№ 3681
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100502663 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.11.2021 год., постановено по гр.дело №28807/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 159 с-в, поправено в частта за разноските с определение от 03.02.2022 год., „Д.З.“
АД е осъдено да заплати на ЗАД „А.“ АД по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от
1 391.74 лв., представляваща непогасена част от заплатено застрахователно обезщетение по
регресна претенция по щета №10017030101026, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2020 год. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен предявения от ЗАД „А.“ АД срещу „Д.З.“ АД иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 399.72 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 01.09.2017 год. до 29.06.2020 год. и ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото
в размер на 280.67 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8
вр. с ал. 3 ГПК сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗАД „А.“
АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че от приетото като
доказателство по делото писмо с изх.№Л-05537 от 06.07.2017 год. за заплащане на регресни
щети не било установено кога същото е било получено от ответника. Видно било от самата
регресна покана, че същата била получена от ответното дружество на 31.07.2017 год. с вх.
№310ВО63628. Освен това първоинстанционният съд не бил да указания, че не се сочат
1
доказателства за началния момент, от който се претендира обезщетението за забава.
Ответникът не бил оспорил началния момент, от който се претендирало обезщетението за
забава, поради което и това обстоятелство не било спорно между страните. Лихвата се
дължала от 01.09.2017 год., когато изтичал 30-дневният срок. Доколкото искът за главницата
бил уважен, то основателна се явявала и акцесорната претенция. Ето защо моли решението
на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата „Д.З.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил
приел, че по делото не е доказано по безспорен начин датата, на която ищецът бил поканил
ответника да изплати претендираната сума. Не било установено, че положения печат с дата
31.07.2017 год. е на ответното дружество. Освен това от датата на изплащане на писмото на
ищеца /06.07.2017 год./ до датата, на която се твърдяло, че същото е получено, бил изминал
значителен период от време, което пораждало съмнения относно истинността на положения
печат, съдържащ датата на получаване. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, но е неправилно.
В разглеждания случай със сила на присъдено нещо е установено между страните
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 411, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата от 1 391.74 лв., представляваща непогасена част от заплатено
застрахователно обезщетение по регресна претенция по щета №10017030101026, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
30.06.2020 год. до окончателното й изплащане – в посочената част първоинстанционното
решение не е било обжалвано и е влязло в сила /чл. 298 и 299 ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като
прилага доказателствата, с които разполага, в т.ч. доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите
2
документи – чл. 412, ал. 3 КЗ. Кои документи са необходими се установява от разпоредбата
на чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ – това са доказателства, за чието
снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне
основанието и размера на претенцията. До представянето на такива доказателства,
независимо от отправената покана, срок за плащане не тече.
В разглеждания случай е безспорно във въззивното производство, че ищецът е предявил
претенцията си към ответника, като последният му е заплатил преди процеса сумата от
5 966.40 лв.
Спорният между страните въпрос е свързан с момента на отправяне на претенцията,
респ. дали ответникът е в забава през процесния период.
Видно е от събраното във въззивното производство на основание чл. 266, ал. 3 вр. с чл.
146, ал. 2 ГПК писмено доказателство – четливо копие от писмо с изх.№05537 от 06.07.2017
год., че претенцията на ищеца е била получена в деловодството на ответното дружество на
31.07.2017 год. и е била заведена на посочената дата под вх.№310ВО63628. В тази връзка
следва да бъде посочено, че според нормата на чл. 13, ал. 1 от Наредба №49 от 16.10.2014
год. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт /Загл.
изм. – ДВ, бр. 33 от 2017 год./, застрахователят е длъжен да приеме и регистрира с входящ
номер и дата всяко уведомление за настъпило застрахователно събитие, както и всяка
претенция и да регистрира с входящ номер и дата на представяне всички документи,
удостоверяващи основанието на претенцията и размера на вредата, включително и датата за
явяване за представяне на моторното превозно средство за оглед.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че съобразно чл. 412, ал. 3 КЗ
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на 30-дневен срок, което е станало на
31.09.2017 год. Следователно и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане в размер на 1 391.74 лв. следва да се приеме, че акцесорната претенция се явява
установена в своето основание за исковия период от 01.09.2017 год. до 29.06.2020 год. Тъй
като няма данни за нейния размер въззивният съд го определя по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на компютърна програма на 399.72 лв., в който искът следва да бъде уважен.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната му част, а искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – уважен. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в
частта му, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за
първоинстанционното производство в размер на 50 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ неприсъдената част от
разноските в първоинстанционното производство за държавна такса, възнаграждение за
вещо лице, депозит за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение в общ
3
размер на 275.33 лв., както и направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 11.11.2021 год., постановено по гр.дело №28807/2020 год. по
описа на СРС, ГО, 159 с-в, поправено в частта за разноските с определение от 03.02.2022
год., в частта му, в която е отхвърлен предявения от ЗАД „А.“ АД срещу „Д.З.“ АД иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта му, в която ищецът ЗАД „А.“ АД е
осъден да заплати на ответника „Д.З.“ АД разноски за първоинстанционното производство в
размер на 50 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“******* *******, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
399.72 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 1 391.74 лв. за периода от 01.09.2017 год. до 29.06.2020 год.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“******* *******, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски
в първоинстанционното производство за държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
депозит за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер на 275.33
лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер
на 25 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5