№ 7575
гр. С., 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20221110148006 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу В. И. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите както следва: 680,74 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 28.01.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, 163,30 лв. – мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. – 18.01.2022 г., 16,65 лв.
– стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.03.2019 г. –
м.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 28.01.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,61 лв. – мораторна лихва
за периода 01.05.2019 г. – 18.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4729/2022 г., по описа
на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като се сочи, че
между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 42031/409061,
за обект с абонатен № 409061, представляващ магазин № 5, находящ се в гр. С., /адрес/,
при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на
потребители съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че за процесния период са били
в сила общи условия за продажба на топлинна енергия, в чл. 40, ал. 1 от които бил
определен реда и срока, по които купувачите следва да заплащат месечните дължими
суми, а именно в срок до 20- то число на месеца, следващ месеца на доставка. Твърди
се, че от страна на ищеца е доставена топлинна енергия в количество, качество и при
цена, индивидуализирани в исковата молба, но същата не била заплатена от ответника.
Твърди се, че в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството извършващо услугата дялово разпределение – „Т.“ ООД, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. В заключение се прави искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
1
индивидуализираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4729/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
развИ. съображения за неоснователност на предявените искове и релевира възражение
за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно, наличието на сключен между страните валиден договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. За да бъде определено едно лице като клиент на топлинна
енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да
бъде установено, че е налице сключен писмен договор между него – като физическо
или юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна
енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект по
възникналото облигационно отношение с топлопреносното предприятие.
Предмет на настоящото производство са незаплатени суми за доставена
топлинна енергия за стопански нужди до обект, представляващ магазин № 5, находящ
се в гр. С., /адрес/
Не е спорно, а и от приложеното на л. 17 по делото копие на Нотариален акт за
учредяване на право на строеж № 159, том IV, рег. № 12070, дело № 684/2005г. се
установя, че през исковия период ответникът е бил носител на правото на собственост
върху процесния магазин.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за
продажба на топлинна енергия № 42031/409061, за обект с абонатен № 409061,
представляващ магазин № 5, находящ се в гр. С., /адрес/.
Този извод намира опора и в приложеното на л. 16 копие на Договор №
42031/40906/22.03.2019г., от което се установява, че между ищеца и ответника са
възникнали облигационни правоотношения, породени от сключен договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния обект – №
5, находящ се в гр. С., /адрес/
Страните са постигнали съгласие досежно срока на договора, а именно пет
години считано от 01.03.2019г., респективно доколкото срокът на договора изтича на
01.03.2024г., следва извода, че през исковия период ответникът е притежавал
2
качеството потребител на топлинна енергия за стопански нужди.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по допуснатата съдебно – техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация. Вещото лице – топлотехник посочва, че абонатната станция
топлозахранва два входа А и Б, общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители.
Видно от заключението на вещото лице през процесния период не е осигурен достъп
до имота, за което са съставени протоколи от 08.06.2019г. и 06.06.2020г., като от ЕС е
отказан подпис на протоколите. Експертът е посочил, че въпреки неосигурения
достъп за процесния период няма начислена ТЕ за отопление на имот, а ТЕ за
БГВ е занижена, тъй като е изчислена за непълен отчетен период за 18/19г. за 3
месеца, а за 19/20г. за 6 месеца. От заключението се установява, че задължението за
процесния период е в размер на 641.86лв.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции.
При формираните изводи за основателност на заявените претенции следва да
бъде разгледано формулираното от ответника възражение за погасяване по давност на
част от вземанията на ищеца.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията на
ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Според действащите през процесния период общи условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
дънъчна фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на
всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен в чл. 40, ал. 1 от
ОУ – 20 число на месеца, следващ месеца на доставка.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението.
В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 28.01.2022г., респективно погасени
по давност са вземанията, с настъпил падеж преди 28.01.2019г., тоест погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.07.2018г. – м.12.2018г. вкл.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, задълженията за
топлинна енергия за м.01.2019г. и м.02.2019г., са погасени и не са предмет на
настоящото производство.
От заключението става ясно, че за останалата част от периода м.03.2019г. –
м.04.2020г., стойността на начислената, но незаплатена топлинна енергия за БГВ е в
3
размер на 476.91лв., за която сума искът следва да бъде уважен, като над тази сума до
максимално предявения размер от 680.74лв. или за разликата от 203.83лв. –
претенцията се явява неоснователна.
От заключението е видно, че размерът на дължимата се сума за дялово
разпределение за исковия период м.03.2019г. – м.03.2020г., е 16.65лв., като доколкото
искът е предявен именно за тази сума, същият се явява изцяло основателен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е представен
договор с фирмата за дялово разпределение „Т.“ ООД.
От приложеното на л. 16 копие на договор за продажба на топлинна енергия №
42031/409061, за обект с абонатен № 409061, представляващ магазин № 5, находящ се в
гр. С., /адрес/, се установява, че страните са постигнали съгласие, количеството
топлинна енергия за купувача да се определя именно от фирма „Т.“ ООД. Този извод
намира опора и в приложеното на л. 34 копие на протокол за проведено общо събрание
на собствениците на процесната ЕС, от което се установява, че именно фирма „Т.“
ООД, е избрана да извършва отчитане показанията на топломерите, отчитане
водомерите за топла вода и да извършва дяловото разпределение на разходите за
топлинна енергия.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираната стойност на доставена топлинна енергия предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му, като моментът на изпадане в забава в случая се
определя съобразно уговореното между страните. Съобразно чл. 40, ал. 1 от
действащите през периода общи условия на ищеца, приети при подписването на
договора за продажба на топлинна енергия от ответника купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача
данъчна фактура. Ищецът, чиято бе доказателствената тежест не представи
доказателства за поставянето на ответника в забава, в частност, че фактурите са
връчени на ответника, поради което акцесорната исковата претенция за мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за стопански нужди се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че претенцията за мораторна лихва върху цената на услуга дялово
разпределение също следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради следните
съображения: По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер на 864.30лв., уважената част е в размер
на 493.56лв., респективно отхвърлената част е в размер на 369.74лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното производство: 25.00лв. –
държавна такса и 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и в исковото
производство: 175.00лв. – държавна такса, 700.00лв. – депозит вещи лица и 100.00лв. –
юрисносултско възнаграждение в минимален размер или общо разноски в размер на
1050.00лв.
4
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 599.60лв.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
450.00лв. /договор л. 78/, като доколкото в договора е отразено, че сумата е заплатена в
брой, по аргумент от т. 1 от ТР 6/2013г., в тази част договорът има характер на
разписка, удостоверяваща заплащане на уговореното възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски
с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 192.51лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. И. М.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 149 ЗЕ сумите
както следва: 476.91лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода м.03.2019г. – м.04.2020г.
до обект с абонатен № 409061, представляващ Магазин № 5, находящ се в гр. С.,
/адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.01.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 16.65лв. – цена на услуга дялово
разпределение за периода м.03.2019г. – м.03.2020г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.01.2022г. до окончателно изплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4729/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за доставена, но незаплатена топлинна енергия, в частта, за
сумата от 203.83лв., претендирана за периода м.07.2018г. – м. 02.2019г. вкл. , ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.01.2022г.
до окончателно изплащане на сумата, иска за заплащане на сумата от 163.30 лв. –
мораторна лихва върху доставената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
18.01.2022г. и иска за заплащане на сумата от 3.61лв. – мораторна лихва върху
дяловото разпределение за периода 01.05.2019г. – 18.01.2022г., една част като
погасени по давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 599.60лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на В. И. М., ЕГН **********, сумата от 192.51лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5