Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 396 03.07.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –Търговище единадесети състав
На тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 644 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 213,ал.1 от КЗ(отм.).
Ищецът ЗД„ЕВРОИНС” АД, ЕИК********* гр.София, представлявано заедно от изп. директори Й.Ц.и Р.Г., действащи чрез процесуален представител адв.Т.Г.-САК, твърди в исковата си молба, че изплатил на „Иско Транс“ ЕООД гр.Варна сумата от 7260,41лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на товарен автомобил „Скания Р 420 ЛА” с рег.№ В 21 41 НХ, собственост на дружеството при настъпило ПТП на 04.11.2013г. на второкласен път II-74 в посока от гр.Търговище за гр.Попово, до разклона за с. Подгорица, когато ответникът А.А.Р. ***, в качеството си на собственик и водач на впрегатно домашно животно-кон, оставил същото без надзор в обхвата на пътя, настъпил удар между товарния автомобил, управляван от М.С.А. и животното, при който конят починал, а на автомобила са причинени щети.Излага още, че служители на ПП при МВР Търговище са посетили местопроизшествието, за което съставили Протокол за ПТП № 1484029/04.11.2013г. , в който е отразено, че виновен за настъпването на това ПТП е собственикът на животното-ответникът, който е нарушил разпоредбата на чл. 106 от ЗДвП; описани са видимите щети по автомобила, който е бил застрахован в ищцовото дружество по застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица № 0500100050172 от 31.10.2013г. със срок на действие от 01.11.2013г. до 31.10.2014г.Посочва, че по заведената претенция за изплащане на обезщетение е образувана Щета № **********/05.11.2013г., като е извършен основен и два допълнителни огледа на МПС и са описани вредите по същото, а въз основа на експертна оценка е изчислена и окончателната оценка на тези щети в размер на 6513,29лв., одобрени са и част от сумите по представените фактури за ремонт в размер на 1200лв., при което окончателната сума е определена в размер на 7713,29лв., от която са приспаднати втора, трета и четвърта вноска от застр. премия на обща стойност 452,88лв.(с включен 2% данък) и останалата изплатена сума чрез три превода на собственика на МПС е в размер на 7260,41лв., поради което приема, че за ищеца е възникнало регресно право да претендира тази сума от ответника, поради което му изпратил две регресни покани , но и до момента, сумата е останала невъзстановена от ответника, при което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 728/02.08.2017г., пост. по ч.гр.д. №1297/2017г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за съществуване на посоченото вземане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-14.06.2017г.; претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание представителят на ищеца адв. Т.Г.-САК поддържа претенцията, като излага, че доколкото ответникът не е изпълнил указанията на съда в определения срок да конкретизира степента на съпричиняване, която твърди, то същото не следва да бъде съобразявано от съда. В писмено становище иска уважаването на предявени иск изцяло, претендира разноски, въведено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ответника по см. на чл. 78,ал.5 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. С.А.-ТАК, искът се оспорва, като неоснователен, като се оспорва начинът на изчисляване на вредите, както и обстоятелството, че първото плащане е извършено преди да бъде определен окончателния им размер; твърди се съпричиняване на вредоносния резултат (но не се излага в каква степен е това съпричиняване от водача на увредения т.а.);иска се отхвърляне на претенцията, претендират се разноски. С определения от съда едноседмичен срок, липсва конкретизиране на твърдяната от ответника степен на съпричиняване. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника адв.С.А.-ТАК поддържа възраженията си, излага, че процесното ПТП е настъпило на разклона за с. с. Подгорица, общ.Търговище, при което твърди, че схемата в протокола за ПТП не отговаря на действителното положение, а в хода на устните състезания излага, че липсват доказателства за това водачът да е бил служител на дружеството-собственик на товарния автомобил и в този смисъл е налице непокрит риск, при което застрахователят не е имал основание да плати; пледира за отхвърлянето на иска, като неоснователен, претендира разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че увреденият товарен автомобил „Скания Р 420 ЛА” с рег.№ В 21 41 НХ, собственост на „Иско Транс“ ЕООД с ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от И.И.е бил валидно застрахован по застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица № 0500100050172 от 31.10.2013г. със срок на действие от 01.11.2013г. до 31.10.2014г., при което следва да се приеме, че процесното ПТП е станало в срока за застрахователното покритие.От Протокол за ПТП № 1484029/04.11.2013г., подписан от водача на товарния автомобил и от ответника без възражения, се установява, че на 04.11.2013г., около 18,00ч. на второкласен път II-74 в посока от гр.Търговище за гр.Попово, до разклона за с. Подгорица,по който път се е движел товарния автомобил, управляван от М.С.А., пред него излиза животно-кон и го блъска, като от това произтичат материални вреди по автомобила.На ответника-собственик на животното, е съставен АУАН № 1273/04.11.2013г., подписан от ответника без възражения, за това, че като собственик на впрегатно животно (кон), на 04.11.2013г., на второкласен път II-74 в посока от гр.Търговище за гр.Попово, в близост до разклона за с. Подгорица, го оставил в обхвата на пътя без надзор, в резултат на което е настъпило процесното ПТП-нарушение по чл. 106 от ЗДвП, а с Наказателно постановление № 1273/2013г. на началник сектор ПП Търговище, на ответника е наложена глоба в размер на 50лв., същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.От документите, съдържащи се в образуваната от ищеца Щета № **********/05.11.2013г. се установява, че искането за завеждане на претенция по застраховката е подадено от водача на товарния автомобил, като е посочен собственика на автомобила, както и щетите, а именно-увредени преден капак горен, предна маска, ляв фар, предна броня-лява, фарове за мъгла и мигачи.От документацията се установява също, че е бил необходим допълнителен оглед (видно от молбата на управителя на дружеството-собственик от 11.12.2013г. до застрахователя), от който след разоборудване на предната част на автомобила са установени и други повреди, наложил се е и трети оглед, поради констатирана повреда-теч на антифриз от водния радиатор, при стартиране на двигателя, при което с доклада по щетата е определено обезщетение в размер общо на 7 723,29лв., която сума след приспадане на вноските по застраховката, в останалия размер от 7 260,41лв. е изплатена на собственика на автомобила с три превода по б. сметка.От заключението по назначената първоначална и допълнителна САвтЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и отговарящо на поставените задачи се установява, че механизмът на ПТП е такъв, какъвто е описан в Протокола за ПТП и АУАН, а именно-сблъсъкът е причинен от животното, което е оставено от ответника без надзор и е навлязло на пътното платно, като щетите по товарния автомобил са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като пазарната стойност за отстраняването им към момента на ПТП е на стойност 7200лв. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като отговарящо на поставената задача се установява, че застрахователят е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер общо на 726,41лв.Ответникът не е оспорвал обстоятелството, че конят е бил негова собственост към момента на ПТП, а от показанията на св. Л.Ф.С.-съсед на ответника, не се установяват различни обстоятелства, същият твърди, бил в близост до инцидента, но пристигнал на мястото след сблъсъка.По делото не са събрани каквито и да е доказателства за това водачът на товарния автомобил да е нарушил правилата за движение по някакъв начин, както и да е управлявал процесния товарен автомобил с несъобразена скорост.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 213,ал.1 от КЗ(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а съгл. чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. В конкретния случай, от доказателствата по делото –писмени и гласни, както и от заключението по назначената САвтЕ е установено, че ответникът е собственик на коня, който е бил оставен без надзор и е навлязъл на пътното платно, при което е последвал удар между него и товарния автомобил, животното е починало, а на автомобила са причинени щети, които съдът приема до размер от 7200лв. При наличие на доказана отговорност на ответника за вредите, причинени от неговото животно и при установената причинна връзка между тях и действието на животното, както и при доказано качество на ответника - на собственик, отговорността на същия основателно е ангажирана от ищеца.За неоснователни приема съдът доводите на процесуалния представител на ответника за това, че уведомяването на застрахователя е извършено от водача на автомобила, а не от собственика, тъй като КЗ не установява задължение изключително на собственика да уведоми застрахователя, а в посоченото уведомление е посочен и самият собственик, на когото е изплатено и застрахователното обезщетение. По доводите за съпричиняване на вредоносния резултат, изложени от ответната страна съдът не следва да се произнася, доколкото ответникът не е изпълнил указанията на съда в определения срок да конкретизира степента на съпричиняване.Що се отнася до доводите на процесуалния представител на ответника адв.С.А.-ТАК, че липсват доказателства за това водачът да е бил служител на дружеството-собственик на товарния автомобил и в този смисъл е налице непокрит риск, при което застрахователят не е имал основание да плати, които са въведени едва в хода на устните състезания, съдът приема, че не следва да ги коментира, доколкото приема за недопустимо едва в пледоарията да се излагат твърдения, които не са били надлежно и своевременно заявени в процеса.Относно твърденията на адв.С.А.-ТАК за невярно отразяване на местоположението на ПТП в Протокол за ПТП № 1484029/04.11.2013г., за което твърди, че е станало на разклона за с. с. Подгорица, общ.Търговище, то същите следва да се приемат за неоснователни, доколкото във всички писмени доказателства е посочено, че ПТП е станало в близост до този разклон, а не на самото отклонение за селото. Що се отнася до начина на установяване на щетите, съдът счита, че доколкото първоначално са установени видимите такива, а едва в хода на разоборудването и ремонтирането на автомобила са установени и другите, то с оглед задължението на застрахователя да обезщети всички вреди, същият е извършил и допълнителни огледи и е изплатил и допълнителни суми за репарирането на установените вреди, поради което и възраженията на ответната страна в тази връзка, съдът приема за неоснователни.И не на последно място, съдът следва да отбележи, че по делото не е установено такова поведение на водача на товарния автомобил, което да е извършено в нарушение на изискванията по чл. 20,ал.2 от ЗДвП, респ. презюмирането на шофиране с несъобразена скорост не е предвидено законодателно, а доказателства за такова не са ангажирани от ответната страна по делото.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че предявения от ищеца установителен иск за
съществуване на вземане по регресната му претенция,
за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 728/02.08.2017г., пост. по ч.гр.д. №1297/2017г.
по описа на РСТ е частично
основателен и доказан до размер от 7200лв., до който следва да се уважи, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-14.06.2017г. като за разликата над 7200лв. до пълния предявен размер от
7 260,41лв., искът следва да се
отхвърли, като неоснователен, на осн. чл.422
във вр. с чл. 415 от ГПК във вр.
с чл. 213,ал.1 от КЗ(отм.).
По разноските: С оглед частичното
уважаване на иска и доколкото и двете страни са претендирали разноски, съдът приема,
че от направените разноски от ищеца в заповедното производство в размер на
145,21лв. държавна такса, същия има право на разноски в размер на 143,76лв., а
от разноските в исковото производство съобр.
представения списък в размер общо на 1198,23лв. има право на разноски в размер
на 1186,25лв., или общо 1330,01лв., определени по съразмерност. Ответникът също
има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, като той е направил
такива в размер на 500лв. платено адв.
възнаграждение, като в тази връзка, следва да се обсъди възражението за
прекомерност на това възнаграждение, въведено от представителя на ищеца.В тази
връзка, съдът, като съобрази обстоятелството, че с оглед цената на иска,
минималният размер на адв. възнаграждение по см. на
чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г.(ред 2016г.) за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в
размер на 690лв. приема, че възражението е неоснователно и следва да се остави
без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.От така
направените разноски, ответникът има право на сумата от 5лв., определени
съобразно степента на отхвърляне на иска, поради което и след компенсация, ответникът следва да заплати на
ищеца разноските в заповедното и в настоящото производство в размер на
1325,01лв., на осн.
чл. 78,ал.1-3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на ЗД„ЕВРОИНС” АД, ЕИК********* гр.София, бул.“Христофор Колумб“, № 43,
представлявано заедно от изп. директори Й.Ц.и Р.Г.,
действащи чрез процесуален представител адв.Т.Г.-САК, против А.А.Р.
с ЕГН ********** ***, за сумата от 7200лв., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-14.06.2017г.,
представляваща регресна претенция за платено
обезщетение за вреди по застраховка „Каско на МПК“ по
застр. полица № 0500100050172 от 31.10.2013г. със
срок на действие от 01.11.2013г. до 31.10.2014г., на товарен автомобил „Скания Р 420 ЛА” с рег.№ В 21 41 НХ, собственост на „Иско Транс“ ЕООД с
ЕИК *********, гр.Варна, вследствие на ПТП от 04.11.2013г., около
18,00ч. на второкласен път II-74
в посока от гр.Търговище за гр.Попово, до разклона за с. Подгорица при сблъсък
на автомобила с животно-кон, собственост на ответника, оставено без надзор, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 728/02.08.2017г.,
пост. по ч.гр.д. №1297/2017г. по описа на РСТ, като за разликата над 7200лв. до
пълния предявен размер от 7 260,41лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 213,ал.1 от КЗ(отм.).
ОСЪЖДА
А.А.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗД„ЕВРОИНС” АД, ЕИК********* гр.София, бул.“Христофор Колумб“, № 43,
представлявано заедно от изп. директори Й.Ц.и Р.Г.,
действащи чрез процесуален представител адв.Т.Г.-САК,
разноските в заповедното и в настоящото производство в размер общо на
1325,01лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1-3 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено
от ответника, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия: