Решение по дело №646/2018 на Районен съд - Сливен

 

Р Е Ш Е Н И Е № 837

гр. Сливен, 06.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

при секретаря МАРИЯНА СЕМКОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 646 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК вр.чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР.

Предмет на производството е предявен в иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване на установено на правото на платен допълнителен годишен отпуск в размер на 12 дни за положен извънреден труд над 50 часа на всяко отчетното тримесечие, в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.

 Ищцата В.Х.Д. *** твърди, че правото на допълнителен отпуск като компенсация за извънреден труд е съществувало в ЗМВР /отм./ от 1997 г. и от 2006 г. за положен извънреден труд над 50 часа на отчетно тримесечие , в периода от 25.02.2003 г. до 30.06.2014 г., когато ЗМВР /отм./ от 2006 г. е бил отменен със ЗМВР от 2014 г. /обн. на 27.06.2014 г. в сила от 01.07.2014 г. и компенсацията на извънредния труд в МВР и другите силови структури, работещи по ЗМВ, е станала само парична. Посочен е исковия период - 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. Твърди че през времетраене на служебното й правоотношение ищцата е изпълнявала служебните си задължения на 8, 12 и 24 часови смени, като работните и смени са изпълнявани по предварително утвърден от Началника на Затвора гр. Сливен месечен график, като работното й време се е изчислявало сумарно за отчетен период, който в исковия период е бил тримесечен. Твърди че часовете положен извънреден труд, съгласно разпоредбите на ЗМВР в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е следвало да и бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извършения труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за извънреден труд над 50 часа на тримесечие. Сочи, че през исковия период работодателя не е изчислявал правилно работното й време, което е довело до ощетяването й, тъй като през цялото време е полагала труд над установената норма работно време, който нито е бил отчитан от работодателя й правилно, нито е бил заплащан по съответния ред или пък компенсиран с допълнителен платен отпуск, който да може да ползва. Твърди, че през посочения период ответникът не е отчитал като  част от работното й време извършваните от нея претърсвания и обиски и така наречени служебни занятия, които са били извършвани през дните, които са й се полагали за междудневна почивка и за които в периода до 2010 г. не се водила нарочна документация. Претърсванията и/или обиските са били с минимална продължителност от 2-3 часа на отчетен период, а служебните занятия за повишаване квалификацията на ищцата са се провеждали ежемесечно на територията на затвора Сливен, като тяхната продължителност е била минимум по 3 часа на месец. Твърди още, че ответникът незаконосъобразно не е отчитал полагания нощен труд по време на нощните смени, като не е превръщал нощните часове в дневни, каквото е било задължението и при сумирано изчисляване на работното време. Сочи, че ответникът не е изпълнил своето императивно задължение да преобразува нощните часове в дневни такива, което следва да бъде извършено при всички случаи на отчитане на работното време при режим на смени. Твърди, че признаването на времето за хранене, отдих като част от работното време, в случаите когато поради непрекъсваемостта на самия процес не могат да бъдат ползвани почивки, се осъществява за служители на ГДИН на нормативно ниво едва в края на исковия период - през месец март 2014 г., измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. в сила от 20.03.2014 г., сред които са и изричното изброяване на дейностите, които съставляват част от работното време.

Ищцата претендира за всяко отчетно тримесечие в периода от 2003 г. до 2014 г. е полагала по минимум 74 часа извънреден труд над нормата за тримесечие, като за 24 часа над 50-те часа на тримесечие, съответно за 48-те часа за отчетните първо и второ тримесечие за 2014 г. следва да и бъде предоставен за ползване допълнителен платен отпуск в размер на по 3 дни, /съответно на 6 дни/ допълнителен отпуск като компенсация за положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие и които не са и били предоставени за ползване от работодателя до момента.

Предвид изложеното, моли съда да признае за установено по отношение на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, че ищцата има право на допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2003 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2004 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2005 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2006 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2007 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2008 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2009 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2010 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2011 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2012 г.; допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2013 г. и допълнителен отпуск в размер на 12 дни, за положен от нея извънреден труд по 24 часа над 50-те часа за всяко отчетно тримесечие /1-во, 2-ро, 3-то и 4-то/ на 2014 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете, като сочи, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес и неоснователен, поради изтекла погасителна давност, като прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание, в срока по чл. 214 ГПК процесуалния представител на ищцата прави следното изменение на исковата претенция – да се признае за установено, че за исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. дължимия отпуск е в размер на 764 часа и 30 минути, като препраща съм изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Ответната страна оспорва исковите претенции и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                                                                  От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че през процесия период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в периода 01.01.2013 год. до 30.06.2014 год. ищцата е заемала последователно длъжността "надзирател", „старши надзирател”, „командир на отделение” с място на изпълнение в затвора в гр. Сливен, като към момента работи на длъжност "главен надзирател" Работното време на ищцата е изчислявано и отчитано сумарно за тримесечен период в часове и дежурства, като нормата на работното време за всеки месец се определяла на база работните дни в месеца и тримесечието. Трудът, който ищцата е полагала е по предварително определен график на 24-, 12- и 8-часови смени. Работодателят не е отчитал всички часове от дежурството като работно време. По делото е разпитан колега на ищцата – свидетеля Д.Т., от показания на която, които съдът цени като непосредствени, обективни и непротиворечиви, се установи, че през процесния период надзирателите в затвора в град  Сливен са давали дежурства на 12- и 24-часови смени, като 24-часовите дежурства са започвали от 7:15 часа до 8:30 на следващия работен ден, а 12 - часовите дежурства са започвали от 7:15 часа до 23: 00 часа, като били работили и 12-часови нощни смени, които били започвали от 19:15 часа до 8:30 часа на следващия работен ден. Свидетелката установява, че по време на тези смени са нямали право да напускат територията на затвора, а следвало да бъдат на разположение и в готовност да изпълняват определени задачи. По време на почивката за хранене и отдих нямали право да събличат униформите си, да оставят станциите си и ако нещо се случи били длъжни да реагират. Според свидетеля при 12-часовите и при 24-часовите дежурства надзирателите били задължени да се явяват на работа 15 мин. преди започване на дежурството, за да застъпят на поста след т.н. развод, а след приключване на дежурството отново били задължени да остават в затвора – 15 минути за сдаване на поста на следващата смяна и отвод. Извън дежурствата в свободните дни имали организирани мероприятия, като например практически и теоретични занятия, които се провеждали минимум един път на месец през учебната години – от месец септември до месец юни, които занятия били по три астрономически часа.                                                               От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като всестранно, обективно и компетентно, се установи, че ищцата е изпълнявала служебните си задължения в затвора в гр. Сливен на длъжността "надзирател"  и „старши надзирател”, „командир на отделение” и „главен надзирател”, като е давала 8-, 12- и 24-часови дежурства. След направена справка в документация в затвора, и вземайки предвид материалите по делото - вещото лице е изчислило, че за периода от месец януари 2003 г. до 30.06.2014 г ищцата е отработила общо 3217 часа извънреден труд, от които изплатените за процесния период часове извънреден труд се равнявали на 136 часа и 25 минути. Некомпенсираните часове извънреден труд за периода, които подлежали на парична компесация се равнявали на 1666 часа, а тези които подлежали на компенсация с допълнителен отпуск били в размер на 764 часа и 30 минути. Установило, че некомпенсираните часове извънреден труд, които подлежали на компенсация с допълнителен отпуск съобразно чл.16е на ППЗИНЗС са 150 часа.                                                                                                                                                 От правна страна въз основа на така възприетото фактическо положение, съдът намира за обосновани следните изводи:                                                                                           Спорен между страните е въпросът дали ищцата е полагала извънреден труд през процесния период, осигуряваните й почивки, време за застъпване и отвеждане от смените, време за инструктаж и организирани задължителни учебни мероприятия през свободните дни следва ли да бъдат отчитани като работно време и дори да е налице извънреден труд то дали същият е компенсиран надлежно.                                                                                                                   Съгласно и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС статутът на държавните служители в ГДИН, какъвто е ищцата, се урежда от разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото и ЗИНЗС не е предвидено друго. Аналогична е разпоредбата на чл.20, ал.4 ЗИН отм. относно прилагането на ЗМВР отм. спрямо държавните служители в ГДИН.            Не е спорно между страните, а и от показанията на  разпитаната по делото свидетелка се установи, че когато ищцата не е била на пост е била задължена да бъде на разположение и че не е имала право да напуска затвора. Дори по времето, когато е следвало да почива същата не е разполагала с правото да преустанови работата си и свободно да напуска територията на затвора. При възникнала служебна необходимост е следвало веднага да започне да изпълнява функционалните си задължения.        С оглед на това съдът намира, че за работно време следва да се отчита целият период на изпълнение на служебните задължения - 24 часа, респ.12 часа, въпреки, че когато не се носи постова служба, служебната ангажираност на служителите е в непълен обем. Работодателят-ответник обаче не е отчитал и заплащал по този начин положения по време на дежурствата труд от ищеца, поради което му дължи възнаграждение за тези неотчетени часове, с които се надвишава нормалната продължителност на работното време на тримесечие или компенсация на положения извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие с допълнителен отпуск. Съдът счита, че прилаганото от работодателя отчитане на работното време е в противоречие с понятието за работно време по смисъла на чл.2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време. Съгласно практиката на Съда на европейския съюз (С-429/09 по дело Fuss) за целите на прилагането на Директивата, закрепеното в чл.2, т.1 понятие за “работно време” не може да получава различно тълкуване съгласно всяко национално право, а има самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение. То следва да бъде определено съобразно обективни критерии, които характеризират трудовото, съответно служебното правоотношение с оглед на правата и задълженията на отделните лица. Според осъщественото от Съда на ЕС (С-437/05 и С-303/98) задължително тълкуване на понятието за работно време съгласно чл.2 от Директива 2003/88 за такова следва да се отчита времето не само на активно изпълнение на служебните задължения, но и времето, когато служителите са на разположение на работодателя и в готовност при нужда да престират труд, макар и през това време служебната им натовареност да е с по-нисък интензитет. В подобен смисъл е и задължителното указание дадено в Тълкувателно решение №8/2013г. по т.д. № 8/2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Поради това съдът намира, че с оглед естеството на осъществяваната от ищцата дейност при 24- и 12-часовите смени следва да бъде присъдено възнаграждение за извънреден труд, изчислено при отчитане на пълните 24-, респ.12 часа от дежурствата за работно време за полаган извънреден труд до 50 часа за всяко тримесечие на годината за процесния период и извънредния труд над 50 часа за всяко тримесечие на годината за процесния период да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск.                                                                                                                               По делото бе установено, че надзирателите в затвора в гр. Сливен, включително ищцата, са били задължени да се явяват на работа половин час преди началото на всяко дежурство за подготовката му и за провеждане на инструктаж и да останат на работа 30 минути след приключване на дежурството на следващия ден, за да сдадат и освободят наряда. С оглед на това установеното по делото присъствие на ищцата на определеното работно място за времето 30 минути преди започване на всяка негова смяна /дежурство/ и 30 минути след приключване на всяка негова смяна /дежурство/ всъщност следва да се приравни на отработено време, защото тя, макар и да не е изпълнявала присъщите си служебни функции, е била на разположение на органа по назначението извън установеното й работно време. Тези 60 минути са извън установеното редовно работно време и представляват извънреден труд по смисъла на чл.211, ал.5 от ЗМВР отм. , респ. чл.187, ал.5 от ЗМВР, който следва да се компенсира от работодателя със заплащане на възнаграждение, определено по правилото на чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР отм. , респ. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР. По делото безспорно се установи, че работодателят-ответник не е отчитал и заплащал положения преди и след времето на дежурство труд от ищцата, поради което същият следва да бъде заплатен или компенсиран с допълнителен отпуска, когато надхвърля 50 часа за всяко тримесечие на годината за процесния период. В работното време на ищцата следва да бъде включено и времето на задължителните учебни мероприятия, които са се провеждали през почивните дни през процесния период Тези часове са съобразени и в точка 3 от изготвеното заключение от вещото лице.                                                                          Поради всичко изложено съдът счита и че приложимо към настоящия случай е изчисляването в съдебно-счетоводната експертиза на часовете извънреден труд, които подлежат на компенсация с допълнителен отпуск посочено в т. 3 - тоест некомпенсирани часове в размер на 764 часа и 30 минути.                                                                                                          По предявения от ищцата иск за признаване за установено, че има право на компенсация за положения над 50 часа извънреден труд с допълнителен платен отпуск  съдът счита следното:            Ответникът е оспорил допустимостта на иска. Направил е и възражение за давност, която според него е тригодишна, предвид че искането касае компенсация на извънреден труд с отпуск или алтернативно счита, че давността е петгодишна. В случая се иска признаване за установено, че ищцата има право на допълнителен платен отпуск по чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР/отм./ - Страната не може да предяви осъдителен иск за присъждане на обезщетение за същия, доколкото понастоящем служебното правоотношение не е прекратено. С оглед на това за ищцата е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, с който  на този етап би могла да постигне търсената защита – в тази насока е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК- Решение № 237 от 19.6.2014г., постановено по гр.дело № 781/2014г, ВКС, Четвърто гражданско отделение; Решение № 1221 от 27.11.2014г. на ВКС по гр.д.№ 4913/2014г. на трето г.о. Всеки може да предяви установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Това налага ищцата да докаже правния си интерес от предявяването на установителен иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос. Правният интерес на ищцата се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото й да бъде компенсирана с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време, което право се оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред право е различно от установяване на факти, по съдебен ред, каквато не е настоящата хипотеза. Ищцата е предявила искане за компенсация с допълнителен платен годишен отпуск за процесния период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. Доколкото се касае за установителен иск, то правото на иск не може да се погаси по давност, но съдът счита, че след като не се касае до парично вземане или обезщетение, а до такова с неимуществен характер, то тук важи общата петгодишна давност на правото да се иска компенсация с допълнителен отпуск. Това право има парична оценка, но не е имуществено. То се превръща в такова едва с прекратяване на служебното правоотношение, какъвто не е настоящия случай,  поради което ищцата има право да й бъде признато правото на допълнителен платен годишен отпуск за период от 5 години преди завеждане на иска. Както в специалния закон, така и в заповед на министъра на правосъдието, е предвидено по какъв начин се компенсира положения извънреден труд над 50 часа на тримесечие, а именно с допълнителен платен годишен отпуск- в посочените размери. По делото се установи, че ищцата има положен такъв извънреден труд за процесния период, при което следва същата да бъде компенсирана с платен годишен отпуск, но за период от 5 години преди завеждане на иска. Искът е заведен на 13.02.2018 год., поради което началния момент е 13.02.2013 год. - период включващ се в първото тримесечие на 2013 год. Поради това за  периода от 01.01.2003 год. до 31.12.2012 год, вкл. искът следва да се отхвърли като погасен по давност. За останалия процесен период искът на ищцата следва се уважи и да се признае за установено, че последната има право на допълнителен платен годишен отпуск като компенсация на положения от нея 13 часа извънреден труд над 50 часа за първото тримесечие на 2013 год. и 29 часа за второто тримесечие на 2013 год. или общо 42 часа за четирите тримесечия на 2013 г., както и има право на допълнителен платен годишен отпуск като компенсация на положения от нея 17.50 часа извънреден труд над 50 часа за първото тримесечие на 2014 год. /съгласно изготвеното и прието въз основа на показанията на свидетелката от вещото лице повторно заключение и с оглед стореното изменение на иска/.

По претенциите на страните за разноски

С оглед изхода на делото /уважени са приблизително 1/13 част от исковата претенция и се касае за неоценяем иск / на ищеца се дължат на основание  чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 39.00 лв. от общо претендираните в размер на 800.00 лв., тъй като съдът, счита за частично основателно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата и счита, че същото следва да се намали до 500.00 лв.                                                                                                              На ответника се дължат разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК съобразно с отхвърлената част на иска/приблизително 12/13 от исковата претенция са отхвърлени/ в размер на 92.00 лв., тъй като съдът, счита че справедливото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100.00 лв. съобразно с Наредбата за заплащане на правната помощ.                                           На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС дължимата съобразно уважения размер на исковете държавна такса в размер на 2.00 лв., тъй като съдът е преценил, че справедливия размер на държавната такса е 30 лв. и сумата от 47.00  лв., съставляваща разноски от бюджета на съдебната власт по депозита на вещото лице за изготвяне на съдебно счетоводна експертиза съобразно уважената част на иска.

Водим от гореизложеното, Сливенски районен съд

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, че В.Х.Д., ЕГН:********** ***, има право на допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране на положения от нея извънреден труд над 50 часа както следва: в размер на общо 42 часа за четирите тримесечия на 2013 год. както и в размер на общо 17.50 часа за първите две тримесечия на 2014 год.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК,  относно признаването за установено, по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, че В.Х.Д., ЕГН:********** ***, има право на допълнителен платен годишен отпуск за компенсиране на положения от нея извънреден труд над 50 часа в размер на общо 705 часа за периода от 01.01.2003 год. до 31.12.2012 год.вкл., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ .

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на Сливенски районен съд, сумата от 2.00 лв., представляваща държавна такса за производството и сумата от 47.00 лв., съставляваща разноски от бюджета на съдебната власт за изготвяне на назначената съдебно счетоводна експертиза съобразно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА В.Х.Д., ЕГН:********** ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 92.00 лв. разноски, сторени в хода на производството, съобразно с отхвърлената част на иска.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес за призоваване: гр. Сливен, ул. „Великокняжевска” № 13а, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на В.Х.Д., ЕГН:********** *** сумата от 39.00 лв., съставляваща сторени разноски по делото съобразно с уважената част на иска.

  Решението подлежи на обжалване пред ОС-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                               

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: