О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
20.01.2021 год. гр.Хасково
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение,
в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: 1.
2.
при секретаря и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното
от съдията Стр.Димитров
Ч.н.д.№27 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.243 ал.4 - 6 от НПК.
Образувано е по жалба от ***** чрез негов процесуален представител – *** С. против Постановление от 22.12.2020 год. на ОП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, водено по досъдебно производство /ДП/ № 455/2019 г. по описа на РУ Свиленград, представляващо Преписка №2572/2019 год. по описа на ОП – Хасково за престъпление по чл.278 от НК затова, дали на 14.11.2019 год. в ***** неизвестен извършител държал повече от три археологически обекта – монети и предмети, неидентифицирани и нерегистрирани по съответен ред.
За да прекрати наказателното производство с обжалваното постановление, прокурор от ОП – Хасково е приел, че свид.Е. П. държал четири монети, три от които оригинални, антични и представляващи движима културна ценност, а четвъртата – фалшификат, но автентичните нямали висока историческа и културна стойност, а паричният им еквивалент бил едва 110 лв., което разкривало явна незначителност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Относно намерените у свидетелите Е. П.и Т. Х. металдетектори пък, те били придобити по надлежния ред и не се събрали доказателства, че са послужили за извършването на престъпление. Поради това е прекратил наказателното производство на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК – поради липса на престъпление.
Постановлението е било обжалвано с настоящата жалба с оплаквания, че е необосновано и неправилно. Фактическата обстановка не била изяснена всестранно и пълноценно, тъй като не били събрани всички относими доказателства, което довело до необоснованост на прокурорските изводи. Приложението на нормата на чл.9 ал.2 от НК пък било неправилно и незаконосъобразно, тъй като не била правилно оценена степента на обществена опасност на деянието „държане на археологически обекти“. Легалното сдобиване с движими културни ценности било възможно чрез ограничен кръг способи, каквито по делото не се установявали. Неизяснени останали множество съществени обстоятелства и по предназначението и конкретната употреба в настоящия случай на притежаваните металдетектори.
Поради това се иска да се отмени обжалваното постановление и се върне делото на прокурора със задължителни указания за продължаване на наказателното производство.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид изложените по жалбата оплаквания, доводи и аргументи и след като се запозна и прецени събраните на досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок и срещу подлежащ на обжалване по този процесуален ред прокурорски акт, но изхожда от ненадлежна страна, без процесуална легитимация да обжалва, поради което е недопустима.
Разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК очертава кръга от лица с надлежна процесуална легитимация да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство – обвиняемия, пострадалите и техните наследници и ощетеното юридическо лице. Тъкмо последното качество липса на *****, което е юридическо лице, но не ощетено такова от евентуалните престъпления, за които е било водено наказателното производство.
В НПК липсва легална дефиниция за „ощетено юридическо лице“. Същностните характеристики на тази процесуална фигура обаче могат да се извлекат чрез тълкуване нормите, уреждащи статута на „пострадал“ /чл.74 и сл./, частен обвинител /чл.76 и сл./ и граждански ищец /чл.84 и сл./ в контекста на общоприети в българската правна доктрина положения. Така пострадал е всяко лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Според правната доктрина, а и съдебната практика е вън от съмнение, че по нашето позитивно право юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди от деликт. Друго трайно положение по нашия НПК е, че те не могат да участват в наказателния процес и като частни обвинители. За тях съществува възможността на съдебната фаза да се конституират единствено като граждански ищци и то само за претърпени от престъплението имуществени вреди. Последните трябва да са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане и да засягат пряко патримониума на увредения.
Очевидно е, че престъпленията, за които е водено наказателното производство не причиняват такива вреди, които да отговарят на очертаните по-горе изисквания. В самата жалба е посочено, че е подадена от ***в качеството му на ****, упражняващ контрол върху опазването на културното наследство в страната. Административните правомощия, вкл. властнически такива на ***** не бива да се смесват с имуществените отношения, респ. имуществените вреди.
От друга страна, тъкмо защото е орган, упражняващ такива правомощия по опазването на културното наследство, за жалбоподателя е налице процесуалната възможност да атакува прокурорския акт, от който е останал недоволен по реда на чл.243 ал.10 от НПК – пред горестоящия прокурор. Приложените към жалбата многобройни прокурорски актове, с които са били отменяни постановления на долустоящата прокуратура за прекратяване на наказателно производство за същите престъпления и то по жалба от ***** , са постановени именно по този процесуален ред, което впрочем е изрично отбелязано в тях.
Предвид гореизложено, жалбата се преценява от съда като недопустима. Ето защо същата ще следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело- да се прекрати.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх.№260188/8.01.2021 год. от ***** против Постановление от 22.12.2020 год. на ОП – Хасково за прекратяване на наказателното производство, водено по досъдебно производство № 455/2019 г. по описа на РУ Свиленград, представляващо Преписка №2572/2019 год. по описа на ОП – Хасково за престъпление по чл.278 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по Чнд №27/2021 год. по описа на Окръжен съд- Хасково.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в 7- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :