Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 06.12.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание
на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №420 по описа за 2018год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от П. Г.М., чрез законен
представител Д.В.С. срещу З. „Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 40000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от 07,12,2016г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 191,10лв., обезщетение за
имуществени вреди/ опр. постановено в с.з. 12,11,2018год./, ведно със законната
лихва считано 14,06,2016г. до окончателното изплащане на вземането, които вреди
са възникнали по повод настъпило на 09,06,2016г. пътнотранспортно произшествие.
Навеждат се
доводи, че на 09,06,2016 г., около 13:15 ч. в гр. София, лек автомобил, с марка
„Ауди“, модел „ТТ“, с рег. №*******, управляван от Б.А., се е движил по бул.
„Самоковски шосе“, с посока от с.
Кокаляне към с. Пасарел, на около 500 м. след паметника „Трудовака“, поради
неспазване на достатъчно странично разстояние при маневра изпреварване и други
обстоятелства реализира пътнотранспортно
произшествие с движещия се в същата посока лек автомобил, с марка „Тойота“,
модел „Корола“, с рег. №*******, управляван от Д.В.С.. Твърди се, че ищецът бил
пътник в лек автомобил Тойота Корола.
Вследствие на произшествието е претърпял
телесни увреждания довели от своя страна до неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и стрес. Излагат се съображения, че гражданската отговорност
на водача на л.а. „Ауди ТТ“ е застрахована при ответното дружество, поради
което за ищеца е възникнало право да претендират обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента. Релевират се доводи, че по извънсъдебно заявена
претенция застрахователят е определил обезщетение в размер на 4900,00лв. за
неимуществени вреди и 445.90лв. за имуществени вреди, което ищецът намира да е
неотговарящо на принципа на справедливост.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът - З.”Л.и.”АД в указания законоустановен срок по реда на чл.
367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка гражданската отговорност по отношение лек автомобил
„Ауди ТТ“, с рег. №*******. Не оспорва осъщественото противоправно деяние от
страна на водача на лек автомобил Ауди. Твърди
да е заплатил определеното от него обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди в общ размер на 5345,90 лв., от които 4900,00лв.неимуществени вреди и
445,90лв.-имуществени вреди, което намира за съобразено с принципа за
справедливост и актуалната съдебна практика.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 09,06,2016год.,
около 13,15часа, в гр.София, бул.Самоковско шосе, на около 500метра след
паметник „Трудовака“ между МПС- лек автомобил,
с марка „Ауди“,
модел ТТ, с рег.№ *******, управляван от –Б.А. и лек автомобил Тойота, модел Корола, с рег.№ *******, управляван от Д. В. С., при което е пострадал П.М.-пътник в лек
автомобил Тойота Корола. Посоченото обстоятелство е видно и от КП №К
475/09,06,2016год. на СДВР, Отдел Пътна полиция.
С определение постановено на 03,08,2018год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за релевирания
период.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза
неоспорено от страните и прието от съдът, което като обективно и компетентно
изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се
установява механизмът на
пътнотранспортното произшествие, а именно пътнотранспортното
произшествие е настъпило на път Самоковско
шосе, в посока от гр.София към гр.Самоков, в района на завой на около
500метра след паметника на Трудовака. Път Самоковско шосе се състои
от едно платно като за всяка посока има по една пътна
лента, разделени с единична непрекъсната линия. Произшествието е настъпило в
светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил
„Тойота” в който е пътувал ищецът се е движил по път „Самоковско шосе” в
дясната пътна лента с посока от гр.София към гр. Самоков със скорост на
движение около 40 км/ч. Лек автомобил Ауди се е движил след лек автомобил Тойота
попътно и в дясната пътна лента. Водачът на лек автомобил Ауди е предприел
маневра изпреварване на лек автомобил Тойота от лявата му страна, като е навлязъл в
пътната лента за насрещното движение, пресичайки единична непрекъсната линия. В
зоната на ляв завой водачът на лек автомобил Ауди се е движил успоредно на автомобил Тойота,
като е предприел отклоняване на автомобила вдясно преди да е подсигурил
достатъчно разстояние за завършване на маневрата. Реализирало се е пътнотранспортно произшествие като автомобил Ауди с предната
си дясна част челно в зоната на десен фар на автомобила е ударил лек автомобил Тойота от лявата му страна, странично в зоната
на преден ляв калник. Причината за реализиране на произшествието са
субективните действия на водача на лек автомобил Ауди с органите за управление
на автомобила, който е предприел изпълнение на маневра изпреварване, без да
подсигури безопасна странична и надлъжна дистанция от изпреварвания автомобил.
От
изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане: Счупване
на тялото на дясна бедрена кост с разместване- закрито- /рефрактура/.
Първоначалната фрактура е оперирана с метална остеосинтеза през май 2016г. Травматичната
увреда отговаря да е получена при вътреавтомобилна травма, при контакт на
тялото с детайли от вътрешността на купето, при страничен удар от друг
автомобил. Увредата е причинила на пострадалия трайно затруднение на движенията
на десен долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. Болките и страданията, които е търпял ищецът са били
най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция за
корекция на повторното счупване на дясната бедрена кост и след оперативната интервенция
за отстраняване на остеосинтезния материал в началото на раздвижването. Общият
възстановителен период е около 4-5месеца. Извършените разходи, за които по
делото са представени доказателства са необходими за лечението на пострадалия.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на св.Д. С., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които
се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По
делото е представена фактура №**********/14,06,2016год. и фискален бон от същата дата, от които е видно извършен
разход за сума в размер на 637,00лв.-медицински консумативи.
За
безспорно между страните е прието от страна на застрахователят де е извършено
плащане по процесната щета за сума в размер на 5345,90лв., за което по делото е
представено преводно нареждане от 24,07,2017год., преди датата на исковата молба.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връЗ.а между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Ауди,
модел ТТ, който при маневра изпреварване е нарушил правилата за движение по
пътищата –чл.42, ал.2, т.1 от ЗДВП и причинил травматични увреди на ищеца.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връЗ.а от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и блиЗ.ия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира,
че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 35000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания: Закрито счупване на дясна бедрена кост, като общия възстановителен период
за причинените увреждания е около 4-5месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение, кръвно наместване и метална
фиксация на счупването на дясна бедрена кост, обстоятелството, че за период
от около 2 месеца крайника въобще не е следвало да се натоварва предвид
гипсирането му, в който период неминуемо е следвало да се полагат грижи за
пострадалото дете, възрастта на пострадалия
- 5г. към датата на ПТП / от една страна благоприятстващ физическото
възстановяване фактор, но от друга страна имащ утежняващо положение относно
емоционалното и психическо отражение върху пострадалия. Обездвижването и необходимостта от спазване на
специален режим на покой, е достатъчно основание за негативно преживяване от
дете на посочената възраст, ограничаващ контактите му с връстници и свободната
игра. Следва да бъде отчетен и
констатирания дефицит при походката /събраните гласни доказателства сочат на
промяна в походката поради накуцване /. За определяне размер на обезщетението
следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи
участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план,
установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на страх при пътуване,
страх от лекари, който 2 години и половина след инцидента все още не е
преодолян.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
С оглед
представените по делото доказателства за извършено плащане от страна на
застрахователя на сума в размер на 4900,00лв., която сума следва да бъде
приспадната от дължимото обезщетение, то дължимото обезщетение е в размер на
30100,00лв., в който размер исковата претенция е основателна.
С оглед
заключението на съдебномедицинската експертиза относно наличието на причинна
връЗ.а между ПТП и извършените разходи, съдът намира, че исковата претенция за
сума в размер на 191,10лв. е основателна.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 11,08,2016год.
е дължима от 12,11,2016год. до изплащане на
вземането. От застрахователят не са представени доказателства да е
изискана документация от молителя в посочения срок, които да обосноват друг
извод за дължимост на законната лихва за забава. Ето защо претенцията за
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
07,12,2016год. е основателна.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1631,64лв.,
от които 1211,64лв. –държавна такса и 420,00лв. от общо 560,00лв.-разноски за
вещо лице.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 37,00лв., от общо 100,00лв.-юрк.
възнаграждение./освен отхвърлената част на претенцията, съдът съобрази, че по
отношение на оттеглената претенция за 445,90лв.-имуществени вреди на ответника
се дължат разноски по чл.78, ал.4 от ГПК, както и поради извършеното частично плащане
преди завеждане на делото разноски се дължат на ответника, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото –арг. на чл.78, ал.2 от ГПК/
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат Я.Д.Д. се дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 1301,79лв. от общо 1735,73лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на П. Г. М., с ЕГН **********, със законен
представител Д. В. С., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 30100,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 09,06,2016год.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 07,12,2016год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 30100лв. до пълния предявен размер от 40000,00лв. като
неоснователна и поради плащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на П. Г. М., с ЕГН **********, със законен
представител Д. В. С., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 191,10лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди по повод възникнало на 09,06,2016год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 12,11,2016год. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за лихва от 14,06,2016год. до 11,11,2016год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на
1631,64лв - разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Г. М., с ЕГН **********, със законен
представител Д. В. С., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** да заплати на ЗК „Л.и.” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 37,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокат Я.Д.Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 1301,79лв.– адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: