Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 02.08.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 35 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „Д. Б.” ООД,
ЕИК......, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, пл.
„Гарибалди” № 2, ет. 4, представлявано от управител Д. П. Т., срещу наказателно
постановление № 23-003504 / 11.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда – Софийска област” София, с което му е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ
за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му, евентуално намаление на размера на имуществената санкция. Твърди
се, че не е налице извършено нарушение, като законодателството позволява
сключване на граждански договори, като бил налице договор за изработка със С.
К.. Твърди се, че не е спазен чл. 28 ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения, а при определяне на наказанието е пренебрегнат чл.
27 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят не
се представлява.
В съдебното заседание въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вутов изразява становище за
неоснователност на жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 25.11.2020 г. свидетелите Меглена М.М.,
главен инспектор в Дирекция „ИТ-Софийска област” и П.Д.Е., главен инспектор в
Дирекция „ИТ- Софийска област” извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в строителен обект, находящ се в гр. Елин Пелин с изпълнител „Д.
Б.” ООД. На обекта работели четири-пет човека, които правили заготовка за
полагане на подова замазка, като за изясняване на обстоятелствата проверяващи
им раздали декларации. В декларация от 25.11.2020 г. С. К. К.посочил, че работи
от 25.11.2020 г., като „общ работник” с работно време от 8 ч. до 17 ч. с
почивни дни –неделя, като получава възнаграждение 60 лева надник, а за трудов
договор – „не знам“. На 25.11.2020 г. е връчена призовка с указания на
основание чл. 402, ал. 1, т. 2 КТ за представяне на документи на Т. И. П.-техн.
ръководител.
На 01.12.2020 г. проверката по
документи продължила в сградата на Д „ИТСО” – София. Представен е договор за
възлагане на строително-монтажни работи от 06.03.2018/9 г., сключен между „С.
Х.“ ЕИК .....-възложител и „Д. Б.” ООД, ЕИК......-изпълнител за обект –
комплексен проект за инвестиционна инициатива с подобект 2, четириетажна
жилищна сграда в УПИ..... за ЖС, кв...., находящ се в гр. Елин Пелин. Съставен
е протокол 2035221 от 01.12.2020 г., в които на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ се дава предписание работодателят да осигури на всеки работещ провеждане на
начален инструктаж по безопасност и здраве, включително на С. К. К.съгласно чл.
11 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ,
бр.102/2009 г.). В идентификационна карта жалбоподателят посочил, че има нает
персонал общо 16 бр., а работни места общо 4.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-003504/ 01.12.2020 г.
от Меглена М.М., главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област” – София за това, че при извършена проверка на 25.11.2020 г. на място в
строителен обект – комплексен проект за инвестиционна инициатива с подобект 2,
четириетажна жилищна сграда в УПИ..... за ЖС, кв...., находящ се в гр. Елин
Пелин с изпълнител „Д. Б.” ООД и на 01.12.2020 г. проверката по документи
продължила в сградата на Д „ИТСО” – София, като е установено, че „Д. Б.” ООД в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР от КТ не е уредил като трудови
правоотношенията при предоставянето на работната сила като не е сключил трудов
договор преди постъпване на работа с лицето С. К. К., ЕГН **********, който е
заварен на 25.11.2020 г. да полага труд като общ работник (полагане на замазка
и забъркване на заготовка за замазка), като в писмена декларация сочи, че
работи във като „общ работник” с работно време от 8 ч. до 17 ч. с почивни дни
–неделя, като получава възнаграждение 60 лева надник, с което жалбоподателят е нарушил чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. Актът е подписан от
актосъставителя Меглена М.М., свидетеля при установяването на нарушението Ж.Г.П.
и от управителя Д. П. Т., като на 01.12.2020 г. последният получил препис от
него и не вписал обяснения или възражения в АУАН, както и не подал такива в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
В писмено сведение от 01.12.2020 г. Д.
П. Т. в качеството на управител на „Д. Б.” ООД е посочил, че на 25.11.2020 г.
взел бригада за довършителни дейности за 1 ден с цел да разбере техните
способности, като не ги познавал.
Въз основа на АУАН е съставено наказателно
постановление № 23-003504 / 11.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда – Софийска област” София, с което му е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева на основание чл. 416, ал. 5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ
за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ за това, че при
извършена проверка на 25.11.2020 г. на място в строителен обект – комплексен
проект за инвестиционна инициатива с подобект 2, четириетажна жилищна сграда в УПИ.....
за ЖС, кв...., находящ се в гр. Елин Пелин с изпълнител „Д. Б.” ООД и на
01.12.2020 г. проверката по документи продължила в сградата на Д „ИТСО” –
София, като е установено, че „Д. Б.” ООД в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т. 1 от ДР от КТ не е
уредил като трудови правоотношенията при предоставянето на работната сила като
не е сключил трудов договор преди постъпване на работа с лицето Сашо Кирилов
Костадинов, ЕГН **********, който е заварен на 25.11.2020 г. да полага труд
като общ работник (полагане на замазка и забъркване на заготовка за замазка),
като в писмена декларация сочи, че работи във като „общ работник” с работно
време от 8 ч. до 17 ч. с почивни дни –неделя, като получава възнаграждение 60
лева надник, а на въпроса „получени: копие на хартиен носител от завереното
уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор“ –
„не знам“.
Представени са заповеди № 3-0024/ 08.01.2019
г., № 3-0025/ 08.01.2019 г. и № 3-0058/ 11.02.2014
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” относно компетентността на актосъставителя и наказващият орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Меглена
М.М., Ж.Г.П. и П.Д.Е., възприемайки ги като последователни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 27.01.2021 г. и е обжалвано на 04.02.2021
г.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен,
охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл.
57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена,
налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с тази на наказателното постановление. Констатираните
административни нарушения са описани точно и ясно, като са посочени законните
разпоредби, които са нарушени.
Нарушението е установено по несъмнен
начин от доказателствата по делото. Съдът намира, че отношенията между
жалбоподателя и С. К. К.са трудови, а не граждански, тъй като е налице
престиране на труд, а не е уговорена конкретна изработка. Уговорена е престация
на работна сила срещу възнаграждение, а не е определен резултат. Полаганият
труд заедно с други лица, за което има безспорни доказателства, сочи за
предварително създадена организация на труда от страна на жалбоподателя. В
случая очевидно липсва самостоятелност на изпълнителя, характерна за договора
за изработка, като са налице всички белези, които характеризират този договор и
съответно правоотношенията по него не като облигационни, а като трудови, а
съгл. чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения и в този смисъл е налице извършено
нарушение на трудовото законодателство. В случая по отношение на работодателя е
налице безвиновна обективна отговорност за това, че в нарушение на чл. 61, ал.
1 КТ не е сключил трудов договор преди
постъпването на работа на лицето Сашо Кирилов Костадинов. Временният характер
на изпълняваната работа (както се сочи, че били за един ден) не е аргумент за
наличие на гражданско правотношение, тъй като трудов договор може да бъде за
определен срок, както и за временни, сезонни или краткотрайни дейности. Ирелевантно
в настоящето административно наказателно производство са обстоятелствата дали са
издавани предписания или постановление по реда на чл. 405а от КТ от контролния
орган.
Специалният състав по глава ХIХ,
раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован
състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично
упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс (Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК). Според разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ.
За нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ имуществена
санкция се налага в границите, определени в чл. 414, ал. 3 КТ, а именно от 1500
до 15000 лева. В случая в наказателното постановление липсват каквито и да било
мотиви, от които да се установи въз основа на какви обстоятелства АНО е
определил размера на наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева,
което прави невъзможно извършването на проверка за законосъобразност на така
наложеното наказание. В случая съдът не констатира наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, не са налице данни за минали нарушения на
жалбоподателя. В случая с оглед изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 ЗАНН размерът
на наложената с НП имуществена санкция неоснователно е завишен, поради което
наказателното постановление следва да бъде изменено, като се наложи имуществена
санкция в минимален размер от 1500 лева.
При този изход на спора, в полза на Дирекция
„Инспекция по труда – Софийска област” гр. София, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 63, ал.
3 ЗАНН, което не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лв. В полза на Дирекция „Инспекция по
труда – Софийска област” гр. София следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80 лева предвид фактическата и правна
сложност на делото при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
препращащата норма чл. 144 АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 на ВАС.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
23-003504 / 11.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда –
Софийска област” София, с което на „Д. Б.” ООД, ЕИК......, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000, район Средец, пл. „Гарибалди” № 2, ет. 4, представлявано от управител Д. П. Т.,
е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 416, ал.
5 КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, КАТО ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Д. Б.” ООД, ЕИК......, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, пл. „Гарибалди” №
2, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” гр. София,
сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: