Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 12245 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 151298
от 26.06.2019 г., постановено по гр. д. № 22665/2018 г., по описа на СРС, 58-ми
състав е отхвърлен предявеният от В.Р.М. против Л.С. ЕАД иск с правно основание
чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 228, ал. 2 КТ вр. чл. 54 от КТД- 2015 г. за
осъждането на Л.С. ЕАД да заплати на В.Р.М. сумата от 20 160 лева,
представляваща дължим остатък в размер на 9 брутни работни заплати от
обезщетение в увеличен размер по КТД – 2015 г., дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, поради придобито и упражнено от В.М.
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на В.Р.М., чрез адвокат Венцеслав С. е депозирана
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която последното се обжалва
в цялост. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение. Поддържа се, че между страните по делото не е спорно, че
същите са били в трудово правоотношение до 01.09.2017 г., когато същото е
прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, че при уволнението ищецът е
имал повече от 29 години непрекъснат трудов стаж при ответника, че при
уволнението на ищеца е било изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, както и че размерът
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца е в
размер на 1680 лева, получено за м. август 2017 г. Посочва се, че спорен между
страните е останал въпросът, дали ищецът има право да получи обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ в размер на още 9 брутни трудови възнаграждения на основание чл.
54 от Колективен трудов договор – 2015 г., сключен между Л.С. ЕАД и синдикатите
– Синдикална секция към Федерацията на транспортните работници „Подкрепа“ при Л.С.
ЕАД и Синдикална организация към Съюза на транспортните работници в България
при Л.С. ЕАД. В жалбата се излагат твърдения, че ищецът действително не е член
на синдикална организация, страна по КТД с Л.С. ЕАД, но е бил присъединен към
колективния трудов договор от 2013 г. и са му правени удръжки от трудовото
възнаграждение за това за период от две години. Поддържа се, че работодателят
не е уведомил ищеца за сключването на КТД от 2015 г., който факт се твърди, че е
признат от ответника в съдебно заседание, проведено на 25.02.2019 г. Твърди се,
че ищецът попада сред кръга от лицата, които се ползват от правата по чл. 54 от
КТД – 2015 г. към момента на прекратяването на трудовото му правоотношение.
Моли се за
отмяна на обжалваното решение и за уважаване в цялост на предявения иск.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името на насрещната страна по жалбата Л.С. ЕАД е депозиран
отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва. Поддържа се, че правото
да се ползват от сключения КТД – 2015 г. имат работниците и служителите, които
са членове на синдикална организация, страна по договора, и работниците и
служителите, които макар да не са членове на синдикална организация, са се
присъединили към сключения КТД по предвидения за това ред. В тази връзка се
сочи, че от редакцията на чл. 54.3 от КТД – 2015 г. е видно, че увеличения
размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, може да се ползва единствено
от работник и служител, който към датата на прекратяване на трудовия договор
отговаря кумулативно на две условия: 1/ да е член на синдикална организация по
КТД или да е присъединен към КТД /настоящ или предходен/ и 2/ това му качество
да е за период не по-малък от 12 месеца без прекъсване, като се поддържа, че
ищецът не отговаря на първото от така посочените две условия, което обуславя и
неоснователност на заявените с исковата молба претенции. Поддържа, че
възражението на ищеца, че не е уведомен от работодателя за сключения през 2015
г. КТД е неоснователно. В тази връзка се посочва, че предвид големия брой
работници и служители, осъществяващи трудовата си дейност при работодателя Л.С.
ЕАД, информирането на работниците и служителите за сключения КТД е извършено
чрез изпращане на всички електронни адреса на Л.С. ЕАД на pdf файл, съдържащ подписания КТД, като преките
ръководители са информирали работниците и служители за това обстоятелство.
Посочва се още, че доколкото ищецът основава претенциите си именно на КТД –
2015 г., то се налага извод, че същият е бил запознат с неговото съществуване и
съдържание. Твърди се, че ищецът е имал възможност да се присъедини към
сключения КТД – 2015 г. и като не го е направил не може да се ползва от него.
Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно обжалваното с нея
първоинстанционно решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред
СГС.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 04.04.2018 г. с искова молба, подадена от името на В.Р.М.,
ЕГН ********** против Л.С. ЕАД, ЕИК ********, с
която е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди Л.С. ЕАД, ЕИК ********
да заплати на В.Р.М., ЕГН ********** сумата от 20 160 лева, представляваща
дължим остатък в размер на 9 брутни работни заплати от обезщетение в увеличен
размер по КТД – 2015 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение
между страните, поради придобито и упражнено от В.М. право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.04.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба
се твърди, че със Заповед № 1383/26.08.2017 г. е било прекратено трудовото
правоотношение между страните в настоящото производство на основание чл. 327,
ал. 1, т. 12 КТ, считано от 01.09.2017 г. Поддържа се, че по аргумент от
разпоредбата на чл. 54 от действащия към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение Колективен трудов договор, работодателят – ответник е следвало
да заплати на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 15 месеца, доколкото ищецът отговарял на
всички изисквания за това. В тази връзка се твърди, че ищецът е бил присъединен
по КТД – 2013 г., бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
както и повече от 20 години трудов стаж при този работодател. Поддържа се, че
от страна от работодателя му било изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ
само за шест месеца, вместо дължимото обезщетение за 15 месеца, във връзка с
което и предявил иска предмет на разглеждане в настоящото производство.
В срока по чл.
131 ГПК от името на ответника Л.С. ЕАД, ЕИК ******** е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Излагат се съображения, че
от увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, може да се
ползва единствено от работник и служител, който към датата на прекратяване на
трудовия договор отговаря кумулативно на две условия: 1/ работникът да е
придобил трудов стаж в размер на 20 години или повече, който да е придобит по
трудов договор с „Л.С.“ ЕАД или с юридически лица, на които то е правоприемник
и да е непрекъснат; 2/към датата на прекратяване на трудовия договор, работникът
следва или да е член на синдикална организация по КТД или да е присъединен към
КТД /настоящ или предходен/ за период не по-малък от 12 месеца. От ответното
дружество не се оспорва обстоятелството, че ищецът има трудов стаж придобит по
договор с Л.С. ЕАД или с юридически лица, на които то е правоприемник или са от
системата на СО БГА „Балкан“ повече от 20 години, а именно 29 години. Оспорва
се обаче, че ищецът В.Р.М. е бил присъединен към действащия към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните по спора КТД, сключен
през декември 2015 г. В тази връзка не се оспорва, че ищецът М. е направил
писмено волеизявление, обективирано в Заявление вх. № 100-21445/10.12.2013 г.
за присъединяване към КТД – 2013 г., действащ до 2015 г., но се посочва, че М.
не е подновил своето искане за присъединяване към сключения през 2015 г. КТД,
действащ към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, поради
което се поддържа, че ищецът не е имал право на по-големия размер обезщетение,
тъй като не е било спазено изискването на чл. 54.3 от КТД – 2015 г.
С определение,
постановено в проведено на 25.02.2019 г. пред първоинстанционния съд открито
съдебно заседание, и във връзка с направено от процесуалния представител на ищеца
искане за намаляване на претенцията, заявена с исковата молба, съдът е допуснал
намаляване на претендираната с исковата молба сума от 20 160 лева на
15 120 лева.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта
и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 58-ми състав, решение за валидно.
Както беше посочено
по-горе с определение, постановено в проведено на 25.02.2019 г. пред
първоинстанционния съд открито съдебно заседание, и във връзка с направено от
процесуалния представител на ищеца искане за изменение размера на претенцията,
заявена с исковата молба, СРС на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на
размера на предявения иск, чрез намаляване на претендираната с исковата молба
сума от 20 160 лева на 15 120 лева. Като взе предвид горното обстоятелство,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение в
частта, с която е отхвърлен предявеният от В.Р.М. против Л.С. ЕАД иск с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 228, ал. 2 КТ вр. чл. 54 от КТД- 2015 г. за
осъждането на Л.С. ЕАД да заплати на В.Р.М. сума, представляваща дължим остатък
в размер на 9 брутни работни заплати от обезщетение в увеличен размер по КТД –
2015 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
поради придобито и упражнено от В.М. право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 04.04.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане за разликата над 15 120 лева до 20 160 лева е недопустимо и
следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по нея прекратено. С
оглед принципа на диспозитивното начало и спазвайки предписанията на
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, пъвроинстанционният съд е следвало да се
произнесе по исканията, с който е сезиран от страните. В горепосочената част от
решението, първоинстанционният съд се е произнесъл в повече от това, с което е
сезиран от ищеца, предвид направеното в срок от последния изменение размера на
исковата претенция, отхвърляйки иска, предмет на делото за по-голям размер от
претендирания от ищеца, с което е нарушил принципа на диспозитивното начало,
като се е произнесъл по нещо, с което не е сезиран от страните в
производството.
По правилността
на решението в допустимата обжалвана част, настоящият съдебен състав намира
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 228, ал. 2 КТ вр. чл. 54 от
Колективен трудов договор – 2015 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Според нормата на чл. 228, ал. 2 КТ
размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в
акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор
не са предвидени по- големи размери.
Нормата на чл.
222, ал. 3 КТ утвърждава минимален размер на вземането. Предвид изричното
правило на чл. 228, ал. 2 КТ, страните по трудовото правоотношение са свободни
да определят и по-висок размер на обезщетение, каквото е претендираното от
ищеца В.Р.М. гратификационно обезщетение, основано на приложението на чл. 54 от
действащ в ответното дружество при пенсионирането му Колективен трудов договор,
в сила от 08.12.2015 г.
За да е налице
хипотезата на чл. 222, ал. 3 вр. чл. 228, ал.2 КТ, е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ трудовото правоотношение на работника или
служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по
какъв начин; 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е
прекратено трудовото му правоотношение; 3. работникът или служителят да е
работил при същия работодател през изискуемите от КТД последни години от
трудовия си стаж; 4/ работникът или служителят към датата на прекратяване на
трудовия договор да е член на синдикална организация страна по КТД или присъединен към КТД за срок не по-малък
от 12 месеца.
В случая въз
основа на събраните в процеса доказателства, вкл. приложения Колективен трудов
договор, действащ в ответното дружество към момента на прекратяване на
процесното трудово правоотношение, се установява, че между работодателят –
ответник Л.С. ЕАД и синдикатите – Синдикална секция към Федерацията на
транспортните работници „Подкрепа“ при Л.С. ЕАД и Синдикална организация към
Съюза на транспортните работници в България при Л.С. ЕАД е било налице съгласие
за прилагането на по-благоприятни условия при пенсионирането на служители в „Л.С.“
ЕАД и респ. за получаването на обезщетения в увеличен размер.
Съгласно
клаузата на чл. 54.1.4 от Колективния трудов договор /КТД/, подписан на
08.12.2015 г. между работодателя-ответник и синдикалните организации в Л.С.
ЕАД, на която ищецът основава иска си, във връзка с чл. 222, ал. 3 КТ
работодателят изплаща обезщетение при пенсиониране на работилите през
последните години в Л.С. ЕАД, като за работили над 20 години обезщетението е в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 15 месеца.
Не е спорно
между страните по делото и изрично се признава в отговора на исковата молба, че
ищецът В.М. е работил по трудово правоотношение с ответника „Л.С.“ ЕАД, или с
юридически лица, на които той е правоприемник или са от системата на СО БГА
„Балкан“, където е заемал длъжността „Авиодиспечър, въздушно
обслужване/рампагент - супервайзор“ в отдел „Координация на летищни наземни
услуги“ на ответното дружество, а също и че трудово- правната връзка между
страните е прекратена със запове № 1383/26.08.2017 г. на основание чл. 327, ал.
1, т. 12 КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от
ищеца, считано от 01.09.2017 г. Цитираната заповед на Изпълнителния директор на
„Л.С.“ ЕАД съдържа и разпореждане за изплащането на служителя на обезщетение по
чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за 2 месеца и
след представяне на разпореждане за пенсиониране, издадено от НОИ – обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 4 месеца.
Безспорно е по
делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните - 01.09.2017 г., ищецът
В.М. е имал над 20 години трудов стаж при ответника „Л.С.“ ЕАД, или при
юридически лица, на които той е правоприемник или са от системата на СО БГА
„Балкан“. Установява се по делото от представения от ответното дружество фиш за
заплата за м. август 2017 г. /последният пълен отработен месец от страна на
ищеца/, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен
месец /чл.228 КТ/, възлиза на 1679,84 лв., при основна заплата от 1 149 лв. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж от 530,84 лв.
Безспорно се
установява по делото и не е спорно между страните, че въз основа на Заявление
вх. № 100-21445/10.12.2013 г. ищецът се е присъединил към Колективния трудов
договор на „Л.С.“ ЕАД, сключен на 20.11.2013 г., както и че същият е бил
присъединен към този колективен трудов договор за срока на действието му, т.е.
за срок повече от 12 месеца, което се установява и от представената и
неоспорена от страните в производството справка за удръжки за членски внос
„присъединени“ – 2013 от месечното възнаграждение на В.Р.М.. От последната се
установява, че от трудовото възнаграждение на ищеца са извършвани удръжки в
размер на 1 % от месечното му трудово възнаграждение за периода м. 12.2013 г. –
м. 11.2015 г.
Не е спорно
между страните и обстоятелството, че ищецът не се е присъединил към сключения
на 08.12.2015 г. между Л.С. ЕАД и синдикатите – Синдикална секция към
Федерацията на транспортните работници „Подкрепа“ при Л.С. ЕАД и Синдикална
организация към Съюза на транспортните работници в България при Л.С. ЕАД
Колективен трудов договор. Обстоятелството дали ответното дружество е изпълнило
задълженията си по чл. 58 от КТ да информира ищеца за сключения на 08.12.2015
г. колективен трудов договор и да държи на разположение на работниците и
служителите текста му, не може да бъде разгледано в настоящото производство,
доколкото съдът не е сезиран с искане за разглеждане на такъв спор. Няма пречка
този въпрос да предмет евентуално на друго производство между страните.
Основният спорен
въпрос по делото се отнася до това, дали за ищеца, в качеството му на
присъединен към Колективен трудов договор – 2013 г. сключен на 20.11.2013 г., е
възникнало правото да получи обезщетение в увеличен размер, а именно в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от 15 месеца, съгласно чл. 54 от
Колективен трудов договор, сключен на 08.12.2015 г.
Съгласно чл.
54.1 от Колективен трудов договор, сключен на 08.12.2015 г. при прекратяване на
трудовото правоотношение след като работникът или служителят придобие право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер и при
условията, както е посочено в т. 1-4, като съгласно т. 4 от чл. 54.1 когато
работник или служител е придобил трудов стаж в размер на 20 години или повече,
то същият има право да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 15 месеца.
Съгласно чл.
54.2 от Колективен трудов договор, сключен на 08.12.2015 г., работата по чл.
54.1.4 трябва да е по трудов договор с „Л.С.“ ЕАД или с юридически лица, на
които то е правоприемник или са от системата на СО БГА „Балкан“.
Съгласно чл.
54.3 от Колективен трудов договор,
сключен на 08.12.2015 г. правото на обезщетение по горните точки се ползва само
в случаи когато съответният работник/служител към датата на прекратяване на
трудовия договор е член на синдикална организация стана по КТД или присъединен
към КТД /предходен или настоящ/ за период не по-малък от 12 месеца.
Съгласно чл. 4.3
от Колективен трудов договор, сключен на 08.12.2015 г. клаузите по настоящия
колективен трудов договор имат действие спрямо работници и служители, членове
на Синдикатите и присъединилите се към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ
работници и служители.
При съвкупния
анализ на горепосочените разпоредби на процесния Колективен трудов договор,
сключен на 08.12.2015 г. се налага извод, че доколкото по делото не са
представени доказателства, а не са наведени и твърдения, че ищецът се е
присъединил към сключения на 08.12.2015 г. Колективен трудов договор, то и
претенцията му за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от
15 120 лева, представляваща дължим остатък в размер на 9 брутни работни
заплати от обезщетение в увеличен размер по КТД – 2015 г., дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито и упражнено от В.М.
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е неоснователна. Това е така,
тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 4.3 от Колективен трудов договор,
сключен на 08.12.2015 г., право да се ползват от клаузите на този договор
възниква само работници и служители, членове на Синдикатите и присъединилите се
към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ. Ищецът не попада в нито една от тези
категории. Действително съгласно чл. 54.3 от Колективен трудов договор, сключен
на 08.12.2015 г. е предвидено, че правото на обезщетение се ползва само в
случаи, когато съответният работник/служител към датата на прекратяване на
трудовия договор е член на синдикална организация страна по КТД или присъединен
към КТД /предходен или настоящ/ за период
не по-малък от 12 месеца. При тълкуването на тази разпоредба, заедно с
разпоредбата на чл. 4.3 от КТД-08.12.2015 г., се налага извод, че за да може да
се ползва от правата по чл. 54.1.4 от КТД – 08.12.2015 г. работникът следва да
се е присъединил към КТД-08.12.2015 г. /арг. от чл. 4.3/. Предвиденото условие
в чл. 54.3 от КТД – 08.12.2015 г. правото на обезщетение да се ползва от
работник/служител, който е присъединен към КТД /предходен или настоящ/ за
период не по-малък от 12 месеца касае случаите, при които работник/служител към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение е присъединен към КТД –
08.12.2015 г., но от присъединяването му не е изтекъл срок по-голям от 12
месеца, като същевременно този работник е бил присъединен по предходен КТД и
общо по двата колективни трудови договора срокът на присъединяване е по-голям
от 12 месеца.
Както бе
посочено по-горе, обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си
по чл. 58 КТ да информира ищеца за сключения на 08.12.2015 г. колективен трудов
договор и да държи на разположение на работниците и служителите текста му, не е
релевантно за правилното разрешаване на спора. От значение за спора е дали
ищецът се е присъединил към сключения на 08.12.2015 г. колективен трудов
договор, доколкото чл. 4.3 от същия въвежда ограничение, че клаузите му,
включително и тази предвиждаща възникване на право за работника/служителя да
получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в по-голям размер от предвидения в
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, имат
действие само спрямо работници и служители, членове на Синдикатите и присъединилите
се към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ работници и служители.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният от В.Р.М. против Л.С. ЕАД иск
с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 228, ал. 2 КТ вр. чл. 54 от КТД-
2015 г. за сумата от 15 120 лева, представляваща дължим остатък в размер на 9
брутни работни заплати от обезщетение в увеличен размер по КТД – 2015 г.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради
придобито и упражнено от В.М. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 04.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане е
неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС има въззиваемата страна „Л.С.“
ЕАД. От името на същата своевременно е направено искане за присъждане на
разноски, а именно за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответникът - въззиваем се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в общ размер на 100 лева, която
сума ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на „Л.С.“ ЕАД.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящият съдебен акт
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 151298 от 26.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 22665/2018 г., по описа на СРС, 58-ми състав в частта,
с която е отхвърлен предявеният от В.Р.М., ЕГН ********** с адрес: *** против Л.С.
ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 228, ал. 2 КТ
вр. чл. 54 от КТД- 2015 г. за разликата над предявения размер от 15 120 лева до
20 160 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 151298 от 26.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 22665/2018 г., по описа на СРС, 58-ми състав в останалата
му част.
ОСЪЖДА В.Р.М., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на Л.С. ЕАД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК
сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсулстско
възнаграждение производството пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.