№ 17530
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110168015 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявен от „Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
„А1 България” ЕАД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 0,73 лв. с вкл. ДДС, представляваща сума платена без основание.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни
услуги съгласно Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при
мобилен оператор - ответника „А1 България” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни
услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). Ответникът е издал
фактура с № *********, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща
месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга № ******** - 11,49 лв.
без ДДС. Посочва, че е заплатил пълния размер на фактурирана сума с вкл.
ДДС, след което при направена справка дружеството е било установено, че
същото е платило в повече от действително дължимите МАТ за договорените
пакети за мобилни услуги общо в размер на 0,61 лв. без ДДС. Твърди, че за
сбора от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива,
дружеството - потребител „Минолби” ЕООД е ощетено от страна на мобилния
оператор А1, който от своя страна се е обогатил неправомерно със същата тази
сума. С оглед изложеното се моли съдът да уважи претендирания иск по
основание и размер. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове. Признава, че действително
между „А1 България“ ЕАД и „Минолби“ ЕООД е сключено представеното от
ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г. Сочи, че в раздел 2, т. 2.1. от същото
посочено, че параметрите относно „SIM КАРТА, ТЕЛЕФОНЕН НОМЕР,
ТАРИФЕН ПЛАН“ се описват в Приложение № 2. В подписаното между
страните Приложение № 2 от 03.12.2021 г. е посочен тарифният план за
мобилна услуга № ********. Твърди, че във фактура № ********* е отчетено
предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са уговорени
съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни
планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019 г.,
Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за
Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от
14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г. Твърди, че в процесната
фактура № *********, за мобилна услуга № ********, всички суми са
начислени правилно, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за
услугата. Оспорва, че ищецът „Минолби“ ЕООД е заплатил цената на
процесната фактура, включително и претендираната сума. Твърди, че услугите
са ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв
начин с „Минолби“ ЕООД. В тази връзка, процесната сума е заплатена в брой
от лице в качеството му на ползвател на услугата и ако има нещо
неправомерно начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови
на платилото я лице, а не на „Минолби“ ЕООД, тъй като по този начин
ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето,
платило цената на фактурата. Моли за отхвърлянето на предявения иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Основателността на този иск е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. разместване на блага – да е налице даване, т. е. ищецът да е
извършил плащане в посочения размер, и получаване – ответникът да е
2
получил плащането; 2. начална липса на правно основание (валидно
правоотношение) за разместване на благата; 3. пряка причинна връзка между
даването и получаването.
Тежестта за установяване на обстоятелствата по т. 1 и 3 е била за ищеца
при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е било да
установи, че е получил и задържа плащането на процесната сума на валидно
(годно) правно основание, респ. положителния факт на плащането, т. е. че е
върнал получената сума при наличие на такова твърдение.
В отношенията между страните е безспорно, че процесната сума е
платена на ответника. Последният оспорва обаче, че плащането е извършено
от ищеца.
Съобразно константната практика на съдилищата по този фактически
състав на неоснователното обогатяване ищецът доказва плащането на сумата,
а ответникът – наличието на валидно основание за престиране на същата. Това
включва представяне на доказателства, като платежни нареждания, банкови
извлечения или други документи, които може да се установи по безспорен
начин, че сумата е била на ответника именно от ищеца.
Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има
основание да я задържи, то той дължи нейното връщане, в който смисъл е и
практиката на ВКС (така Решение по гр.д.№ 5858/2007 г., Решение по гр.д.№
335/2008 г., Решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о.,
Решение № 138 от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г., ІІ т. о. и други).
В разглеждания случай съдът с доклада по делото е разпределил в
тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
заплатил претендираната сума на ответника.
От представените по делото доказателства обаче не може да се установи
по безспорен начин, че действително ищецът е извършил плащането в полза
на ответника. Представените по делото писмени доказателства – Приложение
А към фактура, Приложение № 1 към договор за предоставяне на мобилни
електронни съобщителни услуги, кредитно известие и фискален бон, не са
годни да установят при условията на пълно и главно доказване, че именно
ищецът е заплатил процесната сума на ответника.
Доколкото ответникът признава плащането на процесната сума, но
3
възразява същата да е платена от ищеца, съдът следва да разгледа и
хипотезата, когато задължението е заплатено от трето лице.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЗД задължението
може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора,
освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая
изпълнението на задължението не е с оглед личността на длъжника, респ. няма
пречка задължението да бъде изпълнено от трето лице. При такава хипотеза
обаче право на връщане на платеното би имало третото лице. Т. е. ако в
разглеждания случай е налице такава хипотеза, ищецът не би се явил
материално легитимиран да иска и получи връщане на платеното без
основание, защото материалните блага не са излезли от неговата имуществена
сфера.
За да претендира връщане на сумата, ищецът следва да докаже, че в
негова полза е възникнало правото за възстановяването й. В случая на
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, само третото лице, което е
извършило плащането, има правен интерес да претендира сумата, ако
плащането е било без основание (в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006
г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о.).
Ищецът в такъв случай трябва да докаже правна или фактическа връзка
с третото лице, в резултат на която да установи, че в негова полза е
възникнало правото за възстановяването й. Ако ищецът не установи такава
връзка и плащането е направено от трето лице по собствена инициатива,
ищецът не би могъл да установи свои права върху платената сума.
Липсата на спор между страните относно положителния факт на
плащането на сумата не е достатъчно условие, за да се направи безспорен
извод, дали плащането е извършено от ищеца или от трето лице. Този факт
подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване от ищеца
с всички допустими доказателствени средства.
С оглед изложеното, съдът счита, че в производството по настоящото
дело, ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване,
материалнопоравната си легитимация като титуляр на правото на вземане,
относно претендираната от ответника сума, поради което предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
4
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има само ответникът.
Ответникът претендира и доказва разноски в общ размер на 100,00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
„А1 България” ЕАД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 0,73 лв. с вкл. ДДС, представляваща сума платена без основание,
начислена с Фактура № *********, за периода 28.11.2021 - 27.12.2021 г. за
мобилна услуга с номер № ********, издадена на основание Договор №
*********.
ОСЪЖДА „Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5