Р Е Ш Е Н И Е
№ 263 от
22.07.2020г., гр.Троян
Троянски районен съд, в публично заседание на двадесет и втори юни,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова а.х..дело № 383
по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 АПК и е образувано по жалба от ЕТ„***"- с.О.със седалище и адрес на
управление: с.Д.***, с ЕИК: ***, представляван
от Н.Е.Н.с ЕГН: **********, против ЗАПОВЕД № РД-12-05/22.01.2014Г. на ДИРЕКТОРА
НА Областна дирекция „ ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - гр. Ловеч,
с която извършено изменение на парцеларен план, отнасящо се до имоти c идентификатори №
20300.46.34, №20300.34.34 И № 20300.34.29 ПО КККР НА с.Дебнево, община Троян, Ловешка
област.
Жалбоподателят
твърди, че с договор
за покупко- продажба на недвижим имот - държавна земя- частна държавна
собственост № РД 46-386/24.03.2009г., сключен между Министерство на земеделието
и храните е закупил в качеството на едноличен търговец следния недвижим имот : Земя - частна държавна
собственост с площ от 25024кв.м. представляваща прилежаща площ в стопански двор
на бивше ТКЗС, извън регулация, имот №000547 по КВС на с.Дебнево,Община Троян,
Ловешка област, при граници и съседи съгласно приложена скица №
Ф01248/05.02.2009г.: имот № 000546- полски път на Община Троян,имот №
000178-дере на Община Троян, имот № 000303- вътрешна река на МОСВ, имот №
000549-полски път на Община Троян, имот № 000167- път IV кл. На Община Троян.
Излага, че за с.Дебнево, Ловешка област е
изработена и приета кадастрална
карта със заповед № РД-18-113 от 29.12.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК-София, съгласно която, описания по-горе имот представлява имот с
идентификатор №20300.46.32 в местност „Дюлвето" в землището на с.Дебнево,
Община Троян, Ловешка област с площ от 25024кв.м. с трайно предназначение на
територията : земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен
складов обект при съседи: № 20300.46.43, 20300.46.36, 20300.46.33, 20300.
46.37,20300.46.31,20300.46.30, стар идентификатор - няма, номер по предходен
план:54700
Твърди, че имота и находящите се в него сгради е закупил въз
основа на действащ парцеларен план от 1994г., изработен при спазване на
предвидения за това ред към момента на одобряването. Излага, че използва
постройките за угояване на птици – бройлери, като производството което
осъществява в сградите, е строго регламентирано, тъй като отглеждането на
птиците става на две разделени зони- черна и бяла. В бялата зона постъпват
малките пиленца и храната за тях, както и бройлерите, а в черната зона се
изхвърлят за транспортиране отпадъците от птиците,като в нея са извършва и
товаренето на птиците за продажба. Твърди, че при закупуването на имота от
съществено значение е било обстоятелството, че границите от три страни са
пътища, които позволяват да се спазват санитарните изисквания за отглеждане на
бройлери. Излага, че случайно узнал, че с обжалваната заповед е извършено
изменение на одобрения парцеларен план, по който е закупил имота, което
изменение съществено го засяга. Твърди, че е собственик на част от сградите в
стопанския двор, за който вече има изработен парцеларен план и никой не го е
уведомил за изменението, което счита че
е в нарушение на чл.45 ал.З от ППЗСПЗЗ.
Твърди, че с това изменение са
премахнати две от съществуващите граници на имота му, описани като пътища в
договора, с който е закупил един от имотите в стопански двор №1 на бившето ТКЗС
на с.Дебнево, а именно: Премахнатите пътища са откъм юг и откъм
изток на имота му, като излага, че тези
пътища съществуват и в момента, и са асфалтирани и по тях преминават големи
камиони, които товарят готовата продукция или доставят фураж за храна на
бройлерите, както и малки пилета. Излага, че със затварянето на пътищата става
невъзможно обслужването на имота съгласно санитарно-хигиенните изисквания на
развиваното от него производство.
Счита,
че Заповед № РД-12-05/22.01.2014г. на Директора на Областна дирекция -Земеделие
- гр. Ловеч, с която е извършено посоченото изменение чрез заличаване на
пътищата с идентификатор №20300.46.36 по КККР на с.Д.е издадена при съществено
нарушение на процесуалните правила. Твърди, че същата е незаконосъобразна, тъй
като през 1994г. е бил изработен парцеларен план, влязъл в сила, по който са
извършени сделки с част от имотите на стопански двор №1 на бившето ТКЗС в
с.Дебнево.
Твърди, че едноличен търговец „***"
- с.О.е собственик на сгради в този стопански двор, поради което счита, че е
задължително да участва в изработването на изменението на вече одобрения
парцеларен план, тъй като съгласно чл.45 ал.З от ППЗСПЗЗ изработването на
плановете на новообразуваните имоти се възлага от собствениците (инвеститорите)
на сградите и съоръженията на лица, придобили правоспособност по реда на ЗКИР
или от съответната областна дирекция "Земеделие" - в случаите по чл.27,
ал. 6 и 8 ЗСПЗЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожна Заповед
№ РД-12-05/22.01.2014г. на Директора на Областна дирекция - Земеделие - гр.
Ловеч, а при условията на евентуалност – за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, като отмени
същата. Претендира за разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си,
който поддържа жалбата. Ответната Областна дирекция "Земеделие гр.Ловеч, чрез
процесуалния си представител по пълномощно Р.Н.Н. - гл. юрисконсулт в Областна
дирекция "Земеделие гр.Ловеч, изразява становище, което се поддържа в хода
на производството и в представена по делото писмена защита, в смисъл, че обжалваната Заповед №РД-12-05/22.01.2014г
на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Ловеч е правилна и
законосъобразна, издадена от компетентен орган в изискуемата писмена форма, при
спазване на законовите изисквания на чл.45б, ал.З във връзка с чл.45, ал.З, 5 и
6 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, спазена е и целта на закона. Твърди се, че
процедурата по приемане, одобряване и обявяване на план на новообразувани имоти
/ПНИ/ е изпълнена точно съгласно нормативните изисквания. Излага се, че
одобреният през 1994г парцеларен план има несъответствие с действителното
положение на терена, което е наложило изработване на ПНИ, който не засяга придобитото право на
собственост от жалбоподателя. Твърди се, че имотът на жалбоподателя с
идентификатор 20300.46.32 по КККР на с.Д. не попада в обхвата на ПНИ, одобрен със заповед
№РД-12-05/22.01.2014г, поради което жалбоподателят не е уведомяван. Излага се,
че имот с идентификатор 20300.46.32 е закупен от жалбоподателя от МЗХ с договор
№РД 46-386/24.03.2009г и когато му е продаден, функцията на сградите в имота е
била „краварник", в едно с прилежащи площи към краварници, като в
последствие е променен на птицеферма, но Областна дирекция "3eмeдeлиe,,
гр.Ловеч няма никакво нормативно отношение към това, не е била уведомявана
и не е участвала в никоя от процедурите
по одобряване на проекти и регистрации на обекта.
Излага се, че жалбоподателят сам не е охранил правата
си на собственик като не е осъществил и приложил процедурата за одобряване на
ПУП. Твърди се, че и преди - 2014г. и към момента, до имота на
жалбоподателя има транспортен достъп
от две страни - от западна и от северна страна и са налични два
портала за вход и изход.
Считат, че Заповед №РД-12-05/22.01.2014г на Директора
на ОДЗ Ловеч е правилна и законосъобразна, издадена на основание чл.45, ал.6 от ППЗСПЗЗ,
обективирана в писмена форма, издадена е
от компетентен орган, овластен за това по силата на закона, подписана е от
органа, който я е издал, посочени са правните и фактически основания по издаването
й. Твърди се, че Протокол от 04.12.2013г
за приемане от комисия на план на новообразуваните имоти на поземлени имоти №
20300.46.34 , №20300.34.34 и №20300.34.29 по КККР на с.Д.на основание чл.45,
ал.5 от ППЗСПЗЗ и приложената към него документация по изготвяне на ПНИ са
фактически основания за издаване на оспорената заповед, тъй като представляват
документи, подготвящи издаването й . Намират, че процедурата по обявяване на заповедта е
спазена, няма постъпили възражения срещу нея, не е обжалвана и тя е влязла в
сила.
Молят жалбата да бъде оставена без
уважение. Претендират за разноски.
Заинтересованата
страна ВК „Е.", със седалище и адрес на
управление в област Ловеч, община Троян. с. Д.***, представлявана от Р.Н.Л.– председател, чрез
пълномощника си адв. Д.М. от САК изразяват становище, че жалбата е
недопустима, като просрочена, а по същество – неоснователна.
Твърди
се, че оспорената Заповед е издадена на основание чл. 45, ал. 6 от ППЗСПЗЗ,
като производството е инициирано по молба на ВК „Е."
за поправка на парцеларния план на част от „Първи
стопански двор" на с. Дебнево, общ. Троян изработен по възлагане на
ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „Е.", като жалбоподателят
не е възложител по смисъла на чл. 45, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, нито одобреното с процесната заповед изменение
на парцеларния план засяга имоти, собственост на жалбоподателя. Излага се, че процесната Заповед е била съобщена на
възложителя и обявена чрез поставяне на таблото за обяви на
ОД „Земеделие" - Ловеч, с което е изпълнено изискването на чл. 45, ал. 6
от ППЗСПЗЗ и чл. 61, ал. 1 АПК. Излага
се, че 14-дневннят срок за обжалване на процесната заповед по съдебен ред е
започнал да тече на 24.01.2014 г., като същият е изтекъл на 06.02.2014 г., в
който срок няма подадени жалби против Заповедта. Позовават се на Тълкувателно
решение № 6 от 30.06.2015 г. на Върховния административен съд по Тълкувателно
дело № 4/2013 г., съгласно което, правото
на жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е
предвиден случаи, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време. При неупражняването му или упражняването му
след законоустановения срок с негативен за жалбоподателя резултат, се погасява
правото на жалба и първоначалният административен акт влиза в сила.".
Във връзка с неоснователността, излагат становище, че
процесната заповед е издадена от компетентен орган, спазена е
законоустановената форма, спазени са административнопроизводствените
правила и материалноправните норми, в
съответствие с целта
на закона. Твърдят, че имотите
предмет на плана са разположени извън границите на урбанизираната територия на
с. Дебнево. общ. Троян, които се явяват
част от първи стопанския двор, Излагат,
че собственик на сградите построените в новообразуваните съгласно плана имоти е
ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „Е."; че застроените
и прилежащите площи към сградите са определени в съответствие с Наредба № 7 от
Твърди се, че заповедта не е
засегната от какъвто и да е порок, който да предпостави отмяната й поради
незаконосъобразност или прогласяването й за нищожна.
Молят производството по делото да бъде
прекратено, поради недопустимост на
жалбата, като просрочена, като при липса на предпоставки за това- да се
отхвърли като неоснователна и недоказана. претендират се разноски.
По реда на чл.193 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на: Приложеното геодезическо заснемане, находящо
се на л. 80 от делото; На скици № 1, 2,
3 и 4 от 11.11.2013 година /от л.41 до л.44, включително/, На скица, находяща се на л.46 от делото,
наименована „План на новообразуваните имоти с реални сгради на част от „Първи
стопански двор“-с.Дебнево; Трасировъчен план на новообразуваните имоти, находящ
се на л.47; Парцеларен план на част от „Първи стопански двор“-с.Дебнево,
находящ се на л.48;- Договор за покупко-продажба № ПО-02-4/2019 г. на недвижими
имоти държавна земя - частна държавна собственост на основание чл. 27, ал. 6 от
ЗСПЗЗ и Нотариален акт за собственост на
недвижим имот с № 87, т. І, н.д. № 65/12.03.2015г. на нотариус Д.К., с район на
действие РС-гр.Троян; Акт №2847 за частна държавна собственост, Акт №2848 за
частна държавна собственост и Акт № 2849 за частна държавна собственост /от л.
49 до л.51, включително/.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством разпит на свидетелите М.М.М.,
М.В.В., И.М.И. и Д.И.Х., които съдът кредитира с доверие като обективни, непосредствени и безпристрастни.
По делото са допуснати
и реализирани две комплексни съдебно-технически първата с вещи лица- инж. К.К. и
арх. Ю.А., втората с вещи лица- арх.Д.И.К. и инж. С.М.М., приети като
доказателство по делото като обективни и
компетентни .
След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Изменение на парцеларния план е
възможно единствено при условията на чл.45б ал.З от ППЗСПЗЗ. Както е посочено в
чл.45б ал.З от ППЗСПЗЗ: „(3)
Несъответствията на парцеларните планове или на плановете на новообразуваните
имоти с действителното положение на терена се отстраняват по реда на чл. 45,
ал. 3, 5 и , когато не се засяга придобито право на собственост.' Жалбата е подадена от легитимирано лице с
правен интерес в законния срок, а атакуваният административен акт е издаден от
компетентния орган, в надлежната форма и преследва законосъобразна цел.
От приложената преписка по издаване на заповедта се установява, че ПНИ е
приет от комисия по чл. 28б от ППЗСПЗЗ със съответните протоколи за това, като
се твърди, че планът е бил съобщен на заинтересованите лица, сред които не
попада жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав счита, че за жалбоподателят е налице правен
интерес от оспорване на Заповед……, тъй като с адм.акт са засегнати права и
законни интереси, свързани с правото да ползва имота си, за производството, за което той е предназначен, както
и съществено се променят вида на границите на имота, с което се ограничава
съществено достъпа до него по определи в парцеларния план, с който е закупил
имота пътища. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 16.04.2013 г на ВАС, „Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от
категорията на абсолютните. Той трябва да е личен – никой не може от свое име
да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен.
Пряко засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са
засегнати права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е.
се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава
права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда
задължения. Съдебният процес е пътят за осъществяването на материалното право и
в тази връзка не би могло да бъде отказано на правоимащия да поиска от съда да
прогласи нищожността на акт, който го уврежда или би го увредил. Особено след
като законодателят не обвързва обявяването на нищожността на административен
акт със срок…………Такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не
би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за
прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ
за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици…“. Правният
интерес на жалбоподателя се определя и от това, че той е закупил имота, въз
основа на влязъл в сила стабилен административен индивидуален акт- парцеларен
план от
1994г., съгласно
който имотът на жалбоподателя граничи от три страни с път - два от пътищата са
общински и един е публична държавна собственост.
По делото беше установено, че този парцеларен план е изработен при
спазване на предвидения за това ред към момента на одобряването му с протокол
от 27.09.1994г.- приложен като доказателство по делото.
С обжалваната заповед е одобрен нов
ПНИ, с който е изменен одобрения парцеларен план, по който жалбоподателят е
закупил имота, което изменение съществено засяга правото му на собственост
върху закупения от него имот, тъй като премахва две от съществуващите граници
на имота,описани като пътища в договора, с който е закупен един от имотите в
стопански двор №1 на бившето ТКЗС на с.Дебнево, община Троян.
Изменение на парцеларния план е
възможно единствено при условията на чл.45б ал.З от ППЗСПЗЗ, според който:“ Несъответствията на парцеларните планове
или на плановете на новообразуваните имоти с действителното положение на терена
се отстраняват по реда на чл. 45, ал. 3, 5 и 6 когато не се засяга придобито
право на собственост.
Съгласно цитираната законова разпоредба, промяна на парцеларен план по този
ред е допустима, само ако не се засяга придобита собственост и когато е налице
несъответствия между парцеларния план и действителното положение на терена.
Настоящият състав счита,
че придобитата собственост на жалбоподателя е засегната от промяната на
парцеларния план, с изработения ПНИ, поради следните съображения: Установи
се, че жалбоподателят е закупил имота и находящите се в него сгради въз
основа на действащ парцеларен план от 1994г., изработен при спазване на
предвидения за това ред към момента на одобряването.
При закупуването на имота същият е
граничил от три страни с пътища, което обстоятелство е било от съществено
значение за упражняваната от него
стопанска дейност - отглеждане на бройлери и което е позволявало да се спазват
санитарните изисквания.
Установи се от заключението на вещите лица по допуснатите експертизи, че
действително границите на имота на жалбоподателя „…не са пипани, с
изключение на пътищата, които граничат с неговия имот…“. От събраните в хода на процеса гласни доказателства се установява, че имотът се използва от много години
за угояване на птици - бройлери. че винаги до началото на 2019г. жалбоподателят
е използвал затворения сега портал, през който са излизали натоварени с
продукция камионите, минавайки по обозначения път от южната страна на имота му.
От момента на затварянето на посочения портал за жалбоподателя са възникнали
трудности, свързани с транспортиране на стоката и отпадъците, тъй като е почти
невъзможно товарните камиони да използват другите свободни терени-свидетелски
показания на св.М. М. и на св.М. В.. Последният твърди, че : „На големите
камиони ,предполагам,че ще им е трудно да маневрират, да влизат и да излизат
през неговия портал. Едва ли, защото те не са малогабаритна техника. Знам,че
голям камион бутна стълб,поради това,че е голям. Предполагам,че му е било малко
мястото, но аз не мога да кажа защо шофьорът е бутнал…..„Н., ако използва
неговия си път, няма да има чиста зона- бяла, и друга зона- черна, както е по
изискванията на ветеринарите. От неговия път се излиза трудно, а от друга
страна ще нарушава закона."
От заключението на вещите лица по допуснатите експертизи се установява,
че това производство е строго регламентирано, като отглеждането на птиците
става на две разделени зони- черна и бяла. В бялата зона постъпват малките
пиленца и храната за тях, както и бройлерите, а в черната зона се изхвърлят за
транспортиране отпадъците от птиците,като в нея са извършва и товаренето на
птиците за продажба. В проведеното на
22.06.2020г. съд.заседание арх. К. твърди: „ Този портал
от запад за имот № 32 с №3 го има на място, но функционално не може да бъде
използван от жалбоподателя, защото точно на югоизточния ъгъл на сграда №6 в
имот № 32 има електрически стълб от мрежата, която е съществувала, който пречи
МПС да извърши завой, не стига радиуса. По време на огледа дори ние видяхме
счупения стълб,при опит да мине камион там просто го е помел. За мен този вход
не може да се използва за тежки транспортни машини,нито в права посока, нито за
завой поради наличието на сгради и на тези стълбове." . Експерта твърди,
че през 2017г. е била извършена
пререгистрация на жалбоподателя с удостоверение № 650/22.11.2017г. във връзка с
неговото производство за угояване на птици, като са съобразени именно
съществуващите пътища- входове и изходи на място.
От заключението на вещите лица по
допуснатата СТЕ, в проведеното на 22.06.2020г. открито с.з., вещо лице П.М. твърди,
че в спорната част - заличеният път откъм юг на имота на жалбоподателя, не може
да има несъответствие, тъй като
границите между оформените парцели по парцеларния план са нематериализирани.
Вещото лице пояснява, че във връзка
с пътя южно от имота на жалбоподателя- „ там изменение в кадастъра няма".
Според експерта, „ Ако се изменят границите на имот № 46.49 ще се променят
границите на имот № 46.48, но в частта между имот № 46.32 и № 46.48 няма да се
измени нищо….. Не подлежи на промяна, ако се приложи стария парцеларен план от
1994година.". Вещото лице М. е категоричен, че определения от юг на
имота на жалбоподателя път е функционално свързан с портал е достъп от главния
път за имота на жалбоподателя, което обстоятелство опровергава твърдението на заинтересованата
страна, че там никога не е имало път.
Нещо повече, в парцеларния план са отделени терени за пътища и улици от 11.821
дка, както и свободни площи като площадки от стопански двор №1 и №2, които имат
характер на площи за общо ползване, а с изработения ПНИ те са унищожени.
Според
становището на в.л. К., с премахването на пътя откъм юг на имота на
жалбоподателя е безпредметно прокарването на новите пътища с одобрения ПНИ-
т.е. не само че не се налага изменение на изработения парцеларен план в тази му
част, но че направеното изменение съществено влошава не само положението на
имота на жалбоподателя, но и на други имоти. Експерта твърди, че: „ Този път, който
минава през дерето, оцветен в зелен цвят и който представлява по плана от 1994г.
и новопредвидения, който е със син цвят, ще бъдат нефункционален при липсата на
пътя, който се намира между имот № 46.32 и имот № 46.48…….. имот с № 46.33,
който също е засегнат от ПНИ остава без транспортен достъп с премахването на
пътя между имот № 46.32 и 46.48…., като уточнява, че ПНИ обхваща и други имоти,
които не са описани в техническото задание, както и пътищата. В този смисъл е и
становището на в.л. К. К., в с.з. „…..Такова е виждането на проектанта, който е
правил плана на новообразуваните имоти. Аз, ако бях на неговото място нямаше да
го махна този път между двата имота - на жалбоподателя и на ответника, защото,
казах преди малко, че в южната страна на имота има дере и там няма как да се
осъществи пътна връзка….“.
От доказателствата по делото се
установява, че е налице несъответствие между съществуващата на място оградата и
отразената граница на имота, както и несъответствия между сградите на
жалбоподателя и отразяването им на място, но това несъответствие се установи,
че не е отстранено с изработения ПНИ.
Съгласно чл.45 ал.7 от ППЗСПЗЗ
техническите изисквания за определяне на застроените и прилежащите площи по ал.
3 и 4 се определят със съвместна заповед на министъра на земеделието, храните и
горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се
обнародва в „Държавен вестник". По делото е приложена заповед №
РД46-495/22.08.2003г. на МЗГ и №РД-02-14-455/22.08.2003г. на МРРБ, издадена на
основание цитирания текст от закона /л.386-389/. В точка
т.1.4 от заповедта е посочено,че: „Техническите изисквания, определени с тази заповед, се прилагат само за
стопанските дворове, за които няма планове, изработени и приети по реда,
действал до влизане в сила на Постановление №70 на МС от 26.03.2003г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ." Установява се, че грешка в
кадастрална карта се поправя с ПНИ по реда на чл.45 ал.З от ППЗСПЗЗ за
територия, за която има одобрен с влязъл в сила акт парцеларен план, т.е
нарушен е редът за изменение на КК чрез
изработване на ПНИ за част от територия, за която има влязъл в сила парцеларния
план. В разпоредбата на чл.45б ал.З от ППЗСПЗЗ изрично е посочено, че става въпрос за несъответствие на
парцеларните планове и на ПНИ, а не на части от тях. При условие, че за терена
има изработен парцеларен план и по него са осъществени сделки, то тогава
несъответствието на този парцеларен план с действителното положение следва да
се отстрани като се уведомят всички собственици на закупени имоти по действащия
парцеларен план, ако се засягат правата им на собственост. В конкретния случай
с промяната на две от границите, които няма да бъдат вече пътища се засягат
съществено правата на жалбоподателя. С така изработения нов ПНИ съществено се
променя парцеларния план, а не се отстраняват несъответствия с действителното
положение на терена. Установи се, че в КК правилно е отразен пътят, който е
по парцеларен план и който е ползван от жалбоподателите до момента в който е
бил затворен след приложението на така одобрения ПНИ, което е видно от
приложената като доказателство скицата на поземлен имот № 4408/09.02.2011г. на
СГКК и скица № Ф01248/05.02.2009г.
В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен като в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. В конкретния случай, от доказателствата по делото се установи, че са
нарушени материалноправни норми - чл.45 ал.З и 6 от ППЗСПЗЗ, чл.45б ал.З и 4 от
ППЗСПЗЗ, както и заповед№ РД46-495/22.08.2003г. на МЗГ и
№РД-02-14-455/22.08.2003г. на МРРБ, тъй като издателят
на оспорената заповед - директора
на Областна дирекция Земеделие- гр Ловеч няма компетентност да издава заповед по
реда на чл.45б ал.З от ППЗСПЗЗ за частична
преработка на парцеларни планове и ПНИ. Неговите правомощия са свързани с това
да се изработи изцяло нов парцеларен или ПНИ за терени на стопански дворове, за
които няма изработени такива, или да поправят несъответствия с действителното
положение на тези вече изработени парцеларни планове или ПНИ. Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме
за правилни и обосновани изложените от проц.представител на жалбоподателя твърдения, че „…оспорената заповед е нищожна, тъй като с
издаването й е нарушен чл.6 от АПК, регламентиращ принципа на съразмерност,
принципът на законност, посочен в чл.4 от АПК – в смисъл,че оспорената заповед
не съответства на целта, установена в нормата на чл.45 ал.З от ППЗСПЗЗ и издадената
заповед от МЗХ и МРРБ и принципът на истинност,
посочен в чл.7 от АПК , тъй като оспореният акт не е издаден на база на
действителните факти от значение за случая, нито пък са съобразени всички факти
и доводи от значение за случая - премахнат път без да са налице несъответствия
по отношение на него между действителното положение и парцеларния план.“
С оглед на изложеното, съдът приема, че директора на Областна дирекция
„Земеделие"- гр. Ловеч, като е одобрил заповед с която е изработен нов ПНИ за част от терен, за който има
изработен парцеларен план и като го е одобрил НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.45АЛ.6 ОТ ППЗСПЗЗ
е действал извън законно определените му правомощия при издаване на
оспорената заповед. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че беше
установено по делото от становището на вещите лица Младенов и К., че парцеларният
план е променян там, където няма несъответствия между него действителното положение, а не е променян там, където
има несъответствия между него и действителното
положение.
По отношение на направеното по реда на
чл.193 от ГПК оспорване:
От събраните по делото доказателства
твърдяната грешка в геодезическото заснемане не се доказа, но анализа на
събрания по делото доказателствен материал води до извода, че са липсвали
причини да се променя парцеларния план точно в частта на южната граница на
имота на жалбоподателя, където няма разминаване между действителното положение
на място и отразеното в парцеларния план.
Изложените аргументи налагат извода, че Заповед № РД-12-05/22.01.2014 г. на Директора на
Областна дирекция Земеделие - гр. Ловеч е издадена в нарушение на материалния
закон, поради което същата следва да бъде обявена за нищожна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. От събраните по
делото доказателства се установява, че оспорващият ЕТ„***"-
с.О.със седалище и адрес на управление: с.Д.***, с ЕИК:***, представляван от Н.Е.Н.с ЕГН: **********
е направил разноски на обща стойност 1679.22 лева, които следва да му бъдат възстановени от Областна дирекция "Земеделие"
гр.Ловеч, БУЛСТАТ *** гр.Л.***,
представлявана от Д. Р. – Директор.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
Обявява за нищожна Заповед № РД-12-05/22.01.2014 г. на Директора на
Областна дирекция Земеделие - гр. Ловеч, с която извършено изменение на парцеларен план, отнасящо се до имоти c идентификатори № 20300.46.34, №20300.34.34 И №
20300.34.29 ПО КККР НА С.ДЕБНЕВО, ОБЩИНА ТРОЯН, ЛОВЕШКА ОБЛАСТ.
ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие"
гр.Ловеч, БУЛСТАТ *** гр.Л.***, представлявана от Д. Р. -
Директор да заплати на ЕТ„***"- с.О.със седалище и адрес на управление:
с.Д.***, с ЕИК: ***, представляван от Н.Е.Н.с
ЕГН: ********** сумата от 1679.22
/хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ лева, разноски за настоящото
производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: