Р Е Ш Е
Н И Е
№ 04.2020 г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А,
като разгледа докладваното от съдията Ганчева КНАХД № 184 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба от Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация
срещу решение № 2374 от 20.12.2019 г., постановено по НАХД № 4403/2019 г., по
описа на ВРС, с което е изменено НП № 23-0000452/09.08.2019 г., с което на „Г.“ ЕООД на основание чл. 104 ал.13
във вр. с ал.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 8000/осем хиляди/ лева за нарушение на чл. 10, § 2, изр.
1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006 г.
във вр. чл. 78, ал. 3 от Закона за автомобилните превози, като санкцията е
намалена по размер на 1000 лв. на осн. чл. 104 ал.1 от ЗАвПр.
В касационната жалба се излагат съображения, че постановеното решение е
незаконосъобразно, ВРС неправилно е отразил фактическата обстановка, поради което
неправилно е приложен и материалния закон. Сочи, че нарушението е извършено при
условията на повторност, тъй като е налице влязло в сила НП на 30.08.2018 г., с
което дружеството е наказано за същото по вид нарушение. Моли да се отмени
решението и да се постанови друго с което да се потвърди НП. За с.з. касаторът
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът, чрез процесуалния си представител в депозиран отговор на
касационната жалба поддържа, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно. В алтернативност моли
решението на ВРС да бъде отменено, на основание доводите посочени във
въззивната жалба. Поддържа, че НП е издадено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Налице е противоречие във фактическото
описание в НП и посочената в него правна квалификация, има неяснота относно
датата и мястото на извършване на нарушението. Сочи, че не са събрани и
доказателства относно компетентността на издателя на НП. В с.з. процесуалния
представител на ответника моли жалбата да се остави без уважение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение,
във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за
обжалване по чл. 211 ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл. 63 ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в чл. 348 ал.1 от НПК, като касационният
съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл.
218 от АПК. По аргумент от чл. 220 от АК, проверката за приложението на
материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите
установявания във въззивният съдебен акт.
От фактическа страна ВРС е установил, че на при извършена проверка на „Г.“
ЕООД, който извършва обществен превоз на товари с Лиценз на Общността № 8788 са
изискани документи относно транспортната дейност на фирмата в периода от
01.08.2018 г. до 21.01.2019 г. В хода на проверката, при анализ на
представените документи, включително CMR от 18.10.2018 г. е установено, че водачът К., който има сключен трудов
договор с дружеството, е осъществил обществен превоз на товари с влекач, марка
„ДАФ“, кат.N3, с рег. № ***, с прикачено полуремарке,
кат. О4, с рег. № R9625BCJ, като в 07.13 ч., на 27.10.2018 г. в
нарушение на чл. 6 , § 3 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския
парламент и Съвета , за период от две последователни седмици, започващ в 00.00
ч. на 15.10.2018 г. и завършващ в 24.00 ч. на 28.10.2018 г., е управлявал общо
91 часа и 31 минути и е надвишил с 1 час и 31 минути общото допустимо време за
управление от 90 часа за двуседмичен период. При така установените факти, е
формиран изводът, че дружеството-жалбоподател не е организирало работата на К. по такъв начин, че да спазва изискванията на
Регламент /ЕО/ № 561/2006 на ЕП и Съвета. В хода на производството са направени
разпечатки за дейността на водача, извлечена с програма TDC от предоставената на магнитен носител информация от
паметта на дигиталния тахограф марка VDO, мод.1381.10511000, e1-84, сер. № 1253274,
монтиран в автомобила управляван от К.. За констатираното нарушение бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 10, §
2, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета от
15.03.2006 г. във вр. чл. 78, ал. 3 от Закона за автомобилните превози, въз
основа на който е издадено обжалваното НП. За да измени НП въззивния съд е
приел, че НП е издадено в преклузивните срокове предвидени в ЗАНН, от
компетентен орган. Вмененото във вина на дружеството нарушение е
индивидуализирано в достатъчна степен. В обстоятелствената част на АУАН и НП се
съдържа информация за обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
включително за времето и мястото на извършването му. ВРС е приел, че дължимото поведение на
превозвача според Регламента е да организира работата на водача по начин, че
същия да може да ползва дължимата си почивка. Преценил е, че превозвача следва
да докаже че е създал необходимата организация с цел спазване на седмичната
почивка на водачите, като доказателства в тази насока не са представени. Съдът е
преценил, че в АУАН не се съдържат факти и обстоятелства относно осъществяване
на нарушението при повторност, поради което е изменил НП, като е намалил
размера на имуществената санкция, съобразно чл. 104 ал.1 от ЗАвПр.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 ал.2 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Съдът споделя доводите на ВРС, че от събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява извършено нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1,
предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006 г. във
вр. чл. 78, ал. 3 от Закона за автомобилните превози.
Правилно ВРС е приел, че в АУАН не е посочено, че нарушението е извършено
повторно, а този факт е въведен за първи път при издаването на НП. Това
нарушение не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Установеното
в хода на първоинстанционното производство несъответствие между съставения АУАН
и издаденото въз основа на него НП, относно факта на извършване на нарушението
в условията на повторност, настоящия касационен състав приема за съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя.
Констатацията за повторност на нарушението за пръв път е извършена от
наказващия орган, който в мотивите на издаденото НП е посочил наличието на
друго предходно издадено НП, което е влязло в сила. Наличието на повторност
съставлява елемент от обективната страна на нарушението, което в случая не се
съдържа в АУАН. Предвид изложеното правилно ВРС е изменил НП, като е намалил по
размер наложената имуществена санкция в размера предвиден в чл. 104 ал.1 от
ЗАвПр.
Съгласно чл. 92 ал.2
от ЗАвПр НП се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица. От събраните по делото
доказателства е видно, че съгласно заповед от 15.05.2015 г. на Министъра са
определени длъжностните лица от ИА „Автомобилна администрация“, които могат да
издават НП за нарушения на ЗАвПр, сред които са и началниците на областни
отдели „Автомобилна администрация“. От приложената по делото заповед № 292/2015
г. и последваща е видно, че К Пе назначен на длъжност Началник на областен
отдел „Автомобил администрация“ - Варна,
поради което НП е издадено от компетентен орган. Настоящия съдебен състав
изцяло споделя доводите на ВРС, че в АУАН и НП ясно е посочено мястото и датата
на извършване на нарушението. Отделно от това следва да се посочи, че съгласно
Регламента дължимото поведение на превозвача е да организира работата на водача
по начин, че същия да може да ползва седмичната си почивка. След като законодателят
не разписва начина на организиране на транспортната дейност, не следва да се
изисква от наказващия орган да дописва нормативните правила и да включва
допълнителни признаци на противоправното деяние. Закона е предоставил свобода в
избора на методи и средства от превозвача за постигане на преследваната цел по
спазване на правилата за работно време и почивки на водачите. Въпрос на
оперативна самостоятелност е кои методи ще се използват при организиране на
транспортната дейност, за да се спазят седмичните и междудневни почивки на
лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари.
Според правната
доктрина на доказване пред съд подлежат само положителните юридически факти, но
не и отрицателните такива. В настоящия случай в тежест на превозвача е да докаже
положителния факт по създадена организация са спазване на регламентираните в
закона почивки. Както във фазата на постановяване на НП, така и в съдебната
фаза наказаното дружество не ангажира никакви писмени или гласни доказателства,
сочещи за организиране трудовата дейност на водачите по начин, целящ спазване
на нормативната уредба за продължителност на почивките. След като не се
доказват предприети реални и ефективни действия от транспортното предприятие по
спазване правилата за ползване на почивки от водачите, е налице извършено
нарушение по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр.
Следва да се
посочи, че в отговора по касационната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на НП, респективно на решението
на ВРС, които настоящия съдебен състав не следва да обсъжда, в случая
дружеството не е упражнило правото си на жалба срещу постановения съдебен акт.
Обжалваното решение не
страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348 ал.1 от НПК във вр. с чл. 63 ал.1,
предл.2 от ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна
проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
По изложените съображения на основание
чл. 221 ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2374 от 20.12.2019 г. на Варненски районен
съд, постановено по НАХД № 4403/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: