Определение по дело №5705/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 183
Дата: 15 януари 2019 г.
Съдия: Олга Иванова Златева
Дело: 20185530105705
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

                                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 15.01.2019г.                            Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                        Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

                                                                                                                Председател: Олга Златева

                                                                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 5705 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск от Й.Н.Г. *** против Н.Р.Н. ***.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

            Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства представените с исковата молба и отговора документи, с изключение на ксерокопията на кореспонденцията по телефон и фейсбук, която не е относима към предмета на делото, като такава след процесния период -12.09.2016г. – 26.09.2016г. Следва да бъде изискано за прилагане НОХД №1738/2018г. по описа на РС Стара Загора, да бъде назначена съдебна психологическа експертиза, която да отговори на поставените от страните въпроси, както и да бъде дадена възможност на страните да водят за разпит по двама свидетели в с.з.

Следва да бъде задължена на основание чл.176 ГПК ищцата да се яви лично в съдебно заседание, за да отговори на поставените от ответника въпроси.

Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА като доказателства по делото: протокол от 28.06.2018г. по нохд№1738/2018г. на СтРС, комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Златка Минчева Димитрова и Виолета Василева Златанова,  протокол за разпит на свидетел от 20.01.2017г., протокол за разпит на свидетел от 17.03.2017г., протокол за разпит на обвиняем от 20.11.2017г., определение от 10.08.2016г. по ЧНД №2216/2016г. на СтРС, протокол за разпит на свидетел от 21.03.2018г., протокол за разпит на свидетел от 15.03.2017г., протокол за разпит на свидетел от 09.03.2018г., протокол за разпит на свидетел от 28.11.2017г., протокол за разпит на свидетел от 13.10.2017г., протокол за разпит на свидетел от 20.01.2017г., протокол за разпит на свидетел от 07.02.2017г., протокол за разпит на свидетел от 20.02.2017г., протокол за разпит на свидетел от 17.03.2017г.

НЕ ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Ксерокопия на кореспонденция по телефон и извлечения от публикации във фейсбук, като неотносими по спора. 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да водят по двама свидетели в съдебно заседание.

 

 

 

ИЗИСКВА за прилагане НОХД №1738/2018г. по описа на РС Стара Загора.

НАЗНАЧАВА съдебно психологична експертиза, която след като се запознае с материалите по делото, извърши необходимите проверки и изслуша лично ищцата, да отговори на поставените в исковата молба и отговора въпроси. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Христо Колев, при първоначален депозит от 300 лева, платим, както следва – 150 лева от бюджета на съда и 150 лева от ответника в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да се представи вносната бележа по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.176, ал.1 от ГПК ищцата да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпросите: Откога живее с посоченото от нея при разпит, проведен на 17.03.2017 година, лице ...? Започнала ли е работа в Англия, каква и кога? Сключила ли е брак, кога и къде?

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които, страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

Въпросите и предупреждението да се впишат в призовката до ищцата.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на Й.Н.Г. *** против Н.Р.Н. *** от ЗЗД.

Ищцата твърди, че от около шест години познава ответника, тъй като имала извънбрачна връзка с него в периода от 2015 г. до 10.11.2016 г. В момента, в който прекратила връзката с него по нейна инициатива, той започнал да я преследва и заплашва с убийство. Нещата ескалирали и ответникът й нанесъл побой, за което имало депозирани жалби в 02 РУ гр.Стара Загора. На 12.09.2016 г. ответникът я проследил от магазин «Билла», който се намирал в …. до работното й място на бул. …, магазин … с личния си автомобил ….. Когато го видяла, започнала да се движи близо до хората, за да не я нападне. До сладкарница «Трокадеро», която е до «05-то» ОУ, Н. изскочил пред нея и започнал да я заплашва на висок тон, че няма да я остави жива за това, че го предала в полицията, че притежава незаконни оръжия. Нарекъл я «курва мръсна, предателка», при което ищцата започнала да тича до местоработата си и се заключила там. След този случай Н. продължил да я следи, като го виждала да я следи в близост до работното й място ежедневно, по няколко пъти на ден. Това наложило да не може да се придвижва свободно и спокойно сама и да търси защита от случайно минаващи хора по улиците. На 16.09.2016 г., около 09.15 часа, на работното място на ищцата ответникът влязъл и я подгонил из магазина, крещейки: «няма да те оставя жива, както и децата ти». Телефонът бил далеч от ищцата и не могла да подаде сигнал на 112, затова започнала да вика за помощ и ответникът избягал от магазина. Взела телефона си и се обадила на адвоката си, като го уведомила за случилото се и докато той я успокоявал, ответникът се върнал отново и започнал със заплахите, адвокатът чул виковете на ответника, който като разбрал, че ищцата говори по телефона, избягал отново. По-късно на същата дата, между 15.00 и 16.00 часа, ищцата стояла пред магазина и разговаряла с дъщерята на нейна позната, когато ответникът отново се появил и казал, че иска да разговарят и отпратил момичето. Ищцата отказала да влезе в магазина и да разговаря с него, тъй като се страхувала. Тогава ответникът, както бил на улицата, започнал да вика на висок тон да не подава жалби срещу него и отново да стане негова. Ищцата отказала и ответникът отново се заканил, като казал: «Много скоро ще се намираш в моето легло, без да разбереш как». На 24.09.2016 г. колата на ответника «Опел корса» с рег.№ СТ 2613 НН, била целия ден пред магазина, в който работела ищцата, на ул…Тръгвайки от работа, около 18.00 часа, започнал да я следи с автомобила си през целия път до чешмата в кв… Карал  успоредно до нея, бавно, като от прозореца за пореден път започнал да я заплашва, викайки: «няма да те оставя жива, както и децата ти, всичко ще ти се върне тъпкано». Тези закани били за това, че го предала на полицията за незаконното оръжие. Крещял от колата също:» смъртта ти ще бъде бавна и болезнена». Ищцата вървяла през цялото време, защото се страхувала да спре. Изведнъж ответникът спрял колата, изкочил от нея и тръгнал към ищцата, която извадила телефона от чантата си и позвънила на 112, искайки помощ. Сигналът бил подаден в 18.14 мин. След като видял, че ищцата говори по телефона, ответникът се уплашил, качил се в автомобила и си тръгнал. Тъй като постоянно била следена, синът на ищцата започнал да я кара на работа. Така станало и на 26.09.2016 г., когато ищцата купувала закуски в близост до магазина, около 10.00 часа ответникът изкочил пред нея и започнал отново да я заплашва: «ще те убия, както и децата ти». Ищцата искала да влезе в магазина и да избяга от него. Опитала се да влезе, но ответникът не й позволил. В този момент от магазина излязъл синът й казал на ответника да я остави на спокойствие. Ищцата подала сигнал на 112 в 10.06 часа. Тогава ответникът избягал преди идването на патрулка. Постоянните закани с убийство и заплахи, както и непрестанното следене от страна на ответника я принудили да търси съдействие от сина си за придвижване до работното място всеки ден. Ответникът обикалял с колата си и около блока, в който ищцата живеела, находящ се в .... Ищцата не можела да се движа свободно по улиците, не се чувствала в безопасност, страхувала се за живота си и този на семейството си. Принудена била да търси защита от някой член на семейството или от случайно движещи се хора по улиците. Синът на ищцата стоял на работното й място в магазина, за да я пази от ответника. Управителят на магазина също идвал, когато синът го нямало. Много често вечер, когато синът й идвал да я вземе от магазина, засичали колата на ответника и той на няколко пъти не ги пуснал да минат по улицата. Ответникът преследвал и бившия съпруг на ищцата, като пред негови колеги говорил неверни неща за нея. Тормозът от страна на ответника довел до разтрогване на брака със съпруга й. Не можала да издържи и поради тази причина напуснала местоработата си, заминала в чужбина на 10.11.2016 г. Освен непрестанното следене и заплахи, ответникът непрестанно изпращал есемеси. На 18.10.2016 г. ищцата влязла в профила на Н.Н. във фейсбук и видяла постнати няколко нейни снимки, както и нейна гола снимка с грозни коментари. На 01.11.2016 г. напуснала работа и се преместила да живее при сестра си, за да не я следи ответникът, който непрестанно звънял по телефона, намерил и профила на мъжа, с когото съжителствала ищцата - ..., като и там побликувал унизителни грозни коментари по техен адрес. Единственият изход за ищцата бил да напусне страната. За отправените закани подала жалба в Районна прокуратура гр. Стара Загора. Било проведено разследване, ответникът бил привлечен към наказателна отговорност и с протоколно определение 275/28.06.2018г. по НОХД № 1738/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора било одобрено споразумение, влязло в законна сила, с което ответникът бил признат за виновен в това, че за времето от 12.09.2016 г. до 26.09.2016г. в гр. Стара Загора в условията на продължавано престъпление на четири пъти се е заканил с убийство на ищцата, както следва: на 12.09.2016г. - с думите "Няма да те оставя жива"; на 16.09.2016г. - с думите "Няма да те оставя жива"; на 24.09.2016г. - с думите "Няма да те оставя жива, всичко ще ти се върне тъпкано, смъртта ти ще бъде бавна и болезнена"; на 26.09.2016г. - с думите "Ще те убия". Ответникът бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. С четирите си деяния, извършени в един немалък период от време, ответникът причинил на ищцата огромни болки, страдания и психологически стрес. Непрекъснатият психологически стрес от постоянното преследване до дома на ищцата, на улицата и на работното й място, непрекъснатите заплахи с убийство, непрекъснатите публикации на нейни снимки вън фейсбук и изпращането на съобщения, породило панически страх в ищцата, обременило съзнанието й и дало негативно отражение на по-нататъшния й начин живот. Ответникът тормозел и заплашвал и близките й - майка й ..., сестра й Венета Н. Тодорова, детето й .... Заради непрестанните преследвания и заплахи, ищцата разтрогнала брака си с .... Страхът да не бъдат осъществени заканите я принудил да напусне страната. По време на престоя си в град Стара Загора се страхувала да излиза сама по улицата, дори и до магазина, да остава сама в жилището си. Всичко това отключило в нея психично заболяване - разстройство в адаптацията с код по МКБ 10 F 43.2. Ответникът постоянно тормозел и притеснявал майката на ищцата, дори на работата й в гр. Стара Загора, като и на нея съобщавал намеренията си, че иска да убие ищцата. Опасенията, че ответникът иска да реализира престъпните си намерения, се подкрепяли от многобройните заплашителни съобщения, които получавала от него по телефона. Непрекъснато битувало чувството, че ще бъде пресрещната и заплашена отново от ответника или че последният ще предприеме действия срещу здравето или живота й, поради което се ограничавала да излиза сама. Страхът от случилото се и усещането за диокомфорт белязали обрат в живота и все още било трудно да преодолее и забрави всичко, поради което оценяла причинените вреди от неимуществен характер на 10 000 лева, представляващи претърпени болки и страдания, вследствие на извършеното от ответника престъпление. Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото имало последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд /както и определението за одобряване на споразумение/ била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Моли се съдът да осъди ответника да заплати на ищцата причинените от него неимуществени вреди, представляващи претърпени болка, страдание и психически тормоз, вследствие на извършените в периода от 12 09.2016 г. до 26.09.2016г. закани с убийство, за което бил признат за виновен за престъпление по чл.144, ап.3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 26.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата молба се счита за неясна, в нея ищцата не сочела конкретно в какво се изразяват причинените неимуществени вреди. Позовавайки се на направената в хода на досъдебното производство комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза и на разпитите на свидетели, ищцата не обяснявала конкретно какви по вид и характер и в какъв период е изпитвала болки и страдания, наложили ли са те лечение и в какво се изразява то, преодоляла ли е заболяването и какъв период от време е бил необходим за това. От представените по делото доказателства било видно, че ищцата от декември 2016г. живеела с друг мъж в Англия, а имало данни, че пролетта на 2017г.  е омъжена. С оглед установяване на причинно-следствената връзка между деликта и претърпените вреди, както и на размера на предявения иск, посочването на тези обстоятелства било от значение за гарантиране правото на ефективна защита. Моли се да бъде оставена без движение исковата молба и да бъде указано на ищцата да конкретизира претенцията си, като посочи в какъв период е изпитвала болки и страдания, какви са те, наложило ли се е лечение, в какво се изразява то, преодоляла ли е заболяването и какъв период от време е бил необходим за това. Наред с това предявеният иск се счита за недоказан и неоснователен по основание и размер на претендираното обезщетение. Ищцата твърдяла, че вследствие на отправените закани за убийство през септември 2016 година, установени с влязла в сила присъда, в нея се отключило психично заболяване - разстройство в адаптацията с код по МКБ 10 F 43.2. Не оспорвал в наказателното производство и сега, че допуснал грешка, за която се признал за виновен и понасял определеното от съда наказание. Разбирал, че поведението му може е предизвикало стресова ситуация, която да отключи констатираното в експертизата разстройство в адаптацията у ищцата, но се моли съдът да съобрази следното: Според различни научни публикации в сферата на психологията и психиатрията, разстройството в адаптацията настъпвало до един месец след стресовата ситуация, острият период бил десетина дни, а продължителността му не надвишавала шест месеца. Заболяването се характеризирало с депресивно настроение, тревожност, безпокойство, професионална и социална дезадаптация, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и за планиране на бъдещето, избягване на семейство и приятели. В случая такива факти не се установявали в периода след края на 2016 година, откогато датирали и представените „публикации" във социалната мрежа, приложени по делото. Тъкмо обратното - при разпита, проведен на 17.03.2017 година ищцата съобщавала, че поне от Коледа на 2016 година живее в Англия на остров Ман, с мъж, наречен .... Пак по данни от разпита на ищцата, същата се е установила в Англия през месец ноември 2016 година. От общи познати и нейни роднини ответникът знаел, че е започнала работа веднага след пристигането си, а през пролетта на 2017 година сключила граждански брак. Очевидно било, че още към края на 2016 година ищцата вече преодоляла чувството за социалната дезадаптация и невъзможност за справяне със ситуацията, съумяла да планира бъдещето си с ново семейство и приятели на ново място. Тези факти се установявали от приложените от нея публикации, отразяващи празнуването на Коледа и Нова година на 2016 година. Това говорело, че в много кратък период от време ищцата напълно преодоляла констатираното разстройство в адаптацията и водела съвсем нормален и пълноценен живот. Претенцията се счита за неоснователна и недоказана по размер, с оглед краткия период, в който при същата са били налице симптомите на констатираното заболяване разстройство в адаптацията или поне тези, касаещи посочените - депресивно настроение, тревожност, безпокойство, професионална и социална дезадаптация, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и за планиране на бъдещето, избягване на семейство и приятели, поради което се моли да бъде отхвърлен предявеният иск или алтернативно да се намали неговият размер, съответно на събраните доказателства.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 45 от ЗЗД – за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.

В тежест на ищцата е да докаже претърпените вреди, характера и размера на вредите, които претендира, причинно-следствената връзка между деянието на ответника и вредите. В конкретния случай, е приложим чл. 300 от ГПК /съгласно който, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/.

Ответникът следва да провежда насрещно доказване, да докаже твърденията в отговора си в негов интерес, както и направените с отговора възражения.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер - чл.78. ал.9 от ГПК.

НАСРОЧВА делото на 28.02.2019 г. от 14.00ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.  

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца - и от отговора на исковата молба и приложенията.

           

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                    Районен съдия: