№ 204
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500504 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 504/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на С. С. Й., подадена чрез адв.
М.П., против решение № 801/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 456/2025 г.
по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за
което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №173/16.07.2024г.,
постановена по н.о.х.д. № 2961/2023г. на ВРС, потвърдена с решение от
24.01.2025г. постановено по в.н.о.х.д. № 1555/2024г. на ВОС в частта за
горницата над присъдените 5 000 лв. до претендираните 27 000 лв.
Въззивникът е сочил, че решението в обжалваната му отхвърлителна част
е неправилно – постановено при нарушения на процесуалния закон, в
противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и е необосновано, като е
молил за отмяната му в тази част с уважаване на иска до пълния претендиран
размер и присъждане на сторените по делото разноски, включително и
адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна защита. Сочил е, че
окръжният съд определил обезщетението за неимуществени вреди в
необоснован, занижен и несправедлив размер. Навел е оплаквания, че
окръжният съд при определяне на обезщетението не отчел или недооценил
следните обстоятелства, водещи до определяне на по-висок размер на
1
обезщетението: че ищецът е юрист и тревогите му, свързани с евентуална
загуба на правоспособност, невъзможност да практикува професията си или
да кандидатства и заема длъжност, изискваща висше юридическо
образование, обезсмисляне на труда му, стажа и опита и безвъзвратно
провалено бъдещо развитие като юрист; отражението на незаконното
обвинение в работата му като юрист – че бил разсеян, бъркал документация и
това ставало достояние на колеги и клиенти; че се затворил и дори не
празнувал новогодишните празници на 24/25 година; броя на съдебните
заседания, както и явяването при разследващия орган за извършване на
следствените действия, пътуванията заради това и стреса, неудобството,
откъсването от работата му и нормалното ежедневие за един дълъг период от
време и то многократно; притесненията и тревогите за болната му майка,
която била разпитвана като свидетел; че прокуратурата не поискала
заличаване на полицейската му регистрация, а той сам направил това и срама
и неудобството при подаване на заявленията в службата на МВР;
икономическото състояние в страната и покачването на цените на стоки и
услуги;
Прокуратурата на РБългария не е подала отговор на въззивната жалба.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителните му части за
заплащане от Прокуратурата на РБългария на обезщетение за неимуществени
вреди от 5000 лв. и за имуществени вреди от 3 000 лв.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция възивникът лично и с
адв. П. е поддържал въззивната жалба и е претендирал разноски по списък, а
адв. П. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Ответникът Прокуратурата на РБ, чрез прокурор Ч., е оспорил въззивната
жалба и е молил за потвърждаване на решението на окръжния съд в
обжалваната му отхвърлителна част.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на производството пред окръжния съд са били исковете на С. С.
Й. срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение от 27 000 лева за неимуществени вреди от
повдигнато му обвинение в престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр.
ал.26, ал.1 НК, за което е оправдан с присъда №173/16.07.2024г., постановена
по н.о.х.д. № 2961/2023г. на ВРС, потвърдена с решение от 24.01.2025г.
постановено по в.н.о.х.д. № 1555/2024г. на ВОС, както и обезщетение от 3000
лева за имуществени вреди от същото незаконно обвинение, представляващи
сторените съдебно- деловодни разноски по водените н.о.х.д. № 2961/2023г. на
ВРС и в.н.о.х.д. № 1555/2024г. на ВОС, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 24.01.2025г. до окончателно изплащане на
задължението на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
2
Прокуратурата на Република България е оспорила исковете и е
настоявала за отхвърлянето им, като релевантните възражения, предвид
обжалваната поснастоящем отхвърлителна част от решението за
обезщетението за неимуществени вреди, са тези по размера на обезщетението
за неимуществени вреди.
Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор
между страните), че на 11.05.2023г. ищецът (на * години към тази дата) е
привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 91/2022г. на Второ
РУ при ОД на МВР - Варна за тежко престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр.
ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК- закана за убийство по отношение на жената, с която е
бил в интимни отношения и имат общо дете. Наложена му е мярка за
неотклонение „подписка“. В същия ден, на 11.05.2023 г., са му предявени
материалите по разследването и на 12.07.2023 г. обвинителният акт е внесен в
съда. На 11.08.2023г. му е направена полицейска регистрация на осн. чл. 68,
ал.6, т.3 от ЗМВР. По образуваното нохд № 2961/2023г. на ВРС са проведени
три открити съдебни заседания, в които ищецът е взел лично участие, а в
заседанието на 12.03.2024 г. е разпитана като свидетел неговата майка Й. Д.. С
постановената по делото присъда № 173/16.07.2024г. ищецът е оправдан. С
определение №1004/16.07.2024г. мярката му за неотклонение „подписка“ е
потвърдена. След протестиране на присъдата, делото е пренесено пред
Варненския окръжен съд, където е образувано внохд № 1555/2024г. по описа
на ВОС. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което ищецът лично
е участвал. С окончателно решение № 23/24.01.2025г. е потвърдена
оправдателната присъда. Така наказателното производство срещу ищеца е
продължило в период от 1 година, 8 месеца и 13 дни. Със заповед № 328вз-
1737/29.04.2025г. на ВПД директор на ГД „Национална полиция“ при ОД на
МВР - Варна е разпоредено снемането на полицейската му регистрация.
Ищецът е с висше юридическо образование и по време на наказателното
производство и до момента работи като юрисконсулт в търговско дружество
„Н. И. Бр. ООД в гр.София. Той не е осъждан.
Ищецът е твърдял, че предвид юридическото му образование и работата
му като юрист, незаконното обвинение предизвикало у него страх за бъдещето
му в личен и в професионален план, тъй като за практикуване на професии с
юридическо образование се изисквало чисто съдебно минало, а осъждането
можело да доведе до края на неговата кариера и развитие. Чувствал се унизен,
изпитвал срам, неудобства и притеснения, не можел да спи, изпитвал
напражение, тревожност, безнадежност и страх да не влезе в затвора, спрял да
живее пълноценно, затворил се. Трудно се концентрирал в работата си като
юрисконсулт, изпитвал затруднения, защото мислел за наказателното дело.
Отделно се налагало да пътува до Варна за делата, което го откъсвало от
работата му. Полицейската регистрация допълнително го унизила, тъй като му
снели отпечатъци и го снимали, а след края на наказателното производство
прокуратурата не сигнализирала МВР за отмяната и се наложило той сам да
иска снемането й, което довело до допълнителни неудобства и срам.
3
Притеснявал се за здравето на болната си майка, която разпитали като
свидетел по делото.
Негативните емоционални преживявания на ищеца в един обичаен за
конкретния случай обем, са доказани с показанията на свидетелите Вл. Г. Б.
(приятел на ищеца от 7-8 години, работят заедно) и К. Др. Д. (познат на ищеца
от 3-4 години). Според свидетеля Б., С. бил добър приятел, весел, забавен и
лъчезарен човек, често излизали заедно и се забавлявали. След обвинението
той не искал да общува, спрял да излиза, да контактува както обикновено, да
се вижда с приятели, избягвал партита и събирания, отказал да празнува с
приятели Новата година (2025 г.), бил депресиран и това продължило почти до
началото на 2025 г. В работата си бил много коректен и отговорен, работел
перфектно, но след обвинението се променил, станал разсеян, притеснителен,
забравял и имал пропуски. Свидетелят вече не го препоръчвал на приятели за
юридическа работа. Пред него ищецът споделял за образуваното наказателно
дело и тревогите си в тази връзка. Притеснявал се от полицейската
регистрация, за това, че ще загуби целия си труд като образование и
юридическа работа, ще се провали в кариерата си. Тревожел се за болната си
майка, защото я викали на разпит, а тя имала сърдечна операция. В посока на
негативна промяна в емоционалното състояние на ищеца са и показанията на
свидетеля Д.. Според него, до наказателното производство със С. общували
нормално, излизали заедно, но след образуване на наказателното дело С. се
затворил. Станал разсеян и отнесен при разговорите им по телефона, като
първо не споделял. По-късно обяснил на свидетеля за делото и притесненията
си, че ще загуби работата си като юрист, прехраната си и бъдещето си в тази
сфера, както и че има криминална регистрация и това ще му тежи. Бил в
депресия и все не искал да излиза, изпитвал неудобство и срам от колегите и
приятелите си, като това продължило няколко месеца.
Наказателното производство се е отразило негативно на емоционалното
състояние на ищеца и още при образуването му той се консултирал с психолог.
Със заключението на вещото лице Ц. по събраната по делото съдебно -
психологична експертиза, след проведено изследване е установено, че
процесното наказателно производство е обусловило при него
дисхармоничност на личностовата структура, социална изолация, повишена
тревожност и усилване на факторите предизвикващи тревога, а като най-
тежко възприето от него събитие се откроявала полицейската регистрация в
хода на наказателното производство. Продължителността на наказателното
производство повлияло на ищеца, като изградило при него негативно
дълготрайно емоционално състояние. При С. се наблюдавала съхранена и
налична и към момента ситуативна тревожност и страх, като проявната форма
на тревожността се характеризирала с нарушение в съня. Нямало маркери за
депресивно състояние, предпоставящо необходимост от клинична намеса. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при ищеца се наблюдават
нарушения на когнитивните процеси, но стойностите са в рамките на
нормалните психологически граници. В дългосрочен план при него бил
4
съхранен траен и негативни спомен, като известно успокояване е настъпило
след постановяване на оправдателната присъда.
Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от
действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да
съществува причинно-следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на
чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за
съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК същата трябва да бъде доказана, извън случаите, когато се претендират
вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца
наказателно производство, приключило с оправдаването му.
Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, която
действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на
претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на
прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това,
че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждащото действие. Отговорността на държавата за причинени от
нейни органи вреди има гаранционно обезщетителен характер и не възниква
по повод на извършени от ответната страна в производството
незаконосъобразни действия, а по силата за законова разпоредба. Без значение
за тази отговорност е това дали на определен етап от производството
действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед
на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са
спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво
е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното
действие или дали същите са действали правомерно. Възникването на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено единствено в
зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в
случая той е оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение.
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за едно тежко (предвижда се наказание лишаване от свобода до 6
години) престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК- закана
за убийство.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
5
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди
като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване,
както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото
разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие. По въпроса за определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди и точното прилагане на принципа за справедливост
отговор е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС,
обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 г., т. 11 и 13 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС по
приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда
на чл. 290 ГПК /напр. решение № 158/2012 г. по гр. д. № 708/2011 г. на IV г. о.,
решение № 186 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2017 г., III г. о.,
решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., ІV г. о.,
решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о., ГК,
решение № 388 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2023 г., III г. о.,
решение № 192 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2022 г., ІV г. о.,
решение № 234 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 889/2023 г., ІV г. о.,
решение № 377 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2023 г., III г. о., ГК, и
др. Според тази константна практика, понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства –
критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
повече престъпления, какъв е техния вид /извършени в длъжностно качество,
с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен
орган, при завишени изисквания за почтеност, и е изпълнявана работа,
свързани с отговорности в публичен интерес/ и дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета
6
мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите
наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на
наказателното производство; продължителността на наказателното
преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не
разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното
производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ.
прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали
през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са
били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е
техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за
неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали
ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали
конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв
начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли
влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е
то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо
състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на
доброто му име с оглед социалния му статус; съдебното му минало;
разгласяване на обвинението и публичност /като се отчита спецификата на
професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени
изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица/.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с
икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към
периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между
претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на
аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ
вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни
хипотези. Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди
от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от
процесното наказателно преследване. В този смисъл присъденото парично
обезщетение следва да съответства на необходимостта от преодоляване на
причинените вреди в тяхната цялост, т. е. да е достатъчно по размер за
репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост,
но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди.
Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е
7
съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално
претърпените от увредения неимуществени вреди, размерът на обезщетението
е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД.
По определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение от една страна, съдът съобразява, че: обвинението е за
тежко умишлено престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години.
От друга страна, съобразява също, че: обвинението е за едно престъпление;
делото е разгледано и е приключило само на две инстанции; срещу ищеца
няма постановена осъдителна присъда, а е оправдан още на първа инстанция;
интензитетът на наказателното производство не е голям, като в един и същи
ден е привлечен като обвиняем, наложена му е мярка за неотклонение и са му
предявени материалите по разследването, а в съдебната фаза на
производството той се е явявал и е участвал лично в 4 открити съдебни
заседания; мярката за неотклонение е най-леката и няма доказани
ограничения в живота му в тази връзка; продължителността на наказателното
преследване е 1 година, 8 месеца и 13 дни и срокът на наказателното
производство не е неразумен; няма влошаване на здравословното състояние на
ищеца; няма медийно разгласяване и вреди от това; няма кариерен срив и
невъзможности за бъдеща реализиция в професионален план и няма трайни
негативни последици в живота му занапред; няма и маркери за депресивно
състояние, предпоставящо необходимост от клинична намеса. При определяне
размера на обезщетението, съдът съобразява и конкретно преживените от
ищеца емоционални страдания във връзка с незаконното обвинение, като
отчита, че към датата на незаконното обвинение той е бил в активна възраст,
на 38 години, с висше юридическо образование и успешно развитие в
професията си на юрисконсулт, доказал се в професионалната си среда.
Следва да бъдат съобразени срама и унижението, което той е изпитвал,
включително негативните преживявания заради направената му полицейска
регистрация и тези за отмяната й, както и неудобствата и притесненията при
явяването пред разследващите органи и в съдебни заседания, тревогите за
възрастната му майка при призоваването й като свидетел, както и
притесненията му и ограниченията в личния му живот - затваряне, отдръпване
от контакти, нежелание за общуване, отбягване на събирания и срещи,
нежелание да празнува с приятели и невъзможността за пълноценна работа,
т.е. съобразява обстоятелството, че е бил засегнат в голяма степен обичайният
му начин на живот. Съдът отчита също, че освен обичайно презюмираните
вреди като стрес, страх от осъждане, притеснения, безсъние, ищецът е човек с
чисто съдебно минало, юрист, утвърден в професията си на юрисконсулт и
към него изискванията на обществото за почтеност и съблюдаване на закона
са завишени, поради което и усещането за накърнени чест, достойнство и
авторитет при него е по-силно в сравнение с обичайните преживявания при
други хора в подобна ситуация. Освен това, евентуалното му осъждане би го
лишило изцяло от възможност за професионална реализация в професии, за
8
които се изисква юридическо образование, поради което и дискредитирането
на личността и авторитета му, компрометирането му в професията, страховете
му от загуба в професионален план, от пропадане на целия му труд, от
невъзможност за реализация и доходи от юридическа работа, от липса на
възможности и страха от неизвестността и безперспективността в тази връзка
са допълнителни обстоятелства, които следва да бъдат съобразени в насока
определяне на по-висок размер на обезщетението.
Апелативният съд, предвид изложените съображения и конкретните
данни по делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането и съдебната практика по отношение на присъжданите
обезщетения в подобни случаи намира, че за обезщетяването на причинените
му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на
осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдено общо обезщетение от
12000 лв. (освен присъдените с решението на окръжния съд 5 000 лв. на
допълнително още 7 000 лв.). При определянето на този размер, съдът взема
предвид и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има основно
репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на
процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. №
403/2016 г. на ВКС, IV г.о.).
Предвид изложеното, оплакванията на ищеца във въззивната му жалба за
недооценяване от окръжния съд на обстоятелствата във връзка с размера на
обезщетението и присъждане на занижен размер на обезщетение са частично
основателни. Затова и предвид отчасти различния краен резултат в
обжалваната част на решението на окръжния съд, то следва да бъде отменено
в отхвърлителната му част за обезщетението за неимуществени вреди за
горницата над 5 000 лв. до 12000 лв. и искът - уважен в тази част с
допълнително присъждане на сумата от 7 000 лв., ведно със законните лихви
от 24.01.2025г. до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част
за горницата над 12 000 лв. до 27 000 лв. решението следва да бъде
потвърдено.
В първоинстанционното решение липсва осъждане на прокуратурата за
разноски. С оглед изхода от спора за производството пред въззивната
инстанция, на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ дължи на
другата страна разноски в размер на сумата от 5 лв. за държавна такса, както и
на адвокат М. И. П. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА за
безплатно оказана правна защита на ищеца. С оглед вида и предмета на делото
по ЗОДОВ, материалния интерес, обжалваната част от решението само по
един иск, както и липсата на фактическа и правна сложност на извършената от
адвоката работа, състояща се в подаване на въззивна жалба и явяване в едно
съдебно заседание и предвид липсата на обвързаност от предвидените в
Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения, които могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (така
9
задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС), съдът намира за
справедлив размер на адвокатско възнаграждение сумата от 2 000 лв., от която
съразмерно с резултата от делото, ответникът следва да заплати на адв. П.
сумата от 636 лв. за адвокатски хонорар.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 801/17.07.2025 г., постановено по гр.д. № 456/2025
г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на
С. С. Й. по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди
от повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер,
за което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №173/16.07.2024г.,
постановена по н.о.х.д № 2961/2023г. на ВРС, потвърдена с решение от
24.01.2025г. постановено по в.н.о.х.д № 1555/2024г. на ВОС в частта за
горницата над присъдените 5 000 лв. до 12 000 лв., като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. С. Й.,
ЕГН ********** обезщетение за причинени му неимуществени вреди от
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за
което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда №173/16.07.2024г.,
постановена по н.о.х.д № 2961/2023г. на ВРС, потвърдена с решение от
24.01.2025г. постановено по в.н.о.х.д № 1555/2024г. на ВОС, допълнително в
размер на сумата от 7 000 лв., ведно със законните лихви от 24.01.2025г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 801/17.07.2025 г., постановено по гр.д. №
456/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен
искът на С. С. Й. по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение за причинени му
неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за извършване на
престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила
оправдателна присъда №173/16.07.2024г., постановена по н.о.х.д №
2961/2023г. на ВРС, потвърдена с решение от 24.01.2025г. постановено по
в.н.о.х.д № 1555/2024г. на ВОС за горницата над 12 000 лв. до 27 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. С. Й.,
ЕГН ********** сумата от 5 лв., представляваща сторените във въззивното
производство разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат
М. И. П. от Адвокатска колегия - Шумен, личен № **********, ЕГН
**********, сумата от 636 лв., представляваща съразмерна част от адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита на ищеца, на осн. чл.
10
38, ал.1,т.3 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11