РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 06.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16443/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 170938/18.12.2017
г., предявена от Я.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П. НА Р.Б., с адрес: гр. София,
бул. „********.
Ищецът
Я.С.Д. твърди,
че с постановление
от 24.04.2009 г. на Софийска районна П., срещу него е било образувано досъдебно
производство за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.
За периода 12.02.2010 г. до 25.07.2016 г., спрямо ищеца била взета с мярка за
неотклонение
С присъда от 29.06.2015 г., постановена по
НОХД № 6764/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 2 състав, ищецът бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата била
потвърдена с влязло в сила на 25.07.2016 г. решение № 923 по ВНОХД № 4433/2015
г. на Софийски градски съд НО, XIII въззивен състав. Така наказателното
производство спрямо ищеца продължило общо 7 години, 6 месеца и 12 дни. С
Констативен протокол изх. № РС-16-462 от 15.03.2017 г. на Инспектората към ВСС било
прието, че правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
е нарушено
Ищецът
твърди, че е бил Изпълнителен директор „Б.Р.П.“ АДСИЦ. След като бил привлечен като
обвиняем, на 12.02.2010 г., ищецът уведомил Съвета на директорите на „Б.Р.П.“
АДСИЦ и подал уведомление за заличаването му като Изпълнителен директор, тъй
като считал, че полицейската регистрация, привличането му като обвиняем и
определянето на мярка за неотклонение, поставят него, и представляваното от
него дружество в риск и конфликт на интереси спрямо държавата. На 05.05.2010
г., Общото събрание на акционерите освободило ищеца, а на 25.05.2010 г. –
бил заличен в Търговския регистър като
Изпълнителен директор.
По този начин, за периода от 01.06.2010 г. до
30.06.2014 г., ищецът пропуснал да увеличи имуществото си, като не получил
сигурното си възнаграждението като изпълнителен директор по договора за
управление с „Б.Р.П.“ АДСИЦ, и претърпял имуществени вреди в размер
на 39200 лева (49
месеца х 800 лева), ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016 г. до
окончателното плащане.
Освен това, за периода от 01.03.2010 г. до
01.07.2015 г., на ищеца се налагало да сочи в декларациите за потенциални
рискове и конфликт на интереси, процесуалното си качество на обвиняем, мярката
си за неотклонение, висящото наказателно производство и потенциалните
инвестиционни и репутационни рискове от тези обстоятелства. Поради това, ищецът
не можел да упражнява професионалната си квалификация в областта на управление
на инвестиционни дружества, да заема управленски длъжности в инвестиционни
дружества, и претърпял сериозен кариерен регрес. По този начин, за периода от
01.03.2010 г. до 01.07.2015 г., ищецът претърпял неимуществени вреди, за
чието обезщетяване претендира сумата от 51200 лева (64
месеца х 800 лева), ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в резултат на повдигнатото
срещу него обвинение, по което основен „свидетел“ и „пострадал“, била неговата
бивша съпруга и майка на двете му деца,
за периода от повдигане на обвинението през м. февруари 2010 г. до
приключването на наказателния процес и връчването на окончателното решение по
делото през м. септември 2016 г., изминали почти седем годни, през който поради
процесуални съображения, и от съображения за сигурност, връзката на ищеца
с бившата му съпругата, била почти преустановена. Последната използвала
този период за да прекъсне недобросъвестно и злонамерено връзката между ищеца и
децата му. В
резултат на това, връзката между ищеца и децата му била прекъсната, като ищецът
се превърнал в очите на деца си единствено във финансов донор. Децата спрели да
се обръщат към ищеца с „татко“ и развивали "синдром на родителското
отчуждение". Ищецът сочи, че за
трайното и непоправимо увреждане на отношенията между ищеца и децата му,
изразяващи се в прекъсване на връзката родител дете и развиване у децата на „синдром
на родителското отчуждение“, претендира от ответника обезщетение за неимуществени вреди, в
размер 40 000 лева (по
20 000 лева - за увреждане на отношенията с всяко дете), ведно със
законната лихва, считано от 25.07.2016 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че вследствие на повдигнатото
и поддържано срещу него обвинение и определената му мярка за неотклонение, е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в трайно увреждане на здравето,
уронване на престижа и доброто име на ищеца в обществото, причинен душевен
дискомфорт, претърпени унижения, притеснения,
болки и страдания от стрес, накърняване на честта, достойнството и
авторитета, нарушаване на спокойствието,
причинили постоянно безпокойство, невроза, панически атаки, увреждане на съня,
водещи до постоянна умора и намалена работоспособност. За обезщетяване на тези неимуществени вреди, ищецът
претендира сумата от 30 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016
г. до окончателното плащане.
Ищецът претендира и сумата от 4995.70 лева –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи с в разходи за медикаментозно
лечение, извършени по време на наказателното производство до 25.07.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016 г., както и сумата от 390 лева –
обезщетевие за имуществени вреди, изразяващи с в разходи за медикаментозно
лечение, извършени в периода от 25.07.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.01.2017 г.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва върху тях. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. НА Р.Б. е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни и
недоказани. Ответникът сочи, че не са налице доказателства, които да установяват
действително търпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Искът за имуществени вреди в размер на 39200 лева бил неоснователен, тъй като
освобождаването от длъжността изпълнителен директор в „Б.Р.П.“ АДСИЦ било по
искане на ищеца и не било в причинна връзка с обвинението. Отделно от това,
съгласно сключения договор за възлагане и управление от 25.06.2009 г., основание за прекратяване на същия било
нарушение на действащото законодателство, извършено при или по повод
изпълненията на задълженията по договора, в резултат на което са нанесени
имуществени вреди на дружеството. Обвинението срещу ищеца не било свързано със
стопанската дейност на дружеството и спрямо същия не били налагани процесуални
ограничения, свързани с работата му. Освен това, ответникът сочи, че
възложеното управление не било обвързано с краен срок и поради съществуващата
възможност ищецът да бъде освободен във всеки един момент от заеманата
длъжност, не можело да се приеме, че пропуснатият доход е бил сигурен за
получаване. Не било налице и претърпяна вреда от невъзможност на
ищеца да работи и да получава трудово възнаграждение, тъй като липсвали
доказателства, че в този период не е работил по причина на обвинението и не е
реализирал доходи.
Ответникът излага съображения, че и исковете
за неимуществени вреди също са недоказани. Сочи, че освобождаването от длъжност
не е било във връзка с обвинението и ПРБ не следвало да отговаря за
последствията от същото. Претенцията за
40 000 лв. за трайно и непоправимо увреждане на отношенията между ищеца и
децата му също била недоказана.
Евентуално влошаване на отношенията се дължало на влошените отношения между
ищеца и бившата му съпруга. Ответникът сочи, че инцидентът, по повод на който е
било образувано наказателното производство е станал пред децата и това е, което
те са възприели и изживели, а не юридическа рамка на обвинението. Ответникът заявява, че се позовава на чл. 5
от ЗОДОВ, като сочи, че с неправомерното си поведение - отправени словесни
заплахи пред децата си, ищецът сам е дал повод за наказателното си преследване.
Недоказана била и претенцията за 30 000 лева
за влошено здравословно състояние, тъй като същото било в резултат на преживяна
черепно - мозъчна травма и не било във връзка с обвинението.
Евентуално, ответникът оспорва исковете за
неимуществени вреди, като предявени в завишен размер, с оглед чл. 52 от ЗЗД,
липсата на изпълнявана по - тежка мярка за неотклонение и чл. 5, ал.2 от ЗОДОВ
за съпричиняване на увреждането.
Ответникът сочи, че за вредите от забавяне на
производството ищецът вече е обезщетен по административен ред и те не подлежат
на обезвреда в това производство.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Я.С.Д. е бил в граждански брак
с М.И.А.– Д., сключен на 30.07.2005 г., и от който брак са родени две деца – Я.,
род. на *** г. и П., род. на *** г. – видно от удостоверения за раждане и
решение от 19.05.2009 г. по гр.д. № 3320/2008 г. по описа на СРС, 86 състав.
На
24.11.2008 г., М.И.А.– Д. е подала молба, заведена с вх. № 36599/24.11.2008 г. в 04 РПУ
– СДВР, в която е посочила, че на 23.11.2008 г., Я.С.Д. е дошъл на адреса й и
за пореден път е отправил заплахи за живота й и този на трите й деца. В молбата
и в даденото впоследствие сведение са описание подробности за случая и е
посочено, че молителката е подавала и предходни писмени оплаквания против Я.С.Д..
С
постановление
от 27.04.2009 г. на прокурор от Софийска районна П., срещу Я.С.Д.
е било образувано
досъдебно производство за това, че на 23.11.2008 г., в гр. София, на ул. „*********,
се е заканил на М.И.А.– Д. с престъпление против нейната личност и с
престъпление срещу личността на нейни ближни – с убийство и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.
На 12.02.2010 г., по досъдебно
производство № ЗМ-1500/2009 г. по описа на 04 РПУ-МВР, пр.пр. № 64873/2008 г.
по описа на СРП, ищецът Я.С.Д. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 23.11.2008 г., около 11.30
часа, в гр. София, на ул. „*********2,
се заканил на М.И.А.с престъпление против нейната личност и против личността на
нейни ближни – малолетните й деца – с убийство с думите „Ще платя на някой да
те убие и теб и децата“ и това заканване е възбудило основателен страх у М.И.А.за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.
С
постановлението за привличане на обвиняем от 12.02.2010 г., спрямо Я.С.Д. е
била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като Я.С.Д. е бил задължен да не
променя местоживеенето си и да се явява при призоваване.
На
01.08.2012 г., Софийска районна П. е внесла обвинителен акт в Софийски районен
съд за образуване на съдебно производство срещу Я.С.Д. за престъплението по чл. 144,
ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.
С
присъда от 02.12.2013 г. по НОХД № 14538/2012 г. по описа на СРС, НК, 105
състав, Я.С.Д. е признат за виновен в това, че на 23.11.2008 г., около 11.30
часа, в гр. София, на ул. „*********2,
се заканил на М.И.А.с престъпление против нейната личност с убийство с думите
„Ще платя на някой да те убие и теб и децата“ и това заканване е възбудило
основателен страх у М.И.А.за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.
3, пр. 1, вр. ал. 1 НК. Със същата
присъда, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева. С определение от 02.12.2013 г. е отменена
взетата спрямо Я.С.Д. мярката за неотклонение „подписка“.
С
решение № 281/11.03.2014 г. по ВНОХД № 329/2014 г. по описа на СГС, НО, ХV въз.състав, присъдата
на СРС от 02.12.2013 г. е отменена изцяло и делото е върнато на прокурор от СРП
за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.
На
03.04.2014 г., Софийска районна П. отново е внесла обвинителен акт в Софийски
районен съд за образуване на съдебно производство срещу Я.С.Д. за престъплението по чл. 144,
ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.
С присъда от 29.06.2015 г., постановена по
НОХД № 6764/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 2 състав, ищецът е бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Присъдата е била потвърдена изцяло с решение
№ 923 по ВНОХД № 4433/2015 г. на Софийски градски съд, НО, XIII въззивен състав, и е влязла в сила
на 25.07.2016 г.
Междувременно, с влязло в сила
на 19.05.2009 г. решение по гр.д. № 3320/2008 г. по описа на СРС, 86 състав, е
прекратен гражданския брак, сключен между Я.С.Д. и М.И.А.– Д.. Със същото
решението, съдът е утвърдил постигнато между молителите споразумение, с което
те са постигнали съгласие, упражняването на родителските права върху родените
от брака деца (Я. и П.), да бъде предоставено на майката М.И.А.– Д., като е
определен режим на лични отношения и размер на издръжката, която бащата Я.С.Д.
съответно да осъществява и изплаща.
На 25.06.2009 г., Я.С.Д. е бил
избран за член на Съвета на директорите на „Б.Р.П.“ АДСИЦ и му е определено
месечно възнаграждение в размер на 800 лева – видно от Протокол от 25.06.2009
г. от редовно годишно Общо събрание на акционерите от „Б.Р.П.“ АДСИЦ.
На 25.06.2009 г., между „Б.Р.П.“
АДСИЦ, като възложител, и Я.С.Д., като изпълнителен директор, е бил сключен
договор за възлагане на управлението, по силата на който, възложителят е
възложил, а изпълнителният директор е приел, да управлява и представлява
дружеството, считано от датата на вписване на Я.С.Д., като представляващ
дружеството. С договора е уговорено, че изпълнителният директор ще
получава месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 800 лева.
На 30.06.2009 г., е проведено
Събрание на членовете на Съвета на директорите на „Б.Р.П.“ АДСИЦ, на което Я.С.Д.
е бил избран и назначен за изпълнителен директор на „Б.Р.П.“ АДСИЦ, считано от вписването
в ТР към Агенцията по вписванията.
Видно от справка от Търговския
регистър от 16.07.2009 г., към тази дата Я.С.Д. е бил вписан като член на
Съвета на директорите и като представител на „Б.Р.П.“ АДСИЦ.
С решение от 09.03.2010 г. по
т. 1 от дневния ред, Събранието на Съвета на директорите на „Б.Р.П.“ АДСИЦ е
предложило на Общото събрание на акционерите на „Б.Р.П.“ АДСИЦ, на основание
отправени уведомления по чл. 233, ал. 4 и ал. 5 ТЗ от Я.С.Д. и К.С.М., да вземе
решение, същите да бъдат освободени от длъжността член на Съвета на директорите,
да бъдат заличени от Търговския регистър, като Я.С.Д. да бъде заличен и като
изпълнителен директор на „Б.Р.П.“ АДСИЦ – видно от представения протокол.
На 05.05.2010 г., Общото
събрание на „Б.Р.П.“ АДСИЦ е взело решение, на основание отправени уведомления
по чл. 233, ал. 4 и ал. 5 ТЗ от Я.С.Д. и К.С.М., и предвид решение №
268-ПД/26.04.2010 г. на Комисията за финансов надзор, същите да бъдат
освободени от длъжността член на Съвета на директорите, да се заличат от ТР към
АВп, като Я.С.Д. да бъде заличен и като изпълнителен директор на „Б.Р.П.“ АДСИЦ
– видно от представения протокол.
Видно от справка от Търговския
регистър от 25.05.2010 г., към тази дата Я.С.Д. не е бил вписан в ТР като член
на Съвета на директорите и като представител на „Б.Р.П.“ АДСИЦ.
По делото е представен Устава
на „Б.Р.П.“ АДСИЦ, чл. 39 от който предвижда, че Съветът на директорите на
дружеството се избира за срок от 5 години.
Съгласно чл. 40, ал. 3 от
Устава на „Б.Р.П.“ АДСИЦ, членовете на Съвета на директорите трябва да имат висше
образование и да не са: 1. осъждани за умишлено престъпление от общ характер;
2. Обявени в несъстоятелност като едноличен търговец или като неограничено
отговорни съдружници в търговско дружество и да не се намират в производство по
обявяване в несъстоятелност; 3. Били членове на управителен или контролен орган
на дружество или кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните
две години, предхождащи датата на решениео за обявяване на несъстоятелността,
ако има неудовлетворени кредитори; 4. Лишени от право да заемат
материалноотговорна длъжност; 5. Съпрузи или роднини до трета степен
включително по права или по съребрена линия помежду си или на член на
управителен или контролен орган на обслужващо дружество.
От Справка от Национална
агенция за приходите за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца,
към 14.11.2018 г. (л. 236 от делото), се установява, че са били регистрирани
следните трудови договори, сключени от ищеца:
-
от
01.11.2004 г. до 01.07.2008 г. – с „Е.Е.Д.Б.“ ЕООД, на длъжност „финанси,
счетоводни специалисти“;
-
от
01.09.2008 г. до 30.09.2009 г. – с „Е.Е.Д.Б.“ ЕООД, на длъжност „главен
счетоводител“;
-
от
01.06.2010 г. до 01.05.2012 г. – с „Е.Е.Д.Б.“ ЕООД, на длъжност „юрисконсулт“;
-
от
01.05.2012 г. до 01.04.2014 г. – с „М.Е.Д.“ ЕООД, на длъжност „юрисконсулт“;
-
от
01.09.2015 г. до 01.10.2018 г. – с „Е.Е.С.“ АД, на длъжност „юрисконсулт“;
Видно от справка за
осигурителния доход на ищеца (л. 222 и сл.), през м. 06.2010 г., начисленият
месечен облагаем доход на ищеца е бил 345 лв., от м.07.2010 г. до м. 12.2010 г.
– 690 лв., от м. 01.2011 г. до м. 03.2011 г. – 375 лв., за м. 04. и м. 05. 2011
г. – 750 лв., от м. 06.2011 г. до м. 12.2011 г. – 763.50 лв., от м. 01.2012 г.
до м.03.2012 г. – 470 лв., и от м.04.2012 г. се е увеличавал последователно на
814.40 лв., 819.20 лв., 901.12 лв., 906.40 лв., 937.30 лв. – за м.03.2014 г.
За периода от 10.2018 г. до
01.2019 г., начисленият месечен облагаем доход на ищеца е бил 870.82 лв. (л.
240).
На 24.11.2016 г., Я.С.Д. е
подал заявление с вх. № РС-16-462/24.11.2016 г. до Инспектората към Висшия
съдебен съвет, с което по реда на чл. 60а и сл. ЗСВ, е направил искане за
изплащане на парично обезщетение, поради нарушаване правото му на разглеждане и
решаване в разумен срок на НОХД № 6764/2014 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.
С Констативен протокол с изх.
№ РС-16-462/15.03.2017 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет, са описани
всички действия (и бездействия) от досъдебната и съдебната фаза на
наказателното производство.
Със Споразумение с рег. №
93-00-154/28.04.2017 г., между Министерство на правосъдието и Я.С.Д., е
постигнато съгласие, за вредите, произтичащи от нарушаване правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 14538/2012 г. по описа на СРС, НК, 105 състав, на ищеца да бъде
изплатено обезщетение в размер на 3300 лева.
Не се спори по делото, че това
обезщетение е било изплатено на ищеца.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р Д.Н. – невролог, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира. Вещото лице, след като се е запознало с представената по делото
медицинска документация, прегледала е лично ищеца и е получило сведения от
лекуващия му лекар – невролог, е посочило следното: Я.С.Д. страда от състояние след
черепно-мозъчна травма (ЧМТ), настъпила в детска възраст (на 10 год.).
Посттравматична епилепсия. Ремисия, за което провежда системно лечение и е в
стабилно здравословно състояние, контролирано и с ЕЕГ изследвания, които са в
границите на нормата. По време на наказателния процес, ищецът е лекуван
медикаментозно от специалист – невролог, поради настъпило разстройство на здравословното
му състояние, изразяващо се в поява на главоболие, безсъние, безпокойство,
атаки на тревожност, свързващ ги с преживения стрес, обобщени като реактивно
състояние. Пред вещото лице, ищецът е отрекъл да има тези оплаквания до
започване на делото. Проведено е било симптоматично медикаментозно лечение, с
подобрение. Оплакванията постепенно са намалявали и отзвучели след приключване
на наказателния процес с оправдателна присъда.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.С.М. и С.Д.Б..
Свидетелката
М. заявява, че познава ищеца от 1997 г. по повод съвместната им работа. Двамата
работели по едно и също време в различни дружества. Свидетелката сочи, че
репутацията му е била доста добра, особено в професионален аспект. Благодарение
на репутацията и на професионализма си, в определен период около 2009 г.,
ищецът бил изпълнителен директор в дружество. Свидетелката също станала член на
Съвета на директорите на същото дружество, благодарение на това, че знае „за
какво става въпрос“. Свидетелката сочи, че й е известно делото, което е било
заведено по сигнал на бившата съпруга на ищеца. Според свидетелката, вследствие
на това дело, ищецът напуснал длъжността, която заема в дружеството. След
неговото напускане, свидетелката също подала оставка. „Нещата“ не се отразили в
добър аспект на ищеца. Същият бил изключително напрегнат, много притеснен. Това
се отразило и на професионалната и на финансовата страна от живота му. По стечение на обстоятелствата, свидетелката и
ищецът продължавали да работят в едни и същи дружества или такива, които са в
една и съща икономическа група. Към датата на разпита (04.11.2018 г.)
продължавали да работят заедно. Свидетелката сочи, че в професионалната им
среда било известно за воденето дело. Бившата съпруга на ищеца „се постарала“ всички
да бъдат информирани за техните лични семейни проблеми. След това свидетелката
сочи, че за делото са разбрали от ищеца, защото той го докладвал на Общо
събрание. През 2010 г., ищецът направил опит да си търси работа на подобна
позиция, но не успял и не работел като изпълнителен директор. Според
свидетелката, тогава работел като финансов директор, но не може да каже къде.
Свидетелката Б. познава ищеца от зимата на 2008 г., а
от февруари 2009 г., двамата живеели „на семейни начала“. Свидетелката заявява,
че е запозната почти изцяло с делото срещу ищеца. Той приемал доста тежко нещата
в този период. Наложило се да напусне висок пост в публично дружество. Това
много го разстроило, не можел да спи, будел се нощем, преуморявал се, станал
затворен в себе си, прекратил контактите си с близки и приятели. Контактували
предимно с близки на свидетелката, но поради състоянието му, ищецът не се
вписвал добре. Свидетелката сочи, че децата на ищеца били при бившата му
съпруга в Якоруда. С времето децата започнали много да се отдръпват. Свидетелката
ставала свидетел на много неприятни телефонни разговори с фрази от рода на „ти
не си ми баща“, настоявало се единствено за пари. Когато напреднало делото,
свидетелката и ищеца преценили, че ищецът не трябва да ходи да ги вижда, тъй
като бившата му съпруга била главен свидетел по това дело. Според свидетелката,
връзката между баща и деца не съществува. Децата не гледали на него като на
свой родител. След оправдателната присъда, ищецът все още не можел да спи, през
нощта бил неспокоен, будел се, ставал. Според свидетелката, разривът в
отношенията между ищеца и бившата му съпруга и децата се дължал и на делото, и
на конфликт, породен от развода, било комплексно.
Ищецът се стараел да поддържа нормални отношения въпреки развода.
По
делото са представени данъчни декларации, отчети за доходите, финансови отчети
и счетоводни баланси на различни дружества, искания, молби, запитвания и жалби
на ищеца до председателя на СРС, Инспектората към ВСС и др., становища на
Инспектората към ВСС, извлечения от електронна кореспонденция между ищеца и
бившата му съпруга
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Отговорността
на П. на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и
надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство.
Следователно П. на Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявения иск, тъй като осъществява ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване
на същото (чл. 219, ал. 1 НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Следователно, основателността на иска с правно основание
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; ищецът да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му
обвинение; да е претърпял посочените в
исковата молба неимуществени вреди
и между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице
причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва
да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност -
осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и
страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на
държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е
гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са
причинени виновно от длъжностните лица.
В
настоящия случай се установи, че с постановление от 27.04.2009 г. на прокурор от СРП, срещу
Я.С.Д. е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр.
ал. 1 НК. Това е достатъчно, за да се приеме, че е налице първата предпоставка за
ангажиране на отговорността ответника (Така в решение № 187/13.06.2012 г. по
гр.д. № 1215/2011 г., ІІІ г.о., ВКС, е прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. В този смисъл е и решение
№ 341/05.10.2012 г. по гр.д. №1310/2011 г., IV г.о., ВКС).
Впоследствие,
на 12.02.2010
г.,
по ДП № ЗМ-1500/2009 г. по описа на 04 РПУ-МВР, пр.пр. №
64873/2008 г. по описа на СРП, на ищеца Я.С.Д. е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.
Безспорно
се установи също така, че с влязла в сила на 25.07.2016 г., присъда от 29.06.2015 г.
по НОХД № 6764/2014 г. на СРС, НО, 2 състав, Я.С.Д., е бил признат за невиновен
и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК.
При
това положение съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За да бъде ангажиране
на отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието на причинна
връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в
престъпление, за което ищецът е бил оправдан.
Относно
иска за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в трайно увреждане
на здравето, уронване на престижа и доброто име на ищеца в обществото, причинен
душевен дискомфорт, претърпени унижения, притеснения, болки и страдания от стрес, накърняване на
честта, достойнството и авторитета,
нарушаване на спокойствието, причинили постоянно безпокойство, невроза,
панически атаки, увреждане на съня, водещи до постоянна умора и намалена
работоспособност:
За
установяването на твърдените неимуществени вреди по делото са събрани писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, от които съдът приема за
доказано по делото, че провежданото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно на ищеца.
Съдът
приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в
извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 27.04.2009
г. до влизане в сила на постановената оправдателна присъда на 25.07.2016 г.,
ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени
вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В
практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като
е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че доказването на релевантните за
спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени
към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от обективната
действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта
на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни професии или клонове
на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките между фактите.
Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства, посредством
един логически извод се разкриват явления от действителността.
Ето
защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент,
както е посочено в Решение № 483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009
г., IIІ ГО. В този смисъл е и напр.
решение от 02.02. 2006г. на Европейския
съд по правата на човека, Първо
отделение, по делотоЙ.срещу България (Iovchev v. Bulgaria), образувано по жалба № 41211/98г., в което е посочено, че
имайки предвид предмета на иска, предявен от жалбоподателя, този подход - да
се изискват отделни доказателства за неимуществените вреди, претърпени от
жалбоподателя, изглежда необосновано
формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на този на жалбоподателя,
където фактите не могат да бъдат обективно, външно доказани … да бъдат отхвърляни като неоснователни.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се
е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 2 НК.
При
това положение съдът приема, че са налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 52 ЗЗД, приложим предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” като морално-етично понятие включва „съотношението
между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото
възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането, само по себе си, има
ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи още и икономическия растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на деликта. Съгласно ППВС № 4/68г., т. 8, при преценка за
справедливост на обезщетение съдът следва да отчете и конкретните
обстоятелства, включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и
др. Т.е. критериите за определяне на
този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените вреди, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се вземат предвид
конкретните обстоятелства по делото, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Р.Б..
Съдът,
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението,
неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение
на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки
за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с
какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били
извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение
(решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение
№356/09.12.2014 г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК).
В
решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №85/2012 г., IV г. о., ВКС, е подчертано,
че обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като база за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането,
както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на
репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия.
В
решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. на ВКС, IV ГО (и в
цитираните в него решения на ВКС) е прието, че при исковете по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази периодът, през който е
продължило процесното наказателно производство, наказанието, предвидено за
престъплението, за което ищецът е бил обвинен, както и възрастта на ищеца към момента на образуване на досъдебното
производство – 40 г., в която възраст човек е трудоспособен и социално активен.
Съдът съобрази и че не се
доказаха твърденията на ищеца, че повдигнатото и поддържано срещу него
обвинение трайно е увредило здравето му. Видно от СМЕ, ищецът страда от състояние след
черепно-мозъчна травма (ЧМТ), настъпила в детска възраст (на 10 год.) -
посттравматична епилепсия. По време на наказателния процес, ищецът е лекуван
медикаментозно от специалист – невролог, поради настъпило разстройство на
здравословното му състояние, изразяващо се в поява на главоболие, безсъние,
безпокойство, атаки на тревожност, свързващ ги с преживения стрес, обобщени
като реактивно състояние. Оплакванията постепенно са намалявали и отзвучели
след приключване на наказателния процес с оправдателна присъда.
Съдът
съобрази и че по силата на споразумение с рег. № 93-00-154/28.04.2017 г. с Министерство на
правосъдието, за вредите, произтичащи от нарушаване правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на НОХД № 14538/2012 г. по описа на
СРС, НК, 105 състав, на Я.С.Д. е било изплатено обезщетение в размер на 3300 лева. В тази връзка следва да
се посочи, че част от основанието на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е и продължителността на наказателното производство и продължителността
на извършените с участието на ищцата процесуални действия, които обстоятелства
са част от преценяваните от съда критерии при определяне на дължимостта и
размера на обезщетението за неимуществени вреди /така решение № 358/16.01.2015
г. по гр. д. № 2026/2014 г. и решение № 57/9.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015
г. на ВКС, ІV г.о. и др./. При това житейски невъзможно е неимуществените вреди
в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ да бъдат различни по
вид - касае се до едни и същи болки и страдания, причинени от самата висящност
на наказателното производство, които следва да бъдат обезщетени само
еднократно, иначе би се стигнало до неоснователно обогатяване. Следователно,
основанието на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ поглъща
основанието на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, така както поглъща и основанието на
иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ - така т. 13 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС -
ОСГК.
При
отчитане на всички тези критерии и обстоятелства съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 7 000 лева.
Този размер на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. За разликата до пълния предявен размер от
30 000 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Посочената
сума следва да се заплати, ведно със законната лихва, която е дължима от
увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на
оправдателната присъда – 25.07.2016 г., до окончателното й погасяване. От този момент държавните органи
изпадат в забава (в този смисъл т. 4 от ТР №3/22.04.2005г.).
Относно
иска за заплащане на сумата от 39200 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – пропуснато възнаграждение по договора за управление с „Б.Р.П.“
АДСИЦ, за периода от 01.06.2010 г. до 30.06.2014 г.:
Както беше посочено, по делото се
установи, че са налице първите две от предпоставките за уважаване на иска чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
За да бъде ангажиране на
отговорността на ответника, остава да бъде установено наличието на причинна
връзка между имуществените вреди, чието обезщетяване се претендира и обвинението
в престъпление, което не е извършено от ищецът.
В т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г по
т.д № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетението за имуществени вреди
се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на
причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В решение №
54/13.06.2017 г. по гр.д № 2755/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че
пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход
за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното
увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от
установените по делото обстоятелства (решение № 73/2017г по гр.д № гр. д. №
3728/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО), да е обективно , а не само субективно очакван
като увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да
е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Това
означава осъществяването на прихода да е реално и сигурно (решение №
156/29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010г.), като свързано с конкретните
обстоятелства Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съгласно
разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, установяването на
пропуснатата полза при договор се основава на предположение за състоянието, в
което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил
точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Когато пропусната полза
се основава на очаквано получаване на възнаграждение по изпълнен договор, от
значение са причините за неизпълнението и дали същото е било осуетено от
незаконните действия и актове на органите по чл. 2 ЗОДОВ. Сигурност при
установяването на пропусната полза ще има
ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка
пред изпълнението , предвид поведението на страните по договора, волята им,
нормалното развитие на договорните отношения и добросъвестността.
Тези предпоставки в случая не са налице. Както беше посочено (а и в
исковата молба така се поддържа, като е допусната неточност по отношение на
датата), наказателното производство срещу ищеца е било образувано с
постановление на прокурор от СРС от 27.04.2009 г. След тази
дата, а именно – с решения от 25.06.2009 г. и от 30.06.2009 г., Я.С.Д. е
бил избран съответно за член на Съвета на директорите и за изпълнителен
директор на „Б.Р.П.“ АДСИЦ. Следователно, образуваното наказателно производство
не е било пречка, ищецът да бъде избран и да изпълнява посочените длъжности. Освен това, по делото не е представено
уведомлението по чл. 233, ал. 4 и ал. 5 ТЗ от Я.С.Д. (а и на подаденото заедно
с него уведомление по чл. 233, ал. 4 и ал. 5 ТЗ на свидетелката К.С.М.), поради
което и не се установяват причините, посочени в него. Дори и посоченото от
свидетелката М. да е вярно, а именно, че ищецът е „докладвал делото на Общото
събрание“ (каквото обстоятелство не е отразено в протокола), това съвсем не
означава, че се установява изисканата причинна връзка, тъй като и както свидетеката
сочи „бившата
съпруга на ищеца се постарала всички да бъдат информирани за техните лични
семейни проблеми“.
Видно от представения по делото Устав на „Б.Р.П.“ АДСИЦ, членовете на
Съвета на директорите не трябва да са осъждани за умишлено престъпление от общ
характер, което в случая не е било налице. От друга страна, чл. 40, ал. 3 от
Устава предвижда редица обстоятелства, съставляващи пречки за избора на едно
лице като член на Съвета на директорите, сред които не е образуването на наказателно
производство.
Отделно от изложеното, видно от представените справки от НАП, през
процесния период, ищецът е получавал доходи, а за част от периода – и в
по-голям размер.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
иска за заплащане на сумата от 51200 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможността на ищеца да
заема управленски длъжности в инвестиционни дружества, за периода от 01.03.2010
г. до 01.07.2015 г.:
Като се остави настрана въпросът, че както беше посочено по-горе, обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици за ищеца, по делото липсват доказателства, установяващи твърденията на ищеца по този
иск. Не се установяват твърденията на ищеца, че му се е налагало „да сочи в
декларациите за потенциални рискове и конфликт на интереси, процесуалното си
качество на обвиняем, мярката си за неотклонение, висящото наказателно
производство и потенциалните инвестиционни и репутационни рискове от тези
обстоятелства“.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
иска за заплащане на сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
трайното и непоправимо увреждане на отношенията между ищеца и децата му:
Понятието „родителско отчуждение“ е нормативно уредено в Семейния кодекс
от 2009 г. Понятие Синдром на родителско отчуждаване
(PAS-синдром) е от психологията и най-общо означава отхвърляне на
единия родител. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че неосъзнаването
от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение,
несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на
този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на
работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и
възпитателски качества у съответния родител. Осъзнаването
и предотвратяването развитието на PAS – синдрома е въпрос на
интелектуален капацитет, манталитет, възпитание и личностнови качества у
съответния родител, които показатели нямат никакво отношение с правомощията на
ответника, визирани по-горе и в частност с въпросното наказателно производство.
Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
исковете за заплащане на сумата от 4995.70 лева –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи с в разходи за медикаментозно
лечение, извършени по време на наказателното производство до 25.07.2016 г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016 г., както и на сумата от 390 лева –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи с в разходи за медикаментозно
лечение, извършени в периода от 25.07.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.01.2017 г.:
По
делото не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че
ищецът е направил разходи в размер на посочените думи. Исковете са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Относно разноските: Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива в
размер на 5000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 18.10.2017 г., приложен на лист 263 от
делото. В съдебно заседание на
25.02.2019 г. ответникът е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, след като взе
предвид, че адвокатското възнаграждение е близо до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че същото не следва да се намалява.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 10, ал. 3, изр. ІІ ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение (5
000 лева х 0.04). Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. първо ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 360 лева, в
т.ч.: 10 лв. – дължима ДТ и 350 лв. – депозит за СМЕ.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********, да
заплати на Я.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата
от 7000 лева – главница,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца от
незаконното му обвинение в извършване на престъпление по ДП № ЗМ-1500/2009 г.
по описа на 04 РПУ-МВР, пр.пр. № 64873/2008 г. по описа на СРП, за което е
оправдан с
присъда по НОХД № 6764/2014 г. на СРС, НО, 2 състав, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2016
г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
сумата от 200 лева – възнаграждение за един адвокат и сумата от 360 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, исковете чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на:
-
разликата
над 7000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди,
-
сумата от 39200 лева - обезщетение за имуществени вреди – пропуснато
възнаграждение по договор за управление с „Б.Р.П.“ АДСИЦ, за периода
от 01.06.2010 г. до 30.06.2014 г.,
- сумата
от 51200 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
невъзможността на ищеца да заема управленски длъжности в инвестиционни
дружества, за периода от 01.03.2010 г. до 01.07.2015 г.,
- сумата
от 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
трайното и непоправимо увреждане на отношенията между ищеца и децата му,
- сумата
от 4995.70 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи с в
разходи за медикаментозно лечение, извършени по време на наказателното
производство до 25.07.2016 г., и
- сумата от 390
лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи с в
разходи за медикаментозно лечение, извършени в периода от 25.07.2016 г. до 31.12.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017 г.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: