Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4361
14.12.2018
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10041 по
описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД от С.Г.Х. срещу А.К.Х.
за установяането на задължение в размер на 1 400 лева- главница, представляваща
а. възнаграждение, определено с решение на А.с.- П., прието на … г., за
осъществено процесуално представителство по в. н. о. х. дело № 413/ 2015 г. и н. о. х. дело № 441/ 2016 г.
на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда- 17.01.2018 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че бил упълномощен
от ответника заедно с а. З.да го представляват по посочените дела. Твърди, че
извършил процесуално представителство, но за това не му било заплатено
възнаграждение. С решение на А. к.-П. по негова молба му било определено
възнаграждение в размер на 1400 лева. За вземането била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която било подадено възражение от длъжника.
Иска да бъде установено съществуването на задължението. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не подава отговор на исковата молба. В о.с.з
признава, че ищецът е бил негов а., но било уговорено възнаграждение да се
плати ако постъпят пари. Първоначално заявява, че пари не са постъпвали, но
след това признава плащане от 55 000 лева обезщетение от застраховател.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 899/2018
г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесната сума, както и за разноските.
В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е
допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на
претенцията:
От представеното с
исковата молба пълномощно се установява, че ответникът е упълномощил ищеца,
заедно с а. З., да го представляват пред ОС, АС и ВКС във връзка с наказателно
дело образувано във връзка със смъртта на неговата с. Процесуалното
представителство е било извършвано пред АС-П., видно от представеното копие на
решение и пред ВКС, видно от приложената жалба. Същото се установява и от
показанията на с. З. Последните, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, непротиворечиви и
се подкрепят от останалите приети доказателства. Представителството, което
ищецът е извършвал не се и оспорва от ответника, като се твърди в о.с.з., че
пълномощията са били оттеглени след това.
От така събраните
доказателства се установява възникването на облигационно правоотношение между
страните и изпълнението на задълженията на а. по него. Между страните не бил
подписан писмен договор, в който да се уговори дължимото за услугите
възнаграждение, поради което и в съответствие с принципа за възмездност на а.
труд /чл. 36, ал.1 ЗА/, реда за определяне на а. възнаграждение е
по чл.
36, ал. 3 ЗА. С протокол № … от … г. на А.с. към А. к. – П. (приложен към
ч.гг.д.) е определен размерът на дължимото а. възнаграждение на ищеца за
извършеното процесуално представителство. Срещу него не е направено възражение
от ответника, с оглед на което настоящият съдебен състав намира предявения иск
за основателен и доказан в претендирания размер от 1400 лева.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските,
на които има право ищецът в заповедното производство, са в размер на 28
лева за държавна така.
Отделно,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените разноски в настоящото исково производство в размер на 28 лева за
държавна такса.
а.
възнаграждение не следва да бъде присъждано на ищеца за
настоящото дело, тъй като не са направени разноски за такова.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.К.Х.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на С.Г.Х., ЕГН **********,***, офис …, сумата от 1 400.00 /хиляда и четиристотин/
лева- главница, представляваща а. възнаграждение, определено с решение на А.с.-
П. от … г., за осъществено процесуално представителство по в.н.о.х. дело № 413/ 2015 г. по описа на ПАС и изготвяне и
подаване на касационна жалба, разгледана по н. о. х. дело № 441/2016 г. на ВКС,
за която е била издадена Заповед № 626
от 18.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.
гр. дело № 899/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.К.Х., ЕГН **********, да заплати на С.Г.Х., ЕГН **********, сумата
от 56.00 лева /петдесет и шест лева/-
разноските по ч. гр. дело № 899/2018 г. по описа на ПРС и по настоящото гр.д. №
10041/2018г. по описа на ПРС, XIV гр. с-в.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ