РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, трети граждански състав, в публичното заседание на 8 февруари две хиляди и двадесет и първа год.,
в състав:
Районен съдия: БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При
секретаря С. Р. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`707 по описа
за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:
С.Е.П. с ЕГН:********** с адрес: ***
е предявил иск против Прокуратурата на РБ гр.София, бул.Витоша №2, с който иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 19 000 лв. неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания вследствие на привличането на ищеца като
обвиняем по ДП №1042 по описа на РУ гр.Враца, №1177/2016г. ,съответно НОХД
№987/2018г. на ВРС и ВНОХД №433/2019г.В исковата молба се излагат доводи и
съображения,че на 18.05.2018г. ищеца и привлечен като обвиняем по посоченото ДП
по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.По обвинителния акт на РП гр.Враца е
образувано НОХД №987/2018г. на ВРС ,като с присъда от 09.05.2019г. на РС
гр.Враца ищеца е признат за невинен.С протест №1177/17.05.2019г. РП гр.Враца е
поискала отмяна на оправдателната присъда като с решение №89/09.12.2019г. по
ВНОХД №433/2019г. на ОС гр.Враца е била потвърдена оправдателната присъда на
ВРС.Досъдебното производство и съдебните такива са приключили за 19 месеца като
за този период са провеждани множество разпити и съдебни заседания и ищеца с
оглед на това е претърпял притеснения, неудобства и негативни емоции,които се
отразили на поведението на ищеца.Станал нервен,притеснен с постоянно
безпокойство и терзания и това го превърнало в нещастен,притеснен и унизен
човек, съсипан физически и психически. Бил силно тревожен и не може да спи
,защото изтърпявал и друго наказание лишаване от свобода и
нова присъда щяла значително да увеличи срока на изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Предявения иск е с правно основание чл.2,
ал.1,т.3 от ЗОДОВ
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез РП гр.Враца е оспорил
исковата претенция с искане за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана и
прекомерно завишена по съображения изложени в отговора на исковата молба.
За да се произнесе по основателността на иска, районният
съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за
установени от правна и фактическа следните обстоятелства:
На 15.02.2017 г. Врачанска
районна прокуратура e повдигнала
обвинение срещу С.Е.П.,
роден на *** ***, българин, български гражданин с основно образование, неженен,
безработен, с адрес: ****, понастоящем в Затвора Враца, осъждан, ЕГН:**********, за това,
че на 18.05.2016 г., в двора на Затвора Враца, като е изрекъл думите „ще те
наръчкам“, „ще те изкормя“, „ще те изтумбя“, „като дойдеш в затвора, ще те
убия“, се заканил с убийство на Г. Й. П., което заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК.
С присъда
№38/09.05.2019 г. постановена по НОХД №987/2018 г. на Районен съд Враца подсъдимия С.Е.П. е признат за невинен
в това, че на 18.05.2016 г., в двора на Затвора Враца, да
се е заканил с убийство на Г.
Й. П. от гр. Враца, като е изрекъл думите „ще
те наръчкам“, „ще те изкормя“, „ще те изтумбя“, „като дойдеш в затвора, ще те
убия“ и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.304 НПК съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение за
извършено по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК престъпление.
Въз
основа на протест на протест на Районна прокуратура Враца е образувано ВНОХД
№443/2019 г. по описа на Окръжен съд Враца, по което е постановено решение
№89/09.12.2019 г., с което окончателно е потвърдена първоинстанционната присъда
срещу С.Е.П..
В съдено заседание са
разпитани свидетелите С. Х. и Т.Т..
Свидетелят
С.Х. твърди, че познава ищеца от малък и с него са приятели.
Поддържат контакти. Ходи му на свиждания. Твърди, че преди са били постоянно заедно. Свидетелят твърди, че тогава
ищецът го били натиснали по някакъв начин
психически, когато се водело това дело. Свидетелят
твърди, че знае, че в този период ищецът не е бил същия човек който познавал и това е било година, две –
На
въпрос на прокурора по това време къде се е намирал ищецът, същият отговаря, че
е бил в затвора. На въпрос на прокурора тези
притеснения които ищецът е
споделял от преди да се постанови
оправдателната присъда ли са или след това са
ищецът отговаря, че са след това.
Свидетелят
Т.Т. твърди, че познава ищецът от затвора от
При
така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, Прокуратурата и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е административно.
Всяка от тези хипотези представлява самостоятелно основание, въз основа на
което може да се претендира обезщетение.
По ЗОДОВ незаконосъобразността се
разглежда като крайния резултат от определено действие или акт. Основанието за
ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1 т. 2, предл. 2 ЗОДОВ е обективният
факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния
кодекс, като по това обвинение е постановена опрадателна присъда по НОХД №987/2018 г. на Районен съд
Враца, окончателно потвърдена по ВНОХД №443/2019 г. по описа на Окръжен съд
Враца, при което пасивно отговорни са
всички държавни органи, измежду изброените в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, които с действията си са допринесли за повдигане на
обвинението, внасянето му и поддържането в съда, с изключение на съда (ТР №
5/2013 г. на ОСГК). Отговорността им е солидарна. Няма значение дали конкретните
действия, предприети от органите на предварителното производство и
прокуратурата са били в съответствие с процесуалния закон; не е налице и
обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги,
щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд или наказателното
производство е прекратено.
Не се спори между страните в процеса относно повдигането на обвинение
срещу ищца, образуването на процесното наказателно производство и неговия изход
през
Наказателното производство срещу
ищеца е образувано по обвинение, повдигнато от разследващ полицай от
РУП-гр.Враца, върху чиито действия надзор е упражнявала РП - Враца. Предвид
обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 Прокуратурата е единна и централизирана и същата е
юридическо лице на бюджетна издръжка и предвид изложеното по-горе, ответникът е
надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по иска, предмет на
делото.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени по – горе, се установи
осъществяването на всички елементи от фактически състав на чл.2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗОДОВ – повдигнато е на
15.02.2017 г. обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, за
което е било предвидено наказание „лишаване от свобода” до шест години. Наказателното
производство срещу ищеца е преминало през
привличането на ищеца като обвиняем и постановяване на
опрадателна присъда, потвърдена впоследствие.
По
отношение на претърпените неимуществени вреди от незаконно повдигнатото
обвинение, разпитанията по делото свидетел С. Х. твърди, че ищецът е бил притеснен
психически, бил уплашен, притеснявал се за живота си, за
бъдещето си и за родителите си, не могъл да спи,
но на въпрос на прокурора по отношение на времето на проявление на тези
негативни психически последици, свидетелят отговаря, че са настъпили след оправдателната
присъда.
Тъй като разпитаният
по делото свидетел С. Х. не установява негативни психически изживявания по
време на воденото срещу ищеца наказателно производство следва да се отчетат
естествените презумптивни вреди, които той е претърпял – страх от осъждане,
стрес, унижение, накърняване на честта и достойнството му от обвинения в
престъпление. В този смисъл е Решение № 5169 от
15.07.2015 по гр. д. 3933/2014 на СГС.
Другият
разпитан по делото свидетел Т.Т. твърди, че по времето когато се е водило
процесното наказателното производство срещу ищецът, той е бил притеснен, нервен, започнал да пие успокоителни, диазепам, не спял нощно време, два пъти идвала спешна помощ, защото бил вдигнал високо кръвно и точно тогава започнал да пие тези лекарства, но по това време е имало и друго
е наказателно
производство.
На следващо място по повод твърдението на
свидетелят Т.Т., че по време на воденото наказателно производство, за което се
търси отговорност на прокуратурата се е водело и друго наказателно
производство, съдът приема следното:
Обстоятелството, че в приблизително един и същ
период срещу ищеца са повдигнати две обвинения по различни наказателни
производства, не изключва причинно следствената установеност на вредите от
процесното незаконно обвинение с претендираните вреди. Причинната връзка между
незаконното обвинение и неимуществени вреди не може да бъде отречена, дори ако
принос в нейното настъпване имат и законни процесуални действия, щом конкретни
вреди не следват от конкретен незаконен или законен акт или действие на
прокуратурата и следва да бъдат разглеждани само във връзка с него.
При това разрешение и
с оглед установеното, следва да се приеме, че ищецът е изпитвал страх, стрес,
раздразнение и неудобства в причинна връзка с процесното обвинение. Установи се разпита на втория свидетел, че ищецът в наказателното производство е бил притеснен, нервен, започнал да пие успокоителни, диазепам, не спял нощно време, но по това време е имало и друго
наказателно производство.
Въз основа на изложеното съдът
приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради
което следва да се ангажира отговорността на ответника за повдигнатото срещу
ищеца на незаконно обвинение.
Настоящият състав намира още, че
при установените обстоятелства, съдът следва да приеме за доказан по основание
иска за неимуществени вреди в граници, в каквито те са засегнали ищеца.
Изхождайки от горното и предвид
претърпените емоционални и психически страдания и дискомфорт, че на същият е
било повдигнато обвинение за умишлено престъпление за коeто е било предвидено наказание „лишаване от свобода” в
размер –до шест години затвор; характера и интензитета на причиненото му
увреждане; времетраенето на настъпилите вреди, в т.ч. и с оглед
продължителността на наказателния процес –
2 години и 10 месеца. от момента на привличане на ищеца като обвиняем,
липсата на данни за силен интензитет на претърпените вреди, факта, че макар
ищецът да е пиел успокоителни и диезепан, няма данни същите лекарства да са
предписани или лицето да е развило някакво заболяване, както и липсата на данни
незаконното обвинение да е имало траен ефект в личния и социален живот на
ищеца; както и предвидения в чл.52 ЗЗД принцип
на справедливостта и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г.,
съдът намира, че обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
размер на 1 000 лева ще възмезди установените в настоящото производство болки,
страдания и неудобства на ищеца. При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът отчита и факта,че ищеца има множество осъждания, като
безспорно същите са повлияли върху психосоматичното му състояние ,т.е.
твърдяните от ищеца емоционални и психически страдания и дискомфорт и
евентуално вземане на медикаменти са повлияни и от тези фактори и
обстоятелства.В останалата му част до пълния предявен размер от 19000лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора в тежест на
ответника следва да се заплати сумата от 0.56лв.
В приложеният договор за адвокатска помощ е
договорена сумата от 1100лв. за процесуална защита, но няма данни същата сума
действително да е заплатена от ищеца, поради което не следва да се присъжда в
полза на ищеца.
Воден от гореизложеното
съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ
гр.София, бул.Витоша №2 ДА ЗАПЛАТИ НА С.Е.П. с ЕГН:********** с адрес: ***
сумата от 1 000 лв. неимуществени вреди за претърпени болки и страдания
вследствие на привличането на ищеца като обвиняем по ДП №1042 по описа на РУ гр.Враца,№1177/2016г.
,съответно НОХД №987/2018г. на Районен съд Враца и ВНОХД №433/2019г.на Окръжен
съд Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от
Прокуратурата на РБ гр.София, бул.Витоша №2 против С.Е.П. с ЕГТ:********** с
адрес: *** за сумата над 1000.00лв. до пълният предявен размер от 19000.00лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ гр.София, бул.Витоша №2 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Враца
сумата от 0.56 лв.– разноски по делото съгласно уважената част от исковата
претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: