РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. ХАСКОВО, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500293 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ – Т. С. П., Ч. Д. П. и Д. Д. П.,
действащ със съгласието на законния си представител Т. С. П. са останали
недоволни от решение № 260007 от 11.09.2020 год., постановено по гр.д. №
275 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли, поради което го
обжалват с молба решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което уважи предявените от тях искове.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – В. И. С. - оспорва въззивната
жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове,
предявени в обективно – кумулативно и субективно активно съединение,
предявени от Т. С. П., Ч. Д. П. и Д. Д. П., действащ със съгласието на
законния си представител Т. С. П. против В. И. С., за установяване правото
им на собственост и предаване на владението върху 17.8 кв.м.,
представляващи реална част от притежавания от тях в съсобственост
недвижим имот – магазин за кафе, находящ се в едноетажно тяло на хотелски
1
комплекс ***, построен в УПИ ***, кв.*** по плана на гр.***, с
административен адрес – гр.***, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 77181.11.8.3.12, присъединена чрез изграждане на преградна
стена към площта на съседен имот, собственост на ответника, както и за
присъждане на обезщетения в размери по на 1 776.66 лева за всеки един от
ищците, за това, че са били лишени от възможност да ползват частта от
описания имот, за периода от 15.03.2014 год. до 15.08.2018 год., както и
сумите от по 216.66 лева за всеки един от ищците – представляваща наемна
цена за периода от 15.08.2018 год. до 15.03.2019 год., съгласно уточняваща
молба с вх. № 5534 от 19.07.2022 год. по входящия регистър на Окръжен съд
– Хасково, подадена от въззивниците с процесуалното качество на ищци при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, след връщане на
делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Заявеният от ищците придобивен способ е
наследствено правоприемство.
Видно от приложеното по делото удостоверение за
наследници № 65 от 25.01.2019 год. е, че Д. Ч.П., починал на 15.04.2010 год. е
оставил за наследници ищците – Т. С. П. – съпруга, Ч. Д. П. и Д. Д. П. –
синове.
От представения и приет като писмено доказателство
нотариален акт /НА/ № **, том ***, рег.№ ***, дело № *** год. се установява,
че наследодателят на ищците – Д. Ч.П. е закупил от ответника В. И. С.
следния недвижим имот, а именно – магазин за кафе със застроена площ от
68.8 кв.м., находящ се в едноетажното тяло на хотелски комплекс ***,
построен в УПИ ***, в кв.*** по плана на гр.***, находящ се в гр.***, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху терена, при граници – магазин с площ от 17.8 кв.м., фризьорски
салон, междусградно пространство и коридор, ведно с още четири складови
помещения.
Безспорно е, че процесният имот, описан по-горе е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ между ищцата
Т. П. и съпругът й – Д. П., прекратена със смъртта му, при което правата на
ищците, придобити на основание наследствено правоприемство са в размери,
както следва - на 4/6 ид.ч. /от които ½ ид.ч. - придобити на лично основание,
в резултат на прекратена СИО и 1/6 – по наследство/ – за ищцата П. и по 1/6
ид.ч. – за ищците Д. и Ч. П. След разпореждане с 2/6 ид.ч. от процесния имот,
извършено от ищцата Т. П. в полза на синовете й – Д. и Ч. П. /от по 1/ 6 ид.ч.
– за всеки един от тях/, обективирано в договор за замяна на недвижим имот с
дял от капитала на Еднолично дружество с ограничена отговорност, сключен
с НА № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** год., правата на ищците по
отношение на процесния съсобствен помежду им имот са в размери по на 1/3
ид.ч. за всеки един от тях.
Ответникът по иска – В. И. С. заявява насрещни
собственически права по отношение на спорната част от имота, поддържайки,
че е придобил право на собственост върху същата по силата на изтекла в
2
негова полза придобивна давност, обосновавайки възражението си с
твърдения за това, че към момента на сключване на договора за покупко –
продажба между него и наследодателя на ищците – 2005 год., спорната реална
част е била включена в площта на притежавания от него имот с
идентификатор № 77181.11.8.3.13, намиращ се в съседство с процесния.,
върху която реална част е упражнявал фактическа власт в продължение на
повече от десет години.
В изпълнение указанията, дадени с отменително
Решение № 28 от 16.05.2022 год., постановено по гр.д. № 2861 / 2021 год. по
описа на Върховен касационен съд, при новото разглеждане на делото пред
въззивния съд е назначена техническа експертиза, от представеното по която
заключение се установява, че част от процесния имот, собственост на ищците
е приобщена към съседния магазин, собственост на ответника. Експертът
посочва, че описаните в НА № **, том ***, рег.№ ***, дело № *** год.,
граници, индивидуализират процесния имот със застроена площ от 68.80
кв.м. според архитектурния проект за обект „Преустройство на ресторант в 16
магазина за промишлени стоки, 2 фризьорски салона и банков офис“, одобрен
от Община *** на 04.08.2004 год. В тази насока е и допълнителното
заключение на вещото лице, от което се установява още, че съгласно
архитектурния проект, процесният магазин е с площ от 68.80 кв.м., а
измерената на място е 53.40 кв.м., или с 15.40 кв.м. по-малко. Частта от имота
на ищците, реално присъединена към имота на ответника е определена с площ
от 13.20 кв.м., а разликата от 2.20 кв.м. - включена в площта на коридора.
Ценейки заключението на вещото лице по
допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд съдебно
техническа експертиза, следва безспорният извод за това, че промяната в
площта на процесния имот, която съгласно документ за собственост е 68.80
кв.м., а измерена на място – 53.40 кв.м., е в резултат на преустройство,
допуснато в отклонение на архитектурния проект, който определя
пространствения обем на обекта и неговото предназначение. Фактическите
преустройства, чрез които се променя квадратурата на обекта чрез придаване
на части от него към съседен обект, придобиват правно значение след като
бъдат одобрени от техническите органи на общината. Когато се продава
обект, който е преустроен без да са спазени изискванията на чл.202 от ЗУТ, е
възможно страните да се договорят да се прехвърли обекта в старите му
/преди преустройството/ граници, възможно е да се продаде обекта и в
неговата намалена квадратура, като се съобразят фактическите му граници.
Каква е действителната воля на страните трябва да се установи чрез
тълкуване на договора въз основа на описанието на обекта – квадратура,
граници и др. Изхождайки от това, че посочените в договора за покупко
продажба, сключен между наследодателя на ищците и ответника, площ и
граници на процесния имот съвпадат с тези по одобрения архитектурен
проект, следва безспорния извод, че ищците са собственици на спорната
реална част с площ от 13.20 кв.м., присъединена към площта на съседен имот
с идентификатор № 77181.11.8.3.13, собственост на ответника.
Като неоснователно съдът намира заявеното от
3
ответника възражение за продобиване по давност на спорната реална от имота
на ищците, включена в площта на имота му, предвид това, че реално
обособени части от самостоятелен обект не могат да бъдат предмет на
придобивна давност, предвид наличието на специални правила за разделяне
на съществуващи обекти или за тяхното преустройство, изискващи и
наличието на административен акт на общинските технически органи, които
правила в случая не са изпълнени. Забраната за придобиване чрез
прехвърлителни сделки на реална част от самостоятелен обект, за която не е
одобрен инвестиционен проект, следва да се счита приложима и за
придобиването й по давност. Приемайки противното, а именно, че ответникът
е придобил спорната реална част по давност, изводите на
първоинстанционния съд се явяват неправилни, поради което постановеното
от него решение следва да бъде отменено и вместо него, въззивният съд
постанови друго, с което уважи предявения от ищците ревандикационен иск.
Предвид изложеното и доколкото предметът на
сделката, за който страните са постигнали съгласие, като площ, граници и
местоположение на обекта на собственост, съвпадат с тези по одобрения
архитектурен проект, съставен преди изповядване на сделката, следва да се
посочи, че същата легитимира ищците като съсобственици на самостоятелен
обект на собственост с идентификатор 77181.11.8.3.12, с площ от 68.8 кв.м.,
реална част от който с площ от 13.20 кв.м. се ползва без правно основание от
ответника, чрез присъединяването й в частта от имота му с идентификатор
77181.11.8.3.13. Изложените обстоятелства обосновават извод за
основателност на предявения ревандикационен иск, който следва да бъде
уважен и признато за установено по отношение на ответника, че ищците са
съсобственици по на 1/3 ид.ч. от реална част с площ от 13.20 кв.м.,
представляваща част от съсобствения им имот с идентификатор
77181.11.8.3.12, включена в площта на имот с идентификатор 77181.11.8.3.13,
собственост на ответника, обозначена със зелени линии на скица –
приложение № 7 към заключението на вещото лице С., която скица следва да
се счита неразделна част от решението, и ответникът – осъден да предаде
владението на посочената реална част на ищците. Ревандикационният иск в
останалата част – за разликата до предявения размер от 17.8 кв.м., като
недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли.
Като основателни и частично доказани по размер
съдът намира и исковете, предявени на основание чл.59 от ЗЗД, предвид
наличието на елементите от фактическия му състав, а именно - установено
право на собственост по отношение на имот, чийто собственик е лишен от
възможността да получава доходи, в резултат на извършени от друго лице
действия, създаващи пречка за упражняване правото на собственост в пълния
му обем, включително и неговото ползване или отдаване по наем. Безспорно
по делото е установено, че от момента на закупуване на имота от страна на
наследодателя на ищците – 2005 год. до настоящия момент, ответникът
ползва без основание част от имота им с площ от 13.20 кв.м., установена от
заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред
въззивния съд, съдебно – техническа експертиза. В заключението,
4
представено по допуснатата съдебно – техническа експертиза при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, размерът на пазарната
наемна цена за 1 кв.м. е определена на 5 лева, при което обезщетението за
ползване на частта от имота с площ от 13.20 кв.м., следва да бъде определено
на 66 лева – на месец /13.20 кв.м. х 5 лева/. За исковия период от време от
15.08.2013 год., посочен в исковата молба като начален момент за периода до
07.03.2019 год. – подаване на исковата молба, размерът на обезщетението се
равнява общо на 4 400 лева, от която в полза на всеки един от ищците,
притежаващи равни права – по 1/3 ид.ч. от имота, следва да бъдат присъдени
суми от по 1 466.67 лева, като исковете в останалата част – до предявените
размери по на 1 993.32 лева, като неоснователни следва да се отхвърлят.
Посочената по-горе сума от 1 993.32 лева се формира като сбор от 1 776.66
лева и 216.66 лева, първата от които суми ищците претендират като
обезщетение за неоснователно обогатявате за периода от 15.08.2013 год. до
15.08.2018 год. – дата на получаване на поканата, изпратена до ответника за
освобождаване на имота и за заплащане на обезщетение, а втората - като наем
за периода от 15.08.2018 год. – дата на получаване на поканата на ищците,
отправена до ответника за освобождаване на имота и за заплащане на
обезщетение, до 15.03.2019 год. Съдът счита, че правната квалификация и на
двете претенции, следва да бъде определена общо като такава, съдържаща се
в нормата на чл.59 от ЗЗД, предвид липсата на твърдения и доказателства за
тях за възникнали между страните наемни правоотношения след момента на
получаване на поканата от страна на ответника – 15.08.2018 год. до момента
на предявяване на исковата молба – 07.03.2019 год. За периода от 07.03.2019
год. до 15.03.2019 год., посочена в исковата молба като краен момент на
периода, за който се претенрира обезщетение, съдът намира исковата
претенция по чл.59, ал.1 от ЗЗД за недопустима, доколкото с иска се
претендира обезщетение за период след подаване на исковата молба, поради
липса на правен спор при сезиране на съда. Такъв има, когато правото, което
едната страна претендира спрямо насрещната, е вече възникнало /съществува
понастоящем или е съществувало преди това/. Спорът относно бъдещи
правоотноошения е винаги неправен. Претенцията по чл.59 от ЗЗД, макар и
изчислявана на база месечен пазарен наем, не е периодично задължение,
различна е по характер от граждански плодове и други добиви от вещта. При
определяне на посочения по-горе период, за който искът се явява
основателен, съдът отчита и това, че от страна на ответника не е заявено
възражение за погасяване на вземането по давност. Изложените по – горе
обстоятелства обуславят отмяна на обжалваното решение, с което исковете са
отхвърлени като неоснователни и постановяване на ново, с което въззивният
съд уважи исковете в посочените по-горе размери.
С оглед изхода на спора, в полза на ищците следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 5 868.06 лева – за всички
инстанции, определени съразмерно на уважената част от исковете от общо
направените в размер на 7 915.20 лева, включващи разноски за първа
инстанция – 320.24 лева – държавна такса /ДТ/, 81.50 лева и 151.50 лева –
депозити за вещо лице, 3 000 лева – възнаграждение на адвокат – по 1 000
5
лева за всеки един от ищците; разноски за въззивна инстанция – 160.12 лева –
ДТ, 111.84 лева – ДТ, 50 лева – депозит за вещо лице; разноски за касационна
инстанция – 60 лева – ДТ, 30 лева – ДТ, 1 000 лева – възнаграждение за
адвокат, 160 лева – ДТ; разноски за повторно разглеждане на делото пред
въззивния съд – 400 лева – възнаграждение за вещо лице, 2 000 лева –
адвокатско възнаграждение, 200 лева и 190 лева – възнаграждения за вещо
лице. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
876.77 лева, определени съразмерно на отхвърлената част от исковете от
общо направените в размер на 3 390 лева, включващи разноски за първа
инстанция – 600 лева – възнаграждение за адвокат; и по 930 лева –
възнаграждения за адвокат пред въззивна инстанция, пред касационна
инстанция и повторно разглеждане на делото пред въззивния съд.
Въззиваемият следва да боде осъден да заплати на
основание чл.77 от ГПК и сумата в размер на 190 лева – допълнителен
депозит за вещо лице.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260007 от 11.09.2020 год.,
постановено по гр.д. № 275 / 2019 год. по описа на Районен съд – Харманли,
вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.
И. С., ЕГН ********** от гр.***, че Т. С. П., ЕГН **********, Ч. Д. П., ЕГН
********** и Д. Д. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на законния
си представител Т. С. П., и тримата от гр.***, са съсобственици с права по
на 1/3 ид.ч. от реална част с площ от 13.20 кв.м., представляваща част от
притежавания от тях в съсобственост недвижим имот – магазин за кафе
със застроена площ от 68.8 кв.м., находящ се в едноетажно тяло на хотелски
комплекс ***, построен в УПИ *** в кв.*** по плана на гр.***, утвърден със
заповеди № 626 / 1979 год. и № 1788 / 2000 год., находящ се в гр.***, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху терена, при граници: магазин с площ от 17.8 кв.м., фризьорски
салон, междусградно пространство и коридор, идентичен с имот
идентификатор 77181.11.8.3.12 по КККР на гр.***, одобрени със заповед №
РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на изпълнителния директор на АК, придобит по
наследство, присъединена към площта на съседен имот с идентификатор
77181.11.8.3.13, собственост на В. И. С., чрез изграждане на преградна стена,
която реална част – като местоположение, граници и площ е обозначена
със зелени наклонени линии в скица – приложение № 7 към
допълнително заключение с вх. № 7374 от 11.10.2022 год. на вещото лице
С. Д. С., която скица да се счита неразделна част от решението, като искът в
останалата част – за разликата над уважения размер от 13.20 кв.м. до
предявения размер от 17.8 кв.м., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН ********** от гр.*** да
6
предаде на Т. С. П., ЕГН **********, Ч. Д. П., ЕГН ********** и Д. Д. П.,
ЕГН **********, действащ със съгласието на законния си представител Т. С.
П., и тримата от гр.***, владението върху реална част с площ от 13.20
кв.м., представляваща част от площта на притежавания от тях
съсобственост недвижим имот – магазин за кафе със застроена площ от
68.8 кв.м., находящ се в едноетажно тяло на хотелски комплекс ***, построен
в УПИ *** в кв.*** по плана на гр.***, утвърден със заповеди № 626 / 1979
год. и № 1788 / 2000 год., находящ се в гр.***, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при
граници: магазин с площ от 17.8 кв.м., фризьорски салон, междусградно
пространство и коридор, идентичен с имот идентификатор 77181.11.8.3.12 по
КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на
изпълнителния директор на АК, придобит по наследство, присъединена към
площта на съседен имот с идентификатор 77181.11.8.3.13, собственост на
В. И. С., чрез изграждане на преградна стена, която реална част – като
местоположение и площ е обозначена със зелени наклонени линии в
скица – приложение № 7 към допълнително заключение с вх. № 7374 от
11.10.2022 год. на вещото лице С. Д. С., която скица да се счита неразделна
част от решението, като искът в останалата част – за разликата над уважения
размер от 13.20 кв.м. до предявения размер от 17.8 кв.м., като неоснователен
– ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН ********** от гр.*** да
заплати на Т. С. П., ЕГН **********, на Ч. Д. П., ЕГН ********** и на Д.
Д. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на законния си представител
Т. С. П., и тримата от гр.***, суми в размер по на 1 466.67 /хиляда
четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ лева – за
всеки един, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване,
определено на база пазарна наемна цена за ползването на реална част с площ
от 13.20 кв.м., представляваща част от площта на притежавания от тях в
съсобственост недвижим имот – магазин за кафе със застроена площ от 68.8
кв.м., находящ се в едноетажно тяло на хотелски комплекс ***, построен в
УПИ *** в кв.*** по плана на гр.***, утвърден със заповеди № 626 / 1979 год.
и № 1788 / 2000 год., находящ се в гр.***, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при
граници: магазин с площ от 17.8 кв.м., фризьорски салон, междусградно
пространство и коридор, идентичен с имот идентификатор 77181.11.8.3.12 по
КККР на гр.***, одобрени със заповед № РД – 18 – 9 от 23.03.2006 год. на
изпълнителния директор на АК, придобит по наследство, присъединена към
площта на съседен имот с идентификатор 77181.11.8.3.13, собственост на В.
И. С., чрез изграждане на преградна стена, за периода от 15.08.2013 год. до
07.03.2019 год., като исковете в останалата част – за разликата до предявените
размери по на 1 993.32 лева за всеки един от ищците – ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и съответно – недопустими – в частта на предявените искове
за присъждане на обезщетение за периода от 07.03.2019 год. до 15.03.2019
год.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН ********** от гр.*** да
7
заплати на Т. С. П., ЕГН **********, на Ч. Д. П., ЕГН ********** и на Д.
Д. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на законния си представител
Т. С. П., и тримата от гр.***, общо сумата в размер на 5 868.06 /пет хиляди
осемстотин шестдесет и осем лева и шест стотинки/ лева – деловодни
разноски за всички инстанции, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН **********, Ч. Д. П., ЕГН
********** и Д. Д. П., ЕГН **********, действащ със съгласието на законния
си представител Т. С. П., и тримата от гр.*** да заплатят общо на В. И. С.,
ЕГН ********** от гр.***, сумата в размер на 876.77 /осемстотин
седемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ лева – деловодни
разноски за всички инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН ********** от гр.*** да
заплати сумата в размер на 190 /сто и деветдесет/ лева – допълнителен
депозит за вещо лице, която сума да се внесе по сметка на Окръжен съд –
Хасково и след внасянето й да се изплати в полза на вещото лице С. Д. С..
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8