Р Е Ш Е Н И Е
№ 794/10. Декември
2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На единадесети ноември 2020г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена К.
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 527/ 2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на В.Т.Й. – Директор на Начално
училище „Патриарх Евтимий“ – Плевен срещу Решение № 278/03.06.2020г. на
Комисията за защита от дискриминация.
Жалбоподателката оспорва решението като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и иска неговата отмяна. Твърди, че дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск на служителя В.И., включително и за въпросните дни отпуск за
синдикален член е било изплатено при прекратяване на трудовото правоотношение и
в този смисъл дискриминационно отношение не е налице.
Ответникът – КЗД, чрез юрк. Г. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна – В.Г.И. счита, че жалбата е
неоснователна. Твърди, че полагащите му се дни платен годишен отпуск като
синдикален член - 34 дни годишно не са били предоставени. Счита, че
предоставената справка за полагаемия, ползван и изплатен платен годишен отпуск,
представена в хода на съдебното производство, е невярна, тъй като противоречи
на изпратеното до него писмо. Твърди, че при прекратяване на трудовото
правоотношение в изплатеното обезщетение за неползван отпуск не са включени 7
дни за членство в синдикална организация за периода 01.06.2018г. до
08.05.2019г., т.е. 4 дни за 2018г. и 3 дни за 2019г.
Заинтересованата страна – Синдикат на българските
учители – София изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
правилно и обосновано КЗД е преценила,
че по отношение на В.И. – гл. счетоводител в НУ „Патриарх Евтимий“ - Плевен и
член на Синдиката на българските учители, е налице пряка дискриминация по признак „членуване в синдикална
организация“ по смисъла на чл. 8 ал.3 КТ вр. чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. Счита за
доказано, че В.Т.Й. – Директор на училището, е отказала да предостави на И. правото да ползва полагащия му се основен
платен годишен отпуск от 34 работни дни за служители от непедагогическия
персонал с намалена работоспособност 50
и над 50 %, според чл. 42 т.5 от Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 11.06.2018г.
Заинтересованата страна – Синдикална организация на
съюза на българските учители при НУ „П. Евтимий“ – Плевен – не изразява
становище.
Като съобрази относимите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация.
Решението на КЗД е връчено на 11.06.2020г. Жалбата е
подадена в съда на 25.06.2020г. , в законния 14-дневен срок за съдебно
обжалване от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред КЗД е започнало по подадена жалба
от В.Г.И. *** срещу В.Т.Й. – Директор на НУ „П. Евтимий“ – Плевен относно
осъществена спрямо него дискриминация по признак – членство в синдикална
организация. Твърди, че работи като главен счетоводител в НУ „Патриарх
Евтимий“. Трудоустроен е с ЕР на ТЕЛК с 52% неработоспособност. От 01.07.2018г.
е член на Синдиката на българските учители към сидникалната организация при НУИ
„Панайот Пипков“ – Плевен. През м. декември 2018г. представил служебна бележка
за членство в СБУ. Членовете на синдикални организации в системата на
предучилищното и училищното образование получават допълнителен платен годишен
отпуск в размер на 8 дни съгласно КТД. С писмо от 07.02.2020г. е бил уведомен,
че има право на платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 26 работни дни, а
съгласно КТД този отпуск трябва да е 34 дни. Не са му признати и 4 дни за
2018г. по разпореждане на директора В.Й.. Твърди, че единствен от персонала на
училището членува в синдикална организация извън училище и че е единственият с
непризнато членство в синдикална организация и ощетен съгласно КТД.
КЗД е образувала производство по жалбата, изискала е
доказателства от страните, обобщила е приложените доказателства, дала е
възможност на страните да сочат доказателства и да се запознаят с представените
при правилно разпределена и указана доказателствена тежест. Предоставила им е
възможност да участват и да бъдат изслушани в открито заседание, след което е
анализирала доказателствата и приложимите правни норми. При установената
фактическа обстановка съобразно твърденията в жалбата, комисията се произнесла
с решение на осн. чл. 65 ЗЗДискр, че В.Т.Й., директор на НУ „П. Евтимий“ Плевен
е извършила нарушение по Закона за защита от дискриминация по признак
„синдикална принадлежност“ по смисъла на чл. 4 ал.1 и ал.2 ЗЗДискр спрямо В.Г.И.,
наложена е глоба на осн. чл. 47 т.3 ЗЗДискр в размер на 250 лв. и е дадено
предписание за спазване на антидискриминационното законодателство занапред при
наличие на данни за синдикална принадлежност на свои служител.
Съгласно чл. 65 КЗДискр с решението си КЗД установява
извършеното нарушение, нарушителя и засегнатото лице, определя вида и размера
на санкцията, прилага принудителни административни мерки или установява, че не
е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.
Решението е издадено от втори специализиран постоянен
заседателен състав на КЗДискр, определен с разпореждане на председателя на
КЗДискр съгласно чл. 48 ал.2 т.3 ЗЗДискр, който е специализиран по материя
относно дискриминация, основана на други признаци по чл.4 ал.1, извън етническа,
расова основа и полов признак. В този смисъл решението е издадено от
компетентен орган в рамките на правомощията му. Съгласно чл. 76 ал.1 т.1
ЗЗДискр комисията може да прилага принудителна административна мярка – да дава
задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване
на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация. В чл. 78
ал.1 е предвидено административно наказание глоба от 250 до 2000 лв. за лице,
което извърши дискриминация по смисъла на закона. В случая е наложено
минималното наказание за установеното нарушение. В този смисъл решението е
издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените правомощия.
Издадено е в предписаната писмена форма като е
мотивирано с посочените в него фактически и правни основания.
Преди издаване на решението е изяснена и анализирана
всестранно фактическата обстановка по случая, като са изискани доказателства,
дадена е възможност на страните да участват в производството, да сочат и
представят доказателства, да правят възражения. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Решението е съобразено с материалния закон и целта му,
при правилна преценка на събраните доказателства.
В хода на производство е установено, че В.И. е
членувал в синдикалната организация на СБУ при НУИ „П. Пипков“ – Плевен за
периода юли 2018г. – януари 2019г., удостоверено от СБУ – Плевен, за което е
внасял членски внос. Видно от служебна бележка Изх. № 1/14.04.2019г. и
приложено заявление, считано от 01.02.2019г. И. членува в синдикалната
организация на СБУ при НУ „Патриарх Евтимий“ – Плевен и редовно внася дължимия
членски внос.
Установява се от доказателствата по делото, че за
същия този период съгласно сключен трудов договор от 23.02.2016г. И. е заемал
длъжност главен счетоводител в НУ „Патриарх Евтимий“ – Плевен, от която е
освободен със Заповед № РД 15-140/08.05.2019г., считано от 09.05.2019г. При
прекратяване на трудовото правоотношение е изплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск в размер на 28 дни.
С писмото, приложено към жалбата до КЗД с Изх. №
73/07.02.2019г. В.Й. – директор на НУ „Партиарх Евтимий“ – Плевен е уведомила В.И.
на осн. чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, че за
2019г. има право на платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни и
неизползвани от 2018г. – 31 работни дни. Указано е, че следва да ползва дните
платен годишен отпуск от 2018г. до края на месец юни 2019г. на осн. чл. 176
ал.2 от Кодекса на труда.
Видно от приложената справка за ползвания отпуск и
приложени заповеди за 2018г. /л. 168 и следващите / И. е ползвал 20 дни платен
отпуск и според справката и цитираното уведомление са останали неизползвани 31
дни като прехвърления остатък от 2017г. е 27 дни. Видно от същата справка и
приложени заповеди за отпуск за 2019г. не е ползвал отпуск.
И. се позовава на ЕР на ТЕЛК № 2293/18.09.2017г., приложено
по делото, според което е с призната 52% трайно намалена работоспособност за
срок от 2 години до 01.09.2019г.
От списъка на работещите в НУ „Патриарх Евтимий“
Плевен се установява че 34 лица, включително и В.И. към 25.04.2019г. членуват в
синдикалната организация на СБУ към училището. Според подадената информация от
директора за 2017г., 2018г. и 2019г. полагащия се брой дни допълнителен платен
отпуск за членовете на синдикални организации в системата на предучилищното и
училищното образование е 8 работни дни.
Според чл. 42 КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 11.06.2018г. на осн. чл. 156а КТ за членовете на
синдикатите се определят по-големи размери на отпуски по чл. 155 и чл. 156 от КТ като според т.1 - размерът на
основния платен годишен отпуск по чл. 155 ал.4 КТ се определя на 28 дни за
непедагогическия персонал, а съгласно т.2
- работници и служители от непедагогическия персонал с намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск
в размер не по-малко от 34 работни дни.
Съгласно чл. 156а КТ по-големи размери на отпуските по
чл. 155 и чл. 156 КТ /основен и допълнителен платен годишен отпуск/ могат да се
уговарят в колективен трудов договор.
Основният платен годишен отпуск съгласно чл. 155 ал.4 КТ е не по-малко от 20 работни дни. С КТД този отпуск се увеличава с още 8 дни
за синдикалните членове и става 28 работни дни.
Съгласно чл. 319 КТ работниците и служителите с трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен
годишен отпуск в размер не по-малко от 26 дни. С КТД този отпуск също се
увеличава с 8 дни за синдикалните членове и става 34 работни дни.
В случая в чл. 42 КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 11.06.2018г. за синдикални членове са уговорени
по-големи размери на основен платен годишен отпуск на непедагогическите
специалисти в образованието, увеличени с 8 работни дни, спрямо определените в
КТ.
В конкретния случай жалбоподателят по силата на КТД
има право на основен платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г. в размер на 34
работни дни на осн. чл. 42 от КТД като синдикален член и служител от
непедагогическия персонал в системата на образованието с трайно намалена
работоспособност 52 %. Или полагащия му се платен годишен отпуск съгласно КТД
заради членството му в синдикална организация е увеличен с 8 дни спрямо
полагащия му се като лице с увреждане съгласно КТД платен годишен отпуск от 26
работни дни или общо 34 работни дни.
В случая той е ползвал 20 работни дни платен отпуск за
2018г., за 2019г. не е ползвал полагащия му се отпуск. С писмото от
07.02.2019г. е уведомен, че за 2019г. има право на 26 работни дни вместо
полагащите се 34 дни. А за 2018г. с прехвърления остатък от предходната 2017 година
има неизползвани 31 дни.
От представената по делото справка за полагащия се и
ползван отпуск на И. не става ясно изплатеното обезщетение за неползван отпуск
от 28 работни дни при прекратяване на трудовото правоотношение за коя година се
отнася. Затова не може да опровергае извода на КЗДискр, че полагащия се на
жалбоподателя основен платен годишен отпуск по КТД заради качеството му на
синдикален член не е бил предоставен.
Съгласно чл. 9 ЗЗДискр, в производството за защита от
дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи
факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране
не е нарушен.
В случая от всички представени по преписката писмени
доказателства, и от двете страни, е видно, че В.Й. в качеството си на Директор
на НУ „П. Евтимий“ – Плевен е оспорила правото на полагащия се платен годишен отпуск на В.И. за
членство в синдикалната организация на Съюза на българските учители,
произтичащо от КТД, тъй като е членувал в синдикална организация на СБУ в друго
училище. Докато на всички останали членове на СБУ, работещи в училището е
признато право на платен годишен отпуск за синдикално членство в размер на
допълнителни 8 дни на основание КТД.
В случая нито в производството пред КЗД, нито в
съдебното производство В.Й. е успяла да докаже, че е признала и предоставила на
жалбоподателя полагаемия се размер на платен годишен отпуск за членство в
синдикална организация, за който той претендира за периода на членството му в СБУ от юли
2018г. до прекратяване на правоотношението през май 2019г.
Ето защо правилно при представените доказателства и
при правилно разпределение на доказателствената тежест КЗДиср е приела, че жалбата
на И. е основателна, тъй като с отказа си да признае правото на отпуск на служителя
на удължен платен годишен отпуск като синдикален член и третирайки го по този
начин по-неблагоприято от останалите служители членуващи в синдикалната
организация на СБУ, В.Й. е извършила нарушение по смисъла на чл. 4 ал.1 и ал.2
от Закона за защита от дискриминация по признак „членуване в синдикална
организация“ вр. чл. 8 ал.3 КТ. Осъществената дискриминация е пряка, произтича
от нарушаване на чл. 8 ал.3 от Кодекса на труда, в който се съдържа забрана за
допускане на пряка или непряка дискриминация при осъществяване на трудовите права
и задължения, основана на признак „членуване в синдикални организации“.
По тези съображения решението на КЗД е
законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При този
изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК в полза на ответника КЗД, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 50 лв. , определено съгласно
чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за осъщественото
процесуално представителство чрез изготвяне на писмено становище по жалбата,
без явяване в съдебно заседание.
Водим от
горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Й. – Директор на Начално училище
„Патриарх Евтимий“ – Плевен срещу Решение № 278/03.06.2020г. на Комисията за
защита от дискриминация.
ОСЪЖДА В.Т.Й. да заплати по бюджета на Комисия за защита от
дискриминация – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /п/