М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 615/2016 година
по описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият П.М.Ц., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***,махала
„****” № 2, българин, български гражданин, женен,с основно образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********, е предаден на съд с обвинение за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,за това,че за времето от около 16.46 часа до около
17.00 часа на 18.03.2016г. в с.Д., област Софийска, ул.“****“ пред № 40 в
условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на Н.Д. ***,
както следва : на 18.03.2016г. около 16.46 часа се е заканил с убийство на Н.Д.
*** - извадил нож и подгонил с него Н.Д. като му казал, че сега ще го заколи, а
когато се приближил към Д. размахвал ножа в посока тялото на Д.; на 18.03.2016
г. около 17.00 часа се е заканил с убийство на Н.Д. *** - извадил нож и размахвайки го казал на Н.Д. : „Ще ви изколя“ и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му у Д..
С определение в съдебно заседание на 03.05.2017г.
съдът въз основа на устна молба в съдебно заседание е допуснал за съвместно
разглеждане в наказателното производство
предявения граждански иск от Н.Д.Д., с ЕГН **********,*** чрез повереника
му адвокат И.Ж. против
подсъдимия П.М.Ц.,с ЕГН **********,***,махала
„****” №2, за причинените му
неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в психологически
стрес и обременяване на съзнанието, което е получено в резултат на отправените
от подсъдимия П.Ц. закани за убийство спрямо него, в размер на 3000.00/три
хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на
вредата – 18.03.2016г. до окончателно изплащане на сумата,а също го е конституирал като частен
обвинител на основание чл.76 от НПК и граждански
ищец в процеса на основание
чл.84 от НПК .
В съдебно заседание представителя на
Ботевградска районна прокуратура поддържа обвинението, така както е повдигнато
и предявено на подсъдимия и моли да бъде признат същия за виновен за
извършеното деяние, вследствие на повдигнатото с обвинителния акт обвинение за
извършено престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на
18.03.2016г. в с.Д. на два пъти в 16.46ч. и в 17.00ч. се е заканил с убийство
на Н.Д. ***, като и при двете деяния е извадил нож и отправил словесните закани
„ще те заколя”, „ще ви изколя“ и това заканване е възбудило основателен страх
от осъществяването му у Д.. Прокурорът счита,
че в хода на проведеното съдебно следствие е установена същата фактическа
обстановка, такава каквато е и в обвинителния акт,а именно, че между Н.Д. и
подсъдимия, са съществували проблемни отношения и то доста от преди деянието и
в крайна сметка те са ескалирали на 18.03.2016г.Прокурорът изтъква,че от
събраните доказателства по делото може да се направи напълно обоснован извод,
че подсъдимия е извършил това престъпление, за което е предаден на съд - отправил
е закана за убийство, тя е обективирана както с думи, така и с действия,
заканата е възприета от пострадалия Н.Д. и е могла да възбуди основателен страх
от нейното осъществяване.Прокурорът счита,че в подкрепа на този извод са както
свидетелските показания на Н.Д. и Д.Д., така и
показанията на полицейските служители - Ц.Х. и Г.П., които не са заинтересовани
от изхода на случая,даже последните двама свидетели твърдят, че познават както
пострадалия, така и подсъдимия, във връзка с работата си по предходни
възниквали скандали между тях. Прокурорът моли да бъдат кредитирани показанията
на свидетелите Н.Б., Р.Н. и М.И., в смисъл и в насока към това, че заканите на
подсъдимия към Н.Д. са могли и са възбудили основателен страх,като тези гласни
доказателства сочат и на възникнала промяна в поведението на пострадалия,
вследствие именно заканите отправени от подсъдимия - наел е шофьор, който да
продължи да изпълнява договор за превоз на деца до детската градина и в селото,
престанал е да посещава семейния магазин.Прокурорът счита,че в подкрепа на
извода, че е доказано извършеното от подсъдимия престъпление са и заключенията
на приетите в хода на съдебното следствие съдебно-техническа и
съдебно-психиатрична експертизи, последните по отношение на пострадалия Н.Д.,като
в съдебно заседание вещото лице потвърждава,
че отправените на 18-ти март закани са довели до възникване на основателен
страх у Н.Д. за живота му и допълнението на вещото лице, че към момента на
разговора на Н.Д. с дежурния в районния център на тел.112 е бил и в състояние
на физиологичен афект, не изключва и наличието на чувството, оформено за страх.
Прокурорът е на становище,че е известно какво представлява физиологичния афект,
но това пак е едно състояние на силно раздразнение, предизвикано от някого, с
някакви думи и действия, а в случая причините са думите и действията на
подсъдимия, отправени към Н.Д.. Прокурорът счита,че деянието е извършено от
подсъдимия виновно, с пряк умисъл, като същия е съзнавал противообществения
характер на действията си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване и в подкрепа на това е и второто деяние
на подсъдимия, отправяйки закани с нож в ръка, с думите „ще ви изколя“, „ще те
заколя“, в присъствието на полицейските служители - св.Ц.Х. и св.Г.П.. Прокурорът
изтъква,че по делото са налице както отегчаващи, така и смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства. Прокурорът счита,че тъй
като закона предвижда, за това престъпление наказание „лишаване от свобода“ до шест
години и имайки предвид конкретната обществена опасност на деянието и степента
на персоналната обществена опасност на подсъдимия, който към датата на
извършване на престъплението не е бил осъждан, за същия са налице няколко
характеристични справки с положителна насоченост за личността му,
обстоятелството, че той съжителства със сестрата на пострадалия, както и
усложнените от преди отношения с него, следва да се вземат предвид както
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, при определяне на
неговото наказание,а по отношение на отегчаващите такива, посочва само
упоритостта на подсъдимия, извършвайки в рамките на 15 минути две деяния,
осъществяващи състава на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, поради
което изтъква, че при отчитане на всички индивидуализиращи условия на случая,
би било справедливо наказанието на подсъдимия да се определи при условията на
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Прокурорът е на становище,че
с оглед постигане целите на наказанието, регламентирани в чл.36 от НК, за
постигане на генералната и индивидуална превенция, и най-вече за поправянето на
подсъдимия, би било справедливо на същия да му бъде наложено наказание при
условията на чл.55,ал.1,т.2 от НК, като така предвиденото наказание „лишаване
от свобода“ да бъде заменено с наказание „пробация“, със следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване на
подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност два пъти седмично, както и задължителни пробационни срещи с
пробационен служител, които мерки да бъдат изпълнявани в размер на 7/седем/
месеца. Прокурорът моли на основание чл.189,ал.3 от НПК на подсъдимия да бъдат
възложени разноските, направени в хода на цялото наказателно производство,а по
отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, счита,
че същия е основателен, но за размера би предоставила възможност на повереника
и на гражданския ищец да изложат по подробна аргументация, а решението относно
размера предоставя на съда. Прокурорът счита,че е налице причинно-следствена
връзка между извършеното от подсъдимия престъпление и причинените неимуществени
вреди на гражданския ищец, изразяващи се в претърпян от него стрес, или
най-малкото неудобства.
Повереникът на частния обвинител и
граждански ищец адвокат И.Ж. в съдебно заседание поддържа обвинението, наред с
представителя на държавното обвинение, за престъплението извършено от
подсъдимия и посочено в обвинителния акт, поради което не желае да преповтаря
фактическата обстановка.Адвокат Ж. счита,че по делото са събрани преки и
косвени доказателства, че автор на деянието е именно подсъдимия П.Ц.,като е установено,
че на 18.03.2016г. в с. Д., ул. „9-ти септември”, в условията на продължавано
престъпление, се е заканил с убийство на пострадалия Н.Д., като отправяйки
заканите, е държал в себе си и размахвал пред пострадалия нож, който се явява
годно средство за осъществяване на отправените от него към Н.Д. закани за
убийство. Агресивното поведение на подсъдимия и наличието на нож в него, са
въздействали трайно и ефектно върху психиката на пострадалия, като възбудили у
него основателен страх за живота му.Адвокат Ж. изтъква,че ефектът, който има
действието на подсъдимия по отношение на Н.Д., довело до промяната в
поведението на пострадалия, от момента на отправяне на заканите за убийство
занапред и същият се принудил да отиде да живее в наследствената къща на баща
си в с.Д., ул. „9-ти септември” № 40, напускайки обитаваното до момента от него
семейно жилище на родителите си, находящо се в с.Д., на ул. „Г.Д.” № 13. Адвокат
Ж. излага съображения,че пострадалия се е чувствал по-сигурен в къщата,
отколкото в апартамента, в който по-рано живеел и страхът, който бил
предизвикан у Н.Д. от подсъдимия, в резултат на отправените от последния към
него закани за убийство, са причината същия да постави допълнително осветление
около двора на къщата си,да изгради и допълнителна доста висока метална плътна
ограда, ограждаща територията на двора. Адвокат Ж. изтъква,че Н.Д. се наложило
да напусне работата, на която бил назначен преди случая, а именно - шофьор на
автобус превозващ деца, от квартала на подсъдимия до детската градина, като
това било породено от страх от евентуална среща с подсъдимия,като след
18.03.2016г. - датата на отправените закани с убийство, Н.Д. се променил,
станал затворен, ограничил социалните си контакти и излизанията си. Адвокат Ж.
счита, че обвинението е доказано и на подсъдимия следва да му бъде наложено
наказание за извършеното от него деяние,
в рамките на исканото от представителя на БРП наказание.Адвокат Ж. е на
становище също така, че предявения от доверителят му граждански иск за причинените от подсъдимия неимуществени
вреди е доказан изцяло по основание и размер, поради което моли да бъде осъден
подсъдимия П.Ц. да го заплати, както и да заплати направените от доверителят му
разноски пред тази инстанция.
Частният обвинител и граждански ищец
Н. Димитов Д. в съдебно заседание поддържа казаното
от повереника си.
Защитникът на подсъдимия П.М.Ц. адвокат Г.Д.
в съдебно заседание моли за пълен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, тъй като в този случай това е изключително важно, защото
независимо от задължението на съда във всеки един наказателен процес да извърши
такъв анализ, но тук се касае за едно специфично обвинение от гледна точка на
това, че в НК има редица престъпления, при които изпълнителното деяние от
обективна страна е много близко и/или почти се покрива с едно деяние,което не е
инкриминирано и съставомерно, но се осъществява със същото действие – може да е
наказателно правната измама, или набедяване, или отправяне на сигнали за
нередност до компетентните органи. Адвокат Д. счита, че доказателствата, които
са събрани в наказателното производство, водят именно до извод, че липсват от обективна и субективна
страна признаци за деянието,повдигнато на подзащитния
му. Адвокат Д. пледира,че обвинението касае два отделни случая, макар и
свързани при условията на продължавано престъпление на обвинението и относно
първия акт включен в продължаваното престъпление, твърденията на прокуратурата
и обвинението се доказват единствено от твърденията на самия пострадал,като той
е единствения, който твърди, че имало вадене на нож, че е гонен по улицата и се
прибрал навътре и неговите показания обаче в тази част, както и в много други
части се опровергават категорично и не само от показанията на свидетелите,
които са в родствени отношения или други с подсъдимия,в случая свидетелят,
който е бил очевидец - В.Ц., но те се опровергават от показанията на свидетели,
които са разпитани и са в приятелски и други отношения със самия пострадал. Адвокат
Д. отбелязва,че същият твърди, че той се е намирал навън на улицата, правил е
буса, с който той и баща му и тяхната фирма са карали деца, бил е под буса,
когато подсъдимия го е приближил и тогава той скочил и побягнал,след като му
казал, че ще ги изколи. Адвокат Д. изтъква,че св.С.Т., който по-скоро е близък и познат на пострадалия и шофьор на
буса, заявява, че когато това се е случило, той със същия този бус, който
пострадалия твърди, че е ремонтирал, се е прибирал в къщата,при което
твърдението на пострадалия се явява категорично опровергано и с оглед
показанията на св.В.Ц., счита, че по делото, няма никакви категорични
доказателства за изпълнителното деяние, осъществено, така както е посочено в
обвинителния акт, а именно, че подсъдимия извадил нож и подгонил с него Н.Д.,
като му казал, че ще го заколи и когато се приближил към Д. същия размахал ножа
в посока тялото на Д.. Адвокат Д. обръща внимание,че самият пострадал в
показанията си не твърди за никакво приближаване, а твърди, че се е отдалечил
от него, като е скочил и избягал. Адвокат Д. моли да се приеме, че този акт, в
тази част на обвинението се явява недоказан, дори само обективната страна се
явява недоказана,тъй като никой от другите свидетели също не сочи, то да се е
осъществило по този начин, описан в обвинението. Адвокат Д. твърди,че останалите
свидетели повечето от които са били вътре в двора и потвърждават, че са правили
някакъв автомобил вътре в двора, за който има данни, че е заграден с висока
ограда и порта, не твърдят, че са видели какво се е случило, а само твърдят, че
са видели пострадалия и той е споделил с тях какво е станало. Относно втората
част на обвинението, адвокат Д. също счита,че второто деяние включено в същото
обвинение, извършено в 17.00 часа по категоричен начин се опровергава да се е
случило, така както е описано, и то също се подкрепя основно от твърдението на
частния обвинител и граждански ищец, който твърди в показанията си, че
подсъдимия е слязъл от колата, извадил нож пред полицаите и многократно - 4
пъти слизал и се качвал в колата, и размахвал ножа, въпреки, че те са го помолили
да си тръгне. Адвокат Д. заявява,че от показанията на св.Г.Ц.П. - служител на
полицията, който е обективен и безпристрастен и който е бил до колата, в която
се е намирал и управлявал подсъдимия, който установява, че няма спомен подсъдимия
да е излизал от автомобила, да е вадил нож извън автомобила, а също за четири
пъти влизане и излизане и гонене на пострадалия и т.н.. – свидетеля е казал
„..Да, показал е ножа в автомобила, докато е бил, и веднага след това си е
тръгнал…“,като полицая - св. П. заявява, че не е имало и отправяне на такива
заплахи каквито се твърди и според него той е чул нещо от рода „Аз, ще ви
оправя вас…!” и това е една неагресивна
заплаха, която може да бъде насочена към бащата на пострадалия Н., тъй като когато
подсъдимия е бил в колата си, св. П. е
бил до него, а двамата - пострадалия и неговия баща са били на 20-30 м. от него
и другия служител на полицията им снемал обяснения. Адвокат Д. счита,че няма
по-добър и по-непосредствен, и по-безпристрастен свидетел от служителя на
полицията и смята за категорично опровергани тези твърдения, че четири пъти бил
влизал и излизал от колата, и полицаите
ще го оставят да гони подсъдимия с нож пред очите на служителите на полицията и
това е поредното доказателство, че показанията на пострадалия се оборват, които
основно подкрепят обвинението. Адвокат Д. изтъква,че Върховният съд много
отдавна в решение №836/1990 г. по НД №812/1990 г., І-во НО, е заявил, че
показанията на пострадалия свидетел, са едновременно източник на доказателства
и средство за защита на накърнените му от престъплението права и особеното
положение на пострадалия може да го мотивира и това налага съда когато
преценява показанията да ги подложи на подробен и задълбочен анализ. Адвокат Д.
твърди, че показанията на пострадалия Д. са именно такива като на пострадал и
се явяват недобросъвестни и необективни, и това са показанията от досъдебното
производство,но най-вече тези дадени пред съда - първият и най-очевиден пример
е твърдението, което в защитата си частния обвинител твърди, че в резултат на
заплахата се е стигнало до там, че пострадалия и неговия баща прекратили
дейността, която имали с фирмата за превозване на децата от махалата до
детската градина, и прекратили тази дейност и закрили фирмата си, защото ги е
било страх от подсъдимия. Адвокат Д. обръща внимание,че бащата Д.Д. разпитан в съдебно заседание, имал доблестта да признае,
че договора всъщност е предсрочно
прекратен от директорката на 5-я месец, тъй като детската градина излиза в
отпуск и не работи последния месец от договора и причината за прекратяване на този договор и за тази
промяна, която се коментира, за начина на живот на пострадалия е съвсем
обикновена и няма нищо общо с подсъдимия, а е в резултат от взаимоотношенията
за прекратяването на договора между тях и директора на детската градина; вторият
случай, твърдението на пострадалия, че се намирал при буса, правел е буса и е
бил под него, а в същото време св.Т. заявява, че се е прибрал в същия момент с
буса; третият случай, т.е. на трето място, твърдението, че подсъдимия при
втория случай четири пъти е слизал и се е качвал в автомобила, размахвал нож, е
категорично опровергано от показанията на св. П., който казва, че ножа е бил
вътре в автомобила, без да слиза, изваден е без да слиза подсъдимия и веднага
след това той си е тръгнал; на следващо място в показанията на пострадалия имало
твърдения, че бил ходил в болницата на психиатър, относно последицата от това
деяние,а в анамнезата, която е снета от д-р С., категорично се установява, че
той изобщо не е търсил помощ, нито психиатрична, нито от който и да е друг
лекар специалист, нито е вземал лекарства и т.н., докато пред съда твърди, че е
ходил в болницата, по собствена инициатива на преглед, и т.н.;на следващо място
в обясненията си, пострадалия заявява пред съда, че по повод отношенията на
подсъдимия между него и неговата сестра, той не е взимал отношения, макар, че установил,
че не са били съгласни с баща му, той не е говорил нищо с подсъдимия, а само
със сестра си, не са се карали и не е имал случай да го е заплашвал,а веднага
след това баща му заявява „..ние сме му казали…“ и уточнява „..аз и сина ми, и
двамата..“, че са разговаряли по този
повод с подсъдимия. Адвокат Д. изтъква,че се установява и случай със заплахата
с пистолет, с който пострадалия е заплашил подсъдимия. Адвокат Д. счита,че въз
основа на всички тези показния и тези констатирани неистини , на показанията на
пострадалия не може да се даде вяра, поради което и те са основен източник, в
подкрепа на обвинението. Адвокат Д. счита също, че от заключението и
допълнителното такова на вещото лице, не се доказва,че заплахите на подсъдимия
били предизвикали страх у пострадалия и няма такива обективни данни. Адвокат Д.
е на становище, че това поведение, което се установява в аудио-техническата
експертиза на пострадалия, че тези заплахи, които е отправил веднага след
случая, на страница 71, последната страница от протокола, в който е изведен
текстово разговора на тел.122 на три места има заплаха, че пострадалия ще
застреля подсъдимия като куче и в този смисъл не мисли, че това е поведение на
човек, който много се е уплашил. Адвокат Д. е на становище,че ВС е категоричен,
че правилно и релевантно е от решение №1869/2012 г. на СГС и на ВКС, идентично правилно и
релевантно за съставомерността е не дали заплашването действа на заплашения, за
да се страхува, а дали заканването обективно може да възбуди основателен страх
от осъществяването, т.е. заканата трябва да е от такова естество, че обективно
да възникне основателен страх и дори и да се приеме, че заплахите са отправени,
те не са от такова естество и моли да бъде
постановена оправдателна присъда спрямо подсъдимия. Адвокат Д. счита, че няма
съставомерно деяние, няма престъпление в случая по чл.144 ал.3 от НК и моли да бъде
постановена оправдателна присъда, с която да бъде признат подзащитния му за
невиновен в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение, със
съответните от това последици.
Подсъдимият П.М.Ц. в съдебно заседание не
се признава за виновен по предявеното му обвинение за извършено престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.26,ал.1 от НК, дава обяснения по делото като излага своя версия за станалото
и в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът
след като прецени събраните на досъдебното производство и в съдебно заседание
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и
доводите на страните,прие за установено следното от фактическа и правна страна
:
Свидетелят Н.Д.Д.
живеел заедно с баща си - св.Димитьр Н.Д. ***,а в
съседство на Димитрови, на ул.“****“ № 33 в с.Д. живеели св.К.Т.Н. и св.Р.Л.Н.,***
живеел св.Н.Й.Б.. Всички съседи били в добри взаимоотношения, познавали се
добре като всеки знаел за начина на живот на другите.
В с.Д., област Софийска в махала „****“ № 2
живеел подсъдимия П.М.Ц..Св.Н.Д. и св.Д.Д. били в конфликтни
отношения с подсъдимия Ц., породени от факта, че дъщерята на св.Димитьр Д., съответно сестра на св.Н.Д. имала интимни
отношения с подсъдимия П.М.Ц.. Поради този конфликт между св.Н.Д. и подсъдимия Ц.
често имало скандали,като напрежението нараствало и на 10.08.2015г. се стигнало
до това, че подсъдимият П.М.Ц. размахвайки брадва, насочена към св.Димитьр Д. и св.Н.Д. ги заплашил, че ще ги убие. На
случилото се нямало свидетели, поради което на подсъдимият П.М.Ц. било съставено
единствено полицейско разпореждане да не отправя закани и заплахи спрямо
Димитрови и случаят бил приключен за органите на полицията и прокуратурата.
На 18.03.2016г. св.Н.Д.Д. *** и извършвал ремонтни дейности по притежаван от него
автомобил и около 16.46 часа на същата дата, на улицата пред къщата на св.Д.
спрял подсъдимият Петьр М.Ц. с неговия лек автомобил,
в който бил и св.В.В.Ц. и още със слизането си от
автомобила, извадил нож и подгонил с него св.Н.Д., като му казал, че сега ще го
заколи. В същия момент св.Н.Д. се уплашил за живота си и започнал да се оглежда
накъде да избяга и в това време подсъдимият Ц. се приближил до св.Н.Д. като
размахвал ножа в посока тялото на Д. и не спирал да го псува. Св.Н.Д., уплашен
от случващото се, успял да прескочи оградата на двора на къщата си и да влезе
навътре, а подсъдимият Петьр Ц. останал с ножа в ръце
на улицата. Св.С.И.Т., който по това време бил в двора на къщата на св.Н.Д. и
имал пряка видимост към улицата,видял случващото се с последния.
По това време в къщата в с.Д.
област Софийска, ул.“****“ № 40 били и св.Димитьр Н.Д.,
св.В.Ц.Б. и св.М.Ц.И., които извършвали ремонтни дейности по намиращ се там
двигател на лек автомобил и след като св.Н.Д. влязъл в двора на къщата и
тримата свидетели го видели, че бил силно уплашен и притеснен, пред тях св.Н.Д.
споделил, за случилото се на улицата пред къщата, а именно че подсъдимият Петьр Ц. дошъл с лек автомобил и го заплашил, че ще го
заколи като размахвал и го гонил с нож в ръка. Св.Н.Д. позвънил на тел. 112 и
поискал съдействие от органите на полицията. Св.И. и св.Б. останали в къщата да
си довършат работата, а св.Н.Д. и св.Димитьр Д.
отишли на улицата,за да изчакат пристигането на полицейските служители. При
появяването си на ул.“****“ пред № 40 в с.Д., те установили, че подсъдимият Петьр Ц. вече си бил тръгнал. Св.Т. също вече си бил
тръгнал от дома им.
На 18.03.2016г. около 17.00
часа на адрес в с.Д., област Софийска,
на ул.“****“ пред № 40 пристигнали св.Ц.И.Х. и св.Г.Ц.П. и двамата полицейски
служители при РУ - Правец. Докато св.Н.Д. разговарял с тях по повод случилото
се и докато оформяли необходимата документация, пред къщата спрял лек автомобил
„Опел Зафира“ с неустановен по делото регистрационен номер,управляван от подсъдимият
Петьр Ц., а с него се возели св.П.П.Г.
и св.М.Г.М..Подсъдимият Петьр М.Ц. без да се
притеснява от присъствието на
полицейските служители още със спирането пред дома на св.Н.Д. извадил нож и
размахвайки го казал на св.Н.Д. : „Ще ви изколя“. В този момент св.Ц.Х. и св.Г.П.
разпоредили на подсъдимият Петьр Ц. да преустанови
действията си и да си тръгва и той рязко потеглил с автомобила си. Свидетели на
случилото се станали св.Н.Й.Б. , св.Р.Л.Н. и св.К.Т.Н., които по това време
били в близост до дома на свидетелите Н. и Д. Димитрови на адреса в с.Д., ул.“****“
пред № 40.
След като св.Н.Д. написал
жалба за случилото се, полицейските служители при РУ - Правец си тръгнали.
След този ден, всички живущи
в съседство на св.Н.Д. забелязали, че последният започнал да води по затворен
начин на живот и да не излиза много от дома си, станал неспокоен и непрекъснато
споделял, че се страхува за живота си. Св.Н.Д. не посещавал апартамента, който
притежавали със семейството му в центъра на с.Д., област Софийска. На съседите
на свидетелите Н. и Д. Димитрови им направило впечатление, че Димитрови
издигнали по - висока ограда на къщата си и поставили допълнително осветление,
за да може да разберат в случай, че подсъдимият П.Ц. се появи пред дома им. Св.Н.Д.
спрял да слиза до центъра на селото и да извършва ежедневната си работа по
извозване на децата за училище, защото се опасявал, че подсъдимият Ц. може
реално да изпълни всяка една от заканите си за убийство, които бил отправил на
18.03.2016г. спрямо
него и същите възбудили основателен страх у св.Н.Д. за осъществяването им.
От заключенията на вещото
лице по изготвената на досъдебното производство съдебно - психиатрична
експертиза и допълнителна такава на св.Н.Д.Д., е видно
,че отправените от страна на подсъдимият П.Ц. закани на 18.03.2016 г. са довели
до възникване на основателен страх за живота у св.Н.Д..
Въз основа на изложените
фактически обстоятелства съдът приема,че подсъдимия П.М.Ц. е осъществил от
правна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал. 1 вр. чл.26,
ал. 1 от НК,за което следва да му бъде ангажирана предвидената в закона
наказателна отговорност.
От обективна страна подсъдимият
П.М.Ц. е осъществил всички обективни
признаци на състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр.
ал. 1 вр. чл.26, ал. 1 от НК,а именно : за времето от около 16.46 часа до около
17.00 часа на 18.03.2016г. в с.Д., област Софийска, ул.“****“ пред № 40 в
условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на Н.Д. ***
както следва : на 18.03.2016 г. около 16.46 часа се е заканил с убийство на Н.Д.
*** - извадил нож и подгонил с него Н.Д. като му казал, че сега ще го заколи, а
когато се приближил към Д. размахвал ножа в посока тялото на Д.; на
18.03.2016г. около 17.00 часа се е заканил с убийство на Н.Д. *** - извадил нож и размахвайки го казал на Н.Д. : „Ще ви изколя“ и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му у Д..
Установи се безспорно от показанията на св.Н.Д.,че подсъдимия на
18.03.2016 г. на два пъти - около 16.46 часа и около 17.00 часа се
е заканил с убийство на Н.Д. *** като първоначално извадил нож и го подгонил с
него като му казал, че сега ще го заколи и като се приближил към него размахвал
ножа в посока тялото му и впоследствие се приближил
към Д. размахвал ножа в посока тялото му, след което извадил нож и размахвайки
го казал на Н.Д. : „Ще ви изколя“.Тази закана с убийство е могла да възбуди
основателен страх за осъществяването и,което се извежда от поведението на подсъдимия,който
е имал възможност да пристъпи към осъществяване на заканата, действал е със
средство годно да нанесе тежки телесни увреждания несъвместими с живота на
човек като причини убийство и на пострадалия,който е възприел заплахата за
убийство като реалната възможност за
осъществяването и.Съдът кредитира показанията на св.Н.Д. като
обстоятелствени, последователни,логични
и непротиворечиви и описващи подробно фактическото положение на 18.03.2016г.,а
именно,че подсъдимия се е появил пред дома му,когато ремонтирал буса и след като слязъл от лекия автомобил започнал да го
заплашва,като извадил нож, размахвал го към тялото му и казал,че ще го заколи и
той успял да прескочи оградата и да избяга,след което отново се появил с лек
автомобил с още четирима човека и пред полицаите,които дошли след обаждането на
св.Д. на тел.112 неколкократно слизал от колата и се
качвал в нея като размахвал нож и отправял закана „Ще ви изколя“.Св.Н.Д.
установява,че променил поведението си след случая,тъй като се опасявал,че ще
бъде нападнат от подсъдимия и ще се случи най-лошото,при което престанал да
обслужва детската градина и да кара деца с буса,а
също да посещава апартамента на баща си и магазина му в центъра на селото. В същата насока са и показанията на св.Д.Д. – баща на св.Н.Д.,който установява,че ремонтирали
автомобил на процесната дата, когато синът му се
появил и го уведомил,че П. е размахвал
нож към него и му се заканвал и като излезли на улицата да видят какво става,П.
потеглил с колата си като продължил да се заканва и след известно време се
върнал,когато полицаите били дошли и отново отправял закани към сина му,като размахвал
нож във въздуха. Съдът възприема показанията на св.Д. като пълни и
непротиворечиви и еднозначни с показанията на сина му,които потвърждават
напълно извършеното престъпно деяние от подсъдимия. В показанията си св.С.И.Т.
също установява,че присъствал на случай, при който се чувала гюрунтия и видял сребриста кола и от нея две лица
размахвали нож и Н. от пътя влязъл в двора и казал на баща си разтревожен „Баща
ми ще ме заколят”. В показанията си св.В.Б. и св.М.И.,които на процесната дата били в задния двор на къщата на св.Н.Д. и
заедно с баща му св.Д.Д. извършвали ремонт на лек
автомобил потвърждават факта,че при тях тичайки се появил св.Н.Д. и казал,че
Пеши го заплашил и му извадил нож и видимо изглеждал притеснен и уплашен,при което се обадил на полицията и
казал за П.,че го е заплашил. В показанията си св.Н.Й.Б. също установява,че
станал свидетел на гюрунтия на улицата пред къщата на
св.Д.,който му е племенник и негов съсед и
видял Пеши, който размахвал нож в едната си ръка във въздуха и викал на
висок глас срещу Н. и Д.,в присъствието на двама полицаи. Св.Б. не може да каже и не чул какви думи е изричал Пеши,но от Н. и Митко
разбрал,че искал да ги коли с ножа.Свидетелят твърди,че Н. и Митко са му споделяли,че се страхуват за
здравето и живота си от Пеши.Съдът кредитира тези показания,тъй като са в
унисон с останалите свидетелски показания и установяват на едно агресивно
поведение от подсъдимия спрямо св.Н.Д. и св.Д.Д..Св.Р.Л.,също
съседка на св. Н.Д. и св.Д.Д. потвърждава факта,че
видяла Пеши да размахва ръце,свити в юмруци и вика високо и заплашително срещу
Митко в присъствието на полицаите,които му казвали да си отива,но той
продължавал да вика и размахва ръце.Св.Н. също установява,че Н. и Митко
споделяли пред нея,че се страхуват за здравето и живота си от Пеши,който се
опитал да се бие с тях и си направили по-висока ограда за да се предпазят от
него.Св.К.Т.Н. също съсед на св.Митко и Н. Димитрови установява,че видял пред дома им полицейска
кола,като полицаите казали на Пеши да си отива и да не дразни повече Митко и
сина му Н.. Св.Н. не потвърждава да е видял Пеши да се заканва с нож и да
размахва нож на Митко и Н.,но те му споделили,че Пеши им е размахвал нож от
колата и искал да ги коли и че са притеснени за здравето и живота си,като не
слизали в селото,а също си наели шофьор,който да вози децата с буса от махалата до детската градина.Св.В.В.Ц.,братовчед на подсъдимия,пътувал с него първия път и
установява,че когато пристигнали пред къщата на Н.,същия хвърлил тръба по
колата му и започнали да се псуват,като същата тръба Н. я взел от улицата и с
нея тръгнал да се бие.Съдът не кредитира тези показания,тъй като се явяват
изолирани и са в противоречие с останалите свидетелски показания и явно
свидетеля цели да оневини подсъдимия,като прехвърли вината на пострадалия за
случая. Св.Ц.Х.,полицейски служител при РУ – Правец установява,че на
18.03.2016г. с колегата си Г.Ц. около 16.40 часа получили сигнал,че лицето Н.Д.
бил заплашван с нож и на място снели обяснение от това лице,като установили,че П.
държал нож и замахвал към него. Св.Х. твърди,че подсъдимия П.М.Ц. се появил не
след дълго с лек автомобил „Опел Зафира”
и спрял пред къщата на Димитрови, след което извадил нож пред него и с него
заплашил Н.,като казал,че ще изколи него и семейството му.Св.Х. установява,че П.М.
не е слизал от автомобила,а показал ножа през прозореца,след което потеглил
рязко с автомобила към центъра на селото.Св.Г.Ц.П.,също полицейски служител в РУ
Правец установява,че на 18.03.2016г. по време на работа съвместно с колегата си
Ц.Х. били изпратени от ОДЧ при РУ Правец във връзка с получен сигнал за скандал
в с.Д. и на място установили,че подателя на сигнала Н.Д. заявил,че П. ходил у
дома му и искал да го бие.Във времето на
изясняване на случая П. се появил с лек автомобил и спрял на 30 метра от
тях,като Н. и П. започнали да се карат, да се обиждат и се заканват един на
друг и П. извадил един нож и казал,че ще оправи Н.,след което тръгнал с
автомобила си. Несъмнено е от показанията на полицейските служители,че се
потвърждава факта на отправената заплаха с нож към св.Н.Д. от подсъдимия, която
е породила основателен страх за живота и здравето му.Съдът възприема
показанията на свидетелите Г.Ц.П. и Ц.Х.- полицейски служители в РУ Правец като
обективни,безпристрастни и непротиворечиви.От показанията на св.Ц.А.М.,братовчед
на подсъдимия не се установява да е присъствал на отправени закани и заплахи с
нож от подсъдимия към Н. или баща му Д..Св.П.П.Г.
разказва за случай, при който бил с подсъдимия в колата му и тръгнали към дома
на Митко в с.Д. и след като пристигнали,видял двама полицаи,които разговаряли с
Митко,като там бил и Н..Св.Г. потвърждава факта,че подсъдимия слязъл от колата
и застоял до вратата,като казал на полицаите да попитат Н. защо хвърля по
колата му с тръба и тогава Митко го напсувал,при което П. взел ножа,който
държал в колата си и го размахал в ръката си,като казал,че с него ще заколи,при
което един от полицаите го предупредил да си отива.В същата насока са и
показанията на св.М.Г.М.,пътувал на процесната дата с
колата на подсъдимия,който установява,че отишли с лекия автомобил „Опел Зафира” пред дома на Митко и Н.,където имало и двама
полицаи и Митко и Н. започнали да викат по П.М.,от което той се ядосал и
извадил нож от колата си,като се заканил,че ще ги оправи,при което полицаите му
казали да си тръгва.Съдът приема,че показанията на свидетелите П.П. и М.М. са обективни,пълни и
непротиворечиви и изясняват станалото на
18.03.2016г.,като кореспондират и на останалите позитивни свидетелски
показания,с които се потвърждава деянието. От заключенията на вещото лице по изготвената
на досъдебното производство съдебно - психиатрична експертиза и допълнителна
такава на св.Н.Д.Д., е видно ,че отправените от
страна на подсъдимият П.Ц. закани на 18.03.2016 г. са довели до възникване на
основателен страх за живота у св.Н.Д..
В обясненията си подсъдимия П.М.Ц. излага своя версия за
станалото на 18.03.2016 г.,като твърди,че когато минал покрай къщата на
Димитрови,св.Н.Д. го ударил с тръба по колата,а след като се върнал втория път
видял полицаите,на които искал да каже,че колата му е ударена с тръба и тогава
Митко го напсувал,при което се ядосал и си тръгнал и заявява,че не е размахвал
нож.Съдът приема,че обясненията на подсъдимия не съответствуват
на останалите свидетелски показания,доказващи извършеното деяние и целят
оневиняването му,при което не ги кредитира.
Подсъдимият е извършил две
самостоятелни деяния всяко от които поотделно осъществява състава на
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК,
при което същите са извършени в непродължителен период от време, а
именно около 16.46 часа и около 17.00 часа на 18.03.2016г., извършени са при една
и съща обстановка и при еднородност на вината,като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, при което се явяват
извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал. 1
от НК.
От субективна страна подсъдимият
П.М.Ц. е имал съзнанието за общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им - действал е виновно, при форма на вина пряк умисъл - чл.11
ал.2 от НК. Същият е осъзнавал, че действията му и отправените словесни закани
за убийство ще бъдат възприети от Н.Д.Д. и е искал да
предизвика с това си поведение чувсто на застрашеност
у Д., като е съзнавал, че по този начин демонстрира обективна възможност да ги
изпълни и това е могло да възбуди основателен страх у адресата им за неговия
живот.
Изложените фактически
обстоятелства се доказват от събраните писменни и
гласни доказателства: показанията на свидетелите Н.Д., Д.Д.,
В.Б., К.Н., Н.Б., Р.Н., М.Ц.И., Ц.Х., Г.П., Ц.М., С.Т.,
П.Г., М.М. ,а
също и от съдебно - психиатричните експертизи, допълнителните съдебно -
психиатрични експертизи, техническа експертиза, протокол за очна ставка,
справка от Д“НС 112“, справка от РУ-Правец, справка от РП - Ботевград, докладна
записка, справка БДС, справка за съдимост, характеристика, декларация за
семейно и имотно състояние.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия съдът прие,че са налице смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства ,а именно чистото съдебно минало на подсъдимия П.Ц. и добрите характеристични данни,а също и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства - факта, че деянието е извършено на публично място, в условията
на продължавано престъпление и с упоритост по отношение личността на конкретно
лице и на основание чл.144, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК го осъди
на 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода”.
На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
по отношение на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, за изпитателен срок
от 3/три/ години, считано от влизане
на присъдата в законна сила.
Съдът прие,че така наложеното наказание ще
изиграе своята положителна роля с оглед превъзпитанието на подсъдимия и
изпълнение целите на генералната и специална превенция на закона съгласно чл.36
от НК.
По предявяване на гражданския
иск
Съдът приема,че се установи безспорно,че подсъдимия П.М.Ц. е извършил престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за
което при условията на чл.54 от НК му е наложено
наказание 6 /шест/ месеца „лишаване от
свобода”,отложено за изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от
три години.Доказа се от показанията на свидетелите Д.Д.,С.Т.,Н.Б.,Р.Н.,М.И.,К.Н.
и В.Б.,че св.Н.Д. бил притеснен от поведението на подсъдимия,като се страхувал
за здравето и живота си,престанал да излиза в селото и да посещава апартамента
и магазина на баща си,не контактувал,при което заплахите за убийство се
отразили негативно на поведението му и го променили.Видно от заключенията на
вещото лице д-р С. по назначените съдебно-психиатрична експертиза и
допълнителна такава отправените от страна на подсъдимият П.Ц.
закани на 18.03.2016г. са довели до възникване на основателен страх за живота у
св.Н.Д..Съдът приема,че е налице причинно-следствена връзка между поведението
на подсъдимия и осъществяване на престъпното деяние свързано със закана за убийство
на Н.Д.Д. за времето от около 16.46 часа до около
17.00 часа на 18.03.2016г. в с.Д., област Софийска, ул.“****“ пред № 40 в
условията на продължавано престъпление и преживяния стрес и обременяване
на съзнанието на Н.Д., довело до възникване на основателен страх за живота му.В
резултат на това поведение на подсъдимия са последвали неимуществени вреди за Н.Д.,които
съгласно чл.52 от ЗЗД следва да бъдат репарирани по справедливост.Съдът
намира,че сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение,
за причинените неимуществени вреди на Н.Д.
от престъплението ще репарира напълно изживяния стрес
от деянието и основателния страх за живота и здравето му,при което гражданският
иск следва да бъде уважен в този размер,а в останалата част за разликата до
пълния предявен размер от 3000.00/три хиляди/ лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди подсъдимия П.М.Ц.,
с ЕГН ********** ***, махала „****” №2 да
заплати на Н.Д.Д., с ЕГН: ********** ***, сумата
в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение, за причинените му неимуществени вреди от
престъплението, изразяващи се в психологически стрес и обременяване на
съзнанието му, довело до възникване на основателен страх за живота му, което е
получено в резултат на отправените от подсъдимия П.Ц. закани за убийство спрямо
него, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредата –
18.03.2016г., до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на
1000.00 /хиляда/ лева, за направени съдебни разноски – за адвокатски хонорар,
като отхвърли гражданския иск в останалата част за разликата от уважения до
пълния предявен размер от 3000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди подсъдимия П.М.Ц., с ЕГН ********** ***,
махала „****” №2, да заплати сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в полза на държавата,
платими по сметка на РС-гр.Ботевград.
Съдът осъди подсъдимия П.М.Ц. ,с ЕГН ********** ***,
махала „****” №2, да заплати сумата в размер на 303.21 /триста и три лева и
двадесет и една стотинки/ лева, за направени на досъдебното производство
разноски, в полза на Републиканския бюджет.
Съдът осъди подсъдимия П.М.Ц. с
ЕГН ********** ***, махала „****” №2, да заплати сумата в размер на 304.00
/триста и четири/ лева, за направени в съдебното производство разноски, платими
по сметка на РС- Ботевград.
Съдът постанови вещественото доказателство 1 бр. оптичен
диск с надписи, намиращ се на л.81 от ДП да остане по делото.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си по НОХД №615/2016 година
по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
