Р Е Ш Е Н И Е
№………………/….....07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание
на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
мл.с. ФИЛИП РАДИНОВ
При участието на секретар Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Терзийска
въззивно
търговско дело № 689 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр. София против
Решение № 5891/20.12.2019 г. на ВРС по г.д. № 7132/2019 г., с което е прието за
установено в отношенията между ищеца Д.С.Д. от гр.Варна и ответника „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК202423225 гр.София, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумите от 978,97лв. представляваща главница,
147,07лв.–договорна лихва, 104,12лв. - разноски и 170,47лв. законна лихва,
присъдени по ч.гр.д.№17495/2011г. на ВРС, ХVІ състав, на осн. чл.439 от ГПК.
Жалбоподателят
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД моли за отмяна на решението на ВРС като
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Претендира да се приеме становището, че давност не е текла до постановяване на
ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, с което в т.10 е
постановено,че предходното Постановление от 1980 г. на ВКС е изгубило действие,
респективно от датата на ТР нече нова давност по материалното правоотношение.
При начало на новата давност 26.06.2015 г., вземането би се погасило на 26.06.2020
г., а в конкретика с оглед образуването на изпълнително дело № 129/2019 г. на
08.03.2019 г., то нова погасителна давност е започнала да тече от последната
дата. Позовава се и на практика на ВКС в подкрепа на твърденията си. Претендира
разноски.
Отделно
от горното счита, че първоинстанционния съд е допуснал съществени процесуални
нарушения като е възприел в решението, че ответникът не е ангажирал
доказателства за твърдяните доброволни плащания от ищеца, без да е указал на
страната при разпределението на доказателствената тежест, че не сочи
доказателства за горното.
Становището
на въззиваемата страна – ищец в първата инстанция е за неоснователност на
жалбата. Счита, че ВРС е приложил правилно материалния закон и относимите
разпоредби на постановените тълкувателни решения на ВКС. Поддържа, че
ответникът не е ангажирал доказателства за извършени от ищеца плащания в хода
на изпълнението, респективно представените към въззивната жалба такива не
следва да се приемат поради несвоевременно отправено доказателствено искане, а
и не доказват положителните твърдения на финансовата институция. Моли да се
потвърди обжалваното решение и претендира присъждане на разноски.
В проведено
открито съдебно заседание по делото въззивникът не се представлява, в писмена
молба поддържа изложеното в жалбата и оспорва отговора, отправяйки искане към
съда за отмяна на обжалвания съдебен акт с присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна, чрез процесуален представител поддържа отговора като по същество сочи в
допълнение, че приетите от съда писмени доказателства, представени от
въззивника не доказват извършени доброволни плащания на дълга.
Въззивният съд в
настоящия си състав, след преценка доводите на страните и като съобрази, че
правото на обжалване е упражнено от легитимирано чрез правен интерес лице в
законоустановения по ГПК срок, дава следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:
ВРС е сезиран с иск по чл. 439 от ГПК от Д.С.Д. за приемане установено в
отношенията с ответното дружество „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, че ищецът не
дължи на ответното дружество сумите от 978,97лв. представляваща главница,
147,07лв.–договорна лихва, 104,12лв. - разноски и 170,47лв. и законна лихва,
присъдени по ч.гр.д.№17495/2011г. на ВРС, ХVІ състав, поради погасяването им по
давност.
Твърденията по иска са, че по влязла в сила заповед по горепосоченото
частно гражданско дело, по която не е подадено възражение от длъжника е издаден
изпълнителен лист в полза на взискателя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД
/ответното дружество е придобило вземането по силата на договор за прехвърляне
на вземания/. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
1877/2012 г. по описа на ЧСИ З.Д. на 24.04.2012 г., в хода на което първото
валидно предприето действие във времето е налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника на 13.03.2017 година. Тъй като между горепосочените
две дати е изминал период по-дълъг от 2 години, то изпълнителното производство
е прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Производството е прекратено като
на 04.02.0219 г. е изпратено съобщение до взискателя за това, а същият е
сезирал отново ЧСИ за образуване на изпълнително дело, чийто номер е 129/2019
година. При тези факти намира, че по отношение вземането на кредитора е настъпил
погасителната давност, тъй като от момента на последното валидно действие на
24.04.2012 г. до образуването на изп.д. № 129/2019 г. са изтекли повече от 5
години по отношение на вземането за главница и повече от 3 години за вземането
за лихва.
Становището на ответника по отговора е за неоснователност на претенцията
тъй като счита, че в рамките на първото изпълнително дело давност не е текла
при приложението на ППВС № 3/1980 година и до постановяване на ТР от 26.06.2015
година. При това и новата давност изтича на 26.06.2020 г., но същата е
прекъсвана с действията на кредитора и предприетите действия от ЧСИ за
принудително събиране на вземането.
Съдът при
отсъствие на спор по фактите, съобрази следното по правото:
От
доказателствата по делото се установява, че въз основа на гореописаната Заповед
за изпълнение е образувано изпълнително дело № 20128080401877 по описа на ЧСИ З.Д.
peг. № 808, което на 28.01.2019г. е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В хода на
изпълнителното производство на 15.05.2015г. е сключен договор за цесия между
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК ********* и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС
БГ“ ЕАД, ЕИК *********.
На 08.03.2019г. е
образувано изп. дело № 20198080400129 по описа на същия ЧСИ с взискател „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* и длъжник ищецът по горецитирания
изпълнителен лист.
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с който
длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с
иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай ищецът твърди
погасяване на изпълняемото право на основание изтекла погасителна давност,
поради непредприемане от страна на кредитора и́ на действия по
изпълнението в рамките на изпълнителното производство.
В конкретика, от
приложеното като доказателство изп.дело № 20128080401877 по описа на ЧСИ З.Д.,
рег.№ 808 с район на действие ОС-Варна се установява, че в полза на „БНБ ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД по ч.гр.д. № 17495/2011год. на ВРС е издаден изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д.С.Д.. Посоченото изпълнително
производство е образувано по молба на взискателя от 24.04.2012 година.
По отношение на
последиците от образуването на изпълнително производство в контекста на
института на погасителната давност, са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е
обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли
изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането,
следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно
действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му,
съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед
принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се
придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително
тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото ТР
са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците – така Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
Доколкото първото
изпълнително производство по изп.дело № 20128080401877 е образувано при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл.
116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с Тълкувателното решение от
26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното Постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата и спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 24.04.2012 г. взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е и спрян до прекратяването
на производството.
Като се изходи от
извършените изпълнителни действия по първоначално образуваното изпълнително
производство, първото такова в рамките на определен изпълнителен способ е
изпращането на запорно съобщение до работодател на длъжника на 13.03.2017
година. И това е така, доколкото изпращането и връчването на покани,
извършването на справки и проучване на имущественото състояние на длъжника НЕ
СА изпълнителни действия съгласно мотивите по т.10 на горепосоченото ТР на
ОСГТК на ВКС.
В контекста на
казаното и тъй като към 24.04.2014 година взискателят не е подновил искането си
за извършване на изпълнителни действия, производството е прекратено по закон на
24.04.2014 година, а констатираното прекратяване от ЧСИ с нарочен акт през 2019
година е ирелевантно.
Следователно,
след прекратяване на производството по изпълнителното дело през 2014 година е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането, установено
с влязла в сила заповед за изпълнение, която би изтекла на 24.04.2019 година,
като съдът не споделя довода на ищеца, че давността следва да се диференцира в
зависимост от това дали се касае за главница или за лихва, доколкото влязлата в
сила заповед има последиците на установено със съдебно решение вземане.
С постановяване
на цитирания тълкувателен акт на ВКС, ОСГТК прекъсването на давността в
изпълнителния процес е преуредено, като считано от 26.06.2015 г. се прилагат
предвидените в него последици, а имено, че с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица, давността се прекъсва.
Новото
изпълнително производство по изп.дело № 20198080400129 на ЧСИ З.Д. с район на
действие ОС-Варна е образувано на 08.03.2019 година, след постановяване на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените
разяснения давностният срок не е прекъснат с това действие на ответника. Това е
сторено с поискания и наложен на
22.03.2019 г. запор на банковата сметка на ищеца при „ОББ“ АД и „Банка ДСК“
ЕАД, като видно от обратните писма на банковите институции, запори върху
наличните сметки са наложени, т.е. запорът е произвел действие. Ако отговорът
на третото задължено лице е за липса на банкови сметки, то тогава изпращането
на запорното съобщение не би прекъснало давността, тъй като би се приравнило на
проучване на имущество на длъжника. Следователно към този момент – 22.03.2019
г. давността, започнала да тече от 24.04.2014 година не е изтекла, а като
прекъсната новата петгодишна погасителна давност би изтекла на 22.03.2024 г.
Към датата на завеждане на иска не е изтекъл и срокът по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
Към момента на
подаване на исковата молба, а и до приключване на съдебното дирене пред
настоящата въззивна инстанция, задължението на ищеца не е погасено по давност.
Установеният по делото факт обуславя неоснователността на предявения
отрицателен установителен иск, който следва да бъде отхвърлен изцяло.
За пълнота, приетите
във въззивното производство писмени доказателства не установяват доброволно
погасяване на спорното задължение към ищеца, поради което и не се ценят в
контекста на чл. 116 б.А от ЗЗД.
Обжалваното решение ще бъде отменено изцяло.
Разноски при този изход на спора се следват на ответната
страна за две инстанции съобразно отправеното искане и представените
доказателства за извършени разходи към списъка по чл. 80 от ГПК. За първа
инстанция, съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото определя
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100
лева на осн. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 78
ал.8 от ГПК. При определяне на размера съдът не е обвързан от поисканото от
страната в списък по чл. 80 от ГПК. Същото се отнася и до исканото
възнаграждение в размер на 50 лева на осн. чл. 13 т.2 от Наредбата, още повече
то се „поглъща“ от възнаграждението за процесуално представителство пред съд,
когато последното е осъществено.
За въззивна инстанция се присъжда държавната такса в размер на 28.02
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на осн. чл. 25а ал.3
от Наредбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №
5891/20.12.2019 г. по гр.д. № 7132/2019 г. по описа на ВРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.С.Д.,
ЕГН **********, гр. Варна иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане
установено в отношенията с „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите от 978,97лв.
представляваща главница, 147,07лв.–договорна лихва, 104,12лв. - разноски и
170,47лв. законна лихва, присъдени по ч.гр.д.№17495/2011г. на ВРС, ХVІ състав,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,
гр. Варна да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, сумата от 228.02 /двеста двадесет
и осем и 0.02/ лева разноски в производството пред ВРС и ВОС за държавна
такса и процесуално представителство от юрисконсулт, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.