№ 463
гр. Варна, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100500479 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна срещу
Решение № 3862/28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 8888/2023 г. по описа на Районен съд
- Варна, ХХVI състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска му против Л. Щ. А. с правно
основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено, че последната дължи разликата над
сумата от 1983.74 лева до пълния размер на претенцията от 2347.92 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 26.04.2020 г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2617/09.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5414/2023 г. по
описа на ВРС, ХХVI състав, на основание чл. 422 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Релевират се оплаквания във връзка с
разпределянето на доказателствената тежест от районния съд. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло претенцията за
мораторна лихва. Претендират се разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Въззиваемият Л. Щ. А. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така
подадената жалба.
Депозирана е въззивна жалба от Л. Щ. А. срещу Решение № 3862/28.11.2023 г.,
постановено по гр.д. № 8888/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХVI състав, В
1
ЧАСТТА, с която е прието за установено, че същата дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
гр. Варна следните суми: сумата от 6458,39 лева, представляваща дължима сума по фактура
№ *********** г., начислена като корекция на сметка за предоставена ел. енергия за
периода от 08.09.2017 г. до 07.09.2018 г., за обект, находящ се в гр. *************, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.04.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1983,74 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 27.04.2020 г. до 21.04.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2617/09.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5414/2023 г. по
описа на ВРС, ХХVI състав, на основание чл. 422 от ГПК.
Въззиваемият „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се претендира оставяне без
уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, гр. Варна с правно основание чл. 422 от ГПК против Л. Щ. А. за приемане за
установено, че ответницата дължи, както следва: сумата от 6458,39 лева, представляваща
дължима сума по фактура № *********** г., начислена като корекция на сметка за
предоставена ел. енергия за периода от 08.09.2017 г. до 07.09.2018 г., за обект, находящ се в
гр. *************, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
2 347.92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 21.04.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2617/09.05.2023 г. по
ч.гр.д. № 5414/2023 г. по описа на ВРС, ХХVI състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Л. Щ. А., с
който оспорват изцяло предявените искове като погасени по давност.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на
установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение
от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 5414/2023 г. по описа на ВРС,
2
ХХVI състав.
От фактическа страна настоящата инстанция намира следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от
ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422 от ГПК е установяване на
обстоятелството, че ответницата дължи на ответното дружество, както следва: сумата от
6458.39 лева за която е издадена фактура № **********/30.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 2 347.92 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 09.09.2019 г. до 21.04.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2617/09.05.2023 г. по ч.гр.д. № 5414/2023 г. по
описа на ВРС, ХХVI състав. Дължимостта на главницата е установено по гр.д. № 15987/2019
г. по описа на ВРС, където с влязло в законна сила решение е отхвърлен предявеният от Л.
А. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Енерго-
Про Продажби” АД, гр. Варна за недължимост на сумата от 4998.39 лева, представляваща
корекция по силата на договор за продажба на ел. енергия потребена на обект с адрес: гр.
********** за периода 08.09.2017 г. – 07.09.2018 г. по издадена фактура №
**********/30.08.2019 г. За разликата над сумата от 4998.39 лева до пълния размер на
претенцията от 6458.39 лева А. прави отказ от иск на основание чл. 233 от ГПК, което води
до непререшаемост на спора в тази му част.
С оглед въведеното от ответницата в настоящото производство твърдение за изтекла
погасителна давност ищцовото дружество следва да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В случая са въведени твърдения от ответницата, че на 30.08.2019 г. е издадена
фактура № ********** на стойност 6458.39 лева за периода от 08.09.2017 г. до 07.09.2018 г.,
начислена на основание констативен протокол, като от 10.09.2019 г. - датата, следваща
датата на падежа на фактурата /09.09.2019 г./, започва да тече погасителна давност по
отношение на вземането по фактурата, която е изтекла на 10.09.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "б" от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение от кредитора /за прихващане или задържане/, като ако искът или
възражението не бъдат уважени, давността не смята за прекъсната. Настоящият съдебен
съдебен състав споделя тълкуването, дадено в актуалната съдебна практика на ВКС -
Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/22 г. на ВКС, I V г. о., според което случаят
на предявен положителен установителен или осъдителен иск за вземането е сходен със
случая на предявен отрицателен установителен иск /чл. 46, ал. 2 от ЗНА/. Поради това и по
3
аналогия от чл. 116, б. "б" от ЗЗД следва да се приеме, че предявеният установителен иск за
вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването
започва да тече нова давност и новият срок винаги е пет години /чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че дължимостта на процесната сума е била оспорена от А. с искова молба, въз
основа на която е било образувано гр. д. № 15987/19 г. по описа на ВРС, г.о. С влязло в сила
на 22.03.2022 г. решение № 50001/22.03.2023 г. по гр. д. № 637/2021 г. по описа на ВКС, III
г.о., е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено,
че ответницата не дължи на АД сумата от 4998.39 лева, представляваща стойност на
начислена електрическа енергия при осъществена корекция на сметка за периода от
08.09.2017 г. до 07.09.2018 г., за която сума е издадена фактура № **********/30.08.2019 г.
За разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 6458.39 лева производството
по делото е прекратено поради частичен отказ от иска от страна на ищцата А. на основание
чл. 233 от ГПК.
Следователно с подаване на исковата молба в съда, въз основа на която е било
образувано гр. д. № 15987/19 г. по описа на ВРС, г.о., давността е прекъсната на
основание чл. 116, б. "б" от ЗЗД. Прекъсването е под условие – ако с влязло в сила съдебно
решение отрицателният установителен иск бъде отхвърлен /арг. от чл. 116, б. "б", във вр.
с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/, което условие се е сбъднало. Следователно от датата на влизане в
сила на съдебното решение по гр. д. № 15987/19 г. по описа на ВРС, г.о., а именно –
22.03.2022 г. до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК /чрез куриер/, въз основа на която е образувано гр. д. № 5414/23 г. по
описа на ВРС, XXVI състав, а именно – 27.04.2023 г., не е изтекъл 5 – годишния давностния
срок, посочен в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 115, б. "ж" от
ЗЗД давността не тече, докато трае съдебния процес относно вземането.
Според разясненията, дадени в Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/22 г.
на ВКС, IV г. о., буквалното тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД налага извода, че
законът не предвижда други условия за осъществяване на това основание за спиране на
погасителната давност, освен висящ исков процес относно вземането. Положителният и
отрицателния иск за вземането са с еднакъв предмет. При предявен
отрицателен установителен иск кредиторът не бездейства, а напротив носи изцяло
доказателствената тежест за установяване правото да получи удовлетворение от длъжника
на заявеното от него основание. Т.е. той очаква съдът да разреши със сила на пресъдено
нещо спора за съществуването на вземането. Поради това за спирането на давността по чл.
115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД е без значение дали висящия процес е иницииран от длъжника.
Предвид изложеното по – горе, погасителната давност не е текла на основание чл.
115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД, докато е траел процесът по оспорване на вземането от кредитора,
предмет на гр. д. № 15987/2019 г. по описа на ВРС, а именно – от 2019 г. до 22.03.2023 г.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика /Решение №
50017/27.03.2023 г. по гр. д. № 720/22 г. на ВКС, I V г. о. /, според която вземанията по
4
фактури за корекция от сметка не са периодично плащане по см. на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, и
за тях е приложим общия 5 – годишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Законът свързва
началото на погасителната давност с изискуемостта, т.е. с възможността кредиторът да иска
изпълнение /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/. По делото се установява, че от датата, следваща датата на
изискуемостта на вземането по фактура № **********/30.08.2019 г., а именно – 10.09.2019
г. до 27.04.2023 г. /датата на изпращане чрез куриер на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, въз основа на
която е образувано ч.гр. д. № 5414/23 г. по описа на ВРС, XXVI състав/ не е изтекъл 5 –
годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, дори и без прекъсването му по време на водене
на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК от ответницата срещу АД, въз основа на който е образувано
гр.д. № 15987/19 г. по описа на ВРС, г.о. А от датата на влизане в сила на решението по
горното дело, с което предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен, а именно –
22.03.2023 г., започва да тече нов 5 – годишен давностен срок на основание чл. 116, б. "б" от
ЗЗД, във вр. с чл. 117, ал. 2 от ГПК, който също не е изтекъл към 27.04.2023 г. /датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/.
С оглед гореизложеното, иска на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна с
правно основание чл. 422 от ГПК против Л. Щ. А. за приемане за установено, че ответницата
дължи, както следва: сумата от 6458,39 лева, представляваща дължима сума по фактура №
*********** г., начислена като корекция на сметка за предоставена ел. енергия за периода
от 08.09.2017 г. до 07.09.2018 г., за обект, находящ се в гр. ************* е основателен и
като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на главния иск предполага основателност и на акцесорния за
обезщетение за забава, както и за законна лихва от дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Падежът на
задължението на въззиваемия да заплати сумата по фактура № *********** г. е 09.09.2019
г., като считано от следващия ден същият изпада в забава, съобразно разпоредбите на чл. 86
от ЗЗД и чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, а именно: от 10.09.2019 г. Ответницата е направила възражение
за погасяване по давност и на акцесорното вземане. Доколкото същото е за лихва съобразно
чл.111, б..“в“ от ЗЗД, то се погасява с кратка тригодишна давност. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е подадено на 27.04.2023г. /дата на подаване с куриер, отбелязана
на плика/, предвид което погасено по давност се явява вземането за периода преди
27.04.2020 г. Към вземането за лихва не се отнасят гореизложените съображения по
отношение за главницата, доколкото същото не е било предмет на отрицателния
установителен иск. Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото
правно релевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с
решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата за периода от 27.04.2020 г. до 21.04.2023 г. не са необходими специални
знания, налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, при
използване на софтуерния продукт „АПИС-ФИНАНСИ”, съобразно обявения лихвен
процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимото
5
обезщетение за забава върху главницата от 6458.39 лева за процесния период на 1983.74
лева. За разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 2347.92 лева за
периода от 10.09.2019 г. до 26.04.2020 г. искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.
86 от ЗЗД се явява неоснователен.
С оглед гореизложеното, поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
въззивните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение следва да изцяло
потвърдено.
С оглед изхода от делото и неоснователността на двете въззивни жалби, разноските
на страните остават така както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3862/28.11.2023 г., постановено по гр.д. №
8888/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХVI състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6