№ 93
гр. С., 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20232200100389 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищцата С. С. С., редовно призована, се явява лично и с адв. Н. К. от АК
- С., надлежно упълномощен с пълномощно от 20.09.2023г.
Ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно
призовано, се представлява от адв. Д. Т., надлежно упълномощен от
02.09.2022г.
Вещото лице Доц. д-р инж. Х. В. У. , редовно призован, се явява лично.
Вещото лице д-р С. В. С., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
Адв. К.: Поддържам исковата молба.
Адв. Т.: Уважаема г-жо Председател, оспорвам така предявените искове
по изложеното в отговора на исковата молба съображения, които поддържам
в цялост. Искам да заявя, че ответното дружество не оспорва наличието на
валидна застрахователна полица, която обхваща процесния период и че е
платена сумата 90 000 лв.,която е обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът прикани страните към спогодба и след като такава не се
постигна, на осн. чл. 146 ал.1 ГПК, пристъпи към устен ДОКЛАД на делото.
1
В исковата молба ищцата твърди, че е дъщеря на С. С. С., б.ж. на гр.С.,
загинал в ПТП на 04.08.2022г.
Твърди, че на същата дата, микробус „Фиат Дукато“, с per. №
********, управляван от С. Т. С., собственост на „Динас“АД, в който се
возил загиналият й баща, се движил на път „І-6“, на км. 379, в посока гр.С..
В същото време, в обратната посока, от гр. Бургас за гр.София, се е
движил товарен автомобил „Фолксваген Транспортер 2,5 ТДИ“, с per. №
********, управляван от Д. А. В., който предприел изпреварване на
неизвестен автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и настъпил
челен удар с микробуса “Фуат Дукато“. Двамата водачи, както и двама от
пътуващите в микробуса, между които и С. С. загинали на място.
По случая било образувано ДП № 1190/2022г. по описа на РУ - С.
прекратено с постановление от 07.08.2023г. От изготвената по същото дело
САТЕ се установило, че вина за настъпилото ПТП има водача на „Фолксваген
Транспортер 2,5 ТДИ“, с per. № ********, чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответното дружество.
Твърди, че е депозирала своята писмена застрахователна претенция до
ответника, който й изплатил застрахователно обезщетение в размер на
90 000лв, но счита, че този размер не кореспондира с претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания. Счита, че справедливия размер на
обезщетението е 250 000лв, поради което претендира разликата от 160 000лв,
но иска е предявен като частичен- за сумата 50 000лв.
Сочи, че загубата на нейния баща е непрежалима, а болката й никога
няма да премине, чувствала огромна празнота в живота си, която довела до
влошаване на емоционалното й съС.ие. Продължавала да изпитва страдания,
които се задълбочавали с времето, тъй като имала изключително близка
връзка с баща си, винаги се осланяла на неговите съвети и подкрепа, а
предвид факта, че била единствено дете и младата й възраст, изключително
много се нуждаела от помощта на баща си. Двамата поддържали непрекъснат
контакт помежду си, а отношенията им- основани на обич, близост и взаимна
привързаност.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да му заплати 50 000лв. – частичен иск от общо 160000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат настъпилата
при ПТП на 04.08.2022г. смърт на нейния баща С. С. С., ведно със законната
2
лихва от датата на увреждането- 04.08.2022г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена
застраховка“ гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Оспорва изключителната вина на водача на застрахования
автомобил.Твърди, че вина за настъпване на ПТП носи и водача на другия
автомобил- С. С. С..
Оспорва противоправността на действията на водача на автомобил
“Фолксваген Транспортер“ - Д. В. и причинно-следствената връзка между
неговите действия и настъпилите вреди.
Оспорва настъпилите емоционални травми за ищцата и преживените
болки и страдания.
Оспорва твърдението, че ищцата е била изключително близка с баща си
и твърди, че тя не е живял с него, дори не е поддържала контакт с него след
развода на майка си. Имала свое семейство- съпруг, деца, с които живеела и
не е била в добри отношения с баща си, който живеел в друго населено място.
Оспорва твърдението, че пълнолетната 36г. дъщеря към настоящия
момент се нуждае от особените грижи на своя баща, от които е била лишена
след настъпилата му смърт.
Твърди, че настъпилото ПТП на 04.08.2022г е трудова злополука, тъй
като е станало на връщане от работа, в каквато насока е разпоредбата на чл.
55 ал.2 КСО, поради което семейството на пострадалия, в т.ч. ищцата като
наследник на своя баща, получили от неговия работодател „Динас“АД
обезщетение за трудова злополука.
Това обезщетение следвало да се вземе предвид от съда при определяне
на справедливия размер на обезщетението с оглед забраната за неоснователно
обогатяване. Независимо, че се касаело за различно основание за плащане, на
обезщетение подлежали едни и същи вреди. Доколкото репарирането им се
дължало в паричен еквивалент, при едно или повече задължени лица вместо и
освен деликвента, отговорността на всеки от тях поотделно и общо не трябва
да надвишава действителния размер на претърпените от деянието вреди.
Оспорва размера на обезщетение за неимуществени вреди като
прекомерно завишено с оглед увреждания на ищеца, принципа на
3
справедливостта и съдебната практика.
Оспорва и претенцията за лихва.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия водач на „Фиат Дукато“- С. С. С. , който пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан, с което не само нарушил чл. 137а
ал.1 ЗДвП, но и способствал за собственото си увреждане и смърт. Освен
това, той управлявал автомобила с превишена и несъобразена с пътните
условия скорост , значително над допустимата за участъка, не е намалил
скоростта, когато е възникнала непосредствената опасност от сблъсъка между
двете ППС, не се е прибрал максимално в дясната част на пътното платно, по
което се движил и не е позволил на водача на “Фолксваген Транспортер“да
извърши изпреварването и се прибере безопасно в своята пътна лента,
евентуално предприел е забранена от закона маневра.
Правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявен са пряк частичен иск на увредено лице срещу застрахователя
на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „
гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432
ал.1 от КЗ , вр. с чл. 45 ЗЗД и цена на иска: 50 000лв- от общо 160 000 лв.
Обстоятелства, които не се оспорват от ответника:
че към датата на процесното ПТП - 04.08.2022г, по отношение на лек
автомобил “Фолксваген Транспортер 2,5 ТДИ“ с рег. № ********, е имало
сключен с ответното дружество застрахователен договор по застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите.
настъпване на застрахователно събитие на 04.08.2022г, когато при ПТП
е загинал С. С. С. като пътник в същия автомобил,
че ищцата е изпълнила задължителната процедура по чл. 380 КЗ за
доброволно уреждане на спора със застрахователя- ответник, който в
рамките на 3-месечния срок й е изплатил застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000лв., с който размер не е съгласна.
че по случая има образувано досъдебно производство, което е
прекратено с постановление на прокурора.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: наличието на
сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на процесното
ПТП при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на
4
настъпване на ПТП.
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на деликт с всичките
елементи от неговия сложен фактически състав, в кумулативна даденост:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, вина на причинителя, вид и размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже твърденията и възраженията в
отговора на исковата молба, в т.ч. възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия С. С. С..
УКАЗВА на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не
сочат доказателства.
ДАВА възможност на страните да вземат становище по изготвения
доклад и предприемат съответните процесуални действия.
Адв. К.: Нямам възражения по доклада и по разпределение на
доказателствената тежест. Едно ново обстоятелство, което ми стана известно,
че моята доверителка страда от епилепсия. Досега й е било неудобно да ме
запознае с този факт. Узнах го едва вчера. Ще представя медицински
документи за това, като твърдението от наша страна е, че това заболяване се е
задълбочило и след смъртта на своя баща тя по-често получава припадъци,
като обяснението на лекуващия лекар е, че това се дължи на силните емоции,
които преживява. В тази връзка ще Ви представя медицински документи.
Това са документи от Спешен център.
ИЩЦАТА: Посочвам, че фиша за спешна медицинска помощ е издаден
от Спешен център към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“. Получих припадък по
време на работа, на работното си място. Това по памет се случи на 22.09.2022г
или 23.09.2022г. Бях прегледана и издаден съответния документ.
Адв. К.: Другото, което ще Ви представя, са документи,
удостоверяващи заболяването от 2003 г. Уточнявам, че не сме претендирали
обезщетение от работодателя за трудова злополука. Претенция отправихме
към застрахователно дружество, в което работниците имат застраховка, но с
писмо ни уведомиха, че застрахователя отговаря за трудова злополука
единствено и само на работното място, не и за времето отиване и връщане от
работа. Представям и още 3 бр. документа за здравословното съС.ие, а
именно за извършени прегледи от личен лекар дати 05.09.2022, 12.09.2022 и
19.09. 2022.
5
Адв. Т.: Нямам възражение по доклада. Държим обаче на изготвянето на
съдебно удостоверение във връзка с изложеното от колегата, защото няма
никакви документи. Няма друг начин как да се снабдим с това, което изложи
колегата, че не е изплатено такова възнаграждение от работодателя или
застрахователя. По отношение на представените документи - фиш за спешна
медицинска помощ, доколкото разбирам и както поясни самата ищца става
дума за нещо, което се е случило септември месец 2022г. Твърдението на
колегата е, че едва сега му е като информация донесено. Самият документ е
можело е да бъде представен още с исковата молба за да взема отношение с
отговора. За мен то не е нововъзникнало обстоятелство и моля да не го
приемате с оглед на посочената в него дата. Там се говори за нещо различно
от тази диагноза, която търси колегата. По отношение на другата група
документи, издадени от Тракийския университет през 2003 г., а другият
документ - през 2002 г., когато лицето е било 14-годишно, отново не мога да
разбера какъв е повода тези документи да бъдат приобщени към
доказателствения материал за нещо, което се твърди, че ПТП е в причинно-
следствена връзка за последваща евентуална диагноза „Епилепсия“. Ако се е
твърдяло нещо подобно, трябваше да бъдат приложени с исковата молба. Те
не са нововъзникнали. Категорично твърдя, че за тях е настъпила преклузия.
По отношение на третата група документи, които са представени, отново
виждам, че те са от септември месец 2022г. Всичко, което изложих по
приобщаване на тези документи, важи и за тях. Кое точно беше
нововъзникнало, споменаването на обстоятелството, че евентуално може да
има такъв проблем и отключването на такъв проблем не прави документите и
тяхното приобщаване нововъзникнали. Моля да не ги приобщавате към
доказателствения материал.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства,
ведно с ДП № 1190/2022г. по описа на РУ- С., в 3 тома.
НЕ ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание от ищцата
писмени доказателства, представляващи фиш за спешна медицинска помощ,
медицински документи от 2003г. и 3 бр. амбулаторни листи за извършени
6
медицински прегледи на 05.09.2022, 12.09.2022 и 19.09.2022, поради
настъпила преклузия за тяхното представяне.
Съдът констатира, че назначената комплексна съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза е изготвена в срока по чл.199 ГПК, поради което
пристъпва към разпит на вещите лица.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Доц. д-р инж. Х. В. У. - 55 г., българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, без родство и други отношения със страните и
техните пълномощници.
Д-р С. В. С. - 67 г., българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, без родство и други отношения със страните и
техните пълномощници.
Вещите лица, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателна отговорност по чл.291
от НК, ОБЕЩАВАТ да дадат заключение по знание и съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Доц. Х. У., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам
представеното заключение. Нямаме данни за това колко време МПС
„Фолксваген Транспортер“ е бил в насрещната лента. Нямаме обективни
данни по делото и в случая и по наказателното дело за това кога автомобил
„Фолксваген“ е навлязъл в насрещната пътна лента. Може да се определи
минимално възможно такова, като се има предвид прехода или
пристрояването от собствената дясна лента по посока на движение на
автомобила в лявата пътна лента и момента на възприемане на опасността,
съответно изминатото разС.ие от момента на възприемане на опасността до
мястото на удара. Това може да бъде определено. Но принципно водачът
може да е навлязъл в насрещната пътна лента на по-голямо разС.ие от
мястото на удара. По гражданското дело няма данни за това, че автомобилът е
извършил маневра изпреварване. В наказателния процес има такива данни,
които в случая са свидетелски показания. Определено положението на
автомобила, възприятията на водача и характера му на движение с
възприемане на опасност, реагиране, говорят за подобна маневра, имайки
предвид обективните находки. Имаме спирачни следи, оставени от
автомобила до мястото на удара, които са прави, успоредни на осовата линия
на платното за движение и говорят, че водачът е възприел опасността
обективно и е реагирал на това, като в този момент той се е намирал в
7
насрещната пътна лента, успоредно на платното за движение.
Има хипотези, при които е било възможно предприемане на маневри, при
които двата автомобила биха се разминали. Те не са анализирани нито в
настоящата експертиза, нито в наказателното производство. Чисто
технически е имало възможност да се предприемат действия за разминаване
без удар, но дали това е технически правилно, е друг въпрос. Възможно е
геометричното разминаване на двата автомобила, независимо, че те са се
намирали в една пътна лента, един срещу друг.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р С. С., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам
заключението. Не съм се запознал с аутопсионния протокол на водача на
другия автомобил „Фолксваген Транспортер“ – Д. А. В.. Не съм имал такава
задача. Ако е направил хеморагичен мозъчен инсулт /с кръвоизлив/, това би
могло да се установи на аутопсията. Инфарктът няма да се позитивира. Ако е
получил инфаркт, трябва да минат 6 часа, за да се видят на микроскопа
морфологични изменения в миокарда.
Прочетох много внимателно аутопсионния протокол. Никъде не е
упоменато, че има белези от поставен обезопасителен колан, който би
трябвало да изглежда като ивица, която да минава от лявото рамо към десния
хълбок или обратно - от дясното рамо към левия хълбок. Трупът е бил
обгорен, сериозно обгорен, включително и това, че коремната стена е била
обгоряла и са се виждали коремните органи, гърдите също. Но д-р Ч. не е
описал да е имало следи от поставен колан, кръвонасядания, охлузвания.
Няма такава информация.
При тази тежка травма, съчетана, с обхващане на глава, гърди, корем с
двустранни фрактури на много ребра, с изгаряния , мисля, че не би могло да
се установят следи от колан. Щяха да бъдат заличени от изгарянията.
При висока скорост при челен удар, с поставен колан, биха могли да се
получат двустранни фрактури на ребрата. Поради високата скорост на
движение на тялото, инерционната скорост, след рязкото спиране на
автомобила от удара, тялото полита напред рязко и в случая не е точно удар, а
е силно притискане на тялото към колана и биха могли да се получат
фрактури по ребрата, но нямаше да има увреждания на коремни органи,
защото там няма колан. При леките автомобили има, но при автобусите не
знам дали е имало хоризонтална част на колана.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ У.: Коланът е триточков, стандартен. Всички колани в
8
случая са от този сорт в автомобилите. Те са на база на множество
експерименти и са доказали своята ефективност. Двуточковият е само долу,
без да обхваща рамената.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Ако коланът е триточков, би следвало да има
наранявания и в областта на корема, разкъсвания на черва, на стомах, на
вътрешни органи. Не би трябвало да има наранявания в областта на лицевата
част на главата, с уговорката в зависимост отпред на какво разС.ие е гърба на
предната седалка. Когато се получи удар с висока кинетична енергия, е
възможно и това да стане. Принципът е да не си удари главата, коланът
трябва да го държи и да не се удари, но разС.ието също има значение.
АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. Т.: Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ.К.: Водим и моля да разпитате допуснатите двама свидетели.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на комплексната съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза.
На вещото лице Доц. д-р инж. Х. В. У. да се издаде РКО за сумата от
400 лв., платими от внесения депозит.
На вещото лице д-р С. В. С. да се издаде РКО за сумата от 400 лв.,
платими от внесения депозит.
ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищеца двама свидетели:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Й. Г. С. – 47 г., българка, български гражданин, неосъждана, без
родство със страните.
А. Г. Ч.А - 54 г., българка, български гражданин, неосъждана, майка на
ищцата.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, обещават да говорят
истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид. А. Ч.а.
9
СВИД. Й. С., РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам С.. С. работи в магазин
„Била“, на който съм управител. От 10 години работи при мен. От 10 години
съм управител. Тя от 10 години е служител, а иначе аз съм от 20 години във
фирмата. За смъртта на баща й научихме преди нея. Колегите научихме за
катастрофата, а впоследствие разбрахме, че баща й е един от починалите. Тя
беше втора смяна тогава. Още не беше дошла на работа. Аз я познавам като
позитивен, лъчезарен и усмихнат човек, разговорлив. Винаги е изпълнителна
на работа. Понеже е касиер, на нейната каса е поС.но пълно с хора, защото на
тях им е приятно докато ги обслужва, да си разговарят с нея. Аз нямам
проблеми с нея на работа. Промяна се забеляза след смъртта на баща й. Като
работодател, тези 2 дни, които й се полагат, си беше пусната в отпуск. Преди
да се завърне на работа, я попитах как ще се чувства, дали ако се завърне сред
нас, да пробваме да видим дали по-няма да го изживява, защото, доколкото
знам, първите два дена беше доста тежко. Тя не е очаквала да загине в
катастрофа, а те доста общуваха, доста му помагаше за всичко. Лично не съм
се запознавала с баща й, но доста често в магазина са били заедно. Той
идваше да я види на работното й място. Доколкото знам доста близки са били.
Когато баба й получи инсулт, баща й дойде да иска да отиде с него при нея.
След тази ситуация я наблюдавахме всичките колежки, защото тя има
епилепсия. Получавала е припадъци. Преди също, но знаейки на какво е
подложена се притеснявахме, защото може да настъпи смърт от това нещо.
Нямаше 40 дена от смъртта на баща й, когато тя получи припадък на работа.
Мен ме е нямало, звъннали са на 112 да й окажат първа помощ. Доста често
искаше да става от каса, защото този пряк контакт с клиента, разплакваше се
като видеше някой като баща й, или техни познати почваха да я разпитват.
Затова по-често зареждаше в склада, може би месец, два, три. Затвори се в
себе си, не излизаше с нас да почива. Нито на банкети фирмени, нито на
рождени дни идва. И към момента С. работи на същата позиция. Преди
катастрофата тя живееше в гр.С. със съпруга си и с детето си. Точният адрес
не мога да кажа.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката.
СВИД. А. Ч.А, РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм майка на ищцата. Желая да
свидетелствам. С. и баща й имаха много силна връзка. Едно дете ни е.
Обичаха да беседват заедно. С. е много жизнерадостна. Обичаха да се
10
шегуват. Има голяма нужда от баща си в момента. Не е имало случаи той да й
се обади и тя да му откаже. С. живее при моята майка. Баща й си купи
апартамент в същия квартал, в гр. С.. Ние сме разведени с баща й от доста
години. Родителските права бяха предоставени на мен. Винаги сме били в
много добри отношения. Не съм препятствала контактите с баща й. С. беше
влюбена в баща си. Той беше нейния идол. След смъртта му стана една
голяма дупка в нея, започнаха проблемите, не иска да излиза, не иска да се
храни, поС.но плаче. Ходи по пиацата като си мисли, че ще го види. Като
види мъж с неговите размери, ми казваше: „Майко, не ти ли прилича на
татко? Не съм сигурна, че той е починал“. Мисли си, че е излязъл от колата и
някъде е отишъл и някой го е намерил. Това е голяма травма. Откакто баща й
е починал, тя доста епилептични пристъпи е направила. Около четири
пристъпа направи. От 13- годишна е с епилепсия. Бяхме овладели
положението дотам, че на две години веднъж се случваше, но след тази
травма нещата започнаха да излизат извън контрол. Лекарствата си ги пие
през всичките тези години, но нещата излизат извън контрол. Тя просто не е
същата. Не обръща внимание на детето си, не обръща внимание на съпруга си.
В една дупка е. Не иска да повярва, че баща й е починал. Толкова много й се
отрази на психиката. Днес бях много против тя да присъства да не го
преживява отново това нещо, но въпреки всичко тя дойде. Отвън докато
бяхме, ми каза: „Майко, аз мисля, че татко не е починал, че е излязъл от
колата“. Нито иска да излиза с мен, просто е затворена, а беше толкова
жизнерадостна. Тя не трябва да има силни емоции. От тези силни емоции
нещата ескалират. Ние сме поС.но в очакване да ни се обадят от „Била“ или
да ни се обадят от болницата. Аз като й се обадя по телефона и тя не вдигне,
започват да ми минават такива неща в главата и си мисля, че нещо може да е
станало, че може да е паднала. Последният път беше си цепнала брадата.
Веднъж ми казаха, че е паднала до „Изипей“ и ударила чело. Не знам дали ще
може да се съвземе от всичко това, което се случи. Баща й много й помагаше
за отглеждането на нейното дете. Понеже аз работя на смени, тя не може да
разчита на мен, разчиташе на баща си изцяло. Той водеше на училище
внучката си, той я взимаше от училище. С. също е на смени, съпруга й е на
ненормирано работно време. Той много помагаше за отглеждането й.
Пазаруваше, събират се по празници, кулинарстват двамата с баща си. Не е
имало празник, в който да не са били заедно. Сега по празниците изживяхме
11
големи травми. Липсва ни много на всички. С. беше 7 годишна, когато се
разведох с баща й. След развода родителските права бяха предоставени на
мен. През всичките години С. е живяла само при мен. След като се омъжи
през 2011г., се премести в апартамента на майка ми, който е в С.. Баща ми
почина. Майката на бившия ми съпруг е с два инсулта и грижите по нея сега
падат върху дъщеря ми. Грижите, които е полагал баща й, сега вече са на нея.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът ОСВОБОДИ свидетелката.
Съдът констатира, че с определението по чл. 140 от ГПК не се е
произнесъл по искането на ответника да бъде задължено третото,
неучастващо в процеса лице „Динас“ АД, ако е признало събитието за
трудова злополука и е изплатило обезщетение на ищцата, да представи такъв
документ, установяващ размера на изплатеното обезщетение.
АДВ. Т.: Поддържам искането. Молим да ни бъде издадено съдебно
удостоверение, въз основа на което да се снабдим с исканата информация от
„Динас“ АД С.. Представили сме и молба по реда на чл. 192 ГПК.
Адв. К.: Не възразявам по повод исканото удостоверение. Представям и
моля да приемете заверен препис от писмото, което ищцата е получила от
„Дженерали Застраховане“ АД по повод застраховка „Трудова злополука“.
Адв. Т.: Да се приеме.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното от ищеца писмо от „Дженерали Застраховане“
АД до адв. Н. К..
На основание чл. 192 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА третото, неучастващо в процеса лице -„Динас“ АД, гр.
С., в 1-седмичен срок от съобщаването , да предостави по гр.дело №
389/2023г на СлОС информация дали е признало за трудова злополука
събитие, настъпило на 04.08.2022г, представляващо ПТП между микробус
„Фиат Дукато с рег. № ******** и товарен автомобил „Фолксваген
Транспортер с рег. № ******** и дали е изплатено обезщетение за трудова
злополука на наследниците на загиналия в същото ПТП С. С. С. с ЕГН
**********, респ. в какъв размер, като при извършено плащане, следва са се
12
представи и съответния документ.
УКАЗВА на третото, неучастващо в процеса лице, че при
непредставяне на исканата информация в срок, освен отговорността по чл. 87
ГПК, ще носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.
ПРЕПИС от молбата на ответника, ведно с препис от настоящото
определение да се изпрати на „Динас“ АД-С..
За събиране на допуснати доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 16.04. 2024 г, . от 10.30 часа, за която
дата и час страните да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на „Динас“ АД препис от молбата на ответника по
чл. 192 от ГПК ведно с препис от определението.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 15.20 часа.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
13