№ 299
гр. С., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20251800500243 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 446 от 27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 641/2022 г. по
описа на Районен съд – Костинброд е отхвърлен предявения от М. Г. М. против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ за сумата в размер на 2 436.00 лева, предявен като частичен от 4 872.00
лева, представляваща претърпени имуществени вреди причинени в резултат от
настъпило на 21.10.2017 г. ПТП по второкласен път № 81, в зоната на 16 - ти км,
ведно със законна лихва от датата на завеждането на исковата молба – 26.07.2022 г.
до окончателното плащане на дължимата сума, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение М. Г. М. е осъден на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД общо сумата в размер на 873.60 лв.,
представляваща сторените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена
въззивна жалба от М. Г. М., чрез адв. Г. Х., с която са сторени оплаквания за
неговата неправилност и необоснованост, предпоставена от допуснати нарушения
на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Позовава се на
силата на пресъдено нещо по отношение на влязлото в сила Решение № 17 от
04.01.2024 г., постановено по в.гр.д. № 431/2023 г. по описа на Апелативен съд – С..
Счита, че посоченото решение установява със задължителна сила извършването на
деликта, наличието на виновно и противоправно поведение на участниците в
пътния инцидент, причинната връзка между деликта и причинените вреди и
наличието на валидно застрахователно правоотношение. Твърди, че предвид
1
разпоредбата на чл. 296 и сл. ГПК и обвързващата сила на посоченото решение, то
в настоящото производство подлежат на доказване единствено нововъведените
твърдения, а именно че във връзка с процесното ПТП и получените телесни
увреждания е претърпял имуществени вреди и техния размер. Цитира съдебна
практика, в защита на доводите си. Допълва, че ако не бъде зачетена
задължителната сила на постановеното съдебно решение, във връзка с
претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП, то би се
стигнало до постановяване на противоречиви съдебни актове. В цитираното
решение е прието, че пътния инцидент е съприченен от действията на Т.Л.Б. и
ищецът М. Г. М., като приносът на последния е едва 40 %. Предвид изложеното
счита, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ищецът има
изключителна вина за настъпване на процесното ПТП. Отделно намира, че в
нарушение на чл. 235 ГПК съдът не е обсъдил и взел предвид всички събрани по
делото доказателства и доказателствени средства. В този смисъл неправилно и
безкритично съдът е възприел направения от вещото лице по изготвената САТЕ
извод, че ищецът е предприел забранена маневра „изпреварване“, който извод не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, а именно показанията
на разпитания по делото свидетел Р.И.Р., както и събраните писмени
доказателства. От показанията на посочения свидетел става ясно, че процесния
инцидент е настъпил на права отсечка, като за това каква е била маркировката на
тази права отсечка, не са събрани категорични доказателства, които да обуславят
правилността на извода на вещото лице, че предприетата от ищеца маневра за
изпреварване е била забранена. Единствено свидетелят Т.Б. излага подобни
твърдения в разпита си, чиито показания обаче, счита че не следва да бъдат
кредитирани, като посочва аргументи в тази насока. Излага подробни
съображения, които обосновават тезата на ищеца, че водачът на л.а. „БМВ“,
застрахован при ответника, е допринесъл за настъпване на процесните вреди. По
изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира да му
бъдат заплатени сторените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с който оспорва
същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната инстанция намира, че фактическата обстановка се установява
така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не
са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които
да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
2
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 ГПК въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи
произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро ГПК
Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди, а именно сторени разходи по Фактура № *********/03.11.2017 г., издадена
от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД на обща стойност от 4 872.00 лв. за
заплащането на плака, 2 броя конюлирани винта и разширен остеосинтезен пакет,
представляващи разходи сторени във връзка с претърпени от него множество
телесни увреждания, вследствие на настъпило на 21.10.2017 г. ПТП, причинено от
действията на водача на МПС марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № СВ 4770 КР –
Т.Л.Б., застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Искът
е бил предявен като частичен за сумата в размер на 2 436.00 лв.
Съобразно нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. За уважаване на този иск е необходимо ищецът да
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт по чл.
45 ЗЗД с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При установяване пълно
и главно от страна на ищеца на тези факти, в тежест на ответника е да докаже
наличието на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и погасяване чрез плащане.
По делото не се оспорва, а това се установява и от представената
Застрахователна полица № BG 22/117002188197 от 08.08.2017 г. наличието на
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника „Лев Инс“ АД и делинквента Т.Л.Б..
По отношение на останалите елементи от фактическия състав настоящата
въззивна инстанция намира следното:
Въпросът за правопораждащите факти, на които се основава ищцовата
претенция, а именно за осъществен фактически състав на деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД от страна на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № СВ 4770 КР
– Т.Л.Б. и настъпилите в тази връзка телесни увреждания на пострадалия ищец в
настоящото производство – М. Г. М., е разрешен с влязлото в сила Решение № 121
от 15.11.2022 г., постановено по т.д. № 140/2021 г. по описа на Софийски окръжен
съд, изменено с Решение № 17 от 04.01.2024 г., постановено по в.гр.д 431/2023 г. по
3
описа на Апелативен съд – С..
В посоченото решение е прието, че на 21.10.2017г., около 7:30 часа, по
второкласен път №81, в зоната на 16-ти километър, в посока от гр. С. към гр. М. са
се движили един след друг, в дясната си лента за движение, л.а. „Опел Тигра”, с
регистрационен номер С 4659 XT, управляван от И.З..И., и след него се е движил
л.а. „Опел Корса”, с регистрационен номер ВН 7033 ВТ, управляван от М. Г. М.. В
същото време и условия на движение, но в противоположна посока - от гр. М. към
гр. С., също в дясната си пътна лента са се движели един след друг л.а. „Мазда 6”, с
регистрационен номер СА 2747 ТА, управляван от Р.И.Р. и след него - л.а. „БМВ
318”, с регистрационен номер СВ 4770 КР, управляван от застрахования при
ответника водач - Т.Л.Б.. Платното за движение в тази зона е било двупосочно с по
една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 3,20
метра, отделени една от друга посредством единична бяла непрекъсната линия
„М1”, прав участък преди и след ПТП, сухо асфалтово покритие. Придвижвайки се
по описания по-горе начин, водачът на лек автомобил „Опел Корса” М. Г. М., е
предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него автомобил „Опел
Тигра”, като е преминал в зоната на лентата за насрещно движение. Към този
момент, водачката на насрещно движещия се л.а. „Мазда 6” - Р.И.Р. е възприела
наличието на автомобил в платното й за движение и е предприела действия за
намаляване на скоростта на движение на автомобила, при което движещият се след
нея л.а. „БМВ 318”, с водач Т.Л.Б., най-вероятно поради късно забелязване на
намаляването на скоростта на л.а. „Мазда 6”, е преценил, че няма достатъчно
разстояние пред него за намаляване на скоростта или спиране и е предприел
маневра за отклоняване на челната част на управлявания от него автомобил вляво,
при което с челната си дясна част е ударил задната лява част на л.а. „Мазда”. Този
удар е бил сравнително лек, ексцентричен и лекият автомобил „Мазда” е
продължил движението си напред и вдясно. След удара, л.а. „БМВ” се е отклонил
вляво, по отношение посоката си на движение, при което с централната си и лява
челна част се е ударил в централната и лява част на л.а. „Опел Корса“, който към
този момент е извършвал маневра за прибиране в дясната си лента за движение.
При този удар, кинетичната енергия на л.а. „Опел Корса” рязко е била
преобразувана в енергия за деформации и същият рязко е намалил скоростта си на
движение, при което е застигнат от л.а. „Опел Тигра”, който с челната си централна
част се е ударил в задната централна част на „Опел Корса”. От удара л.а. „Опел
Тигра” се е установил почти в мястото на удара, а л.а. „Опел Корса”, ротирайки в
посока на часовниковата стрелка, е преминал леко напред и вдясно по отношение
първоначалната си посока на движение и се е установил в мястото, където е описан
в протокола за оглед на местопроизшествие. След удара в л.а. „Опел Корса”, БМВ-
то се е завъртяло в посока, обратна на посоката на движение на часовниковата
стрелка, и след като се е завъртял на около 45° се е установил в мястото, където е
описан в протокола за оглед на местопроизшествие. Въз основа на изложеното
съдът разглеждал предявения иск за претърпени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на посоченото ПТП, е достигнал до извода, че в действителност
първопричина за предприетото намаляване на скоростта от водача на л.а. „Мазда“
са действията на ищеца като водач на л.а „Опел Корса“, който е предприел
изпреварване без да е спазил задължението си да не създава опасност или пречки за
4
превозните средства, движещи се в лентата за насрещно движение в момент, в
който в тази лента е имало насрещно движещи се автомобили, с което си поведение
е станал причина за намаляването на скоростта от страна на водача Р., косвено и за
последвалите удари в рамките на произшествието с четири на брой МПС (чл. 42,
ал. 2, т. 2 ЗДвП). Приел е обаче, че водачът на л.а. „БМВ“ - Бочевски не е спазвал
необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил и не се е движил със
съобразена с пътните условия скорост, както и не е реагирал своевременно на
опасността, възникнала от намаляването на скоростта на движещия се пред него
автомобил, като намали скоростта си или спре, за да избегне удар с него (вж. чл. 23,
ал. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП). Вместо това, със завиването си наляво Т.Б. е
допуснал удар в автомобила пред него, след което и недопустимо навлизайки в
лентата за насрещно движение (вж. чл. 16, ал.1, т. 1 ЗДвП) челен удар с
автомобила, управляван от ищеца в настоящото производство, който е успял да се
размине с л.а. „Мазда“ без да настъпи удар между тях и да се върне в своята лента
за движение. В обобщение решаващият Апелативен съд – С. е достигнал до извод,
че приносът на Т.Б. към вредоносния резултат съдът определя на 60 %, съответно
40 % е този на М. Г. М. /ищец в настоящото производство/ като водач, чийто
действия, макар и успял да се върне в напуснатата от него лента, са в основата на
възникналите конфликтни ситуации на пътя, с оглед допуснатото нарушение на чл.
42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, тъй като е бил адресат на задължение, за да не създаде опасност
за движението, да изчака насрещно движещите се автомобили и едва тогава да
предприеме изпреварване.
При извършена служебна проверка въззивният съд констатира, че тези
обстоятелства са установени със сила на присъдено нещо в производство по иск за
ангажиране на отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди между същите страни и на същото
основание. Съобразно трайно установената съдебна практика при последващ
процес, който има за предмет обезщетяване на неимуществени и други
имуществени вреди от същото пътно транспортно произшествие, влязлото в сила
решение по предходното дело следва да бъде зачетено на основание чл. 297 ГПК, в
този смисъл Решение № 106/11.07.2017 г., постановено по гр.д. № 60381/2016 г. на
ВКС, ГК, I г.о. Следователно, вече установеното с влязлото в сила решение за
фактическия състав на деликта не може да се преразгледа в следващ съдебен
процес и има задължителен и обвързващ характер за настоящата въззивна
инстанция по силата на чл. 297, вр. чл. 298 ГПК, което обстоятелство не е било
съобразено от първоинстанционния съд, който е достигнал до извод, че ищецът
има изключителна вина за настъпване на процесното ПТП. Постановеното и
влязло в сила съдебно решение установява механизма на настъпване на ПТП,
виновното и противоправно поведение на водача на МПС и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Горното
предпоставя липсата на необходимост, събраните в хода на първоинстанционното
производство по настоящото дело доказателства, за установяване на посочените
обстоятелства от фактическия състав, да бъдат обсъждани.
Предвид изложено според настоящият състав единственото спорно по
делото е във връзка с претърпените имуществени вреди и техния действителен
размер, а именно на сторените и подлежащи на възстановяване разходи за лечение.
5
От заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска
експертиза, е видно какви увреждания са причинени на пострадалия ищец при
настъпилото ПТП на 21.10.2017 г., като последният е бил подложен на оперативно
лечение при което е извършена кръвнарепозиция и метална остесинтеза.
Приложена е и медикаментозна терапия, в следствие е прилагана и рехабилитация.
По делото се претендират имуществени вреди, а именно за закупуване на
медицински материали - плака, 2 броя конюлирани винта и разширен
остеосинтезен пакет. Приложената по делото фактура е за закупуване на тези
медицински консумативи, във връзка със сторените медицински интервенции на
ищеца и направените разходи за това са в пряка причинна връзка с проведеното
оперативно лечение на травмите причинени от процесното ПТП. Искът е предявен
като частичен за сумата в размер на 2 436.00 лв. от общото заплатената по
фактурата в размер на 4 872.00 лв. Съдът като съобрази влязлото в сила решение
на осн. 297 ГПК по силата на което е прието, че ищецът М. Г. М. е допринесъл за
причиняването на вредоносния резултат с 40 %, намира че сумата в размер на
2 436.00 лв. е изцяло дължима, като бъде съобразен приносът на ищеца.
Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че предявеният иск, с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД
е основателен в пълния му заявен размер, а решението на Районен съд -
Костинброд, с което е отхвърлен следва да бъде изцяло отменено, включително и
за присъдените разноски, а предявения иск да бъде уважен изцяло, със съответните
последици във връзка с разноските.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважаване изцяло на исковата претенция на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищеца – М. Г. Марино, които следва
да му бъдат присъдени както за първата, така и за въззивната инстанция.
Последният е сторил такива в първата инстанция в общ размер на 1087.44
лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, от които 97.44 лв. за държавна
такса; 30.00 лв. за депозит за свидетел; 150 лв. депозит за СМЕ; 150 лв. депозит за
САТЕ и 660.00 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение /представени са
доказателства за реалното му заплащане – л. 241-242 от делото на
първоинстанционния съд/, които следва да му бъдат присъдени.
В хода на въззивното производство ищецът е сторил разноски в общ размер
на 708.72 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, от които 48.72 лв. за
държавна такса и 660.00 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение
/представени са доказателства за реалното му заплащане – л. 28-29 от настоящото
дело/, които следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК и предвид цената на предявения иск
настоящото решение е окончателно.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 446 от 27.12.2024 г., постановено по гр.д. №
6
641/2022 г. по описа на Районен съд – Костинброд, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да
заплати на М. Г. М., ЕГН ********** от гр. Д., ул. „Г. Д.“ № 5 на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД сумата в размер от 2 436.00 лв. /частичен иск от 4 872.00
лв./, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи по
Фактура № *********/03.11.2017 г., издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД
на обща стойност от 4 872.00 лв. за заплащането на плака, 2 броя конюлирани
винта и разширен остеосинтезен пакет, причинени в резултат от настъпило на
21.10.2017 г. ПТП по второкласен път № 81, в зоната на 16 - ти км., ведно със
законна лихва от датата на завеждането на исковата молба – 26.07.2022 г. до
окончателното плащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да
заплати на М. Г. М., ЕГН ********** от гр. Д., ул. „Г. Д.“ № 5 на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в общ размер на 1796.16 лв., представляваща разноски, сторени в
хода на първоинстанционното и въззивно производство.
Решениeто е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7