Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 391 10 март 2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в открито заседание на четвърти март, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като разгледа
административно дело номер 2761
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на „Сънрайз“ АД, ЕИК/ Булстат
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, район Северен,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8 , ет. 3, представлявано от Н.И.Б., против акт за
установяване на задължение по декларация № МДТ-691/25.04.2018 г., издаден от
главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“/МДТ/, община Несебър, мълчаливо
потвърден от началника на отдел „МДТ“,
община Несебър, с който са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2014 г. в
размер на 2 530. 98 лева - главница и лихва - 938. 64 лева и за 2015 г. - главница
в размер на 2 530. 98 лева и лихва - 680. 50 лева, общо 6 681.10 лева,
представляващи 5 061. 96 лева - главница и лихва - 1 619. 14 лева, към
25.04.2018 г., за поземлен имот с идентификатор 11538.506.45 по КККР на гр.
Свети Влас, общ. Несебър.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не
се представлява. С доводи за
незаконосъобразност иска административния акт да бъде отменен. Твърди,
че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Излага подробни
съображения. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - началник отдел „МДТ“, община
Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Иска да се отхвърли. Представил е административната преписка. Не ангажира
допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи,
съобрази доказателства и закона намира следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл.156, ал.5 ДОПК, пред надлежна инстанция от лице, което има правен
интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Делото
се разглежда за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение №
15232/12.11.2019 г. постановено по административно дело № 7875/2019 г. на
Върховен административен съд е отменено решение №701/09.04.2019 г. ,
постановено по административно дело № 2387/2018 г. на Административен съд
Бургас, и делото е върнато за ново разглеждане с дадени указания.
Няма
спор, че „Сънрайз“АД е собственик на недвижим имот с идентификатор 11538.506.45 по КККР на гр.Свети Влас.
Не се
спори, че дружеството е подало декларация по чл.14 ЗМДТ, вх.№14518/19.06.2013
г., в която са посочени характеристиките на имота, а именно: частна
собственост; с предназначение „трайно др.курортен обект“ и отчетна
стойност-1 852 544.00 лева/л.19-23 от делото/.
На
27.12.2013 г. е подадена коригираща декларация по чл.14 ЗМДТ, в която имотът е
посочен като земя; частна собственост; с площ от 14 473.00 кв.м.; с
предназначение-стопанска цел и отчетна стойност - 468 700.00 лева/л.24-33
от делото/.
Спори се относно
размерът на таксата за битови отпадъци и начинът, по който същият е определен.
По делото са
представени писмени документи касаещи определяне таксата за битови отпадъци за 2014 г. и 2015
г., както следва:
Наредба №11 за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и права на
територията на община Несебър/Наредба №11, наредбата/, изменена и допълнена с
решения на общински съвет Несебър, касаещи процесния период 2014-2015 г./л.152-208
от делото/.
Заповеди на кмета
на община Несебър, издадени на основание чл.63, ал.2 ЗМДТ, с които са
определени районите на територията на община Несебър, включени в системата за
организирано поддържане на чистотата, в които през 2014 г. и 2015 г. ще се
извършват услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битови
отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, ведно с приложения към тях, в
които са определени границите на тези райони, а именно: №1216 от 30.10.2013 г.
за 2014 г./л.47-56 от делото/ и № 2189
от 31.10.2014 г. за 2015 г./л.57-66 от делото/.
Представени са и
препис-извлечения от протоколи на общински съвет Несебър за одобряване
план-сметки за дейност „Чистота“ и определяне размера на таксата битови
отпадъци - решение №667 по протокол №20 от 18.12.2013 г. за 2014 г. /л.89-90 от
делото/ и решение № 1003 по протокол №28 от 19.12.2014 г. за 2015 г./л.91 -92
от делото/.
На 25.04.2018 г. е издаден
акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №МДТ-691 от главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси“/МДТ/, община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ”, община Несебър, с който
са установени задължения за ТБО за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 6 681.10
лева, представляващи 5 061.96 лева-главница и лихва-1 619.14 лева и който
е предмет на оспорване в настоящото производство.
При тези факти се налагат следните правни
изводи:
На първо място,
актът за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №МДТ-691 от 25.04.2018
г. е издаден от компетентен орган,
съобразно заповед №394 от 26.04.2012 г. на кмета на община Несебър/л.99 от
делото/.
На второ място, актът е издаден в предвидената
от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е съобразен с целта на
закона.
На трето място, оспореният административен акт
е в съответствие с приложимия материален закон при следните съображения:
Съгласно нормата на
чл.62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Условията и редът за определяне и
заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба №11 за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Несебър, в
която размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно, каквито са
изискванията на чл.66 ЗМДТ.
Декларираните от
лицето данни са послужили за определяне размера на таксата за недвижимия имот и
в съответствие с заповедите на кмета на община Несебър, издадени на осн. чл.62
и 63 ЗМДТ, третиращи процентната тежест на всеки един от компонентите на такса
за битови отпадъци в общото задължение
по години. В мотивите на АУЗД е посочено, че като основа за изчисляване на
задълженията са послужили декларираните от лицето данни. В обяснителна записка,
представена от ответника относно установяване на задълженията по декларация е
посочено, че таксата за битови отпадъци е начислена върху отчетната стойност на
нежилищен имот за периода 2014 г.-2015 г., която е 468 700.00 лева/л.777
от делото/.
Установените с процесния
АУЗД задължения за ТБО за 2014 и 2015 г., включват и трите компонента на
таксата, а именно: сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения.
Видно от
представената от ответника докладна записка, в която детайлно е посочено как е
определен размерът на ТБО, установен с процесния АУЗД, размерът на трите
компонента е математически правилно изчислен и е съобразен с промилите,
гласувани и обективирани в решенията на общински съвет Несебър, поради което съдът
намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение като не е определен
като отделна стойност всеки компонент, каквито са възраженията на
жалбоподателя.
Условие за
заплащане на компонентите „сметосъбиране“ и „сметоизвозване“ е реалното
предоставяне на тези услуги от общината.
В изпълнение указанията на ВАС,
съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза за установяване
точното местонахождение на поземлен имот/ПИ/ с идентификатор 11538.506.45 по
КККР на гр.Свети Влас.
От заключението на вещото лице,
неоспорено от страните, се установява, че
процесният поземлен имот е част от територията на ваканционно селище
„Елените“, която изрично не е включена в
очертаните граници в приложенията на заповеди №1216 от 30.10.2013 г. и №2189 от
31.10.2014 г. на кмета на община Несебър. Експертът сочи, че на територията на
в.с. „Елените“ се предоставя услугата събиране и извозване на битови отпадъци,
като достъпът до всички сгради/39 бр. двуетажни жилищни сгради за сезонно
ползване/ е по асфалтов път, минаващ източно от поземления имот, а съдовете за
сметосъбиране/пластмасови контейнери/ са събрани на едно място, в най-северната
незастроена част на имота.
От показанията на разпитаните
свидетели-шофьори в „БКС“, дейност „Чистота“/Общинско предприятие
„Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване“, община Несебър/,
извършващо дейността по сметосъбиране и сметоизвозване в населените места на
територията на община Несебър, съобразно районите определени по чл.63 ЗМДТ и
поддържане чистотата на обществените места на последните, се установява, че
общината реално е предоставяла услугата сметосъбиране и сметоизвозване на
територията на в.с. „Елените“ по графика за честота на сметоизвозване, посочен
в заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ, което
се потвърждава и от множеството пътни листи, приложени по делото/л.210-773 от
делото/.
Независимо от обстоятелството,
че изрично територията на в.с. „Елените“ не е посочена в т.3.6 в приложенията към заповедите на кмета на
община по чл.63, ал.2 ЗМДТ за 2014 г. и 2015 г., данните по делото сочат на реално
предоставяне на услугата за събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране.
Жалбоподателят
дължи и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа.
По отношение на
първия компонент таксата не се дължи единствено, когато услугата не се
предоставя от общината по арг. от чл.71, т.2 ЗМДТ, в приложимата редакция за
процесните години/2014 г. и 2015 г./. За да е налице задължение за такса за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо
първо общината да е определила вида и териториалния обхват/границите/ на
услугата, второ, имотът на лицето да попада в границите на територията, на
която общината е определила, че ще предоставя услугата и трето общината
фактически да е предоставила услугата. Тогава когато не е налице която и да е
от тези предпоставки таксата не е дължима. В случая, имотът е ситуиран във в.с.
„Елените“, в което, независимо от некоректното изписване в приложенията към
заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ, съдът приема, че попада в техния териториален
обхват. Ирелевантен е фактът, дали около имота има изградена инфраструктура за обществено ползване.
Почистването на обществените територии не е необходимо да бъде в близост и
около имота на задълженото лице.
Достатъчно е услугата да се предоставя в границите на района, определен в
заповедите на кмета на общината по чл.63, ал.2 ЗМДТ, в които, както бе
посочено, съдът приема, че е включено в.с. „Елените“, където се намира ПИ с
идентификатор 11538.506.45 по КККР на гр.Свети Влас. В тази връзка следва да се
посочи, че в план-сметките за процесните години са предвидени разходи за
поддържане на чистотата на районите за обществено ползване/л. 89-92 от делото/.
Следователно и таксата за този компонент е дължима от жалбоподателя.
Правилно и
законосъобразно са определени задълженията за компонента- обезвреждане на
битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения,
които не са дължими единствено и само когато липсва депо за обезвреждане на
битови отпадъци/чл.71, т.3 ЗМДТ, ред.ДВ, бр.101/2013 г., в сила от 01.01.2014
г./.
Безспорно община
Несебър разполага с депо, до което са извозвани и обезвреждани битовите
отпадъци, събирани от нейната територия, видно от представените актове за
публична общинска собственост/л.113-119 от делото/. В подкрепа на този и извод,
са предвидените разходи за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на
депо в размер на 500 000.00 лева за 2014 г. и 974 007.00 лева за 2015 г. в
одобрените план- сметки за дейност „чистота“ за процесните години, приети с
решения на общински съвет Несебър /л.90 и 92 от делото/. Отделно от това е
представена справка за платени такси на РИОСВ Бургас от страна на община Несебър за депониране на
отпадъци, които за двете процесни години са общо в размер на 2 976 593.35
лева/л.121-123 от делото/.
При това положение, акт
за установяване на задължение по декларация №МДТ-691 от 25.04.2018 г. на главен
експерт в отдел „МДТ”, община Несебър, като
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона е
законосъобразен, а жалбата на „Сънрайз“ АД като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя разноски не се следват.
На администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение общо
в размер на 1 328.00/хиляда триста двадесет и осем/ лева.
Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сънрайз“ АД, ЕИК/ Булстат
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, район Северен, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 8 , ет. 3, представлявано от Н.И.Б., против акт за
установяване на задължение по декларация № МДТ-691/25.04.2018 г., издаден от
главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“/МДТ/, община Несебър, мълчаливо
потвърден от началника на отдел „МДТ“,
община Несебър, с който са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2014 г. в
размер на 2 530. 98 лева - главница и лихва - 938. 64 лева и за 2015 г. -
главница в размер на 2 530. 98 лева и лихва - 680. 50 лева, общо 5 061. 96 лева
- главница и лихва - 1 619. 14 лева, към 25.04.2018 г., за поземлен имот с
идентификатор 11538.506.45 по КККР на гр.Свети Влас, община Несебър.
ОСЪЖДА „Сънрайз“ АД, ЕИК / Булстат *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, район Северен, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № 8 , ет. 3, представлявано от Н.И.Б., да заплати на община Несебър разноски в размер на 1 328.00/хиляда триста двадесет и осем/ лева.
Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: