РЕШЕНИЕ
№ 85
25.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Диана Динкова, в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К)
№1335 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на
Община Димитровград, представлявана от ВрИД кмет С.С., против Решение №219 от 21.10.2019г., постановено по АНД №328 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.
Касационният
жалбоподател счита оспорения съдебен акт за незаконосъобразен, поради
неправилно възприемане от страна на съда на фактическата обстановка по делото.
Твърди, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице. В тази връзка, на първо място счита, че в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление не било посочено ясно и недвусмислено конкретното място на
нарушението, посочено било мястото на извършване на проверката. В подкрепа на това
твърдение излага обширни доводи. На следващо място се навеждат доводи за
наличие на основания за определяне на случая като маловажен. Излага се твърдение
за издаване на наказателното
постановление при нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като
административнонаказващият орган не извършил задълбочена проверка за приложение
на чл.28 от ЗАНН.
Моли се за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор - София,
редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Пледира съдебното решение да бъде
оставено в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №219/21.10.2019г., постановено
по АНД №328/2019г., Районен съд – Димитровград
потвърдил Наказателно постановление (НП) №НЯСС-112 от 17.06.2019г., издадено от
Заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на Община Димитровград, за нарушение на чл.190а, ал.2
във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева.
За да постанови
този резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
не са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на последното, като нарушението било описано ясно,
конкретно и разбираемо, с всичките изискуеми необходими елементи, установената
фактическа обстановка правилно била отнесена към разпоредбите на закона, както
и правилно била отнесена и нарушената правна норма към санкционната разпоредба. Изложил подробни мотиви относно
законоустановеността на нарушението, извършено от Община Димитровград.
Настоящата
инстанция намира така постановеното решение за валидно , допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като
последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
изцяло споделя изводите на въззивния съд, че няма допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, като
не е налице и ограничаване на процесуални права на санкционираното юридическо
лице. Противно на твърденията в касационната жалба, АУАН е съставен, а НП са издадено от компетентни органи, при спазване на всички
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в същите ясно и недвусмислено е посочено
мястото, на което е извършено административното нарушение. С оглед състава на
нарушението, това е мястото, където е следвало да бъде изпълнено даденото на
касатора предписание, а именно язовир „….“, с точно индивидуализирано в АУАН и
НП местоположение на територията на община Димитровград.
Административно-наказателната
отговорност на касационинят жалбоподател е ангажирана за осъществено нарушение на
чл.190а, ал.2 , вр. чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Съгласно
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (в приложимата редакция
на разпоредбата), председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4,
имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и наредбата по
чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти,
с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на
водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да
определят срок за тяхното изпълнение.
Според
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ (нова – ДВ, бр.55 от 2018г.), собствениците
на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по
ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5.
Нормата на
чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ (в приложимата редакция) предвижда, че се наказва с
глоба, съответно с имуществена санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2.
По делото не е
спорно, че санкционираното лице Община Димитровград не е изпълнило в указания
му срок задължително предписание, дадено му съгласно разпоредбата на чл.190а,
ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ,
с констативен протокол №07-05-494/19.11.2018г. на ГД “Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, в качеството на собственик на язовир,
което му е надлежно съобщено, като е
заведено с рег. индекс ОС-23-752/27.11.2018г.при Община
Димитровград, предвид което с това си
поведение несъмнено осъществява от обективна страна състава на вмененото му с
АУАН и НП нарушение. Ето защо правилно и напълно законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Наложената имуществена санкция е правилно индивидуализирана от
административно-наказващия орган като размер, а именно минималният такъв
предвиден в закона.
Ето защо като е
достигнал до извод, за законосъобразност на обжалваното пред него НП, при горните съображения районният съд е
постановил правилно решение. В този
смисъл е и трайната практика на настоящата касационна инстанция, по
идентични случаи.
Не се споделят
доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на НП, поради
издаването му в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не бил извършен
анализ на приложението на чл.28, и че въобще липсвал анализ. За да установи, че
случаят не е маловажен, в изпълнение на функциите си по чл.53, ал.1 от ЗАНН,
АНО няма задължението да излага в НП подробен анализ. Липсата на основания за
прилагане на чл.28 от ЗАНН наказващият орган установява въз основа на
доказателствата и характерните особености на случая. Действително, в случая не
се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната
среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе
си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече, че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение
или не, според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици.
За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на
вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които
могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни
последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да
настъпят вследствие неизпълнението на даденото на Община Димитровград предписание.
Настоящият
състав приема, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд
достигал до законосъобразни правни изводи, съответстващи на събраните по делото
доказателства. Последните са правилно ценени от районния съд във връзка с
останалите доказателства по делото, поради което възприетата от него фактическа
обстановка е и безспорно установена.
Предвид
изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №219 от 21.10.2019г., постановено по АНД №328 по описа на Районен съд –
Димитровград за 2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1. 2.