№ 114
гр. Варна, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000603 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Булгаргаз“ ЕАД–
гр. София, ЕИК *********, чрез представляващия Н.П, срещу решение
№260031/22.06.2021г. по т.д. № 14/2020год. на ШОС, с което съдът е:
отхвърлил исковете с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ, чл.92 ЗЗД на
въззивното дружество, за осъждане на „Успех металпринт ССБ“ЕООД ЕИК
*********, да заплати на въззивника: Сума в размер 185 691,11лв.
представляваща дължима цена на доставени, но незаплатени от ответника
количества природен газ, неприетото количество при равномерна доставка,
разходи за пренос и капацитет и 43 363,73лв. представляваща дължима по
договора неустойка, ведно със законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на иска до окончателното плащане. Осъдил е
въззивника, да заплати на ответното дружество, сумата 9 500 лева разноски
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В жалбата са инвокирани конкретни
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.
В жалбата се твърди, че съдът правилно е установил, че в процесиня
период съгласно Договора за доставка, ответника е възложил на Булгаргаз да
заяви на Комбинирания оператор Булгартрансгаз от свое име и сметка твърд,
непрекъсваем тримесечен капацитетен продукт за пренос на доставените
количества природен газ съгласно Заявка от 30.08.2017год. за осигуряване на
тримесечен капацитетен продукт за 635. 000МВч/ден, потвърдена от
1
Булгаргаз съгласно договора за доставка. Съдът правилно е констатирал, че
по отношение на заявяването на капацитет за пренос, Булгаргаз осъществява
посредническа дейност между него и третото лице-Комбинирания оператор.
Оспорва като необоснован обаче извода на съда, че Булгартрансгаз било
крайният получател на сумите, представляващи разходи за пренос и
капацитет, и за това ищецът е следвало да установи настъпването за него на
неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението на
ответника за заплащане на заявения капацитет и разходи за пренос.
Съдът неправилно и в противоречие с материалния закон-чл.20а ЗЗД, не
е отчел, че процесната претенция се основава на сключен между страните
Договор за доставка, неоспорен от ответната страна, в който са уговорени
правата и задълженията на страните във връзка със заявяването и осигуряване
на капацитет за пренос на природен газ. Сочи, че неправилно съдът е
анализирал отношения, извън процесния Договор за доставка, ирелевантни за
спора. Безспорно е установено, че е налице възлагане от страна на ответника
за заявяване от Булгаргаз към комбинирания оператор за сметка на
възложителя тримесечен капацитетен продукт и изпълнение на възложеното
заявяване от въззивното дружество. За изпълнение на възложеното заявяване
Булгаргаз е информирал ответника, съгласно сключения договор. За това
счита за неоснователни възраженията на ответника за допусната грешка при
отразяване от Булгаргаз на заявения тримесечен капацитет, както и извода на
съда за липса на основание за начисляване на разходи за капацитет, поради
допусната грешка на Успех Металпринт при попълване на заявката. След
като е заявил определен капацитет Успех Металпринт като търговец и страна
по договора, е длъжно да заплати разходите по осигуряването му. Също така
Успех Металпринт е разполагало и с възможност за прекратяване на договора
за доставка, но не се е възползвало, като същевременно е осчетоводило
издадените процесни фактури и е ползвало данъчен кредит, което
представлява признание и приемане на резултата от възложеното на ищеца
действие.
Изложени са съображения, че Решението е неправилно и поради
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила –чл.12 и чл.235 ал.2
ГПК, понеже съдът е формирал изводите си на база част от доказателствата,
без да обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност.
По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на
предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Успех Металпринт ССБ“ ЕООД, с писмен
отговор, чрез адв.В.К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че
решението на първостепенния съд е правилно като законосъобразно, по
изложени съображения. Твърди, че ищецът съобразно чл.11 от договора, се
явява посредник по осигуряване на услугата осигуряване на капацитет, като
същата се извършва от едно трето лице-„Булгартрансгаз“ЕАД, което
2
единствено би могло да се яви като титуляр на вземане за тяхното
изплащане. Счита също за основателно направеното възражение на ответника
за унищожаемост на договора в тази му част, на основание чл.28 ал.1 ЗЗД
/грешка в предмета/, поради наличие на грешка в направените от него заявки,
както и на основание чл.29 от ЗЗД-измама, поради въвеждане в заблуждение.
По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на
решението и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от
процесуални представители. От процесуалния представител на въззивника са
представени и писмени бележки в подкрепа на изразеното становище.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата въз основа на която е
образувано настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и следва да бъде разгледана.
Съдът за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Булгаргаз“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Петър
Парчевич“ № 47, представлявано от изп. директор Н А П срещу „Успех
металпринт ССБ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „Индустриална“, № 45, представлявано от
управителя Г Д Г в която е предявен осъдителен иск, като ищецът
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на
229 054.84 лв. от които главница 185 691.11 лв., представляваща дължимата
цена на доставени, но незаплатени от ответника количества природен газ,
неприетото количество при равномерна доставка, разходи за пренос и
капацитет и 43 363.73 лв., представляваща дължимата по договора неустойка,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
В исковата си молба ищецът твърди неизпълнение на сключен между
страните договор № 336-2013 от 29.09.2015 г. за доставка на природен газ,
който е бил със срок на действие до 01. 01.2019 г. За потребеното от
ответника количество природен газ, неприетото количество при равномерна
доставка, разходи за пренос и превишен капацитет от ответника в периода от
03.10.2017 г. до 09.01.2018 г., „Булгаргаз“ ЕАД е издал съответно три
фактури, като и 4 бр. кредитни известия и уведомление за допълнително
плащане на неприето количество. Заявеният от ответника тримесечен
капацитет за пренос в периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на
635.000 MWh/ден. Ответникът е погасил само част от паричното си
задължение по трите фактури. Към 30.01.2020 г. неплатената част от
паричното задължение е в размер на 185 691.11 лв. Уговорената с договора
неустойка, която се начислява от деня, следващ падежа, на който е трябвало
да се плати съответната фактура до 31.01.2020 г. е в общ размер на 43 363.73
лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ
размер на 229 054.84 лв. от които главница 185 691.11 лв., представляваща
3
дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника количества
природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, разходи за
пренос и капацитет и 43 363.73 лв., представляваща дължимата по договора
неустойка, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
В отговорът си на исковата молба ответникът не оспорва наличието на
сключен между страните договор, посочен в исковата молба. Не се оспорва
извършената от ищеца доставка на природен газ в посочения от него обем за
месеците, за които са издадени процесните фактури. Твърди че е заплатил
своевременно доставените му количества природен газ. Но оспорва
дължимостта на посочените във фактурите суми за осигурен тримесечен
капацитетен продукт. Твърди, че ищецът едностранно е начислил зададените
от ответника стойности като дневна, вместо тримесечна база, превръщайки
тримесечното количество в дневно. Извършено е погрешно отразяване на
заявени количества капацитет, в резултат на което са завишени с 90 пъти
параметрите на капацитетния продукт. В случай, че се приеме, че между
страните е налице договорка за тримесечен капацитетен продукт в размер на
635.000 MWh/ден, ответникът прави възражение за унищожаемост на
договора в тази му част на основание грешка в предмета – чл.28, ал.1 от ЗЗД,
както и на основание чл.29 от ЗЗД – измама, поради въвеждане в
заблуждение.
Установената фактическа обстановка пред първоинстанционния съд, не е
спорна между страните.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Страните като търговци, са сключили договор № 336-2013 от
29.09.2015год. за доставка на природен газ, изменен с подписаното на
21.07.2017 г. допълнително споразумение № 1 към договор за доставка на
природен газ. С него, ищецът се е задължил да доставя природен газ на
ответника, който е поел задължение да го приема и заплаща по реда и
условията на договора – чл.2.1. Договорът е със срок на действие до
01.01.2019 г. – р-л ІІІ. Доставката на природен газ се извършва съгласно
подписана между страните програма, в която се конкретизират количествата
за всяка година.
Според чл.11.1 от договора ответникът възлага на ищеца да заяви на
трето лице – Комбиниран оператор да осигури капацитета за пренос на
доставяните количества природен газ от свое име и за сметка на клиента,
съгласно Приложение №7. След получаване на потвърждение за осигурен
капацитет за пренос от Комбинирания доставчик, в срок от 10дни ищецът
като доставчик информира ответника-клиент за осигурения капацитет за
пренос – чл.11.3 от договора. Разходите за капацитет са за сметка на Клиента
и се заплащат ежемесечно и при условията на т.12.15 и 12.16 от договора-
чл.11.4.
4
Цената на доставения природен газ се заплаща от ответника по цени,
определени с действащите нормативни актове в лева за 1 Мегаватчас или
1000 нормални куб. м. - чл.12.1 от договора. За процесния период от
03.10.2017 г. до 09.01.2018 г. цената на природния газ е определена с Решение
№ Ц-22 от 29.09. 2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Разходите за капацитет и пренос се определят в съответствие с действащите
тарифи на Комбинирания оператор – чл.12.2 от договора. Съгласно чл.12.8
Клиентът заплаща стойността на количествата, капацитета и преноса на
природен газ по един от начините, посочени в чл.12.15 и чл.12.16. Съгл.
чл.12.14 от договора ако заплащането не е извършено в уговорения срок,
ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на основния лихвен процент,
определен от БНБ плюс 10 процентни пункта, изчислена на база 360 дни
върху дължимата сума за всеки просрочен ден. Неустойката се начислява от
деня, следващ деня, в който е просрочено плащането до деня на
окончатнтелното й изплащане, включително.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че счетоводните регистри намиращи
се в счетоводствата на страните са оформени и заведени, съобразно
изискванията на българското счетоводно и данъчно законодателство. Същите
са водени редовно съгласно принципите на счетоводната отчетност.
Процесните три фактури №№ **********/03.10.2017 г. на стойност 68 500.96
лв.; **********/02.11.2017 г. на стойност 66 425.93 лв. и
**********/01.12.2017 г. на стойност 68 500.96 лв. са осчетоводени от ищеца
по разчетна счетоводна сметка 411/11 – „Клиенти“, подсметка – „Текущи-
главница/пренос мрежа“, аналитична партида 396 „Успех металпринт ССБ“
ЕООД като вземане и по сметка 752 като финансови приходи. По същия
начин са осчетоводени и посочените в исковата молба кредитни известия и
уведомление за плащане. Фактурите са включени в дневника за продажби и в
справките-декларации по ЗДДС за съответния период.
Трите фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника,
включени са в счетоводните му регистри, както и в дневниците за покупки, и
справките-декларации за данъчния период, за който се отнасят. Начисленият
ДДС по фактурите е посочен с право на данъчен кредит в дневник покупки и
в справка-декларация за съответния месец. Издадените кредитни известия и
уведомление за плащане също са осчетоводени от ответника.
От общо дължимата сума по трите процесни фактури в размер на
203 427.85 лв., ответникът е заплатил 17 736.74 лв., като останалата
неизплатена част от задължението е в размер на 185 691.11 лв.
Размерът на неустойката, начислена върху дължимите суми по
процесните фактури, считано от деня следващ падежа на плащане на всяка от
тях до датата на предявяване на иска – 31.01.2020 г. е в общ размер на
43 359.74 лв.
От проверката на счетоводната документация вещото лице е
5
установило, че през процесния период ответникът е направил заявка за
осигуряване на капацитет на електронната платформа на ищеца модул
доставки на 14.09.2017 г. за 10.270 MWh/ден като годишен продукт за
периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. и 635.000 MWh/ден като тримесечен
продукт за периода 01.10.2017 г. – 31.12.2017 г. „Булгаргаз“ ЕАД, с оглед
направените заявки за капацитет, с потвърждение за осигурен тримесечен
капацитет за пренос по приложение 8.2 от сключения на 29.09.2015 г.
договор за доставка на природен газ е потвърдил писмено заявените от
ответника тримесечен капацитет за пренос.
В съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че ответникът е заплатил
изцяло реално доставеното и действително ползвано от него количество
природен газ. Останалата начислена сума за капацитет в размер на
185 691,11лв. не е заплатена.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-
техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в модул
доставки на електронната платформа за доставки на „Булгаргаз“ ЕАД за
клиент „Успех Металпринт ССБ“ ЕООД към деня на подаване на „Заявка за
осигуряване на годишен капацитет за пренос“ – 30.08.2017 г. е било записано
годишен продукт заявен капацитет 10,270 MWh, 0,965 куб. м. и тримесечен
продукт заявен капацитет 635,000 MWh и 59,680 куб.м. В периода след
30.08.2017 г., но преди 15.12.2017 г. е направена промяна в модула от
фирмата разработчик на продукта – „Уеб трейд“ ЕООД. Промяната е в
мерните единици на заявения капацитет от MWh става MWh/ден и от куб. м.
става куб.м/ден.
Количествата заявени за една година (Приложение 7.1) и за тримесечие
(Приложение 7.2) не съответстват помежду си.
С оглед така установеното, следва да се направят следните изводи:
Предявени са обективно и комулативно съединени искове с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът приема, че е налице правен спор единствено относно
изпълнението на задължение от страна на купувача за плащане на разходи за
заявен капацитет /доставени количества природен газ, неприетото количество
при равномерна доставка, разходи за пренос и капацитет по процесните три
фактури-за м.м.10, 11 и 12.2017год., в общ размер на 185 691,11лв. Налице са
и акцесорни претенции за неустойка поради забава в изпълнението на
паричното задължение в размер на 43 363,73лв. и за законна лихва върху
главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното
й изплащане.
Не се спори, че страните са били обвързани с валидно облигационно
правоотношение, по което продавачът е издал за процесния период от
03.10.2017 г. до 09.01.2018 г съответните на отделните месечни доставки,
фактури, включващи цената на доставения и потребен от ответника природен
6
газ, неговия пренос, както и цената на осигурения тримесечен капацитетен
продукт. Не се спори между страните, а и от събраните в хода на процеса
доказателства се установява, че ответникът е заплатил стойността на реално
използваните от него количества природен газ в процесния период.
Според договора, Разходите за капацитет са за сметка на Клиента и се
заплащат ежемесечно и при условията на т.12.15 и 12.16 от договора-чл.11.4.
Съгласно чл.12.8 Клиентът заплаща на Доставчика стойността на
количествата, капацитета и преноса на природен газ. Следователно, според
сключения договор, ответникът купувач дължи заплащане на Доставчика и
стойността осигурения месечен капацитетен продукт, независимо от реално
потребеното количество. За това извода на окръжния съд, че за ответника
възниква задължение за плащане към ищеца, след представяне на
доказателства за заплащане на сумата от негова страна на третото лице-
оператор на системата е необоснован. Както се посочи, в чл.12.8 от договора,
такова условие за възникване на задължението не е поставено, а и няма място
за такова изискване, като се имат в предвид отношенията между страните,
възникнали на основание сключения договор. Както се посочи, според чл.11.1
от договора ответникът възлага на ищеца да заяви на трето лице –
Комбиниран оператор да осигури капацитета за пренос на доставяните
количества природен газ от свое име и за сметка на клиента-следователно
ищецът има ролята на посредникс в отношенията между клиента и оператора
на газопреносната мрежа.
В процеса не е налице спор относно изпълненние на задължението за
осигуряване на заявения тримесечен капацитетен продукт, както и относно
определения размер на цената от определения общ размер от 185 691,11лв. по
процесните фактури. Предвид осигуряване на ответника така заявения от него
капацитет, за същият в качеството му на клиент по договора, е възникнало
задължението за неговото заплащане, съобразно чл.11.4 от договора.
Относно направените възражения с ПОИМ: -1.Че ищецът своеволно е
начислил тримесечния капацитет като дневен: 2. В случай, че се приеме, че
между страните е налице договорка за тримесечен капацитетен продукт в
размер на 635.000 MWh/ден, ответникът е направил възражение за
унищожаемост на договора в тази му част на основание грешка в предмет –
чл.28, ал.1 от ЗЗД, както и на основание чл.29 от ЗЗД – измама, поради
въвеждане в заблуждение.
Възражението за своеволно начисляване на тримесечния капацитет като
дневен е неоснователно. Видно е и от потвърдената заявка /стр.74/, че ищецът
е потвърдил на ответника тримесечен продукт- заявен капацитет 635,000
MWh и 59,680 куб.м. за ден. Това обстоятелство се установява и от
допуснатата СТЕ-следователно-самият ответник е заявил за осигуряване на
тримесечен продукт заявен капацитет 635,000 MWh и 59,680 куб.м. За това,
следва извода, че осигурения капацитет отговаря на направената заявка и не е
налице своеволно начисляване на посочените стойностти.
7
В допълнение, относно направеното възражение за своеволно
начисляване, или допусната грешка от ищеца Булгаргаз при отразяяване на
заявения тримесечен капацитетен продукт, следва да се отбележи и следното:
Както се посочи, според чл.11.1 от договора ответникът възлага на
ищеца да заяви на трето лице – Комбиниран оператор да осигури капацитета
за пренос на доставяните количества природен газ от свое име и за сметка на
клиента, съгласно Приложение №7. Следователно, ищецът се явява
посредник между Клиента и оператора и като такъв е обвързан от заявката на
клиента, като е задължен да я предаде. За това, ищецът няма право или
задължение своеволно да променя /коригира/ така направената заявка. Нещо
повече, съобразно неоспореното заключениетое на СТЕ, ищецът Булгаргаз
ЕАД не може да прави промени в модул „Доставки“ на заявените от
клиентите капацитетни продукти. Предвид изложеното, не може да бъде
споделено възражението на ответника за своеволна промяна, респективно
допусната грешка от страна на Булгаргаз на заявения тримесечен капацитетен
продукт. Следва да се направи извод, че Булгаргаз ЕАД в изпълнение на
договора е предало на Булгартрансгаз ЕАД на заявката за тримесечен
капацитет от 635.000 MWh/ден,. Същият в изпълнение на задължението си,
след получаване на потвърждение за осигурен капацитет за пренос от
Комбинирания доставчик, в срок от 10 дни като доставчик информира
ответника-клиент за осигурения капацитет за пренос – чл.11.3 от договора.
Следователно, с направеното потвърждение на заявения капацитет от 635.000
MWh/ден,, ответникът е бил изрично информиран за заявения от него
капацитет, както и че същият е за ден. При това положение, за него е
възникнала възможността да прекрати договора, или да направи корекция на
така заявения капацитет. –Тази възможност е предвидена изрично в т.8.2.2 от
Допълнителното споразумение къв договора за доставка от 21.07.2017год.,
според която –„ В срок до 13часа на предходния ден за доставка, Клиентът
може да уведоми Доставчика за количеството газ, което може да приеме в
деня на доставка, като изпрати предложение за изменение на дневните
количества…Видно е, че ответникът не се евъзползвал от тази възможност за
промяна на заявения капацитет за месечни и дневни количества газ.
Ответникът е бил информиран за заявения от него капацитет и с издаването
от ищеца на първата фактура-за м. октомври, но също не е реагирал, не се е
свързал с доставчика, или оператора за отстраняване на твърдяната като
допусната грешка, а е осчетоводил фактурата, като е ползвал и данъчен
кредит в пълен размер.
Относно направеното своевременно възражение за унищожаемост на
договора, а именно:
В случай, че се приеме, че между страните е налице договорка за
тримесечен капацитетен продукт в размер на 635.000 MWh/ден, ответникът е
направил възражение за унищожаемост на договора в тази му част на
основание грешка в предмет – чл.28, ал.1 от ЗЗД, както и на основание чл.29
от ЗЗД – измама, поради въвеждане в заблуждение.
8
Съдът намира възражението за неоснователно.
Грешката е основание за унищожаване на една сделка, когато е свързана
с фактическите обстоятелства, предмет на договора. Грешка е налице, когато
насрещната страна, или трето лице е предизвикало невярната представа,
както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки
погрешно фактите и обстоятелствата. Или, грешка в предмета е налице,
когато лицето, извършило волеизявлението, има неверни представи, относно
обстоятелства, които имат значение за него при формиране на вътрешната
воля за сключване на сделката.
Следва да се отбележи, че ответникът има качество на търговец по
сделка, която по него е търговска. Съобразно чл.302 ТЗ, длъжникът по такава
сделка трявбва да полага грижата на добър търговец. В правната доктрина и
съдебна практика грижата на добрия търговец се определя като грижа, която
добрият, почтеният и опитен търговец в съответствие с даден бранш
обикновено проявява при изпъленние на задълженията си. Конкретно, по
делото се установи, че търговецът е бил информиран от доставчика за
одобряване от Булгартрансгаз на заявения от него капацитет / при
извършеното от ищеца съобщаване за нейното пътвърждаване/. Видно е, че
същият не е направил корекция, следователно мълчаливо е одобрил
подадената от него заявка за тримесечен капацитетен продукт в размер на
635.000 MWh/ден.
За това следва да се предполага, че съобразно дължимата грижа на
добър търговец, ответникът е следвало да я анализирал, преди да се съгласи с
нея: Впоследствиие е одобрил и осчетоводил издадените от ищеца фактури,
предмет на настоящия процес, като и за тях според дължимата грижа на
добрия търговец, следва да се анализират, преди да се съгласи с тях и
съответно да се разпореди за тяхното осчетоводяване. Следователно, няма
как от факта на неположената в достатъчна степен грижа, ответникът да
извлича за себе си изгодни правни последици, твърдейки, че е допуснал
грешка, в подадената от него заявка за тримесечен капацитетен продукт в
размер на 635.000 MWh/ден.Предвид изложеното, съдът счита, че не се
установява наличието на грешка по см. на чл.28 ЗЗД, респективно не е налице
и допусната грешка в пресмятането, която да бъде поправена по реда на чл.28
ал.2 ЗЗД. Относно възражението по чл.29 ЗЗД: Волята е опорачена от измама,
когато невярната представае предизвикана умишлено от насрещната страна.
В процеса такива твърдения не са наведени, поради което възражението
следва да се приеме за недоказано. Предвид изложеното, направениште
възражения за унищожаемост на договора следва да се оставят без уважение
като неоснователни.
Предвид изложеното, следва извод, че ищецът като доставчик е
изпълнил задължението и съобразно направената заявка за капацитет, е
осигорил същия на разположение на ответника. За последния, в изпълнение
на договора, е възникнало задължение за заплащане на така осигурения
9
тримесечен капацитетен продукт. Възникналото задължение на ответника към
ищеца, предмет на настоящия исков процес, се доказва и от следното:
Съобразно неоспореното заключение на ССЕ, трите процесни фактури
са осчетоводени в счетоводството на ответника, включени са в счетоводните
му регистри, както и в дневниците за покупки, и справките-декларации за
данъчния период, за който се отнасят. Начисленият ДДС по фактурите е
посочен с право на данъчен кредит в дневник покупки и в справка-декларация
за съответния месец.
Съобразно константната практика на ВКС, Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на
данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване-/Решение № 42 от
19.04.2010год. на ВКС по т.д. № 593/2009год., ІІ т.о., Р-е №49 от 04.2017год.
по гр.д. № 50236/2016год., ІV г.о. на ВКС и др./.
Общо дължимата сума по трите процесни фактури, отразени и в
счетоводството на ответното дружество е в размер на 185 691.11 лв. За това
съдът прави извод, че ищецът е доказал съществуването на процесното
вземане от ответника в размер на 185 691,11лв. С оглед основателността на
претенцията за главница, основателна са и акцесорните претенции за
неустойка поради забава в изпълнението на паричното задължение в размер
/който не е спорен/ на 43 363,73лв. и за законна лихва върху главницата от
датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед направения извод за основателност на предявените искове,
обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Разноски.
С оглед на така направения извод за основателност на исковете, на
ищеца следва да се присъдят направените разонски пред двете инстанции.
Пред ШОС разноските са в общ размер на 9512,19лв. Прред въззивнтата
инстанция разноските са в размер на 4931,10лв. Общият размер на дължимите
разноски за двете инстанции, които на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят на ищеца е 14443,1 лв.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение No 260031/22.06.2021 година, постановено по
т.д.№ 14 по описа за 2020 година на Шуменски окръжен съд И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА„Успех металпринт ССБ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управ- ление гр. Шумен, кв. Тракия, ул.
„Индустриална“, № 45, представлявано от управи- теля Г Д Г да заплати на
„Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Петър Парчевич“, № 47, представлявано от изп. директор Н А П
10
заплати сумата от 229 054.84 лв. от които главница 185 691.11 лв.,
представляваща дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника
количества природен газ, неприетото количество при равномерна доставка,
разходи за пренос и капацитет и 43 363.73 лв., представляваща дължимата по
договора неустойка, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата
сума, на основание чл.327, ал.1 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.309а от ТЗ във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА„Успех металпринт ССБ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „Индустриална“,
№ 45, представлявано от управителя Г Д Г да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Петър
Парчевич“, № 47, представлявано от изп. директор Н А П сумата от
14 443,10лв. /четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и три лева и
10ст./, разноски за двете инстанции, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11