обсъждат
възраженията на ответницата за това, че подписът не бил неин както върху
процесния договор, така и върху записа на заповед за 115 000 евро, че не
била получила ;цената от 115 000 евро.
В текста на предварителния договор е записано,
че цената е получена към момента подписването, г.жа И. се е подписала под този
текст и със сила на пресъдзено нещо е решено, че парите са получени от
ответница по делото. Последната следва да изпълни задължението, което е поела,
а именно да прехвърли правото на собственост върху имота.
Предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 05.06.2009г. в гр..София
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между „И.И.“ ЕООД като продавач и „“С.к.Е.“ ООД
като купувач с предмет прехвърляне
правото на собственост върху следния недвижим имот , находящ се в гр.*******,
район С.: ОФИС № 3 на първи жилищен етаж- кота +7 метра в жилищна сграда със
застроена площ от 82.62 кв.м., състоящ се от работно помещение, кухненски бокс,
две тоалетни, преддверие и тераса, при съседи: стълбищна клетка, коридор,
коридор,стълбищна клетка и от две страни външна стена, заедно със съответните
идеални части, съответстващи на 6.768 кв.м.от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ
VІІІ- СГО от кв.66а по плана на гр.**********“, с площ от 723 кв.м. при
граници: ул.“Г.М.“, ул.“С.“, УПИ Х-12032, УПИ ІХ- 1033 и УПИ VІІ- СГО срещу цена 115 000 евро с ДДС, заплатена изцяло от ищцовото дружество в деня
на подписване на договора.
ОСЪЖДА „И.И.“ ЕООД *** да заплати
на „С.к.Е.“ ООД *** направените по
делото разноски в размер на 5 250лв
.адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: