№ 387
гр. Русе, 13.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
в присъствието на прокурора Д. Ал. К.
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова Частно
наказателно дело № 20224520200745 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.64,ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от Д.К.– прокурор при Районна прокуратура Русе, с което
предлага да бъде взета мярка за неотклонение Задържане под стража спрямо обвиняемия
по Досъдебно производство - пр.пр. № 6871/2021 г., по описа на Районна прокуратура гр.
Русе, ДП № 755 / 2021г. по описа на Първо РУ при ОД МВР Русе, Г. М. Р., ЕГН:
**********, от гр.Русе.
В с.з. представителят на Районна прокуратура поддържа изцяло внесеното искане,
като счита, че са налице изискуемите от закона кумулативни предпоставки за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение.
Обвиняемият Г. М. Р., лично и чрез упълномощения от него защитник адв.С.С. от
АК Русе, молят съда да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, а именно Домашен
арест. Изтъкват съображения, че обвиняемият има здравословни оплаквания от травми,
причинени по време на ПТП през 2020г. Посочват, че обвиняемият не е автор на
извършената кражба. Считат, че обвинението е недоказано, както и че поради ниската
стойност на предмета на престъплението кражба е неоправдано налагане на най-
тежката мярка за неотклонение.
Съдът, след преценка на събраните по досъдебното производство
доказателства и след запознаване с мотивите на Районна прокуратура установи
следното:
С Постановление от 03.05.2022г. Г. М. Р. бил привлечен като обвиняем по
посоченото горе ДП за това, че:
На 30.09.2021 г., в гр.Русе, обл. Русе, в условията на опасен рецидив, са отнети
чужди движими вещи-1 брой мобилен телефон марка „Моtorola", модел „Моto Е7 РLUS",
1
син на цвят, с IМЕI: 355547115480155 и IМЕI: 355547115480163 и 1 брой кожен калъф за
телефон, всичко на обща стойност 225,00 /двеста двадесет и пет/ лева, от владението на
И.В.М., от гр. Русе, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои-престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.1 от НК, и за това. че:
На 28.12.2021г., в гр. Русе, обл. Русе, потвърдил неистина в частен документ-
писмена декларация, като удостоверил, че дадената в залог движима вещ-1 брой мобилен
телефон марка Моtorola", модел „Моto Е7 РLUS", син на цвят, с IМЕI: 355547115480155 и
IМЕI: 355547115480163 е негова собственост, в която декларация по силата на
Постановление № 40/18.02.2001, на Министерски съвет, с което е приета Наредба за
дейността на заложните къщи. и сила от 27.02.2009г., и конкретна изрична разпоредба-чл.
14, ад. 3 от НДЗК:"....при сключване на договора залогодателят попълва декларация по
образец съгласно приложение № 5", е специално задължен да удостовери истината и
употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените
обстоятелства пред заемодателя - заложна къща ЗК „Монарх Кредит Груп" ЕООД, ЕИК:
*********, гр. Русе, с управител Ц.С.С. - престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал.1 от НК.
От извършеното разследване и събраните в хода на същото до този момент
доказателства и доказателствени средства – протоколи за разпит на свидетели : св.
И.В.М., св..Д. В.М.Н., св. М.Р.А. св. Н.Х.Д., св. А.А.С. и св. Р.К.Д.: експертни заключения по
назначените: съдебно-ценова и икономическа и съдебно-почеркова експертизи: протоколи
за следствените действия може да се направи обосновано предположение, че обв. Г.Р. е
извършил гореописаните престъпления.
От приложената справка за съдимост се установява, че обв. Г.Р. е осъждан
многократно- 10 пъти за престъпления от общ характер. През периода 05.11.2018г. -
19.03.2020г. обвиняемият е изтърпял ефективно наказание Лишаване от свобода за срок
от 1г.6м., наложено с Определение № 206/05.03.2020г. по ЧНД № 249/2020 г. по описа на
Районен съд - Русе.
От анализа на събраните и приложени по ДП доказателства и доказателствени
средства м о ж е да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемият Р. е
автор на процесната кражба, квалифицирана като тежко умишлено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК и за което е привлечен към наказателна
отговорност. По делото са разпитани свидетели и събрани писмени доказателства,
открит е предмета на престъпление, с което се обосновава предположението, че
обвиняемият е извършител на престъпното отнемане на процесния телефон. Доказано е,
че обвиняемият лично е заложил телефона в заложна къща, за което е получил определена
сума пари. От друга страна видно от приложената по ДП справка за съдимост
обвиняемият е осъждан многократно, включително и за престъпления против
собствеността, за които е търпял ефективни наказания ЛОС. Последното ефективно
2
наказание, макар и за друг вид престъпления е изтърпял на 19.03.2020г. В този контекст
съдът счита, че напълно законосъобразно настоящото обвинение е повдигнато при по-
тежката правна квалификация – “опасен рецидив”, за проявните форми на които
законодателят не поставя изисквания за конкретизиране на предходните осъждания към
този момент. По тази причина те не следва да се обсъждат по същество и в детайл.
За вземане на мярка Задържане под стража законодателят изисква кумулативна
даденост на предпоставките, посочени в чл.64,ал.4 и чл.63 НПК. Съдът намира, че в
процесния случай е налице първата предпоставка – “обосновано предположение”. Налице
е именно такова, а не безспорно доказано престъпление към този момент. Установяването
на престъплението и участието на обвиняемия в него е предмет на доказване в бъдещия
наказателен процес. В това производство преценката за обосновано предположение не
може да се противопоставя на презумпцията за невиновност - чл.16 НПК и законодателят
не изисква това. Наличието на обвинение за извършено тежко престъпление и при
условията на опасен рецидив е посочено в нормата на чл. 63,ал.2,т.1 и т.2 от НПК като
случаи, при които и с оглед неустановяването на противното от данните по делото
указва наличие на реална опасност обвиняемият да извърши ново престъпление или да се
укрие.
При определяне на вида на мярката за неотклонение съдът отчита
обстоятелството, че обвиняемият посочва постоянен адрес в гр.Русе, ул.„Тракция“№20,
но посочва друг адрес за призоваване. От разпита на св. Н.Д. /л.64ДП/ се установява, че
обвиняемият често променя адреса, на който живее. Видно от декларацията на стр.108 и
автобиографията на стр.109 от ДП, същият не притежава недвижимо имущество, не
работи и не реализира доходи, поради което е неудачно да се обсъжда вземане на мярка
“Парична гаранция”. От справката за съдимост е видно, че последното наказание ЛОС е
изтърпяно на 19.03.2020г., а процесното деяние е извършено на 30.09.2021 г., което налага
извода, че не е налице спрямо него поправителния ефект на наказанието. От събраните
доказателства се установява, че обвиняемият е безработен, не реализира доходи. Съдът
намира, че поради това, че обвиняемият не работи и не е трудово ангажиран, той не е
обвързван трайно с настоящия си адрес. В този смисъл не може да се приеме, че на този
адрес обвиняемият може да бъде открит и призован по всяко време. Предвид
гореизложеното съдът счита, че спрямо него е неподходяща и трудно би била
контролирана мярката за неотклонение „Домашен арест”. Относно твърденията за
влошено здравословно състояние на обвиняемия по делото не са представени никакви
доказателства, освен твърденията на обвиняемия, че изпитва болки в областта на таза
поради неудобното легло в ареста.
Относно опасността обв.Р. да извърши престъпление, съдът счита, че такава е
налице, след като същият е осъждан за подобни престъпления многократно и предвид
практиката на ЕСПЧ по отношение приложението на чл.5,§ 1, б.„с” от ЕКЗПЧОС , която
приема, че такава опасност е налице в случай, че престъплението, за което е повдигнато
обвинение не е случайно, а резултат от дълга подготовка и обмисляне, престъпни
3
наклонности, дързост, упоритост и арогантност. Според съдебният състав може да се
приеме, че извършеното престъпление попада в този обхват. В този смисъл защитата на
обществения интерес надделява над правилото за зачитане на личната свобода, в т.ч. и
презумпцията за невиновност при първоначалното вземане на мярката за неотклонение.
Всички тези данни за личността на обв.Р. и установените обстоятелства около него,
разгледани в контекста на извършеното деяние сочат на необходимост спрямо него да
бъдат реализирани последиците на най-тежката мярка за неотклонение, тъй като
единствено с нея биха се постигнали целите по чл.57 от НПК.
Съобразявайки изложените по-горе обстоятелства, съдът приема, че са налице
кумулативните изисквания на чл.64,ал.4 и чл.63,ал.1 от НПК, поради което
предложението на Районна прокуратура за вземане на първоначална мярка за
неотклонение “Задържане под стража” спрямо обвиняемия Г. М. Р., ЕГН: **********, от
гр.Русе,по Досъдебно производство - пр.пр. № 6871/2021 г., по описа на Районна
прокуратура гр. Русе, ДП № 755 / 2022г. по описа на Първо РУ при ОД МВР Русе е
ОСНОВАТЕЛНО и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на осн.чл.64,ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” спрямо Г. М. Р.,
ЕГН: **********, от гр.Русе, обвиняем по ДП № пр.пр. № 6871/2021 г., по описа на
Районна прокуратура гр. Русе, ДП № 755 / 2021г. по описа на Първо РУ при ОД МВР Русе.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началника на „Следствен арест”
гр.Русе за сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение и на обжалване в 3-дневен
срок от днес, пред Окръжен съд-Русе, като при евентуална частна жалба и протест
съдът насрочва разглеждане на делото в ОС-Русе за 18.05.2022г. от 14.00, за когато
страните се считат редовно уведомени от днес .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4