Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.07.2021 година град С.З. В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 12.05
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 244 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 429 ал. 3
от КЗ вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 05.05.2018 г. около 16.40 ч. по път ІІ-66 на територията на
Община С.З.на км 53+300 се движил л.а. „О.А.“, с peг. № СТ **** СА, управляван от
водача Г.Т.Д., който нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел
маневра „завой наляво“ и не пропуснал насрещно движещият се л.а “Б.“ с рег. №
СТ *** ВК. Настъпил е удар между двата автомобила, в резултат на което водачът
на л.а. „Б.“ е загубил управление над МПС -то и същото се е ударило в крайпътно
дърво. Вследствие на удара е загинал на място А. С.А., който е пътувал в л.а. „Б.“.
Твърди се, че ищцата
М.С.Й. е баба на загиналия А. А., а К.С.А. е брат на загиналия, вследствие на
ПТП А. С.А., на 19 години.
Посочва се, че по
случая е образувано досъдебно производство, пр. пр. № 1058/2018г. по описа на
ОП - Стара Загора, което към настоящия момент е висящо и не е приключило с
окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача Г.Т.Д.
нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Т.Д. и настъпилите
обществено опасни последици - смъртта на А. С.А..
Твърди, че за
увреждащия л.а. „О.А.“, с peг. № СТ **** СА, управляван от виновния водач има
сключена зА.ховка „Гражданска отговорност” със ЗАД “Д.Б.Ж.З.“, зА.хователна
полица № BG/30/117002848995/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до
27.10.2018г. По силата на този договор, зА.хователят покрива отговорността на зА.хованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., за
неимуществени вреди по задължителната зА.ховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2017 г.
Ищците твърдят, че
съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ са предявили претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ЗАД “Д.Б.Ж.З.“, като представили всички документи, с които
разполагат. В законоустановения срок зА.хователят отказал изплащането на зА.хователно
обезщетение. Ищците считат, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ за причинените им неимуществени вреди.
В исковата молба са
изложени обстоятелствата, че починалият е бил само на 19 г. - в началото на
съзнателния си житейски път, здрав и жизнен млад мъж, бил е деен, енергичен, с
добро здравословно състояние. Ищците изключително тежко преживяват смъртта на
своя внук и брат, между тях е съществувала много силна връзка и взаимна
привързаност, чувство на обич, уважение и подкрепа. М. е била изключително
близка с внука си, гледала го е, помагали са си. А. много е обичал малкия си
брат К., грижил се е за него, а К. много тежко преживява загубата на батко си.
С причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа, която са
имали в лицето на загиналия А. и на която са разчитали. Ищците твърдят, че
моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и
неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.
Считат, че
причинените им болки и страдания следва да бъдат компенсирани, като
неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват
по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага,
но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Излагат се
съображения, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо
нематериалните последици от извършеното деяние. Твърди се, че вредите на ищците
са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Г.Т.Д.,
а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД “Д.Б.Ж.З.“.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу зА.хователната
компания отговорна по задължителната зА.ховка “Гражданска отговорност”, поради
което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.
Считат, че справедливо обезщетение е сумата в размер на по 50 000 лв. за всеки
един от тях, като посочената сума е съобразена от една страна с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинената смърт на техния внук и брат, а от друга страна с лимита на
отговорност на зА.хователната компания по ЗГО за 2017 г. и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
Направено е искане
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД “Д.Б.Ж.З.“, да
заплати на М.С.Й. и Д.З.А., действаща като майка и законен представител на К.С.А.
сумата от по 50 000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния внук и брат А. С.А..
Претендират законна
лихва върху всяка от сумите, считано от 13.05.2018г. - датата на която изтича
срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане.
Претендират
присъждане на направените по делото разноски, в това число и адвокатски
хонорар.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба,
с който ответникът прави възражения по
редовността на исковата молба. Оспорва легитимацията на ищцата М.С.Й.. В
исковата молба не е посочена банкова сметка.
***, че оспорва
изцяло исковата молба по основание и размер, включително в частта за
претендиралата законна лихва.
Оспорва ПТП да е
настъпило по описания в исковата молба начин. Образуваната пр. пр. №
1058/2018г. по описа на ОП С.З.не е приключила с краен акт, няма влязла в сила
присъда на наказателен съд, нито споразумение, поради което въпросът за вината
не е изяснен. Представеният протокол за ПТП противно на твърденията в исковата
молба не доказва по никакъв начин механизма на произшествието.
Твърди, че относно
размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за далечния кръг
роднини важат ограниченията предвидени § 96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, съгласно който
до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.
2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.
4 се определя в размер до 5 000 лв. Разпоредбата на ал. 2 предвижда, че до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2,
лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а,
ал. 4, дължи обезщетение в размера по ал. 1. Тези процесуални норми уреждат с
обратна сила заварените до влизане в сила чл. 493а от КЗ случаи, касаещи
предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а ал. 4, за периода
от 21.06.2018г. - 07.12.2018 г., както и за периода от 07.12.2018г до влизане в
сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, която наредба съгласно § 103 ПЗР на ЗИД
КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон.
Настоящият иск е предявен в периода от 07.12.2018г до влизане в сила на
наредбата по чл. 493а ал. 2 КЗ, тъй като все още не е издадена наредбата по чл.
493а ал. 2 КЗ, поради което трябва да намери приложение § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД
КЗ/ДВ бр. 101/2018г/, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 493а ал. 4 КЗ., т. е. до
влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл. 493, ал. 4, следва да се присъжда от
съдилищата в размер до 5000 лв. Следователно, прилагайки цитираните правни
норми, съдът е обвързан с т. нар. "таван" на обезщетението за
неимуществени вреди, поради което не може да присъди обезщетение, надхвърлящо
сумата 5000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и § 96
от ДР от Кодекса за зА.ховането размера на неимуществените вреди в процесния
случай се определя от съда по справедливост в определените рамки до 5000 лева.
В този смисъл ответникът се позовава на съдебна практика.
Ответникът оспорва
предявените искове по 50 хил. лв. и по размер, тъй като същите не могат да бъдат
обосновани с икономическите условия в страната. В този смисъл прави възражение
за прекомерност на претендираните обезщетения от ищците, като счита, че размера
на претендираната сума не може да бъде обоснован по разумен начин и би се
превърнал в източник на неоснователно обогатяване.
Заявява възражение
за съпричиняване на вредите от загиналия А. А. поради неизползван от него
обезопасителен колан. Посочва, че смъртта му е причинена от свободното движение
на тялото в интериорни части от купето на автомобила, евентуално изпадане на
тялото извън купето на автомобила. Счита, че ако обезопасителен колан е бил поставен и използван от А. Т. той
нямало да загине, евентуално уврежданията му нямало да настъпят в същия обем и
интензивност, щели да бъдат по-леки и при всички случаи нямало да предизвикат
летален изход.
Оспорва претенцията
за лихва. Излага съображения, че както към исковата молба, така и към
предявената зА.хователна претенция не е представена банкова сметка ***, по
която да бъде заплатено обезщетението, което е в нарушение на чл. 127, ал. 4 ГПК и КЗ и прави претенцията нередовна. Като последица твърди, че ищците са в
забава на основание и претенцията им за лихва на това основание е
неоснователна. Твърди, че съгласно чл. 380, ал. 1 от Кодекса на зА.ховането
лицето, което желае да получи зА.хователно обезщетение, е длъжно да отправи към
зА.хователя писмена зА.хователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да
се извършат плащанията от страна на зА.хователя, освен в случаите на
възстановяване в натура“. Съгласно ал.3 на същата разпоредба непредставянето на
данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като зА.хователят не дължи лихва
по чл. 409 от КЗ.
Отделно от горното,
ответникът твърди, че не е изпълнено задължението по чл. 338, ал. 1 от Кодекса
за зА.ховането, съгласно което упълномощаването на процесуалния представител на
ищците следва бъде извършено чрез нотариална заверка на подписа, както и да
съдържа изявление, че ползвателят на зА.хователни услуги е уведомен, че има
право да получи плащането лично. Нарушаването на разпоредбата на чл. 338, ал. 1 КЗ изключва възможността зА.хователят да изплати каквото и да било обезщетение
и има последици на забава на кредитора.
Ответникът признава
за установено съществуването на валидно зА.хователно правоотношение по силата
на процесната зА.хователна полица „ГО” сключена със „ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД относно
процесния лек автомобил О.А. с peг. № СТ **** СА. Не възразява това
обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Оспорва следните
обстоятелства:
- Изключителната
вина на водача на лек автомобил О.А. с peг. № СТ **** СА - Т.Д., като твърди в
рамките на възражението за съпричиняване, че вина за пътния инцидент има и
водачът на л.а. Б. с peг. № СТ *** ВК Н.Д.Б., който се е движил със значително
превишена скорост спрямо максимално допустимата за съответния пътен участък,
което е станало пряка и непосредствена причина за ПТП и настъпилите вреди.
Твърди, че Н.Д.Б. поради движение с несъобразена скорост при условията на
самостоятелно съизвършителство е допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносните
последици от произшествието. Същият не е предприел аварийно спиране и не е
задействал навреме спирачната система на автомобила.
- Механизмът на ПТП
и настъпилите вреди, описан в исковата молба.
- Противоправността
на действията на водача Т.Д. и неговата вина за ПТП и настъпилите вреди.
- Причинно -
следствената връзка между действията на Т.Д. и настъпилите вреди.
- Причинно -
следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт.
- Претендираните
неимуществени вреди по основание и размер и дължимостта на лихвата.
- Търпените морални
страдания от ищците.
- Близостта и
емоционалната им връзка с починалия техен родственик.
Твърди, че ищците не
са полагали грижи за починалия А. А., не са живели с него в общо домакинство,
не са били в близки отношения с него, не е съществувала емоционална връзка на
близост и загриженост.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищците, чрез техния процесуален представител, с която
посочва, че относно процесуалната легитимация на ищцата М.С.Й., е представено
удостоверение за родствени връзки на името на С.Ю.А. - баща на починалия
вследствие ПТП от 05.05.2018 г. А. С.А., като от същото е видно, че майка на
бащата на починалия е ищцата М.Й., следователно, последната е баба на починалия
А. Ст. А..
Считат за
неоснователни изложените от ответното дружество доводи за нередовност на
исковата молба на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, поради непосочване на
банкова сметка.
***, че тъй като
ищците не били представили банкова сметка ***.380 от КЗ, това води до забава на
кредитора.
По отношение
възраженията на ответника относно основателността на исковите претенции, ищците
оспорват всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани.
Относно оспорването
от страна на ответника на механизма на ПТП, както и вината за настъпването на
ПТП на водача Г.Т.Д., заявяват, че механизмът не е част от фактическият състав
на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето
производство. Считат, че следва да се има предвид, че представеният по делото
Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ документ и се
ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на
своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато
ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви
документи са представени от участниците в произшествието. В този смисъл се
позовава на съдебна практика.
По отношение
възражението на ответника за липсата на вина на водача Г.Т.Д. счита, че следва
да се има предвид, че дори и към настоящия момент да няма постановен краен акт
по заведеното срещу него досъдебно производство, то понятието за вина не е
тъждествено в наказателното и в гражданското право и за да се приеме, че има
вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не се изисква вината да е установена с влязла
в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция за вина е
въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите.
Дори наказателното производство да не е приключило с влязла в сила присъда,
респ. решение, в гражданското производство може да не се обори установената
презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по
ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата
за движение, установени от гражданския съд.
Ищците твърдят, че
неоснователно се оспорват и претендираните размери на обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди, тъй като предявените искове са
съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на ищците от претърпяната смърт - съответно на своя внук и
брат, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на
ответника за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид.
Във връзка с
възражението на ответника за заплащане на суми в размер до 5 000 лв., считат че
това искане е неоснователно и незаконосъобразно. В тази връзка са изложени
съображения, че дори да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало зА.хователно събитие, следва да се има предвид, че тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по - малка сума от
посочените в чл.1. параграф 2 от Втора директива 84/5. кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно зА.ховката ”Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал. 1 предвижда,
следните минимални суми : в случай на телесно увреждане - минимална зА.хователна
сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от
броя на пострадалите: в случаи на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за зА.хователно
събитие, независимо от броя на пострадалите.
При констатиране на
това противоречие между европейското и националното право считат, че следва съдът, в рамките на своята
компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити
правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение
евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед
на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да
е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред. В тази връзка процесуалният
представител на ищците се позовава на съдебна практика, като посочва, че
съобразно разпоредбата на чл. 633 от ГПК решенията по преюдиииални запитвания
са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република Б..
Във връзка с
изложеното по-горе и при зачитане горните актове и решения, за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с
нивата на зА.хователно покритие за неимуществени вреди за процесния период -
май 2018 г. е 10 000 000 лв.
Относно възраженията
на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия А. Ст. А., както и от страна на другия участник в ПТП Н.Б., ищците
считат за неоснователни. Посочват, че в подкрепа на тези свои доводи,
ответникът не представя доказателства, а следва да се има предвид и че при
наличие на такива твърдения по делото от страна на ответното дружество, същите
следва да бъдат доказани от него именно в настоящото производство. Нещо повече,
от представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извода,
че пострадалият и другият водач на л.а.“Б.“ Н.Б. са извършили нарушения, които
да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния
резултат.
Оспорването на
механизма на получаване на уврежданията и причинно- следствената връзка между
събитието и смъртта на починалия също считат за неоснователно и недоказано.
Твърдят, че в
отговора на исковата молба напълно неоснователно се оспорват моралните болки и
страдания на ищците поради загубата съответно - на техния внук и брат вследствие
ПТП.
Ищците посочват, че
във връзка с тези възражения са направили съответните доказателствени искания.
Считат за
неоснователно твърдението на ответника за недължимост на лихви за забава,
поради това, че ищците не били представили банкова сметка ***.
Посочват, че
съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за зА.ховка
"Гражданска отговорност" зА.хователят се задължава да покрие, в
границите на определената в договора зА.хователна сума, отговорността на зА.хования
за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на зА.хователя обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и лихвите за
забава. Считат, че датата на претендираните от ищците лихви е правилно
определена, с оглед обстоятелството, че към момента на настъпилите за ищците
неимуществени вреди, същите освен обезщетение следва да получат и лихви за
забава върху същото. В случая, претендираната от тях законна лихва е върху
всяка от сумите, считано от 13.05.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.
429, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на
сумите.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът
заявява ,че поддържа всички изложени доводи, възражения и доказателствени
искания, заявени с отговора на исковата молба, като процесуалната позиция на
дружеството остава непроменена.
С оглед на
представеното към допълнителната искова молба удостоверение за родствени
връзки, не оспорва процесуалната легитимация на М.С.Й..
Заявява, че не
споделя довода, че § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ противоречи на решение на
СЕС от 24.10.2013 по дело С 277/12 с предмет преюдициално запитване. Счита, че
ищците смесват понятията „лимит на покритие“ и „лимит на обезщетение“, като в
тази връзка излага подробни съображения.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно
е установено, че на 05.05.2018 г. около 16.40
ч. по път II-66 на територията на Община С.З.на км.53+300 е настъпило
ПТП между л.а. „О.А.“, с peг. № СТ **** СА, управляван от водача Г.Т.Д. и л.а “Б.“
с рег.№СТ *** ВК, управляван от Ж.Д.Б.,
при което загинал А. С.А., който е пътувал в л.а. „Б.“.
Безспорно е, че за л.а. „О.А.“, с peг. № СТ ****
СА, управляван от водача Г.Т.Д. има сключена зА.ховка „Гражданска отговорност”
със ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ АД, със зА.хователна полица
№BG/30/117002848995/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до 27.10.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 380
от КЗ, ищците предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД
“Д.Б.Ж.З.“ АД на 05.09.2018 г. В законоустановеният срок зА.хователят е отказал
изплащането на зА.хователно обезщетение.
От заключението на
съдебнопсихологическа експертиза се установява следното:
Налице са значителни последици за
психиката на детето К.С.А., вследствие на загубата на неговия брат.
Първоначално К.А. е изпаднал в състояние на ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ, която е
преминала след това в РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА. Това е сериозна промяна в
начина на живот на детето към момента на стресогенната ситуация, продължила от
тогава и до настоящия момент.
ОСТРАТА
СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ и РАЗСТРОЙСТВОТО В АДАПТАЦИЯТА са състояния, които са повлияли
съществено емоционалния живот на детето - това е дисбаланс на емоциите в
негативен план, който променя хармонията и равновесието на психиката на детето,
което се отразява на цялостното му поведение, впоследствие донякъде
компенсирано. Все още, до настоящия момент, осв. дете не е отреагирало нормалпсихологично
смъртта на брат си.
От заключението на
съдебнопсихологическа експертиза се установява следното:
Налице са последици за психиката на М.С.Й., вследствие на загубата на
нейния внук. Непосредствено след психотравменото събитие, на 05.05.2018г.-
неочакваната загуба на внука й - А. С., тогава на 19 г. е изпаднала в ОСТРА
СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ. Впоследствие за известен период от време е била в състояние
на РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА, които са повлияли значително психичния и емоционалния
й живот.
След преживяното осв. М.С.Й.,
продължава да живее с мъката и скръбта по изгубеното си внуче. Към момента на
освидетелстването е в пълен траур, нормалпсихологично е преживяла загубата като
частично е успяла да възстанови личностовото си и социално функциониране. Такъв
вид загуба не може да се преживее напълно, личността се научава да живее с
усещането за мъка и празнота завинаги.
От заключението на комплексната съдебномедицинска
и автотехническа експертиза се установява следното:
Не е установена техническа
неизправност по лек автомобил "Б." преди сблъсъка.
Разположението на л.а. Б."
непосредствено преди сблъсъка и момента на сблъсъка/удара е ляво - странично,
като първоначалния контакт е в задната лява част. Разположението на л.а. "О."
непосредствено преди сблъсъка и момента на сблъсъка/удара е ляво - странично,
като първоначалния контакт е в предната лява част.
Разположението на л.а. "Б." след
настъпването на ПТП, е там където е намерен и описан л.а. - на разцепен на две
части - предната част на предната половина е в посока юг, като тази част се е
установила в покой югоизточно от дървото - масовият му център е на около 50.00
м. източно и на 12.50 м. южно от ориентира 01, а задна половина се е установила
североизточно от дървото със задна част в посока север - масовият му център е
на около 54.00 м. източно и на 8.00 м. южно от ориентира 01.
Разположението на л.а. "О." след
настъпването на ПТП, е там където е намерен и описан л.а. - масовият му център
е на около 48.00 м. западно и на 15 м. южно от ориентира 01.
Скоростта на движение на л.а. "Б.”
непосредствено преди и по време на удара е равна на 135.00 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. "О.” А.
непосредствено преди и по време на удара е равна на 33.57 км/ч.
Максимално допустимата скорост на движение в този
участък на пътя, при движение от запад на изток е до 60.00 км/ч., при движение
от изток на запад е до 90.00 км/ч.
Водачът на лек автомобил "Б.", е нямал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретните пътни
условия.
От техническа гледна точка водачът на л.а. "О."
А. е имал техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП, като изчака
лек автомобил "Б." да премине през кръстовището и след това да
започне маневрата завой на ляво и да пресече насрещната пътна лента.
От техническа гледна точка л.а. "Б."
управляван от Ж.Б., при скорост на движение равна на 135.00 км/ч. и по-ниска от
нея, има техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като е
трябвало да продължи движението си в предназначената за него лента, без да се
извършва технически неправилното отклонение на дясно.
В предоставените материали по делото е посочено,
че при настъпването на ПТП А. А. е бил на предна дясна седалка.
Ударът в дървото е бил най-силен на линията зад
предните седалки, като линията на разделяне е зад тези седалки перпендикулярно
на надлъжната ос на автомобила.
При първоначалния контакт на л.а. и дървото,
който е бил на линията зад предните седалки в дясната част, най - големи
деформации и съответно хлътване има от задната дясна врата, тапицерията на
вратата и интериора на тази линия.
Лек автомобил "Б." *** с рег. № СТ ***ВК
е с фабрично оборудвани триточкови предпазни колани на предните и задните
седалки.
От техническа гледна точка водачът на л.а. "О."
А. е имал техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП, като изчака
лек автомобил "Б." да премине през кръстовището и след това да
започне маневрата завой на ляво и да пресече насрещната пътна лента.
А. А. към момента на инцидента се е намирал на
предна дясна седалка в лекия автомобил "Б.". След напускането на
пътното платно лекият автомобил ”Б." се е сблъскал с дясната част на
автомобила в дърво, непосредствено в зоната зад средната колонка между десните
врати От снимковия материал приложен по делото е видно, че целостта на купето в
зоната на пътника на предна дясна седалка е запазена. Таванът, предната дясна
колонка и предната дясна врата не са сгънати към вътрешността на купето. При
извършената аутопсия са установени следните травматични увреждания - охлузвания
и кръвонасядания на челото и лява слепоочна област, охлузвания и кръвонасядания
по задно-страничната повърхност на дясна гръдна половина, охлузвания в лява
поясна област, множество охлузвания по външната повърхност на дясна мишница и
задновъншната повърхност на дясна предмишница, контузия на десния бял дроб,
счупване на III-VII ребра по залавните места с
гръбначния стълб, VIII и IX по лопаткова линия, разкъсване на слезката,
набиране на кръв в коремната кухина.
Уврежданията по дясно страничната повърхност на
тялото и десния горен крайник са получени при контакт с детайли от вътрешността
на купето в дясно.
Установено е разкъсване на слезката, охлузвания в
лявата поясна област, охлузвания на челото и кръвонасядане в ляво слепоочие.
Разположените по ляво страничната повърхност на
тялото увреждания и на челото фронтално, не е възможно да се обяснят по
механизма на травма вътре в купето на автомобила, ако тялото на пострадалия е
било фиксирано с обезопасителен колан на предна дясна седалка в лекия
автомобил, от където следва извода, че към момента на произшествието
пострадалият А. не е бил с поставен обезопасителен колан. При завъртането на
автомобила около вертикалната му ос, тялото на пострадалия А. е било подложено
на големи центробежни сили и въртящ момент, при което е имало възможност да
променя позицията си в зоната на предна дясна седалка.
При завъртането на автомобила около вертикалната
му ос, тялото на пострадалия А. е било подложено на големи центробежни сили и
въртящ момент, при което е имало възможност да променя позицията си в зоната на
предна дясна седалка и да контактува с твърди тъпи предмети от купето на
автомобила. Травмите на А. са получени вътре в купето на автомобила. А. не е
изпадал извън автомобила.
Смъртта на А. А. е настъпила в болнично заведение
на 05.05.2018 г. в 18,10 часа.
Ако А. към момента на произшествието е бил с
поставен обезопасителен колан, биха се получили уврежданията по дясно
страничната повърхност на тялото и десния горен крайник - охлузвания и кръвонасядания
по задно-страничната повърхност на дясна гръдна половина, множество охлузвания
по външната повърхност на дясна мишница и задновъншната повърхност на дясна
предмишница, контузия на десния бял дроб, счупване на III-VII десни ребра по залавните места
с гръбначния стълб, VIII и IX десни ребра по лопаткова линия.
Механизмът на произшествието е следния:
На 05.05.2018 г. около 16.40 ч. в общ. С.З.по път
II - 66 в посока запад се движел лек автомобил "О.А.“ с рег. № СТ ****СА,
управляван от Г.Т.Д..
В обратна посока - изток се е движел лек
автомобил "Б." с рег. № СТ ***ВК, управляван от Ж.Д.Б..
На км. 53+30° /в района на бензиностанция "С.”,
фирма "А.", фирма "Л.Г.Б.“/ на посочения път, водачът на лек
автомобил "О." А. с рег. № СТ ****СА предприема маневра за завиване
на ляво, като не пропуска насрещно идващия лек автомобил марка "Б." с
рег. № СТ ***ВК, управляван от Ж.Б..
Водачът на "Б." при забелязване на
предприелия маневрата завой наляво л.а. "О.", е отклонил автомобила
си на дясно гледано по посоката си на движение, като е навлязъл в очертана с
пътна маркировка - М15
Настъпва удар между двата автомобила извън южното
пътно платно на пътя, като мястото на удара /МУ/ се намира на около 30.40 м
западно и на 4.60 южно от ориентира 01
След удара на л.а. "Б.” с л.а. "О."
А. /л.а. "Б." е ударен от л.а. "О." А. в заден ляв калник/
същият е продължил движението си на изток оставяйки следи по асфалтовото покритие
на уширението пред бензиностанция "С.”. Достигайки затревената площ
северно от фирма "А." /южно от пътното платно/ е продължил движението
си на изток оставяйки среди от странично прохлузване. В този затревен участък
л.а. "Б." се е завъртял около вертикалната ос прекарана през масовия
му център в посока обратна на часовниковата стрелка /поглед от горе и
достигайки крайпътно дърво - орех, се е ударил с дясната странична част в него.
След удара в резултат на настъпилите пластични деформации по купето на
автомобила, същият се е разделил на две части - предна и задна - като линията
на разделяне е зад предните седалки перпендикулярно на надлъжната ос на
автомобила След този удар и разделянето на автомобила, двете половини на купето
са разменили местата си спрямо посоките на света като предната част на предната
половина е в посока юг, като тази част се е установила в покой югоизточно от
дървото. Задна половина се е установила североизточно от дървото със задна част
в посока север.
Техническите причини за настъпването на ПТП при
конкретната пътна обстановка са:
От водача на л.а. "О." А.:
Причината
за настъпване на ПТП, е че водачът на л.а. "О." А. е отнел
предимството на движение на л.а. "Б.", не е изчакал лек автомобил
"Б." да премине през кръстовището и след това да започне маневрата
завой на ляво/да пресече насрещната пътна лента.
От страна на водача на л.а. "Б.":
Движение
със скорост около 135.00 км/ч, като на този участък от пътя, по посоката на
движение на л.а. "Б." е въведена забрана за движение със скорост не
по-висока от 60 км/ч.
Водачът е
отклонил управляваният от него л.а. надясно в уширението на бензиностанция
"С." спрямо посоката си на движение.
При движение в своята лента и неотклоняване на
същия в дясно по посоката на движение, нямаше да има пресичане на траекториите
и нямаше да настъпи ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят
В.И. А. посочва, че ищцата М.С.Й. му е леля, а малолетният К.С.А. е син на негов
първи братовчед С. А..*** през две къщи от семейството на А.. Посочва, че преди
около две години в една къща живеели С., Д., М., А. и К.. Сега М. си живеела в
същата къща, а С. и Д. си направили вила. Спомня си, че на 05.05.2018г. разбрал,
че е станала катастрофа на АТЗ и че А. е починал на място. Според свидетеля А.
бил много добро момче, културно, интелигентно, завършил средно образование,
изкарал шофьорски курс, предстояло му абитуриентски бал.
Свидетелят посочва, че М. е баба на А. по бащина
линия, т.е. майка на С.. Според свидетеля М. много гледала А., тъй като майка
му и баща му ходели на работа в чужбина, за пет-шест месеца отивали и след това
се връщали в Б.. Преди инцидента родителите били в Б. да направят бала на А.. Отношенията
между М. и А. били много добри, тъй като М. го гледала от бебе. По-малкият брат
на А. бил около осем годишен, били много привързани с А., един без друг не можели.
А. много гледал К., постоянно били заедно. Според свидетеля, когато К. разбрал
за смъртта на А., получил стрес, през нощта постоянно се събуждал, плачел, питал
къде е брат му. След смъртта на А., К. ползвал всичките вещи на брат си– телефони,
легло.
Според свидетеля, бабата М. била много зле,
постоянно ходела на гробищата, плачела постоянно, затваряла се в къщи. Преди М.
обичала да общува с хора, а сега била много различна.
Свидетелят
Д.И. А., на който ищцата М.С.Й. е леля, а малолетният К.С.А. е син на негов
първи братовчед С. А. посочва, че си спомня катастрофата, която станала на
05.05.2018 г. Свидетелят посочва, че много години живели заедно Д. и С. с
децата и майката на С. – М.. Последните две години С. си направил къщата. Докато
майката и бащата били в И., бабата се грижела за двете деца - големия А. и
малкия К.. Свидетелят посочва, че разликата във възрастта между А. и К. била около
10 години, но когато били заедно двамата братя все едно били на една възраст и
много играели. Родителите на К., скрили новината за смъртта на А. от брат му,
но К. разбрал от децата. След като К.
разбрал за смъртта на А., му се развалила психиката, не можел да спи. Към
настоящия момента К. не можел да забрави брат си. Продължавал да ползва неговите
вещи, бащата искал да ги хвърли, но К. не позволявал нищо да се хвърля, всичко
е запазил за спомен. Свидетелят посочва, че докато родителите били в чужбина,
бабата М. гледала двете деца, за нищо не ги оставила.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на зА.хователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно зА.хователно
правоотношение, породено от договор за зА.ховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и зА.хователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно зА.хователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 05.05.2018 г., по силата на което ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ АД е поел задължение да обезщети
увредените при използването на зА.хования автомобил „О.А.“ СТ **** СА трети лица,
се установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице зА.хователна
полица зА.хователна полица
№BG/30/117002848995/26.10.2017г., валидна от 28.10.2017г. до 27.10.2018 г. Съдът намира, че следва да приложи
законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и зА.хователя по
задължителна зА.ховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред зА.хователя или пред негов
представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия
КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу зА.хователя
на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.
380 от КЗ, ищците са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ АД на 05.09.2018
г. Поради
това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - зА.хован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда,
която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
На съда е служебно известно, че е внесен обвинителен акт
по отношение на Ж.Д.Б. /водачът на лек автомобил "Б." *** с рег. № СТ
***ВК/ и е образувано НОХД № 2139/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора. Постановена е Присъда № 32/01.10.2020 г. /към момента не е влязла в сила/, с която признава подсъдимия Ж.Д.Б.
за виновен в това, че на 05.05.2018 г., на път II-66, км 53+300, в землището на
община Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Б.“ модел „320 Д“ с рег. №СТ *** ВК, нарушил правилата за
движение по пътищата: - чл.21, ал.1 от ЗДвП - управлявал превозното средство с
превишена скорост от 135 км/ч, като при избиране скоростта на движение, като
водач на пътно превозно средство, нарушил въведена забрана да превишава
стойността на скоростта в км/ч, за пътно превозно средство категория „В” при
движение извън населено място от 90 км/ч; -чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач не
изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението; - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - като
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме маневра да заобиколи
пътно превозно средство и да се отклони надясно по платното за движение, за да
премине в друга пътна лента, не изпълнил задължението си преди да започне
маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат преди него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение; -чл.65, т.6 от ППЗДвП - като
водач навлязъл с управляваното от него МПС на обозначена площ – M15 "Коси
успоредни линии", забранена за движение на пътни превозни средства,
границата на която площ е очертана с непрекъсната линия, като по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице на А. С.А. и са
причинени тежка и многостепенна средна телесна повреда на А. Златев Митков.
От заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че причина за
настъпване на процесното ПТП освен поведението на Ж.Д.Б. е и поведението
на Г.Т.Д., който при управление на л.а.
"О.А." е отнел предимството на движение на л.а. "Б.", не е
изчакал лек автомобил "Б."*** да премине през кръстовището и след
това да започне маневрата завой на ляво/да пресече насрещната пътна лента, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал.
1 от ЗДвП, където е посочено, че при завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на
лек автомобил „О.А.“ СТ **** СА, са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
С оглед изложеното
съдът приема, че вина, при условията на независимо съизвършителство имат и двамата
участници в ПТП - то на 05.05.2018 г. Водачът на лек автомобил "Б." ***
с рег. № СТ ***ВК, Ж.Д.Б. е нарушил разпоредбите на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗдвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 65, т.
6 от ППЗДвП, а водачът на л.а. "О.А.", Г.Т.Д.
е нарушил
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Гореизложеното води до извод, че
процесното ПТП не би настъпило, ако поведението и на двамата водачи беше
съобразено с правилата за движение.
Ето защо следва да
се приеме, че след като в настоящия случай има двама съпричинители, на
вредоносния резултат, то тяхната отговорност спрямо увредения съгласно
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е солидарна. Солидарната отговорност на
причинителите на увреждането дава възможност на пострадалия да насочи
претенцията си за обезщетяване против всеки от тях, съответно от всеки един от
зА.хователите, тъй като отговорността на зА.хователя е функционално обусловена
от тази на деликвента. Така в случая наследниците на починалия А. С.А. са
насочили исковете си против ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ АД, като зА.ховател на деликвента Г.Т.Д.,
чието деяние в нарушение на чл. 37 от ЗДвП, съдът приема, че осъществява всички признаци /обективни и
субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на зА.хователя ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ АД по зА.ховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана.
Относно размера на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Основен спорен момент по делото е дали ищците имат
качеството пострадали от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази
насока, съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва,
че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
По
предявения иск от М.С.Й..
В настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между починалия
внук А. и неговата баба М. е създадена трайна и дълбока емоционална връзка. Действително
в българския бит бабата и дядото често присъстват в живота на внуците си.
Наблюдава се, фамилии състоящи се от няколко поколения да живеят заедно и да
имат едни домакинства. В случая обаче обичайните отношения са надградени. Установи
се по делото, че отношенията между тях се характеризират с по-голяма от
обичайната привързаност, обич, подкрепа и грижа. Според свидетелските показания
две години преди ПТП - то, родителите на А. и брат му са живеели в една къща с
ищцата М.. Ищцата М. е участвала активно при отглеждането на А., осигурявайки
условия за цялостното му развитие във възпитателен, образователен и социален
план. Това до голяма степен е било предизвикано от трайното отсъствие на
родителите на А., които са работили в чужбина. Грижата и помощта от страна на бабата спрямо
нейния внук е била осъществявана постоянно, с желание и любов. Поради това
следва да се приеме, че ищцата е възприемала А. като постоянно присъствие и особено важна
фигура в нейния живот. Изпитвала е към него дълбоки и трайни чувства на обич и
привързаност извън обичайните. В случая изключително топлите отношения между
баба и внук са били породени и развити в атмосферата на постоянно съвместно
живеене в общо домакинство, поради трудовата ангажираност на родителите на А.
извън Б..
С оглед изложеното съдът намира, че между починалия А. С.А. и неговата баба
е изградената силна и дълбока емоционална връзка и следователно преживените и
търпени болки и страдания на М.С.Й. от смъртта на
внука й следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията
и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при
така събраните доказателства ищцата е провела пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия А. и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на М.С.Й. би
била справедлива сума в размер на 50 000
лв.
По предявения иск от Д.З.А., действаща като майка и
законен представител на К.С.А.
В настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че между починалия
А. и брат му К. е създадена трайна и дълбока емоционална връзка от ранна детска
възраст. Действително в българския бит отношенията между братя се отличават с
обич, топлота, взаимност, взаимопомощ и разбирателство. В случая обаче съдът
счита, че обичайните отношения са надградени. По делото се установи, че
отношения между А. и брат му К. се характеризират с по-голяма от обичайната
привързаност, обич, подкрепа и грижа. Според свидетелските показания независимо
от голямата разлика във възрастта /около 10 години/ между двамата братя, същите
били много привързани един към друг. А. като по – голям брат полагал много
грижи за К., играел си с него и двамата братя били постоянно заедно. К. понесъл
много тежко новината за смъртта на А.. Към настоящия момент К. ползвал неговите
неща, спял в неговото легло, ползвал неговия телефон и не позволявал нищо,
което е било на А. да се изхвърля. Съдът следва да вземе предвид и заключението
на съдебно – психологическата експертиза, според което смъртта на А. е довела
до значителни последици за психиката на К., вследствие на
загубата на неговия брат и сериозна промяна в начина му на живот.
С оглед на изложеното съдът
намира, че между починалия А. и неговия брат К. е изградената силна и дълбока
емоционална връзка и следователно преживените и търпени болки и страдания на К.
от смъртта на А. следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на
разясненията и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело
№ 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при
така събраните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия му брат А. и
за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца би била справедлива сума в
размер на 50 000 лв.
Възражението на зА.хователя,
че при определяне на размера на обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението
следва да се определи в размер до 5000 лв., е неоснователно. Разпоредбата
противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума на зА.хователно
обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно зА.ховката
"Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats
(Латвия) не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
зА.ховка "гражданска отговорност" да покрива обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националното законодателство за смъртта
на близки членове на семейството, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Няма основания да се отправя
преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор, тъй като СЕС вече е
бил сезиран с преюдициално запитване по въпроса и се е произнесъл. Тъй като
решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища
и учреждения в Република Б. (чл. 633 ГПК), то няма основания размерът на обезщетението да бъде
ограничавано под действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
От страна на ответното дружество са направени няколко
възражения за съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползването на
предпазен колан.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза е посочено, че с оглед
травмите, А. С.А. е бил без
обезопасителен колан.
В съдебно
заседание от 12.05.2021 г. обаче вещото лице д-р С. е пояснило, че в случая е
налице страничен удар със значителна сила, при който „Б.“ е контактувало с
частта зад колонката между предна и задна дясна врата в дърво, ударът е бил с
изключителна сила, тъй като автомобилът се е разцепил на две. В този случай според
него, обезопасителният колан не може да
предпази тялото и тялото се придвижва в странично направление. Посочва, че е
възможно коремната травма с разкъсване на далака да е получена от придвижване в
странично направление, както на тялото на пострадалия, така и на водача, тъй
като е налице придвижване в посока на дясно, след това придвижване в посока на
ляво. Действително травмата е съчетана, но с най-голяма тежест е коремната
травма изразяваща се в разкъсване на далака съпроводена с масивна кръвозагуба.
Според вещото лице тази травма не може да се получи от детайли на автомобила,
но от конкретния механизъм би могла, тъй като далакът се намира в ляво, като е
напълно възможно да е нанесен удар от лакът или от други части от тялото на
водача при това силно придвижване на двете тела.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е
на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че тежките травми
довели до смъртта на А. С.А. са настъпили вследствие на неизползването на
обезопасителен колан. Поради това
съдът намира, че това възражение за съпричиняване е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
зА.хователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно зА.хователят
отговаря за лихвата за забава, когато зА.хованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава
в рамките на зА.хователната сума и считано от датата на уведомяване от зА.хования
за настъпването на зА.хователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на зА.хователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. По делото е представено
доказателство, че ищците са предявили зА.хователната си претенция на 05.09.2018 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме,
че 05.09.2018 г. е датата, на която
зА.хователят е уведомен за претенцията на ищците, поради това за периода от 13.05.2018 г. до 04.09.2018
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД следва да заплати на М.С.Й. сума в
размер на 50 000 лв. за причинените
неимуществени вреди от смъртта на внука й А. С.А.,
настъпила при ПТП на 05.05.2018 г., ведно със законната лихва от 05.09.2018 г. до окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 04.09.2018 г. като неоснователен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД следва да заплати на Д.З.А., действаща
като майка и законен представител на К.С.А. сума в размер на 50 000 лв. за причинените неимуществени вреди от смъртта на брат му А. С.А., настъпила при ПТП на
05.05.2018 г., ведно
със законната лихва от 05.09.2018 г.
до окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 04.09.2018 г. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че
ищците са материално затруднени лица,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание
за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3
% за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на всеки от
ищците е в размер на 2 030 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимите
адвокатски възнаграждения на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на всеки един от двамата ищци са в размер на по 2 436 лв. с ДДС /2 030 лв. х 20 % = 2 436 лв. / или в общ размер на 4 872 лв. с ДДС. Следователно
на адв. П.К. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 872 лв. с ДДС.
Видно от данните по делото от
бюджета на съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне на
експертизи: за изготвяне на
съдебнопсихологичната експертиза възнаграждение в размер на 600 лв.; за
изготвяне на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза
възнаграждение в размер на 400 лв. или общо
в размер на 1 000 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, държавна такса в размер на 4 000
лв. и сумата от 1 000 лв.,
представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета
на съдебната власт.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******да заплати на М.С.Й., ЕГН ********** с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 10 - адв. П.К. САК сума в размер на 50 000 лв. за причинените неимуществени вреди от смъртта на внука й А. С.А., настъпила при ПТП на
05.05.2018 г., ведно
със законната лихва от 05.09.2018 г.
до окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 04.09.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******да заплати на Д.З.А., ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на К.С.А., ЕГН ********** и двамата
с адрес: *** със съдебен
адрес:***, офис 10 - адв. П.К. САК сума
в размер на 50 000 лв. за причинените неимуществени вреди от смъртта на брат му А. С.А., настъпила при ПТП на
05.05.2018 г., ведно
със законната лихва от 05.09.2018 г.
до окончателното плащане като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва за периода от 13.05.2018 г. до 04.09.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***,
офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ
на ищците в общ размер на 4 872
лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „ЗА.хователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4 000 лв.
и сумата от 1 000 лв.,
представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета
на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :