№ 76
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500082 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 82/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. Т. Т., подадена чрез адв.
К. Д., против решение № 1218/15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 2349/2023
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му
срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на: обезщетение в
глобален размер от 200 000 лева за причинени неимуществени вреди, от които
80000 лева за причинени му неимуществени вреди под формата болки и
страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.213
б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което е образувано досъдебно производство
№49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, което е прекратено поради това,
че деянието не е извършено от ищеца, за вредите в резултат на разглеждане на
досъдебно производство №49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, по което
ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по
чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, продължило извън разумния срок за
периода 23.01.2021г.-11.07.2023г., съответно сумата от 120000 лева /като част
от общата такава от 200000 лева/ за причинени му неимуществени вреди под
формата болки и страдания вследствие наложени му по досъдебно
производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, по което ищецът е
бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.213 б.“а“,
ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което са му били наложени мерки за неотклонение -
„Задържане под стража“ за периода 23.01.2021г. - 03.02.2021г., както и
„Домашен арест“ за периода 03.02.2021г. - 03.06.2021г., ведно със законната
1
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -
28.11.2023г. до окончателно изплащане на задължението; - да заплати
обезщетение за причинени му имуществени вреди под форма на пропусната
полза в размер на 791,67 лева представляващи законната лихва за периода
02.06.2021г. - 23.12.2020 г. (с допусната в решението ОФГ с вписана дата
23.12.2020 г. вместо 23.12.2022 г.) върху сумата от 5000 лева представляваща
предадена от ищеца „Гаранция в пари“ по наложена му мярка за неотклонение
по досъдебно производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, по
което ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление
по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно -
незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие с трайно
установената практика на ВКС, като е молил за отмяната му и за уважаване
изцяло на иска с присъждане на разноските. Навел е оплаквания, че
окръжният съд неправилно, при наличието на медицински документи,
доказващи болки и страдания по повод воденето на процесното ДП № 49/2021
г. по описа на ОД на МВР и извършен от ищеца опит за самоубийство, приел
липсата на доказателства за причинени неимуществени вреди (медицинският
документ от 21.06.2021 г., сочещ че ищецът посегнал на живота си, нямал
връзка с НОХД 1042/2018г. по описа на ВОС, защото бил издаден след
оправдателната присъда по него от 14.06.2021г., а окръжният съд неправилно
го свързал с това наказателно дело). Сочил е, че обезщетение се дължало и
когато не са ангажирани доказателства за вредите, тъй като било нормално
такива вреди да са търпени и в тази връзка се е позовал на съдебна практика.
Неправилно също така съдът отрекъл продължителността на производството и
не присъдил обезщетение за това. По отношение на имуществените вреди пък,
съдът не съобразил, че гаранцията била внесена от адвоката на ищеца.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът чрез своя
процесуален представител адв.Д., е поддържал въззивната жалба, а
Прокуратурата е оспорила същата и е молила за потвърждаване на
обжалваното решение.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира решението на окръжния съд за валидно и допустимо, а с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на К.
Т. Т., с която срещу Прокуратурата на Република България, са предявени
искове на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ: -за заплащане на обезщетение от 200
000 лева за неимуществени вреди от повдигнато му и поддържано обвинение
за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК по досъдебно
производство №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, прекратено поради
това, че деянието не е извършено от ищеца, от които 80 000 лева за причинени
му неимуществени вреди под формата болки и страдания в резултат на
досъдебното производство, продължило извън разумния срок, за периода
2
23.01.2021г.-11.07.2023г., съответно сумата от 120 000 лева - за причинени му
неимуществени вреди под формата болки и страдания от наложени му по
досъдебното производство № 49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна мерки
за неотклонение – „Задържане под стража“ за периода 23.01.2021г. –
03.02.2021г., както и „Домашен арест“ за периода 03.02.2021г. – 03.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 200 000 лв. от депозиране на
исковата молба в съда - 28.11.2023г. до окончателното й изплащане; - за
заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на
791,67 лева, представляващи законни лихви за периода 02.06.2021г. –
23.12.2022 г. върху сумата от 5000 лева – внесена парична гаранция по
наложената му мярка за неотклонение по досъдебно производство № 49/2021г.
по описа на ОД на МВР – Варна.
Ищецът е поддържал, че вследствие на повдигнатото му на 23.01.2021г.
незаконно обвинение за престъпление по чл.213б “а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК по
ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, прекратено на 11.07.2023г.,
което продължило извън разумния срок по смисъла на §6 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи и на правото на ЕС, е
претърпял неимуществени вреди под формата на болки и страдания, наранена
чест, достойнство и добро име, изпитал чувство на безизходица, притеснения
и страдания от липса на справедливост, като наложените му мерки за
неотклонение влошили психичното му здраве, поставена му била диагноза
„разстройство в адаптацията – прогресиращо депресивно разстройство“ и на
20.06.2021г. направил опит да сложи край на живота си. Изложил е, че
претърпял и имуществени вреди под формата на пропусната полза в размер на
законната лихва за периода от 02.06.2021г. до 23.12.2022г. върху внесената
парична гаранция от 5000 лева по изменената му мярка за неотклонение по
незаконното наказателно дело.
С писмения отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ е оспорила
исковете и е молила за отхвърлянето им. Изложила е съображения, че ищецът
не е търпял неимуществени вреди от настоящото незаконно обвинение в
престъпление, тъй като: към 23.01.2021г. той е бил признат за виновен по
НОХД №3755/2019г. на ВРС, по НОХД № 3012/2019г. на ВРС и НОХД №
3124/2019г. по описа на ВРС. Наред с процесното обвинение, до 23.01.2021г.
срещу него са водени и други наказателни дела по ДП № 540/2017г. и ДП №
19/2018г. по описа на Пето РПУ при ОД на МВР – Варна и ДП № 2633/2017г.
по описа на Първо РПУ при ОД на МВР – Варна; диагнозата „разстройство в
адаптацията“ и твърденията за суицидни мисли са били поддържани от него
като вреди от друго обвинение и по друго гражданско дело - № 853/2023г. на
ОС – Варна; от 15.10.2021г. той е започнал да търпи наказание „лишаване от
свобода“, наложено му с присъда по НОХД № 110/2019г. по описа на ВОС, а
преди това по същото дело е бил с наложена мярка за неотклонение „домашен
арест“, поради което и наложените мерки за неотклонение по настоящото
незаконно обвинение за същия период не са му повлияли отрицателно;
досъдебното производство е приключило в сроковете визирани в разпоредбата
3
на чл. 234 НПК. Сочила е, че ищецът не е претърпял и имуществени вреди от
невъзможността да ползва парите, внесени като парична гаранция, тъй като
сумата за гаранцията от 5000 лева не е била негова, а е внесена от неговата
майка и адвокат - К. Д..
Установено е със събраните доказателства (и по установените от първата
инстанция факти във въззивната жалба не са наведени оплаквания), че
досъдебно производство № 49/2021г. на ОД на МВР –Варна, пр.пр. №
975/2021 г. по описа на РП – Варна, е образувано с постановление на
прокурора на 20.01.2021 г. за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал. 1 от НК,
след подаден сигнал от Пл. П. за заплаха с убийство. След разпита на
свидетели в периода от 21.-23.01.2021 г., включително и пред съдия, и
извършени на 22.01.2021 г. обиск и претърсване на К. Т. и изземване на вещи
от дома му, на 23.01.2021 г. (с постановление от 22.01.2021 г.) той е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, за това
че на 16.01.2021г. в гр. Варна, с цел да принуди другиго да се разпореди със
свои вещи, заплашил Пл. Д. П. с насилие, като деянието е придружено със
заплаха за убийство – престъпление по чл. 213а, ал.2, вр. ал.1 НК. В същия ден
Т. е разпитан и задържан за срок до 48 часа (считано от 23.01.2021г. до
25.01.2021г.), а с определение от 25.01.2021 г. РС – Варна по ЧНД № 278/2021
г. на ВРС му е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ с приложена
мярка за радиочестотно наблюдение с гривна за целия период от действие на
мярката. На 02.02.2021г. ищецът отново е разпитан в качеството на обвиняем.
На 02.06.2021г. (с определение № 456/02.06.2021г. постановено по ВЧНД №
564/2021г. на ВОС) тази мярка за неотклонение е изменена в по-лека МНО
„гаранция в пари“ в размер на 5000 лева, която е платена в същия ден от К. Д.
– процесуален представител – адвокат на ищеца и негова майка. С
постановление от 23.11.2022 г. на ВРП, мярката за неотклонение „гаранция в
пари“ е отменена. На 05.06.2023 г. на ищеца са предявени материалите по
разследването. С постановление от 11.07.2023г. на прокурор при ВРП,
досъдебното производство № 49/2021г. на ОД на МВР – Варна за извършено
от Т. престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК е прекратено, поради
недоказаност на обвинението. Общо наказателното производство срещу
ищеца е продължило около 2 г. и 6 месеца. През това време са извършвани
разпити на свидетели, експертизи и процесуално-следствени действия (тези с
участието на ищеца са посочените по-горе), като исканията на ищеца –
обвиняем са били разглеждани своевременно и по тях са постановени актове
от разследващите.
Установено е по делото, че към датата на обвинението по досъдебно
производство № 49/2021г. на ОД на МВР –Варна, ищецът е бил на * години,
като към този момент той вече е бил осъждан по три наказателни дела за
квалифицирани състави на грабеж и кражба и за държане на наркотични
вещества, а по две дела, съответно за квалифициран случай на палеж и за опит
за убийство, за които също е осъден, е бил с качество на обвиняем и срещу
него е било налице висящо наказателно производство. Така, видно от
4
електронната му справка за съдимост, осъден е по НОХД № 3735/2019г. на
ВРС, НОХД № 3012/2019г. по описа на ВРС и НОХД №3124/2019г. на ВРС,
като по: 1/НОХД № 3735/2019г. на ВРС е постигнато споразумение №
407/20.08.2019г., с което ищецът е признат за виновен за престъпление
осъществено на 01.10.2017г. по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.3,
вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, като е приел да изтърпи наказание „Пробация“;
2/ НОХД № 3012/2019г. по описа на ВРС е постигнато споразумение №
455/25.09.2019г., с което ищецът е признат за виновен за престъпление
осъществено на 02.09.2017г. по чл. 195, ал.1, т.3, пр.2 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.
63, ал.1 НК, като е приел да му бъде наложено наказание „Пробация“;3/
НОХД №3124/2019г. на ВРС, по което е постановена присъда №
224/07.10.2019г., влязла в законна сила на 23.10.2019г. за престъпление
осъществено на 20.12.2017г. по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 пр.1 вр. чл. 63, ал.1, т.5
вр. чл. 54, ал.1 НК, като му е наложено наказание „Обществено порицание“; 4/
НОХД № 110/2019г. на ВОС, по което е постановена присъда №
75/16.12.2019г., влязла в законна сила на 11.10.2021г., с която ищецът е
признат за виновен за деяние реализирано на 30.04.2017г., представляващо
престъпление по чл. 330, ал.3, пр.1-во, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, т.3 НК, за което му
е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при
първоначален общ режим;5/ НОХД № 1042/2018г. на ВОС, по което е
постановена присъда № 260004/14.06.2021г., влязла в законна сила на
17.01.2023г., за деяние осъществено на 28.01.2018г. представляващо
престъпление по чл. 116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, пр.2, вр. 6
чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.2, т.1 и чл. 54 НК, за което му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от шест години, при първоначален строг
режим. Последните две присъди, постановени и влезли в сила в хода на
настоящото незаконно обвинение (съответно на 11.10.2021г.- за палежа и на
17.01.2023г. за опита за убийство) са за тежки умишлени престъпления и по
тях ищецът е осъден ефективно на лишаване от свобода. По последното дело,
с присъда №3/16.03.2022г., постановена по ВНОХД № 346/2021г. на
Апелативен съд – Варна (потвърдена от ВКС и в сила от 07.01.2023г.), с която
ищецът Т. е признат за виновен за деяние осъществено на 28.01.2018г., като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие със съизвършител, за
направен опит умишлено да умъртви и по хулигански подбуди друго лице,
като деянието е останало недовършено по независещи волята на дееца
причини – престъпление по чл. 116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1,
пр.2 вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.2, т.1 и чл. 54 НК, на ищеца е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, при първоначален
строг режим, като е осъществено и групиране на наложените наказания по
НОХД № 3735/2019г. на ВРС, НОХД № 3012/2019г. на ВРС, НОХД
3124/2019г. на ВРС и НОХД № 110/2019г. на ВОС и е определено
изтърпяването на най – тежкото наказание от шест години. С присъдата, на
осн. чл. 24 НК е увеличено и общото определено наказание с една година,
5
като е определено подсъдимият Т. да изтърпи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от седем години при първоначален строг режим.
Осъществено е и зачитане на времето, през което на ищеца са били взети
мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. От
събраните по делото справки за взетите по отношение на ищеца мерки за
неотклонение по други досъдебни и съдебни производства (различни от
процесното ДП №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна) се установява, че
по цитираното НОХД № 1042/2018г. на ВОС, по което ищецът е осъден за
опит за убийство, той е бил с наложена мярка за неотклонение „домашен
арест“ за периода 08.10.2019г. – 03.06.2021г. (процесните МНО са в рамките на
същия период), като мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
„Домашен арест“ той е търпял и по ДП №17/2018г. по описа на ОСлО при
ВОП за периода от 31.01.2018г. до 03.06.2021г. (период, в който напълно
попада задържането и процесната МНО). С постановление по чл. 417 от НПК
от 12.10.2023 г. на прокурор при ОП-Варна е зачетено и приспаднато времето
от 22.01.2021 г. до 25.01.2021 г., през което ищецът е бил задържан по чл. 72,
ал.1, т.1 от ЗМВР и чл. 64 , ал.2 от НПК, и времето от 26.01.2021 г. до
02.06.2021 г. вкл., когато е бил с мярка за неотклонение домашен арест по
настоящото незаконно обвинение по ДП № 49/2021 г. по описа на ОДМВР -
Варна при изпълнение на наказанието лишаване от свобода по НОХД
1042/2018 г. на ВОС (осъждането на 7 г. лишаване от свобода по делото за
опит за убийство, което е приведено в изпълнение считано от 15.10.2021г.).
Т.е. цялото време, през което ищецът е бил задържан по ЗМВР и е бил с мярка
за неотклонение „домашен арест“, наложени по настоящото незаконно
обвинение, е било зачетено и приспаднато при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода за опита за убийство. Освен това, установено е по делото,
че периодът на воденото ДП №49/2021г. се припокрива и с воденото срещу
ищеца ДП № 19/2018г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР – Варна, по
отношение на което окръжният съд с доклада по делото и на осн. чл. 155 ГПК
е съобщил на страните служебно известният му факт, че по същото е внесен
обвинителен акт в съда и с присъда от 30.06.2022г., постановена по НОХД №
2024/2021г. на ВРС, потвърдена с решение от 25.10.2022г. по НОХД №
1065/2022г. на ВОС, ищецът Т. е оправдан. За вредите от това незаконно
обвинение, ищецът е предявил иск по ЗОДОВ, образувано е гр. дело №
853/2023г. по описа на ВОС, по което му е присъдено обезщетение от 800 лв.
(видно от приложеното решение).
По твърдяните от ищеца неимуществени вреди и оплакванията в
жалбата му: Съгласно приложената по делото медицинска документация,
ищецът е постъпил в спешното отделение на МБАЛ „Св. А.“ на 20.06.2021 г.
заради рана от нож, като на 21.06.2021 г. той е консултиран от психиатър (д-р
И.В.) и му е поставена диагноза „прогресиращо депресивно разстройство със
суицидни нагласи след преживян стрес“. Видно от посочените от специалиста
резултати от консултацията, Кр. Т. е постъпил в болницата след опит да
пререже вените си, защото загубил интерес от живота, след преживени повече
6
от три години в затвора и под домашен арест. Констатациите на специалиста
сочат, че според пациента, той загубил най-хубавите години от живота си, от
тук нататък не го очаквало нищо добро, това не зависело от оправдателната
присъда на първа инстанция, защото делото нямало да приключи и още
години щяло да се влачи по съдилищата. На 22.06.2021 г. е издадено и
медицинско направление от д-р В. с посочена диагноза от „смесено тревожно
депресивно разстройство“ и изписани лекарства. Данните от прегледа на
пациента категорично сочат на липса на причина връзка между състоянието
на ищеца към този момент с настоящото незаконно обвинение, което е било на
етап досъдебно производство (с продължителност около 5 м.), не е внасяно в
съда, по него няма присъди и няма задържане под стража, нито домашен арест
за дълъг период (а и както бе посочено по-горе такава мярка за неотклонение
спрямо ищеца е била взета и по още две дела и покрива същия период) като
напротив, обосновават такава причинна връзка с воденото по това време
срещу ищеца наказателно производство по обвинението му в опит за
убийство, постановяването на (отменената) оправдателна присъда по него,
както и от задържането в затвор (каквото по настоящото дело няма) и
продължителния домашен арест по другите дела, предхождащи настоящото
незаконно обвинение или водени наред с него. Затова, поддържаните в тази
връзка вреди са недоказани, а оплакванията в жалбата са неоснователни.
Вреди от неспазване на разумния срок за разглеждане на процесното
наказателно дело също не са налице. Това е така, тъй като цялата
продължителност на производството е от 2 г. и 6 месеца, който срок, като
глобален размер не е неразумно продължителен, включително и съобразено с
тежестта на обвинението (за тежко престъпление с предвидено наказание
лишаване от свобода за срок над пет години), фактическата и правна сложност
на това производство, множеството извършени процесуално-следствени
действия (разпити на двадесет и двама свидетели, очна ставка на свидетели,
обиск, претърсване и т.н.) и своевременни произнасяния по множество молби
и искания на ищеца. Затова, оплакванията в жалбата в насока за
несъобразяване на вредите от неразумната продължителност на досъдебното
производство са несъстоятелни.
Предявените искове са по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от
воденото срещу ищеца наказателно производство, по което той е бил
оправдан. Исковете са предявени срещу Прокуратурата на Република
България, която действа като процесуален субституент на държавата. При
преценката на претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че
отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали
вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица,
както и това, че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-
следствена връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата
е за всички вреди, причинени от незаконното обвинение.
В настоящия случай, държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
7
вредите, причинени на ищеца от привличането му в качеството му на
обвиняем за престъпление по чл.213 б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК по досъдебно
производство №49/2021г. по описа на ОД на МВР – Варна, което е прекратено.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди
като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване,
както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото
разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие.
За твърдяните си негативни емоционални преживявания от незаконното
обвинение, ищецът не е ангажирал никакви доказателства по делото, но
независимо от това самото незаконно обвинение предполага, че такива са
търпени, но с неголям интензитет. Затова, съдът намира, че обезщетение за
неимуществени вреди се дължи. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконното обвинение, от една страна съдът взе
предвид, че производството е продължило около две години и половина от
повдигането му на 23.01.2021г. до 11.07.2023г., когато наказателното
производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, но срокът не
надхвърля рамките на разумния такъв по см. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Съобрази
също, че престъплението, за което Т. е привлечен в качеството му на обвиняем
е тежко, тъй като законът предвижда за него наказание лишаване от свобода за
срок над пет години. От друга страна, обаче за обосноваване на по-нисък
размер на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства: делото е
водено само в досъдебната му фаза и то е било прекратено след заключително
мнение за прекратяване, без да е изготвян обвинителен акт и да е внасяно в
съда; извършените с участието на ищеца процесуално-следствени действия са
малко на брой и с нисък интензитет; до привличането му като обвиняем
ищецът, който към този момент е на * години, е бил вече трикратно осъждан
по три наказателни дела за квалифицирани състави на грабеж и кражба и за
държане на наркотични вещества; ищецът е лице с трайно противозаконно
поведение; по две наказателни дела към датата на незаконното обвинение,
съответно за квалифициран случай на палеж и за опит за убийство, той е бил с
8
качество на обвиняем и срещу него са били налице висящи наказателни
производства по обвинения за тежки умишлени престъпления, приключили в
хода на настоящото незаконно обвинение с осъдителни присъди и с наложени
ефективни наказания лишаване от свобода (общо за 7 години), приведени в
изпълнение също по време на незаконното обвинение; воденото в част от
процесния период и друго незаконно обвинение, за неимуществените вреди от
което ищецът е обезщетен по гр. дело № 853/2023г. по описа на ВОС; т.е.
обичайните негативни преживявания за релевантния период са търпени
едновременно във връзка с още три наказателни производства (по двете, от
които ищецът е осъден на лишаване от свобода, а по третото – незаконно
обвинение е обезщетен); задържането за 48 часа и мярката за неотклонение
„домашен арест“ по досъдебно производство №49/2021г. по описа на ОД на
МВР са припокрити за целия период с други такива мерки по другите
наказателни дела срещу ищеца и са били изцяло зачетени и приспаднати от
наказанието лишаване от свобода за опита за убийство, поради което не се
съобразяват при определяне размера на настоящото обезщетение, доколкото
ищецът реално е обезщетен (в този смисъл решение № 1/13.02.2019г. на ВКС
по гр.д. № 2417/2018г., III г.о.); липсват по-големи от обичайните в подобен
случай (за човек с трайно противозаконно поведение) негативни
преживявания -тревоги и притеснения; липсва влошаване на здравословното
състояние на ищеца, вследствие на процесното обвинение; липсва промяна в
начина му на живот отпреди обвинението, включително и предвид, че в хода
на незаконното обвинение той вече е бил с мярка за неотклонение „домашен
арест“ по други наказателни дела; не са установени специфични
неимуществени увреждания, причинени единствено във връзка с процесното
незаконно обвинение. Затова и предвид изложените съображения и
конкретните данни по делото и като съобрази стандарта на живот в страната за
2021 г. и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване
на увреждането, както и съдебната практика в сходни случаи съдът намира, че
за обезщетяването на причинените на ищеца от незаконното обвинение
неимуществени вреди и с оглед принципа на справедливост съгл. чл. 52 от
ЗЗД, следва да определи обезщетение от 500 лв., което е напълно достатъчно
да ги овъзмезди. При определянето на този размер, съдът взе предвид и факта,
че самото осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо
действие – предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди
(в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС,
IV г.о.). Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за горницата
над 500 лв. до 200 000 лв. е неоснователна. Окръжният съд е достигнал до
отчасти различен правен извод за неоснователност на иска за неимуществени
вреди изцяло, поради което и решението му следва да бъде отменено частично
в отхвърлителната му част до размер на сумата от 500 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди и същите – присъдени на ищеца, като в останалата му
част решението следва да бъде потвърдено.
По претенцията за обезщетение за имуществени вреди:
9
Ищецът е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на
791,67 лв., представляваща пропусната полза в размер на законната лихва за
периода 02.06.2021г. – 23.12.2022г. върху внесената парична гаранция от 5000
лева по мярката за неотклонение по прекратеното ДП №49/2021г. Видно от
платежното нареждане от 02.06.2021г., сумата на гаранцията е внесена от К.
Д., като същата е майка и процесуален представител – адвокат на ищеца. Няма
данни парите да са на ищеца и да са предадени на представителя му за
внасяне, нито да са възстановени от него. Обстоятелството, че парите са
наредени от адвокатската сметка на адв. Д. не променя горния извод, защото
не установява постъпването им там чрез плащане от ищеца, а и няма данни по
делото ищецът да е разполагал с тази сума. Затова и не е доказано по делото
твърдението, че той се е лишил от средствата си, заради задържането им по
наказателното дело като гаранция, че не е могъл да оперира с тях и не е
получил поне законни лихви в периода, като оплакванията във въззивната
жалба в тази насока са неоснователни. По тези съображения, искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Решението на окръжния съд в тази
част следва да бъде потвърдено.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, които за
първоинстанционното производство съставляват платена държавна такса от
10 лв. и адвокатско възнаграждение от 1 500 лв., а за въззивното производство
– платена държавна такса от 5 лв. Възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид
цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и извършената от
адвоката работа в производството пред окръжния съд. На осн. чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ, прокуратурата дължи заплащане на пълния размер на държавните
такси от 10 лв. и 5 лв. за двете инстанции, както и съразмерна с резултата част
от сторените разноски за адвокатско възнаграждение, които се равняват на
3,74 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1218/15.11.2024 г., постановено по гр.д. №
2349/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, само В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен искът на К. Т. Т. срещу Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, болки и
страдания вследствие от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.213,
б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК, по което е образувано досъдебно производство
№49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, прекратено поради това, че
деянието не е извършено от ищеца до размер на сумата от 500 лв., като вместо
това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. Т. Т.
с ЕГН ********** сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
причинени му неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие от
10
повдигнато му обвинение за престъпление по чл.213, б.“а“, ал.2, т.1, вр. ал.1
НК, по което е образувано досъдебно производство №49/2021г. по описа на
ОД на МВР - Варна, прекратено поради това, че деянието не е извършено от
ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 500 лв. от 28.11.2023г.
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1218/15.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2349/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. Т. Т.
с ЕГН ********** сумата от 3,74 лв. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, представляваща
сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска,
както и сумата от 10 лв. заплатена държавна такса за първоинстанционното
производство и 5 лв. заплатена държавна такса за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11