Р Е Ш Е Н И Е
№260000
Силистра, 31.01.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА СТОЕВА
при
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от съдия Стоева
гр. д. № 437
по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
насрещни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът
Министерство на отбраната /МО/ на Република България моли да бъде осъден
ответникът Т.Р.Т. да заплати сумата 30 402,66 лв., представляващи
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето
на обучението му във ВВМУ „Н.И.Вапцаров”, изчислени по реда на Наредба №Н-1/14.01.2013г.
пропорционално на срока на неизпълнението, както и 3 758,15 лв, - мораторна
лихва върху главницата за периода от изпадането на ответника в забава -
27.09.2019 г. до датата на завеждането на иска, а също и законната лихва от
датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
твърди, че с M3 № КВ- 440/01.08.2019г. договорът за военна служба на лейтенант Т.Р.Т.
е прекратен на основание чл.163 от ЗОВСРБ (с предизвестие от военнослужещия до
министъра на отбраната), считано от 29.09.2019г. Съгласно заповед № РД-01-
10/27.09.2019 г. на командира на в.ф. 18360-Бургас, ответникът е отчислен от
списъчния състав на военното формирование, считано от 29.09.2019г., като
неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от същия, съгласно
чл.142, ал.5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/
е 7 години, 11 месеца и 14 дни и на осн. чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ във вр. с чл.
163 от ЗОВСРБ е задължен да възстановяви разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнението. Сочи,
че размерът на сумата, пропорционална на неизпълнения първоначален срок на
военна служба, която е дължима от Т., възлиза на 35 775,90 лв., като след
прихващане, извършено от финансовата
служба на военно формирование 32890- Бургас , на обезщетенията по чл.227, ал.1,
чл.199 и чл.224, ал.1, т.1 от ЗОВСРБ, които се дължат на Т.Т. при прекратяване
на договора за военна служба на основание чл.260, ал.5 от ЗОВСРБ и чл.З, т. 1
от Наредба №Н- 1/14.01.2013г.(отм), сумата за възстановяване е в размер на 30
402,66 лв.
Твърди,
че в изпълнение на чл.20 ал.1 от Наредба №Н-1/14.01.2013г. на Т.Т. е връчена
покана рег.№ 6136/27.09.2019г. за доброволно плащане на дължимата към МО сума в
едномесечен срок, като след поканата той депозира до МО молба рег.№
30-23-150/17.10.2019г., с която моли да му се разреши да възстанови дължимата
от него сума на разсрочено плащане за период от четири години, с начален период
01.09.2020 г., предвид предстоящ му едногодишен курс за обучение, по време на
който няма да има доходи.
Твърди,
че молбата му е уважена и е изготвена извънсъдебна спогодба с peг. №
30-23-150/10.12.2019г., подписана и от двете страни, като впоследсвие с уведомление
с рег.№ 30-23- 150/06.08.2020 г. ответникът се оттегля от извънсъдебната
спогодба, считайки че с отмяната на Наредба № Н-1/14.01.2013г. за реда и начина
за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия /с Р-е № 8962/07.07,2020г. по адм.д.
№ 1654/2020г. по описа на ВАС, 5-чл. с-в/, считано от 17.07 2020г., няма
задължения към министерството.
Ищецът
сочи, че сумата е дължима, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 195,
ал. 1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на влизане в сила на съдебното решение, а и независимо от отмяната на тази
Наредба, за военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163
от ЗОВСРБ преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142,
ал. 5 от същия закон, възниква задължението за възстановяване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока
на неизпълнението на, основание разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ, а не на
основание отменената Наредба № Н-1 от 14.01.2013 г. и следователно ответникът
следва да заплати сумите, посочени в извънсъдебната спогодба на основание Наредба
№ Н-1/14 01.2013г., в сила от обнародването й в "Държавен вестник" -
бр.8/29.01.2013 г. и изчислени по определения в нея ред, действаща към момента
на прекратяване на договора на за военна служба на Т..
Сочи,
че сумата е дължима към предявяване на иска поради неплащане на две поредни
месечни вноски от длъжника Т.Т., както е уговорено в сключената извънсъдебна
спогодба от 10.12 2019г.
Ответната
страна Т.Р.Т. счита, че предявените искове са неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне.
Предявява
насрещен иск, считайки че с отмяната на Наредбата, считано от 17.07.2020 г., което представлява отпадане на основанието
за претендиране на процесната сума, ищецът му дължи връщане на вече платената от
него сума при прекратяване на договора с МО, възлизаща на 5 373,24 лв, като част за възстановяване на
разходите за издръжка, обучение и квалификация, видно от заповед на командира
на военно формирование 18360 - Бургас № РД- 01-54 от 27.09.2019 г.
Моли
да бъде осъдено Министерство на отбраната да му заплати неправомерно удържаната
сума от 5 373,24 лв. за
възстановяване на разходите за издръжката, обучението и квалификацията му,
заедно с мораторна лихва върху тази сума от датата на удържането до
окончателното й изплащане. Претендира разноски със законната лихва от датата на
извършването им до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
по насрещните искове Министерството на отбраната депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на същите. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно установено, че с M3 № КВ-440/01.08.2019г. договорът
за военна служба на лейтенант Т.Р.Т. е прекратен на основание чл.163 от ЗОВСРБ
(с предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната), считано от 29.09.2019г.,
както и че между страните е сключена извънсъдебна спогодба с peг. №
30-23-150/10.12.2019г., която впоследствие, с уведомление с peг. N
30-23-150/06.08.2020 г., се оттегля от страна на Т.Р.Т..
Спори се относно сключения договор за военна служба № 409/19.09.2012г.
между Министерство на отбраната на република България, представлявано от
началника на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“, и Т.Т., като последният счита, че началникът
на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ не е упълномощен да сключва договори за военна служба,
тъй като в Заповед № ПХ 392/28.06.11г. изрично е посочено, че началниците на
ВВУ могат да сключват договори с приетите за обучение курсанти, в чийто срок да
се включва срокът на обучението и допълнителни споразумения към тях, каквото
допълнително споразумение в случая няма, а и съгласно тази заповед началникът
на ВВМУ има право да сключва договори за военна служба с точно определени
длъжности, изискващи съответно звание, попадащи все в чл. 135, ал.1 от Закона,
а ответникът е военнослужещ с особен статус по см. на ал.2 от същата норма.
Видно от приложената по делото заповед на министъра на отбраната № ОХ-
199/08.04.2010г., с която се обявяват образци на декларации и образци на
договори за военна служба, както и за определяне на реда за сключването им,
същата е издадена на основание чл.31,ал. 1 ЗОВСРБ, както и § 139 и § 142 от ПЗР
на ЗОВСРБ. Съгласно §142 от ПРЗ на ЗОВСРБ курсантите, заварени като обучаеми
във висшите военни училища към датата на влизане в сила на този закон, са
военнослужещи с особен статус по този закон, като с тях се сключват договори за
военна служба по този закон, в които договори се включва и срокът за
обучение.
Съгласно т. 6 от заповед № ОХ-199/08.04.2010 г. до 26.05.2010г. с
курсантите следва да се сключат договори за военна служба по образец № 3, като в
договорите следва да се включи срокът за обучение и срокът за изпълнение на
военна служба, определен в чл. 142, ал. 5 от ЗОВСРБ /Завършилите обучението
курсанти за нуждите на Министерството на отбраната са длъжни да изпълняват
военна служба за срок не по-кратък от 10 години/.
Видно от представения договорът за военна служба с peг. № 409/19.09.2012
г. /стр.16/, сключен с Т.Р.Т., същият е именно по утвърдения от министъра на
отбраната със заповедта образец за договор за военна служба /приложение №3/,
като в този договор, в съответствие с изискването на чл. 134а, а. 2 от Закона е
посочено, че след успешно завършване на обучението на Т. следва да му бъде
присвоено офицерско звание „лейтенант“ и да бъде назначен на вакантна офицерска
длъжност в Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната или Българската армия в съответствие с придобитата
военноотчетна специалност, при условията и по реда на Правилника за прилагане
на ЗОВСРБ. Това изискване е изпълнено, видно от заповед № КВ-357/09.08.2017 г./стр.169/,
като в т.1.3 от същата е посочено, че курсант – мичман Т.Т. се назначава за
командир на щурманска бойна част, той и началник на радиотехническа служба на
базов миночистач във в.ф. 18360-Бургас, както и че му се присвоява първо
офицерско звание -„лейтенант“.
Договорен е изрично и срокът на договора – съгл. т. 2 срокът за
изпълнение на договора за военна служба е 15 г., от които 5 (пет) години
обучение по учебен план за придобиване на висше образование при условията на
чл. 1 и 10 (десет) години- изпълнение на военна служба като професия след
завършването на обучението.
Останалите реквизити по чл. 134а от ЗОВСРБ също са налице в процесния договор
- условията и редът за кариерното му развитие /т.2/, правата за всяка от
страните /т.4- за МО чрез ВВМУ „Н. Вапцаров“ и т. 6 - за курсанта/, както и
техните задължения и отговорности при неговото неизпълнение.
В т.13 от договора изрично се сочи, че при извършена последваща промяна в
срока на обучение по учебния план, предмет на договора, срокът на обучението по
същия се коригира съобразно извършената промяна, без да е необходимо подписване
на допълнително споразумение между страните.
Що се касае до оправомощеното лице да сключи договор № 409/19.09.12г. от
страна на ищеца, то видно от т.4.1 от Заповед № ОХ-392/28.06.11г./стр.91/, началникът
на ВВМУ „Н. Вапцаров“ разполага с правомощието да сключи процесния договор за
военна служба с ответника, в качеството на представляващ Министерството на
отбраната.
Видно от самия договор /стр. 16/, същият е сключен на осн. чл. 142, ал. 2
от ЗОВСРБ, уреждащ отношенията между страните във връзка с обучение на курсанта
във Висше училище за подготовка за изпълнение на военна служба като професия и
задължение за последващо изпълнение на военна служба. Срокът на договора е 15
години, от които 5 години обучение по учебния план за придобиване на висша
образование при условията на чл. 1 и 10 години изпълнение на военна служба като
професия след завършване на обучението. В раздел 4, чл. 9 е предвидено в
хипотезата на прекратяване на договора при условията на чл. 7, т. 2, т. 3, т. 5
и т. 6 курсантът да възстанови на ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" разходите за
издръжка и обучение, за периода, в който е бил обучаван.
Със заповед № КВ- 440/01.08.2019г. /стр. 25/ договорът за военна служба
на лейтенант Т.Р.Т. е прекратен на основание чл.163 от ЗОВСРБ (с предизвестие
от военнослужещия до министъра на отбраната), считано от 29.09.2019г. Съгласно
заповед № ЛС-01- 10/27.09.2019 г. на командира на в.ф. 18360-Бургас /стр.23/ ответникът
е отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от
29.09.2019г., като със заповед № РД-01-54/27.09.2019г. на командира на в.ф.
18360-Бургас /стр.24/ е определен неизпълненият първоначален срок на договора
за военна служба съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ, който е 7 години, 11 месеца и
14 дни, както и сумата за удържане, след прихващане със сумата от 5 373,24
лв. /обезщетение за неползван отпуск/, а именно
30 402,66 лв., представляваща разходи, подлежащи на възстановяване
по чл. 260, ал.1 ЗОВСРБ.
Тази заповед не е обжалвана в законоустановения срок и е влязла в законна
сила, като в изпълнение на същата на Т. е връчена покана рег.№
6136/27.09.2019г. за доброволно плащане на дължимата към МО сума в едномесечен
срок и на 17.10.19г. той депозира до МО молба с рег.№ 30-23-150, с която моли
да му се разреши да възстанови дължимата от него сума на разсрочено плащане за
период от четири години, с начален период 01.09.2020 г., предвид предстоящ му
едногодишен курс за обучение, по време на който няма да има доходи. Молбата му
е уважена, като между страните е подписана извънсъдебна спогодба с peг. №
30-23-150/10.12.2019г. /стр. 9 от делото/, в която Т. изрично заявява, че
признава дължимата сума от 30 402,66 лв.
и се задължава да я изплати на разсрочено плащане, ведно с изискуемата
лихва от 29.09.19г., съгласно приложения погасителен план.
Не се спори, че на 6.08.20г. ответникът изпраща до ищеца уведомление с
рег.№ 30-23- 150/06.08.2020 г., съгласно което се оттегля от извънсъдебната
спогодба, считайки че с отмяната на Наредба № Н-1/14.01.2013г. за реда и начина
за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия /с Р-е № 8962/07.07,2020г. по адм.д.
№ 1654/2020г. по описа на ВАС, 5-чл. с-в/, считано от 17.07 2020г., няма
задължения към министерството.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието
от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се
установява, че размерът на остатъка, дължим, като обезщетение за неспазен
първоначален срок на военна служба от 7 години, 11 месеца и 14 дни, е 30 391,72
лв., в т.ч. разходи за издръжка 17 758,93 лв. и разходи за обучение 12 632.79
лв., като законна лихва за периода от 29.09.2019 г. до 29.12.2020 г. за
главницата от 17 758,93 лв., представляваща разходи за издръжка, е 2 259,51 лв.,
а на главница от 14 866,23 лв. - разходи за обучение, е 1 607,30 лв. Съобразено
е, че Т.Р.Т. е настанен в отремонтирано общежитие на ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“ и е зачислен за храна и спане в годината - 335
дни и съответно отчислен по време на отпуска - 30 дни.
Видно от заключението, разходите
за издръжка на 1 курсант са формирани от: заплата (степендия за военна служба),
степендии, пътни пари, храна и порционни пари, постелен инвентар, облекло и
друго вещево довоствие, застраховки срещу злополука, компенсационни суми за
наеми на военнослужещи /Приложение №2 към експертизата/. Посочено е, че общата
стойност на разходите за издръжка са 26 276,40 лв., а по години е:
- 2012-2013 г. -
5 328,76 лв.
- 2013-2014 г. -
4 968,05 лв.
- 2014-2015 г. -
5 696,25 лв.
- 2015-2016 г. -
4 891,56 лв.
- 2016-2017 г. -
5 391,78лв.
ВЛ уточнява, че размерът на разходите за издръжка - 20 898, 70 лв., е формиран
пропорционално от сумата 26 276,40 лв. и срока на неизпълнение -7 години, 11
месеца и 14 дни, т.е общо неизпълнение на договора в дни е 2 903 дни със
среднодневен разход приблизително 7,20 лв./26276,40 лв.:3650 дни/10 год.х365
дни/
Посочено е също, че стойността на разходите за обучение на 1 курсант по
Таблици-Разходи за издръжка на един курсант във ВВМУ „Никола Вапцаров“,
специализация „Корабоводене“, редовна форма на обучение за учебната 2013-2017
г./Приложение №2 от експертизата/, са в общ размер на 18 693,26лв., по години
както следва:
- 2012-2013 г. -
3 760,93 лв.
- 2013-2014 г. -
3 921,21лв.
- 2014-2015 г. -
3 723,50 лв.
- 2015-2016 г. -
3 769,36 лв.
- 2016-2017 г. -
3 518,27лв.
ВЛ формира дължимите от ответника разходите за обучение - 14 866,26 лв.,
пропорционално от сумата 18 693,26 лв. и срока на неизпълнение /7 години, 11
месеца и 14 дни - общо неизпълнение на договора в дни е 2 903 дни/ със
среднодневен разход приблизително 5,12 лв./18 693,12 лв.:3650 дни/10 год.х365
дни. Така общата стойност на разходите за издръжка и обучение, по изчисленията
на експертизата, е 35 764,96 лв. След приспадане на сумата от 5 373,24 лв., в
т.ч еднократно парично обезщетение по чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ -2 брутни месечни
възнаграждения в размер на 2 958,56 лв. и обезщетение за неизползван отпуск по
чл. 199 от ЗОВСРБ -2 352,57 лв., дължимата сума е 30 391,72 лв.
Според ВЛ посочената в заповед № РД -01-54/27.09.19г. дължима сума от 30
402,66 лв., която е с 10,94 лв. повече от установената с експертизата, е
окръглена при изчисление на сумите.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 260, ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2015 г., в сила от
01.11.2015 г.) военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.
163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142,
ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал.1,
дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Ал. 4 на чл. 260 от
ЗОВСРБ сочи на законова делегация, а именно, в правомощията на Министър на
отбраната е определянето на реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. Същевременно е
предвидена прихващане на сумата за възстановяване със сумите за обезщетения и
други вземания дължими на лицето при прекратяване на договора за военна служба.
Ето защо фактическият състав, обосноваващ основателност на исковата претенция,
предполага установяване на сключен договор за кадрова военна служба с
ответника, прекратяване на договора за военна служба, което да е предсрочно, размер
на разходите за издръжка, обучение квалификация и/или преквалификация
пропорционално на срока на неизпълнението съобразно Наредба № Н-1/14.01.2013
год. за реда и начина за изчисляване преквалификация на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в министерство
на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
българската армия, издадена на осн. чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ.
Както се посочи и по-горе, не е спорно между страните, че процесният договор
е прекратен предсрочно, като неизпълненият срок на същия е 7 години, 11
месеца и 14 дни.
Спорно между страните е как следва да бъде определена сумата за
възстановяване поради неспазване на срока на договора. Правото да се претендира
възстановяване на разходите за обучение, издръжка и квалификация при предсрочно
освобождаване на военнослужещите от военна служба, пропорционално на срока на
неизпълнението възниква за изправната страна, считано от момента на
прекратяване на договора за военна служба, в конкретната хипотеза от 29.10.2019
год. Към този момент съгласно законовата делегация разходите за издръжка и
обучение се определят съобразно Наредба № Н-1/14, 01, 2013 год. за реда и
начина за изчисляване преквалификация на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в министерство на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
българската армия, издадена на осн. чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ. Неоснователни са
доводите на ответника същата да е неприложима, тъй като е незаконосъобразен
подзаконов нормативен акт. Действително, при служебна проверка, съдът
констатира, че цитираната наредба да е отменена с Решение № 17460 от 19.12.2019
г. по адм. д. № 3316/2019 г. по описа на ВАС, потвърдено с Решение № 8962 от
07.07.2020 г. по адм. д. № 1654/2020 г. на ВАС, обнародвано с ДВ, бр. 63 от 17
юли 2020 г., в сила от 17.07.2020 г., т. е. към датата на приключване на
съдебното дирене цитираният съдебен акт е отменен. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК обаче подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането
в сила на съдебното решение. Оспорването от заинтересованата страна не спира
действието на акта, освен ако съдът не постанови изрично друго –чл. 180, ал. 2,
вр. чл. 188 от АПК, вр. чл. 181 от АПК. Данни за спиране на действието на
оспорения акт при заявеното оспорване по административен път не са налице,
поради което и доколкото се касае до нормативен акт, то действието на същия до
отмяната му, считано от 17.07. 2020 год., не може да бъде отречено. Аргумент за
това е и нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК, изискваща от компетентния орган в
срок не по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение да уреди
правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем. Действително това законодателно
разрешение за правните последици на съдебното решение за отмяна не е в
противоречие с разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА, вменяващ задължение на
правораздавателния орган, в случай, че постановление, правилник, наредба или
инструкция противоречи на нормативен акт от по-висока степен, да приложи
по-високия по степен акт. /В този смисъл ТР № 2/19.11.2014 год. по т. д. №
2/2014 год. на ОСГТК на ВКС/.
В конкретната хипотеза ЗОВСРБ не предвижда нормативен ред за определяне
на разходите по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, с който настоящият състав да е длъжен
да съобрази преценката на релевантни факти. В изпълнение на изискването на чл.
195, ал. 2 от АПК е издадена от министъра на отбраната и Наредба № Н-11 от 29
октомври 2020 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството
на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската
армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ,
в сила от 10.11.2020 год., в която методиката на определяне на разходите за
издръжка е аналогична на методиката, предвидена в отменената Наредба Н-1/2013
год. по пера. Ето защо, дори и да бъде отречено приложението на цитираната по-горе
наредба, доколкото определя единствено механизма на изчисляване на разходите, а
не самото право за възстановяване, произтичащо от закона - чл. 260, ал. 1 от
ЗОВСРБ, съдът е длъжен съобразно чл. 162 от ГПК да определи размер на
задължението. В този смисъл критериите за определяне на разходите на
военнослужещите по време на обучение, посочени в приложение към Наредбата
логично съответстват на процеса на обучение и издръжка и биха могли да се
използват като база за изчисляване на дължимото обезщетение. Аргумент за това е
и новата Наредба Н-11/2020 год., в който са посочени идентични критерии.
Последните включват:
1. разходите за издръжка на курсантите във военните училища отнасящи се
до личната издръжка на съответната категория обучаеми, разходите за храна,
облекло, основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер, задължителни осигурителни вноски от работодателя,
стипендии, пътни пари, застраховки срещу злополука и компенсационни суми;
2. разходите за обучение, които биват а) общи разходи - за материали,
енергоносители, вода, външни услуги, командировки, застраховки и други; б)
разходи за учебен процес, поддръжка и развитие на учебно-материалната база, които
включват такива извършвани за всички обучаеми и извършвани само за обучаемите
от конкретна специалност (специализация), както и разходи за издръжка на
административния, академичния, инструкторския състав и обслужващ персонал.
Ето защо съдът намира, че при определяне на разходите за издръжка и
обучение по реда на чл. 162 от ГПК следва да бъдат взети именно тази критерии,
съответстващи в най-пълна степен на материално изискуемите условия за
осигуряване на обучение на военнослужещ. Освен това следва да се посочи, че
няма как определянето на тези разходи да е базирано единствено на
индивидуалните разходи за лицето, както сочи ответникът, от една страна, тъй
като естеството на обучение предполага и ангажиране на материална база,
административен персонал, инструктори, консумативи и т.н., които следва да
бъдат разпределени между обучаемите за съответния период, а от друга страна
индивидуалните разходи, като отделно перо, са част от общо определената сума за
възстановяване.
Ето защо, съдът намира, че разходите за възстановяване, съответстващи на
неспазения срок на договора, са в размер на 30 391,72 лв., както е посочен от
ВЛ по назначената експертиза, и исковата претенция се явява основателна до този
размер.
За пълнота съдът счита за необходимо да посочи, че с подписаното
извънсъдебно споразумение ответникът изрично е признал, че дължи тази сума на
посоченото основание.
По иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 3 758,15
лв. -обезщетение за забава, за периода от 27.09.19г. до 29.12.20 год.:
Както бе посочено по-горе, ответникът е отчислен от списъчния състав на
военното формирование със Заповед № РД -01- 10/27.09.2019 г., като в същата е
посочено да му се изпрати покана за доброволно плащане на дължимата сума.
Такава покана по делото липсва, но съгласно погасителния план, който е
неразделна част от извънсъдебната спогодба, страните са се договорили за
дължима лихва върху главницата от 29.09.2019г., независимо че съгласно
спогодбата следва да започне изплащането на вноските от 1.09.20г.
Следователно мораторната лихва за забава върху главницата е дължима от 29.09.2019г.
и за периода до 29.12.20 год. тя възлиза на 3 866.81 лв. - Приложение №3
от заключението на ВЛ /стр.197/. Предвид обстоятелството, че искът е за сумата
от 3 758,15 лв., то същият следва да се уважи до този размер.
На осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи и законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата.
По насрещния иск:
Т.Т. моли да бъде осъдено Министерство на отбраната да му заплати
неправомерно удържаната сума от 5 373,24 лв. за възстановяване на разходите за
издръжката, обучението и квалификацията му, заедно с мораторна лихва върху тази
сума, считано от датата на удържането до окончателното й изплащане.
Счита, че с отмяната на Наредба № Н-1/14.01.2013 год., считано от
17.07.2020 г., което представлява
отпадане на основанието за претендиране на процесната сума, ищецът му дължи
връщане на тази удържана сума, полагаща му се като обезщетение при напускане и
неправомерно прихваната със сумата от 35 775,90 лв.- разходи подлежащи за
възстановяване от лейтенанта.
вече платената от него сума при
прекратяване на договора с МО, възлизаща на
5 373,24 лв, като част за възстановяване на разходите за издръжка,
обучение и квалификация, видно от заповед на командира на военно формирование
18360 - Бургас № РД- 01-54 от 27.09.2019 г.
За да се уважи така предявеният иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД, следва да се
докаже получаване от ответника на нещо с оглед на основание, което не съществува,
респективно което впоследствие е отпаднало и това е довело до неоснователно
разместване на имуществени блага между страните.
В случая обаче такова не е налице, тъй като претендираната сума е
удържана от Т. на основание заповед на командира на военно формирование 18360 -
Бургас № РД-01-54/27.09.19г., като е направена допустима от закона компенсация
с дължимите от него разходи за издръжка. Тази заповед правомерно е издадена на
основание чл. 260, ал.1,т.5 ЗОВС и чл. 19, ал.3 от Наредба № Н-1/14.01.2013 год.,
действаща към този момент, във вр. с заповед № КВ-440/01.08.19г. на Министъра
на отбраната и заповед № ЛС-01-10/27.09.19г.
Следователно не е налице неоснователно обогатяване по отношение на
ответника, удържайки претендираната сума от ищеца по насрещния иск, и
предявеният насрещен иск подлежи на отхвърляне. Пред отхвърлянето на този иск,
на отхвърляне подлежи и аксесорният такъв за присъждане на мораторна лихва
върху главницата от 5 373,24 лв.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 3 535,90 лв., от които 2 037,
90 лв. юрисконсултско възнаграждение съгл. чл.7, ал.2 т. 2 и т.3 от НМРАВ, 1368
лв. – заплатена ДТ/стр.30 и 31/ и 130, 00 лв. – заплатен депозит за в. л.
Ответникът е направил разноски за 3 214,13 лв. съгласно приложения
списък на разноските.
Предвид изхода на спора – уважаване на основния иск до размера на
30 391,72 лв. и на аксесорните такива, съответно отхвърлянето му за
горницата над тази сума до претендирания размер от 30 402,66 лв., т.е. за
10, 94 лв., както и отхвърлянето на насрещните искове, в полза на ищеца по
делото следва да се присъдят по компенсация разноски в размер на 3 534,88
лв., тъй като на ответника са дължими такива, съобразно отхвърлената част на
основния иск, в размер на 1,02 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Р.Т. ***, с ЕГН **********,
да заплати на Министерство на отбраната на Република България, с адрес гр.
София ул. „Дякон Игнатий“ № 3, с банкова сметка: *** - БНБ-ЦУ IB AN -BG 61
BNBG9661 3000 1522 01 BIC – ***, сумата от 30 391,72 /тридесет хиляди триста
деветдесет и един лев и 72 ст./ лв., представляваща разходи за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на Т.Т. за времето на обучението
му във ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“ гр. Варна, пропорционално на неспазен срок на
договор за военна служба № 409/19.09.2012 год., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба - 29.12.20 год. до изплащане на вземането, както и 3 758,
15 /три хиляди седемстотин петдесет и осем лева и 15 ст./ лв. -обезщетение за
забава, за периода от 27.09.19г. до 29.12.20 год., 2020 год., като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за заплащане на главница над размера от 30 391,72 лв. до
пълния претендиран размер от 30 402,66 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.Р.Т. ***, с ЕГН **********, против
Министерство на отбраната на Република България за заплащане на сумата от 5
373,24 /пет хиляди триста седемдесет и три лева и 24 ст./ лв., удържана му от
Министерството като компенсация за дължими от него разходи за неговата издръжка,
обучение и квалификация, както и за заплащане на мораторна лихва върху тази
сума, считано от датата на удържането до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.Р.Т. ***, с ЕГН **********, да заплати на Министерство на
отбраната на Република България, с адрес гр. София ул. „Дякон Игнатий“ № 3, с
банкова сметка: *** - БНБ-ЦУ IB AN -BG 61 BNBG9661 3000 1522 01 BIC – ***,
сумата от 3 534,88 /три хиляди петстотин тридесет и четири лева и 88 ст./,
направени от последното разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВнАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: