Решение по дело №210/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260068
Дата: 1 декември 2020 г.
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20203600500210
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       260068

 

гр. Шумен, 01.12.2020 г.

 

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                    Председател: М. Маринов

                                                                           Членове: 1. Р. Хаджииванова

                                                                                            2.мл.с. С. Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова, в.гр.д. № 210 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.250 ГПК.

Постъпила е молба от жалбоподателката С.Р.Н., действаща чрез пълномощника си адв. Д.Р. от ШАК, в която излага, че с постановеното решение по делото й е присъдено обезщетение в размер на 3440,64лв. за периода 25.09. – 25.03.2020 г. на основание чл.225, ал.1 КТ, но не й е присъдена дължимата законна лихва върху обезщетението. Предвид това моли на основание чл.250 ГПК да бъде допълнено постановеното решение, като й бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 3440,64лв. за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Насрещната страна „С.д.“ ЕООД, не е депозирал отговор на молбата и не е изразил становище по същата.

С решение № 260000/17.08.2020 г. по в.гр.д.№ 210/2020 г., ШОС е отменил решение №199/10.03.2020г. на ШРС, като вместо това е постановил друго, с което признал за незаконно и отменил уволнението на  С.Р.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Р. при ШАК, извършено със заповед №13 от 25.09.2019г. на управителя на  “С.д.” ЕООД, с ЕИК , със седалище в гр.Ш..., представлявано от С.Р.Д.. Възстановил С.Р.Н. на предишната й работа  "готвач" при  “С.д.” ЕООД-гр.Ш.. Със същия съдебен акт осъдил “С.д.” ЕООД-гр.Ш., представлявано от С.Р.Д. да заплати на С.Р.Н., с ЕГН **********,  обезщетение в размер на 3440,64лв. за периода 25.09.2019г.-25.03.2020г., на основание чл.225, ал.1 от КТ. Произнесъл се е по разноските и следващата се държавна такса.

След като се запозна с изложеното в молбата, както и приложените по делото доказателства съдът намира същата за допустима и основателна, поради следното.

Видно от исковата молба, а така също и от въззивната жалба ищцата С.Р.Н. е поискала ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл.225 КТ в размер на 6 брутни заплати в размер на сумата от 3360лв., а съгласно определение от 25.02.2020 г. по гр.д.№ 3538/2019 г. на ШРС, с което е допуснато увеличение на цената на иска, сумата от 3440,64лв., за периода 25.09.2019 г. – 25.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С решението си по делото съдът се е произнесъл относно претенцията по чл.225 КТ, но е пропуснал да формира воля по направеното искане за присъждане на законна лихва.

На основание чл.25 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Присъждането на законна лихва е законна последица от уважаването на главния иск. След като съдът е счел за основателна претенцията на Н. за заплащане на обезщетение в размер на 3440,64лв. за периода 25.09.2019г.-25.03.2020г., на основание чл.225, ал.1 от КТ, то основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху посочената  главница, за периода от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ДОПЪЛВА решение № № 260000/17.08.2020 г. по в.гр.д.№ 210/2020 г. на ШОС в следния смисъл:

ОСЪЖДА “С.д.” ЕООД, с ЕИК , със седалище в гр.Ш..., представлявано от С.Р.Д. да заплати на С.Р.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д. Р. при ШАК, законната лихва върху главницата от 3440,64 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

          2.