Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 29.11.2018 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 172 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание с чл. 430 ТЗ и чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като производството се разглежда по реда на чл.422 от ГПК,
предявени от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***,
против А.М.А., ЕГН: **********, адрес *** в качеството му на поръчител на Д.П.В.,
ЕГН **********, по Договор за кредит от 01.10.2014 г.
В
исковата молба се твърди, че съгласно договор за кредит за текущо потребление
от 01.10.2014 г. „Б.Д.“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя Д.П.В., кредит
в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, със срок на издължаване на кредита 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване. За предоставения кредит,
кредитополучателят заплащал лихва, описана в т.8 от договора за кредит. Твърди
се, че кредитът бил усвоен на 01.10.2014 г. еднократно, като средствата били
преведени безкасово по сметка на името на кредитополучателя, описана в договора
за кредит. Кредитът се отчитал в „Б.Д.“ ЕАД по кредитна сметка №22141492.1
Съгласно т.5 от Договора за кредит, кредитът се погасявал чрез разплащателна
сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план.
Твърди
се, че за обезпечаване вземането на кредитора по дадената в кредит сума по
Договор за кредит от 01.10.2014 г. бил подписан договор за поръчителство от
01.10.2014 г. с ответника А.М.А., по силата на който последният се задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя.
Неразделна
част от договора за кредит били Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на ФЛ, Тарифата на „Б.Д.“ ЕАД за лихвите, таксите и
комисионните, които на основание т.14 от Договора за кредит, кредитополучателят
бил получил и приел с подписването на договора за кредит. Общите условия в
съответствие с изискванията на ЗПК /чл.11, ал.2/ били подписани на всяка
страница от кредитополучателя, с което последният по собствена воля бил
обвързан от техните клаузи.
Твърди
се, че с предоставяне на кредита от „Б.Д.“ ЕАД по сметка на кредитополучателя,
банката кредитор изпълнила поетия по договора ангажимент била изправна страна
по него. Не така стоял въпросът по отношение на кредитополучателя. Същият
допуснал забава при редовното обслужване на кредита, като последното му
погасително плащане било направено на 15.08.2016 г. в размер на 145.00 лева, с
което била погасена вноска с падеж 15.05.2016 г. и част от вноската с падеж
15.06.2016 г.
В
тази връзка поради допусната забава в плащанията и съгласно предвиденото в
т.19.2 от Общите условие основания за това, Кредиторът „Б.Д.“ ЕАД предприел
действия по обявяване на кредита в предсрочно изискуем, чрез изпращане на
уведомление до своя кредитополучател, за отнемане на договореното преимущество
на срока. За целта била изпратена до постоянния и настоящ адрес нотариална
покана рег. № 1298/30.01.2017 г. по описа на нотариус рег. № 572 на
Нотариалната камара - К.И.. Видно от съдържанието на последната, кредиторът с
нарочно изявление бил уведомил своя кредитополучател, че от датата на
получаване на поканата счита кредита за предсрочно изискуем.
Нотариалната
покана била връчена на 14.03.2017 г. по реда на чл.47 от ГПК - при условията на
фингирано връчване, след трикратни посещения от страна на нотариуса на
постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя.
Твърди
се, че извършените правни и фактически действия били изцяло в съответствие със
задължителната съдебна практика, която еднозначно приемала, че за да стане
вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е необходимо последния да уведоми
своя длъжник, че отнема договореното преимущество на срока на кредита.
Действия
по уведомяване на поръчителя /сега ответник/ за предсрочна изискуемост не били
предприети, тъй като съгласно закона и съдебната практика това не било
необходимо. Установената съдебна практика приемала, че по отношение на
поръчителя, кредиторът не дължи уведомяване и предсрочната изискуемост
настъпвала по отношение на кредитополучателя, а не по отношение на поръчителя –
Решение №40 от 17.06.2015 г. по т. д 601/2014 т. к. I ТО на ВКС; Решение
№23/24.03.2015 г. на ВКС по т. д.1717/2013 г. От мотивите на цитираните актове
било видно, че не е необходимо обявяване на предсрочнато изискуемост по
отношение на поръчителя, а само до кредитополучателя, доколкото отговорността
на поръчителя била акцесорна и само при изискуемо вземане спрямо
кредитополучател, се задейства отговорността на поръчителя. Предсрочната
изискуемост се отнасяла пряко само и единствено към вземането, т. е. в конкретния
случай било налице едно вземане спрямо две солидарно отговорни лица.
Недопустимо било това единствено вземане да е изискуемо на различни дати спрямо
всяко задължено по него лице. В закона и практиката на ВКС отсъствало изискване
за уведомяване и на поръчителя, за да бъде валидно упражнено правото на
кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Приемало
се, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката за обявяването му за предсрочно
изискуем е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита бил изискуем
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя
/така Решение № 40 от 17.06.2015г. по т. д. № 601 / 2014 г, т. к., I т. о. на
ВКС и Определение 6 от 05.01.2016 г. по т. д. №770/2015 г, 2-ро ТО на ВКС/
Цитираните
съдебни актове били изцяло в съответствие с постановеното в т.18 от Тълкувателно
решение №4/2013 г..
Обстоятелството,
че нито кредитополучателя Д.П.В., нито поръчителя А.М.А. погасили задълженията
си към „Б.Д.“ ЕАД произтичащо от подписаните между страните договор за кредит и
договор за поръчителство, мотивирало банката да подаде заявление по чл.417 ГПК
пред РС В.. Било образувано ч. гр. д. № 3721/2017 г. по описа на Районен съд – В.,
като срещу двамата длъжници при условията на солидарност била издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение от 22.03.2017 г. за следните
суми: 1. 8 993,95 лева - главница; 2. 897,18 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 15.05.2016 г. до 21.03.2017 г; 3. 21,33 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2016 г. до 21.03.2017
г.; 4. 120 лева, представляваща дължими такси и разноски, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 21.03.2017
г., до окончателното изплащане на задължението. Въз основа на заповедта бил
издаден изпълнителен лист №3997/21.04.2017 г..
Ищецът
моли съда да признае за установено по
отношение на ответника А.М.А., ЕГН: **********, в
качеството му на поръчител на Д.П.В., ЕГН **********, по Договор за кредит от
01.10.2014 г., че дължи на ищцовото дружество следните суми, за които по ч. гр.
д. № 3721/2017 г. по описа на Районен съд – В. е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение от 22.03.2017 г.:
-
8 993.95 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 21.03.2017 г., до окончателното
изплащане на задължението;
-
897.18 лв. – договорна лихва за периода от 15.05.2016 г. до 21.03.2017 г.;
-
21.33 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.06.2016 г. до 21.03.2017 г.;
Претендират
се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
С
молба с вх. №51226/11.09.2017 г. от ищцовото дружество е направено искане,
което съдът е уважил – да бъде привлечено като трето лице - помагач по делото „О.Ф.Б.“
ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния директор И.Д.М., действащо чрез юрк. И.П..
Преписи
от постъпилата искова молба и доказателствата са изпратени на ответника като в
рамките на едномесечния срок от същия е постъпил писмен отговор по смисъла на
чл. 131 от ГПК.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор и от конституираното трето лице – помагач на страната на ищеца.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Твърди, че ищецът не разполагал с активна процесуална
легитимация, тъй като прехвърлил изцяло вземането си по посочения договор за
потребителски кредит от 01.10.2014 г. съгласно Договор за покупко-продажба на
вземания. Този договор бил сключен с „О.Ф.“ Б. ЕАД на 20.06.2017 г., т. е.
преди завеждането на настоящата искова молба, поради което ищецът не можел да
се позове на процесуална суброгация. Като евентуален ищец можел да се
конституира именно посоченото търговско дружество, ако решало това. Съвсем
отделен бил въпросът дали за подобно прехвърляне били уведомени надлежно
ответникът и кредитополучателят.
По
същество от изложените в исковата молба обстоятелства ставало ясно, че от
ответника се претендирало, в качеството му на поръчител на Д.П.В., да заплати
негови задължения по кредит сключен на 01.10.2014 г. между длъжника и „Б.Д.“
ЕАД.
Ищецът
бил пропуснал до уточни, че всъщност на посочената дата били подписани два
договора за кредит и съответно – два договора за поръчителство. Действително на
посочената дата 01.10.2014 г., бил принуден да подпише два такива договора за
поръчителство, като нямало пълна яснота относно задължението съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства.
Не ставало ясно и дали дължимата сума, в частност главницата, била претендирана като форфетерно вземане или
като множество вземания с отделни падежи. Това следвало да е изрично упоменато,
най-малко за да може да се съобрази размера и сроковете на дължимите лихви,
доколкото видно се търсело и „договорна” лихва върху съответните задължения със
задна дата и то като единна сума, което само по себе си било незаконосъобразно.
Фактът, че банката се позовавала на вътрешните си правила, както и че
изброявала непогасените от кредитополучателя вноски, не променяло съществено
изложените обстоятелства. В същия смисъл неоснователна била претенцията за
лихвата върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на
заявлението, въз основа на което била издадена цитираната в исковата молба
заповед за изпълнение, дори тази лихва да бъде наречена „договорна”, както е в
заповедта за изпълнение, или претенцията на ицеща за т. нар. „възнаградителна
лихва“.
Ищецът
уведомявал ответника едва с исковата молба за въпросните лихви и тяхното
основание, като неоснователни били всички претенции за лихви преди датата на
тази молба, за които не бил предварително уведомен.
Още
по-малко било допустимо да се търси сумата по лихвите, като единно плащане,
както очевидно било направено в случая. В тази насока било налице произнасянето
в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тьлк. д. № 4/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
Тези
аргументи вече ответникът бил изтъкнал и в своето възражение срещу посочената
заповед за изпълнение, а именно – че индивидуализацията на документа - източник
на претендираното вземане, следва да бъде направена и поради обстоятелството,
че при евентуално и предявяване на установителен иск от заявителя, е необходимо
да има идентичност между двата предмета, която се преценява въз основа на
заявлението и исковата молба. В тази връзка следвало да се съобрази от ищеца
най-малко изискването за данните посочени в разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ,
за да се констатира идентичност на исковите претенции..
В
този смисъл не можело да се приеме че е описано и достатъчно индивидуализирано
задължението, в това число дължимата главница, както и лихвите и разноските по
задължението, а така също и падежа. При липса на такава индивидуализация на
исковите претенции за ответника било невъзможно да ангажира адекватни и
релевантни аргументи и доказателства. Това съществено нарушавало и правото му на
защита, доколкото не се явявал основен длъжник, а евентуално само акцесорен,
като поръчител.
Ответникът
твърди, че не бил официално информиран от кредитора за наличието на просрочени
задължения, както и за евентуалните причини за това, а така също и за предприети
от кредитора мерки относно управлението и оздравяването на дълга. Очевидно
било, че и в настоящото производство на съда не били предоставени доказателства
да е информиран относно размера и основанието за търсене на отговорност по
отношение на дължимите задължения по кредита.
Неоснователно
кредиторът - ищец твърдял че нямал задължение да уведомява поръчителя. Посочено
било единствено че кредитополучателят бил уведомен с нотариална покана, но това
уведомление не било в сила спрямо него. Още повече не бил надлежно уведомен и
самия кредитополучател, доколкото било невалидно т. нар. от ищеца „фингирано
връчване“, при което било видно, че самият кредитополучател също не бил узнал
за изявленията на кредитора. Съдът следвало да съобрази и тези обстоятелства
относно добросъвестността на кредитора и неговото съдействие за изпълнение на
задълженията, които претендира.
В
същото време, ответникът не бил информиран и от самия длъжник, доколкото
последния нито познавал, нито имал някаква комуникация с него, поради което не
знаел какви са причините за прекратяване на плащанията.
Отделно
от това заповедта била незаконосъобразна и поради факта, че не били спазени
предвидените срокове и в частност – срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД. Видно било, че
от кредитора се претендирала дата на падежа 15.05.2016 г. относно първата
непогасена вноска, а заявление за издаването на заповедта за изпълнение било
подадено едва на 21.03.2017 г. Още повече, твърдяло се в самата заповед за
изпълнение и забавяне на плащането на погасителни вноски от 309 дена, т. е.
десет поредни месечни вноски, поради което кредитът станал предсрочно изискуем.
Този период надхвърлял значително срока предвиден в чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Несъстоятелни
били твърденията на ищеца, че срокът е започнал да тече едва след непогасяването
на последната вноска, доколкото се касаело именно до периодични погасителни
вноски по кредита. На още по голямо основание това важало относно твърденията
за дължима лихва, която с оглед обстоятелствата не можела да бъде претендирана
да бъде заплатена солидарно от ответника, както поради изложените по-горе
обстоятелства за незаконосъобразност, така и поради липсата на уведомление и
неспазване на предвидения от закона срок за уведомяване и претендиране спрямо
него като поръчител. В този случай било очевидно, че срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД не е бил спазен, респективно това се отразявало и върху предявените искови
претенции.
В
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК изрично било посочено, че не са налице основанията за
претендиране спрямо поръчителя, ако е изтекъл срокът по чл. 147 ал. 1 ЗЗД.
Приведените от ищеца в обратния смисъл аргументи, както и твърдението, че
срокът бил спазен, не съответствали на изложените в исковата молба фактически
обстоятелства. Поради тези обстоятелства и с оглед акцесорността на
задължението, не можели да му се противопоставят действията на банката спрямо
кредитополучателя.
С
оглед изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото
лице - помагач по делото на страната на ищеца, чрез пълномощника си юрк. И.
Петкова, намира иска за основателен и доказан и моли съда да го уважи, като се
присъединява изцяло към доводите, изложени в исковата молба.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените в заверен препис Договор за
кредит за текущо потребление от дата 01.10.2014 година, Общи условия и Погасителен
план към него, „Б.Д.” ЕАД като кредитор (кредитна институция съгласно чл. 2 от
ЗКИ), предоставя на Д.П.В., ЕГН ********** като кредитополучател, паричен заем
в размер на 10 000 лева. Уговореният срок на издължаване е 120 месеца, считано
от датата на усвояване на кредита, като общата стойност на плащанията е
17478.62 лева, с включени лихва, надбавка – печалба за дружеството и годишни
такси. В т.19.2, изречение първо от ОУ към Договора е уговорено, че при
просрочване на плащанията (главница и/или лихва) над 90 дни, вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер, с които ОУ кредитополучателят Д.П.В. се
счита за запознат предвид положения от него подпис под тях.
От представения Договор става ясно, че заемателят
получава от заемодателя „Б.Д.” ЕАД сумата от 10 000 лева срещу поето от него
задължение да я върне при посочените по-горе условия и срокове, ведно с
уговорената надбавка, представляваща печалба на дружеството и лихва. Това се
потвърждава от подписването на Договора от кредитополучателя. Част от Договора
освен Общите условия е и Погасителния план, под който Д.П.В. също се е подписал.
За обезпечаване на вземанията „Б.Д.” ЕАД е сключила
Договор за поръчителство с ответника А.М.А. на дата 01.10.2014 година, съгласно
който той, като поръчител отговаря солидарно с кредитополучателя Д.П.В. за
задълженията спрямо кредитора – ищец в настоящото производство.
По делото е приложено заверено копие от нотариална
покана рег. № 1298/30.01.2017 г. по описа на нотариус рег. № 572 на
Нотариалната камара - К.И., изпратена от „Б.***“ ЕАД до адреса на Д.П.В. в гр. В..
Видно от съдържанието на нотариалната покана, кредиторът уведомява
кредитополучателя, че от датата на получаване на поканата счита кредита за
предсрочно изискуем. Нотариалната покана е връчена на 14.03.2017 г. по реда на
чл.47 от ГПК.
Видно от представените по делото Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.06.2017
г., сключен
между „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.Б.” ЕАД, Приемо-предавателен протокол от дата
27.06.2017 г. и Писмо-потвърждение за извършената цесия, е че вземането на банката
към Д.П.В. по процесния Договор за кредит е прехвърлено, ведно с обезпеченията.
По делото е представено Пълномощно, съгласно което „Б.Д.“ ЕАД упълномощава „О.Ф.Б.”
ЕАД да уведоми длъжниците за сключения Договор за покупко-продажба на вземания
от 20.06.2017 г. Приложено е и уведомително писмо от 24.07.2017 г., с което длъжникът
и ответник в настоящото производство А.А. е уведомен за цесията. Писмото е
изпратено по пощата, като в Известието за доставяне е посочено че е получено лично
от ответника на 28.07.2017 г.
От приложеното ч. гр. д. № 3721/2017 г. по описа на
Районен съд – В. се установява, че по заявление на банката-ищец е издадена Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение от 22.03.2017 г., с която е
разпоредено кредитополучателят Д.П.В. и поръчителят-ответник А.М.А. да заплатят
солидарно следните суми, дължими по
Договор за кредит от 01.10.2014 г.: 8 993,95 лева – главница, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
21.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението; 897,18 лева –
договорна лихва за периода от 15.05.2016 г. до 21.03.2017 г; 21,33 лева – обезщетение
за забава за периода от 15.06.2016 г. до 21.03.2017 г.; 120 лева – дължими
такси и разноски. Присъдени са и разноските в заповедното производство в размер
на общо 250,65 лева. Въз основа
на заповедта е издаден изпълнителен лист №3997/21.04.2017 г..
Ответникът А.М.А. е получил на 08.06.2017 г. покана за
доброволно изпълнение по изп. дело №201789204000143/2017г. и е подал частна
жалба и възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. След уведомяване на
кредитора по реда на чл. 415 ГПК, същият в законовия едномесечен срок е
депозирал настоящата искова молба
От приета по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът
в размер на 10 000 лева е усвоен от кредитополучателя на 01.10.2014г. по
сметка IBAN № ***********с титуляр Д.П.В.. Дължимите към банката суми към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /21.03.2017 г./ по пера са:
главница в общ размер на 8993,95 лв.; договорна лихва в общ размер на 939,25
лв.; такса, посочена в Погасителен план към Договор за кредит за текущо
потребление от 01.10.2014 г., в общ размер на 140,50 лв.; договорено
между страните обезщетение за забава, дължимо на основание т.19.1 от Общите
условия върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена
главница, натрупана за периода 15.06.2016 до 21.03.2017 г. в общ размер на 38,82
лв.; разходи при изискуем кредит /такса изискуемост/ - 120,00 лв.
Въз основа на така
установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си
убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По допустимостта:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в
едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя „Б.Д.“ ЕАД,
че е постъпило възражение от длъжника А.М.А..
Наведеното с отговора на исковата
молба възражение за недопустимост на исковете поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца, както и отсъствие на правен интерес от негова
страна е неоснователно, тъй като съгласно т. 10б от Тълкувателно решение (ТР) №
4 от 18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2013 година на
ОСГТК на ВКС на Република България, при частно правоприемство при прехвърляне
на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
Заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е
цедентът (в случая „Б.Д.“ ЕАД), като намира приложение нормата на чл. 226 от ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът („О.Ф.Б.” ЕАД), ако е спазил
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете по чл. 422 от ГПК са
основателни.
Основното възражение на ответника А.М. се свежда до
това, че бил подведен при подписване на Договор за поръчителство от 01.10.2014г.,
с който обезпечава задължение на Д.П.В. – лице, за което твърди, че не познава
и не е виждал. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства в тази
насока, нито такива за упражнена принуда, заплахи и закани при подписване на
договора за поръчителство. Обстоятелството, че се е предоверил, не се е
консултирал предварително със
специалисти в областта на кредитирането и е станал поръчител по кредит на лице,
което не е виждал и не познава, не може да освободи ответника от поетата
отговорност на поръчител по Договор за поръчителство от 01.10.2014 г.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че на 16.05.2016 г. е последното плащане по погасяване на кредита в размер на
145,00 лв., с което е погасена частична вноска – главница, с падеж 15.06.2016
г. Оттогава до 21.03.2017 г. – дата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, са
налице 11 просрочени вноски.
След преустановяване обслужването на кредита на и
съгласно чл.19.2 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, неразделна част от договора, съгласно който при допусната забава
над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем, банката е
предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост. Изпратена е
нотариална покана №1301/30.01.2017г. до главния длъжник Д.П.В. на посочения
постоянен и настоящ адрес. Видно от поканата, същата е приета за връчена на
14.03.2017г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК след трикратно посещение на
адреса на длъжника и залепено уведомление, като същият в срок до 13.03.2017 г.
не се е явил да получи документите. С тези си действия, съгласно действащите
текстове за връчване на съобщения към март 2017г., банката-ищец е изпълнила
задължението си да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
кредита. В тази връзка възраженията на ответника А.М.А., че не е уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита са несъстоятелни. С тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/13 г. ОСГТК на ВКС се е произнесъл по въпроса
за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договори за банков
кредит. Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013 г. в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на
така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то, ако са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение
на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В Договора за поръчителство, сключен
между банката и ответника А.М.А. няма уговорка, съгласно която за упражняване на правата на банката спрямо поръчителя да е необходимо, същият да бъде уведомен за обявената предсрочна изискуемост. С достигане на уведомлението до кредитополучателя,
банката е изпълнила задължението си по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Това е и
началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – 14.03.2017 г.
В случая, както се посочи по горе – в чл. 19.2 от Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от
договора е вписано, че при допусната забава над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем.
Последната вноска е от 16.05.2016 г., като с нотариална
покана рег. № 1298/30.01.2017 г. банката е уведомила длъжника Д.П.В. за
настъпилата предсрочна изискуемост. Поканата е връчена на 14.03.2017 г. и на
21.03.2017 г. е подадено заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, по което е образувано ч. гр. д.3721/2017 г. на РС В..
С оглед на това е неоснователно и възражението на
поръчителя А.М.А., че отговорността му е отпаднала, защото към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение шестмесечния срок е изтекъл. Началният
момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД е 14.03.2017 г. – датата на която е
прието, че е връчено уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост и то на
кредитополучателя Д.П.В.
Предсрочната
изискумост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение срещу кредитополучателя и поръчителя и преди изтичане на 6-месечния
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което отговорността на поръчителя не е
отпаднала.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът е
основателен и доказан, поради което следва да го уважи в претендирания размер
(независимо, че размерът на установените от вещото лице дължими суми, с изключение на
главницата и таксата изискуемост, надвишава исковата претенция).
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да заплати
на ищеца направените в заповедното
производство разноски в размер на 250,65 лева, както и изцяло направените в
исковото производство разноски, съгласно представения списък в размер на 774,11 лв., от които: 324.11 лева
– държавни такси; 200,00лева –възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза; 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение в среден размер, изчислено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 25, ал. 1 (200 лв.) и ал. 2 (50 лв.) от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице-помагач
не се присъждат разноски и то не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, вр.чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1,
вр.чл. 415, ал. 1 от ГПК, че А.М.А.,
ЕГН: **********, адрес ***, ДЪЛЖИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния директор
Д.Н. Н., цедирало вземанията си на „О.ф.Б.” ЕАД с ЕИК *******и с адрес: ***,
представлявано от Изпълнителния директор И.Г.Д.-М. и Прокуриста Е.Д.К., следните
суми, за които по ч. гр. д. № 3721/2017 г. по описа на Районен съд – В. е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 22.03.2017 г.
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК:
- 8 993.95 лв. – главница, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
21.03.2017 г., до окончателното изплащане на задължението;
- 897.18 лв. – договорна лихва за периода от
15.05.2016 г. до 21.03.2017 г.;
- 21.33 лв. – обезщетение за забава за периода от
15.06.2016 г. до 21.03.2017 г.;
ОСЪЖДА А.М.А.,
ЕГН: **********, адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
*** представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния
директор Д.Н. Н.сумата от 250.65 лв. (двеста
и петдесет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща направени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА А.М.А.,
ЕГН: **********, адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление
*** представлявано от Главния изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителния
директор Д.Н. Н.сумата от 774.11 лв.
(седемстотин седемдесет и четири лева и единадесет стотинки), представляваща
направени разноски по делото пред първа инстанция.
Делото е разгледано при участието на трето лице -
помагач на ищеца – „О.Ф.Б.“ ЕАД ***, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: