МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 471/2020г. НА ДнРС
Районна
прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу А.Л.М., за престъпление по
чл.343в,ал.2 във вр. ал.1 НК.
В обвинители акт се сочи, че на 23.02.2020 г. около 19:40 часа в гр. Бобошево, обл. Кюстендил, по ул. ********, в посока ул. „Марек“ управлява МПС, а именно: лек автомобил ***************** ,без
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с НП
№17-5310-000271 от 24.10.2017 г. на Началник
група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, влязло в сила на 20.02.2020 г Представителят на прокуратурата поддържа
предложението и предлага на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от
свобода” в среден размер, което да изтърпи ефективно.
Подсъдимият се признава за виновен, като твърди,че не е
знаел,че деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му по
административен ред. Защитника излага
доводи,че деянието е извършено неумишлено и предлага подсъдимия да бъде
оправдан.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по
отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
С наказателно постановление №
НП
№17-5310-000271 /24.10.2017. на началник група при ОДМВР гр.Кюстендил, група
КПДГПА,влязло в сила на 20.02.2020г.., на подсъдимия М. е наложено административно наказание ,за
нарушение по чл.177,ал.1,т.2 ЗДвП.
На 23.02.2020г. подсъдимият управлявал лек
автомобил в гр.Бобошево.Тъй като автомобила бил без включени светлини, на ул.“Тиха Струма“, същият бил спрян от свид. А.
и Мутафчийски- служители на РУ гр.Дупница .Същите видели,че подсъдимият
изглежда в нетрезво състояние, поради което поискали съдействие от служители
на КАТ при ОДМВР гр.Кюстендил- свид.В. и Джажаров.,в чиито правомощия
било извършване на проверка по спазване
на ЗДвП. При същата, подсъдимият не представил свидетелство за управление на МПС. След направена справка в регистрите на
МВР се установило,че подсъдимия не притежава
свидетелство за управление на МПС.
Съдът прие за установена горната фактическа
обстановка, като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не
си противоречат,установяват събитията в своята последователност и се подкрепят
от писмените доказателства.
С оглед на така установеното,
съдът прие,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението са обществени
отношения, свързани с транспорта,правилата за безопасност на движението.
Престъплението е от вида на “безрезултатните престъпления на просто извършване”,
от категорията на общоопасните. Изпълнителното деяние е осъществено чрез
действие- управлява МПС. Това действие е извършено от подсъдимия, в срока на изтърпяването на наказание по чл.177,ал.1,т.2-за управление
на МПС, без да притежава съответното свидетелство, наложено по административен ред, за същото деяние.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА
Субект на престъплението е
подсъдимия.Претъплението е извършено умишлено. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.343в, ал.2във вр.с ал.1 НК, призна го за
виновен и му наложи наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи наказанието,съобразно изискванията на чл.54 НК като взе предвид вида и пределите, визирани в чл.343в, ал.2 НК, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на деянието не е висока,
предвид вида и ниската степента на засягане на обществените отношения от
конкретното деяние.
Степента на обществена опасност на дееца е висока-същият е
осъждан многократно за различни престъпления ,като явно не проявява критичност
към поведението си, а още по-малко към конкретното престъпление. Отегчаващи вината обстоятелства-миналите
осъждания.
Смекчаващи вината обстоятелства-няма.
С оглед на изложеното,въпреки,че не са налице смекчаващи
вината обстоятелства, с оглед ниската степен на обществена опасност на деянието
и не особено значителното засягане на обществените отношения, съдът наложи
наказание в предвидения от закона минимум и за двете комулативно предвидени наказания -една
година ”лишаване от свобода” и „глоба“ в размер на 500лв.
С оглед обстоятелството,че подсъдимият е
осъден за леко престъпление,с ниска
степен на обществена опасност, което
обосновава и такава за дееца ,съдът прие,че са налице предпоставките на чл.57,
ал.3 ЗИНЗС и определи първоначален „общ“
режим на изтърпяване.
Съдът прие,че с така наложеното наказание ще
се постигнат целите ,визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита
подсъдимия, като му се отнеме възможността да извърши и други престъпления,
както и да се въздейства възпитателно и предупредително и на останалите членове
на обществото.
ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА
Защитника на подсъдимия излага доводи,че деянието е
извършено неумишлено, тъй като наказателното постановление, което обосновава обективен
признак от състава на горното престъпление ,е връчено след повече от две години
от издаването му, поради което подсъдимият не е обърнал внимание, че е за
нарушение по чл.177,ал.2 ЗдвП. Същите са несъстоятелни и се опровергават от
доказателствата по делото. Действително, от датата на издаване на наказателното
постановление, до връчването му на жалбоподателя ,е изминал срок повече от две години, но това обстоятелство не води до липса
на субективна страна. На подсъдимия е бил съставен АУАН за нарушение по чл.150 ЗДвП,в негово присъствие, бил му е предявен и връчен т.е. същият е знаел,че за
това нарушение ще бъде ангажирана административно наказателната отговорност,предвидена
в чл.177,ал.2 ЗДвП. При издаване на наказателното постановление са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН и същото е връчено също лично на подсъдимия/ а
не по реда на чл.58,ал.2 ЗАНН/, преди изтичане на давностния срок по чл.80,ал.1,т.5 НК. Подсъдимият не е обжалвал въпросното наказателно постановление и същото
влязло в сила. Предвид,че субективната страна се обективира от поведението на
подсъдимия по осъществяване на изпълнителното деяние, в настоящия случай,
безспорно се установи,че подсъдимият е съзнавал,че има наложено административно
наказание за управление на МПС без свидетелство за управление,както и че срока
на това наказание не е изтекъл, но е отново е управлявал МПС, с което е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в,ал.2 НК
По горните
съображения, съдът постанови мотивите си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: