№ 556
гр. *** , 13.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500380 по описа за 2021 година
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 5206/ 05.08.2021 година (клеймо 04.08.2021
година) „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Р. ИВ. ИЛ.,
срещу Разпореждане № 1263/ 14.07.2021 г, постановено от Районен съд – Ловеч по чгд
№ 1181/2021 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за договорно възнаграждение
в размер на 339.81 лева, дължимо за периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 година.
Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното
разпореждане, тъй като първоинстанционният съд е мотивирал своята позиция, като
неправилно е заключил, че е налице неяснота относно начина на начисляването му и
как се определя размера му. Излага съображения, че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производстдвото да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че съдът неправилно не е отчел и
разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния м, предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи
на договора са ясни и разбираеми.
Посочва, че по отношение на възнаградителната лихва, заповедният съд се е
позовал на практика, която е преосмислена с оглед последващите промени в ЗПК от
2014г. Пояснява, че кредиторът няма задължение да посочи методиката на годишния
1
процент на разходите, тъй като същият е фиксиран, спазена е и разпоредбата на чл. 19,
ал.4 от ЗПК относно ГПР.
При тези съображения, моли да бъде отменен акта на заповедния съд в
обжалваната част и постановено уважаването на обжалваното вземане, претендират
разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника АН. АС. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: град ***, Община
Ловеч, Област ***, ул. „***“ № 5, за парично вземане общо в размер на 2607.95 лева,
от които 942.90 лева – остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за кредит,
339.81 лева – договорно възнаграждение за периода 15.03.2020г. - 03.04.2021 година,
275 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга Фаст, 825 лева –
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга Флекси, 171.65 лева лихва за
забава от 16.03.2020 година, датата на изпадане на длъжника в забава до 03.04.2021
година (датата на предсрочната изискуемост), законна лихва в размер на 53.59 лева,
дължима от 03.04.2021 година датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021
година, както и от входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски – 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 52.16
лева държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
30041270688/ 12.12.2019 година за срок от 24 месеца с месечна вноска от 111.66 лева и
падежна дата на всяко 15-то число от месеца. Посочва, че дължимата главница е в
размер на 942.90 лева. Съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати
договорно възнаграждение, чийто неплатен размер е 339.81 лева. Посочва, че са
сключили договор за допълнителен пакет услуги, за срока на договора, като е
уговорено възнаграждението за тези услуги да се погасява разсрочено на равни
месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяването на кредита, като
остатъчният размер за услугата Фаст е 275 лева, а за услугата Флекси – 825 лева.
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си, което е поел по договора, като е
2
направил две погасителни вноски и е изпаднал забава на 16.03.2020 година. За периода
от изпадане в забава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на длъжникът е
начислена лихва за забава в размер на 171.65 лева. Предвид на това, че длъжникът не е
изпълнявал задължението си за извършване на плащанията съгласно погасителния
план, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.042021 година, за което
длъжникът е бил уведомен. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем за
периода 03.04.2021 година (датата на предсрочната изискуемост) до 23.06.2021 година
е начислена законна лихва в размер на 53.59 лева. Претендира се заплащане общо на
сумата 2 607.95 лева, както и съдебно деловодни разноски в размер на 52.16 лв. ДТ и
възнаграждение за проц.представителство в размер на 150 лева.
С разпореждане № 1117/ 25.06.2021 г. заповедният съд е оставил без движение
заявлението,като е посочил, че в обстоятелствената част не е посочен размерът на
отпуснатия кредит, възнаградителната лихва и др. вземания, уговорени с договора, не
са наведени твърдения досежно предпоставките, съгласно в договора, обславящи
предсрочната изискуемост, както и кога и как изявлението за обявяването му за
предсрочно изискуем е достигнало до длъжника, липсват твърдения на ГПР по
договора.
По повод разпореждането е подадена молба от заявителя, в която е уточнен
размерът на кредита и на допълнителните услуги, съответно платената и оставащата
част. Посочено е, че кредитът е изтекъл срок, уточнен е размерът на лихвата за забава,
както и размерът на възнаградителната лихва (ГПР 48.99%).
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, в частта
относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение за възнаградителна лихва,
възнаграждение за допълнителен пакет услуги и съответните лихви за забава върху
тези суми, като се е мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на добрите
нрави и закона.
Въззивното производство се развива в частта, с която заповедният съд е отказал
присъждането на възнаградителната лихва в размер на 339.81 лева за периода
15.03.2020 година - 03.04.2021 година.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че не е установен размерът на
3
претендираната неплатена договорна лихва, предвид направените погашения по
кредита и приетите за нищожни част от клаузите по договора, поради противоречие
със закона и с добрите нрави.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че в атакуваната част
разпореждането на РС-*** е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1263/ 14.07.2021 г, постановено от
Районен съд – Ловеч по чгд № 1181/2021 г., с което е отхвърлено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу АН. АС. Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес: град ***, Община Ловеч, Област ***, ул. „***“ № 5, в частта относно
претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер на 339.81 лева,
дължимо за периода от 15.03.2020 г. до 03.04.2021 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4