ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 60924.08.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIII въззивен наказателен състав
На 24.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело №
20202100600899 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на глава ХХІІ от НПК и е
образувано по повод частен протест на Районна прокуратура – Бургас против
протоколно определение от 21.07.2020 г., постановено по НОХД № 1478/2020
г. по описа на Районен съд – Бургас.
С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 248, ал.5 от
НПК, първостепенният съд е прекратил съдебното производство по НОХД №
1478/2020 г. и е върнал делото на Районна прокуратура – Бургас заради
допуснати съществени процесуални нарушения.
Прокуратурата протестира определението като незаконосъобразно и
необосновано, като в частният протест излага подробни аргументи за това и
иска неговата отмяна.
В писмено становище, резервният защитник на подсъдимия П. П.
изразява съгласие с доводите на първоинстанционният съд и моли въззивния
съд да потвърди атакуваното съдебно определение като правилно и
законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на
атакуваното съдебно определение, като взе предвид наведените от
прокуратурата доводи срещу него, като се запозна с материалите от ДП №
689/2018 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР – Бургас, пор. № 2453/2018 г.
по описа на Районна прокуратура – Бургас, приложено към делото, в
1
пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК, прие за установено
следното:
Съдебното производство по НОХД № 1478/2020 г. по описа на РС –
Бургас е образувано по внесен на 15.04.2020 г. в съда обвинителен акт на
Районна прокуратура – Бургас против подсъдимия П. Г. П. с ЕГН **********
за престъпление по чл. 325, ал.5, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и за
две престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК, както и против
подсъдимия П. Д. Г. с ЕГН ********** за престъпление по чл. 325, ал.2, вр.
ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и за две престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.
130, ал.1 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 247а, ал.2, т.1 от НПК
съдията – докладчик е насрочил разпоредително заседание, на което страните
по делото да обсъдят и дадат своите становища по въпросите, посочени в чл.
248, ал.1 от НПК.
В хода на проведеното разпоредително заседание по делото, след
изслушване на страните, съдът е приел, че при изготвянето на обвинителния
акт, са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,
които са ограничили процесуалните права на подсъдимите, поради което е
прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал.1, вр. чл. 248,
ал.1, т.3 от НПК и е постановил делото да се върне на прокуратурата за
отстраняването им.
В мотивите към атакуваното определение, първоинстанционният съд е
посочил, че е налице неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт
относно това, на колко и на кои лица подсъдимите са нанесли удари. Според
районният съд, изясняването на тези въпроси е от значение за
индивидуализацията на наказанията, ако подсъдимите бъдат признати за
виновни. На следващо място, първостепенният съд е посочил, че в
обвинителният акт липсва описание на действията на всеки един от
подсъдимите, които прокуратурата приема за извършени като част от общата
съучастническа дейност по нанасяне на телесни повреди по хулигански
подбуди; по отношение на подс. П. не ставало ясно и дали описаните му
действия по отношение на пострадалия Р. се примат като изпълнително
деяние на престъплението по чл. 325 от НК или по чл. 131 от НК. В
обобщение, решаващият съд е приел, че е налице неясно очертаване на
предмета на доказване, което пречи дори и на съда да разбере, кои факти ще
бъдат изследвани и кои ще подлежат на доказване.
2
Настоящият въззивен състав намира частният протест, с който е
сезиран, за процесуално допустим. Той е подаден в срока, посочен в чл. 342,
ал.1 от НПК и е насочен срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна
проверка по реда на глава ХХІІ от НПК – съгласно разпоредбата на чл. 249,
ал.3 от НПК на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно
основание чл. 248, ал.1 т.3 от НПК, какъвто случай е настоящият. Частният
протест е подаден от компетентната прокуратура, която има правен интерес
от проверката и евентуалната отмяна на атакувания съдебен акт.
Разгледан по същество, частният протест се явява основателен.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първостепенния съд,
че при изготвяне на обвинителния акт прокуратурата е допуснала
процесуално нарушение, което е съществено, тъй като затруднява правото на
защита на подсъдимите, както и работата на съда по установяване и доказване
на съставомерните факти и обстоятелства по делото.
Липсват основания да се приеме, че в обвинителния акт има неяснота
досежно това, на колко и на кои лица подсъдимите са нанесли удари, както
приема районният съд. Доколкото прокуратурата претендира, че
инкриминираното деяние е извършено от двамата подсъдими не само в
съучастие помежду им като съизвършители, но и в съучастие с още две лица,
по отношение на които наказателното производство е приключило с влязъл в
сила съдебен акт, както и че действията и на четиримата са били насочени не
само към пострадалите З. и Р., но и към други лица, логично и правилно е в
обстоятелствената част на обвинителния акт да намери отражение цялата
инкриминираната престъпна деятелност, доколкото същата е резултат от
общност на умисъла, обхващащ и четиримата извършители на
инкриминираното деяние. С други думи, претендираната престъпна
деятелност на двамата подсъдими П. и Г., според прокуратурата не може да се
разглежда изолирано, а като резултат от общ с К. и К. престъпен умисъл за
нанасяне на телесни повреди на пострадалите З. и Р. и другите потърпевши.
Що се отнася до въпроса, дали подсъдимият П. е нанасял удари на св. М., това
е обстоятелство, което е ирелевантно за обвинението доколкото
прокуратурата е преценила, няма да привлича П. като обвиняем за
причиняване на телесна повреда на този свидетел. Следователно този въпрос
не касае пряко правото на защита на подсъдимия и би могъл да бъде изяснен
по същество в хода на съдебното следствие, но само с оглед
3
индивидуализацията на евентуалното наказание.
Не може да бъде споделено становището на районния съд, че в
обвинителния акт липсва описание на действията на всеки един от
подсъдимите като част от общата съучастническа дейност по нанасяне на
телесни повреди по хулигански подбуди, а също и от гледна точка на
обвинението за престъпление по чл. 325 от НК. Настоящият въззивен състав
напълно споделя доводите на прокуратурата, изложени в частният протест и
аргументирани със съдебна практика и най-вече с Решение № 89/08.03.2013 г.
на ІІІ н.о. на ВКС. Прокуратурата е описала подробно действията на
подсъдимите П. и Г., като се е постарала да разграничи действията им не само
спрямо конкретните (според обвинителния акт) пострадали, а също и спрямо
другите лица, оказали се потърпевши от боя в заведението. Доколкото
инкриминираното деяние е извършено от двамата подсъдими в съучастие
помежду им и с още две други лица, разграничаването на приноса на всеки
един от тях в настъпването на съставомерния резултат – телесните повреди на
З. и Р. – следва да се търси единствено на основата на степента на участие на
всеки един от съизвършителите в самото осъществяване на изпълнителното
деяние и има отношение само към индивидуализация на наказанията, но не и
въобще за ангажиране наказателната отговорност на съизвършителите,
действащи при общност на умисъла. Следователно, това е въпрос, чийто
отговор се търси в хода на съдебното следствие и следва да бъде даден с
окончателния съдебен акт.
Предвид изложеното, настоящият въззивен съд намира, че
прокуратурата е спазила изискванията на чл. 246 от НПК и не е допуснала
процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, които да са
довели до затрудняване или ограничаване правото на защита на подсъдимите
и които поради това като съществени, да го опорочават. Атакуваното
определение на първоинстанционния съд следва да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно, а делото да се върне на съда за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ето защо и на основание чл. 345 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 249 ал.3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ протоколно определение № 1108 от 21.07.2020 г. по НОХД №
1478/2020 г. на Районен съд – Бургас за прекратяване на съдебното
производство.
ВРЪЩА делото на първоинстанционният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5