№ 503
гр. Монтана, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630101005 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Направени са възражения относно нищожност на клаузи на договор,
на основание чл.26 ал.1 предложение първо и предложение трето ЗЗД и за
погасяване на част от задълженията по давност.
Ищецът, “.....” ЕАД, ....., със седалище и адрес на управление - .....,
......, ул. ”.....” 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите ..... и
...., чрез пълномощник юрисконсулт Петър Петков е предявило иск срещу Н.
К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ...... и цена на иска: .... лв.
(три хиляди петстотин шестдесет и три лева и 59 ст.), от които .... лв. –
главница и неустойки; .... лв. – мораторна лихва.
В исковата си молба твърди, че между „.....“ ЕАД (предишно
наименование „....” ЕАД) и Н. К. К., с ЕГН ********** е бил сключен
договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
идентифициран с неговия уникален номер ...... от 27.05.2019 г., към който са
предоставяни услуги с партиден номер ..... Към горепосочения договор са
сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени услуги с
посочени тарифни планове без ДДС.
Към горепосочения договор са закупени е 4 броя устройства на
изплащане. За периода от 28.02.2022 г. – 27.08.2022 г. е било извършено
изпълнение от страна на дружеството. Ответникът не е заплатил съответно
възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите
условия на „....” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени
електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения
1
период. Междувременно на 07.06.2022 г. ответникът е депозирал Заявление
за пренос на национално значим номер по отношение на мобилна
услуга с номер ********** в мрежата на друг мобилен оператор. Номерът е
пренесен на 09.06.2022 г. като с оглед направения пренос, договорът за
въпросната услуга е предсрочно прекратен на същата дата и е начислена
неустойка с оглед предсрочното прекратяване в размер на .... лв.
Предвид натрупаните просрочени задължения на 14.09.2022 г.,
договор № ...... със системен партиден номер .... е прекратен поради
неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена
неустойка в размер на .... лв.
Предвид гореизложеното за периода 01.04.2022 г. до 29.10.2022 г.
ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на .... лв. по договор
№ ...... от 27.05.2019 г. формирани както следва - ..... лв. - неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги, ..... лв. - незаплатени
суми за закупени устройства на изплащане, .... лв. - общ размер неустойки.
Върху посочената обща сума е начислена мораторна лихва в размер на .... лв.
От страна на „.....“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
448/2024 г., 2 с-в. на РС - Монтана. Срещу издадената заповед за изпълнение е
депозирано възражение.
В тази връзка и на основание чл. 415 от ГПК предявяват иск за
установяване съществуването на парично вземане в общ размер на .... лв., от
които .... лв. по договор № ...... от 27.05.2019 г. за периода 01.04.2022 г. до
29.10.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по отношение на
ищеца „....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... 1, че
ответникът Н. К. К., ЕГН ********** му дължи сума в размер на .... лв., от
които .... лв. по договор № ...... от 27.05.2019 г. за периода 01.04.2022 г. до
29.10.2022 г., от тях - ..... лв. - неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги, ..... лв. - незаплатени суми за закупени устройства
на изплащане, .... лв. - общ размер неустойки, .... лв. мораторна лихва
върху цялата сума, от датата представляваща първия ден от забавата за
плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на
депозиране на заявлението по ч. гр. д. № 448/2024 г., 2 с-в. на РС – Монтана,
както и законната лихва върху сборната сума .... лв. от датата на образуване
на ч. гр. д. № 448/2024 г., 2 с-в. на РС - Монтана до окончателното
изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 448/2024 г., 2 с-в. на РС - Монтана.
Претендира направените деловодни разноски по настоящото и
заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение,
изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът, Н. К. К., ЕГН **********, от ...; чрез процесуалния си
представител адвокат А. Д., член на САК, в срока предвиден за отговор взема
становище.
2
І. По допустимостта на иска:
Счита, че исковата молба е редовна и допустима, но е частично
неоснователна.
ІІ. По основателността на иска:
Моли съда да отхвърли предявения иск като частично неоснователен.
І. На първо място, ответницата има качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, доколкото същата при сключването на процесния договор е
действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно, приложимият нормативен акт е Закона за защита на
потребителите.
2. На второ място, претендираните неустойки от "..... са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (,,противоречие с добрите нрави“), на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП („задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка“), на основание чл. 143, ал. 2, т. 15 (,,налага на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите“ ) и на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП
(,,налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора“) поради
качеството на потребител на лицето.
Претендират се неустойки на четири различни основания, както и едно
обезщетение в размер на 2 лв. и мораторна лихва върху всички суми, както
следва:
1. Неустойка за невърнато оборудване в размер на ... лева за периода -
14.09.2022 до 29.10.2022 г.;
2. Неустойка за 3 стандартни месечни такси без ДДС - общ размер .... лева,
разбита по следния начин:
2.1. Неустойка ... лева - 09.06.2022 г.
2.2. Неустойки в оставащия размер ..... лева - 14.09.2022 г.
3. Неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги -.... лева, разбита по
следния начин:
3.1. Неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги - .... лева - 09.06.2022 г.
3.2. Неустойки за дадена отстъпка от цената на услуги - .... лева ~ 14.09.2022г.
4. Неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство - ... лева, разбита по
следния начин:
4.1. Неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство - .... лева -
09.06.2022 г.
4.2. Неустойки за дадена отстъпка от цената на устройство - .... лева -
14.09.2022 г.
5. 478, 91 лв. мораторна лихва върху цялата сума (респ. и върху неустойките)
6. Обезщетение в размер на 2 лева (Обезщетение за обработка на просрочени
задължения)
3
Извод: Общ размер на неустойките: ... лева.
Всички претендирани суми са на базата на един договор със следното
описание:
Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
идентифицира с неговия уникален номер ...... от 27.05.2019 г., към който са
предоставяни услуги с партиден номер .....
3. На трето място, вземанията неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги и незаплатени суми за закупени устройства на изплащане
са погасени по давност частично, като релевират възражение за погасени по
давност вземания.
4. Аргументи за нищожност на неустойките са, както следва:
Предоставеното от А 1 на Абоната Оборудване остава собственост на А
1 и подлежи на връщане след прекратяване на Договора за услуги, освен ако
не е уговорено друго в договора. Абонатът и А1 подписват констативен
протокол, удостоверяващ състоянието на предоставеното Оборудване към
момента на подписването му. “ т.е. отново се говори за собственост на А1.
Получава се така, че потребителят следва да заплати неустойка за невърнато
оборудване, неустойка за предсрочно прекратяване, да заплати остатъка от
вноските за същото оборудване и потенциално да се наложи да върне
оборудването/устройството, защото то не е негова собственост, предвид
прекратяването.
Кумулират се в противоречие с добрите нрави неустойка за невърнато
оборудване и оставащи вноски за незаплатена част от оборудване/респ.
устройство и/или устройства. На практика се постига ефект, че се претендира
компенсаторна неустойка заедно с потенциално възможната претенция за
самото оборудване, което е станало собственост на А1 след развалянето на
договора с обратно действие. Изрично следва да се посочи, че договорите,
при които и двете престации имат периодично и/или продължително
изпълнение, се развалят с действие занапред, доколкото обаче при продажбата
на изплащане има една еднократна престация - тази на продавача да продаде
вещ, то договорът се разваля с обратно действие. Ако в договора има и услуги
- за тях важи развалянето с действие занапред, но не и за самия договор за
продажба на изплащане.
Отделно от горното, кумулира се и неустойката за предсрочно
прекратяване заедно с неустойката за невърнато оборудване, което
кумулиране противоречи на добрите нрави.
По отношение на неустойката за три стандартни месечни такси без
ДДС
Както сам посочва ищецът в исковата молба: „Междувременно на
07.06.2022 г. ответникът е депозирал Заявление за пренос на национално
значим номер по отношение на мобилна услуга с номер ..... в мрежата на друг
мобилен оператор. Номерът е пренесен на 09.06.2022 г. като с оглед
направения пренос, договорът за въпросната услуга е предсрочно прекратен
на същата дата и е начислени неустойка, с оглед на предсрочното
4
прекратяване в размер на ....лева. “ После посочва, че по договора (Договор за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с
неговия уникален номер ...... от 27.05.2019 г., към който са предоставяни
услуги с партиден номер ....) е начислена неустойка в размер на .... лева
заради предсрочно прекратяване. Понеже телефонната услуга с номер
********** е част от договора, то на практика се начислява два пъти
неустойка за предсрочно прекратяване. Веднъж е прекратява на 09.06.2022 г. и
се начислява неустойка и после пак заради забава, като се кумулират и
застъпват две неустойки.
Неустойката не е в размер на три стандартни месечни вноски за
потребителя.
Обща цена на месец за всички услуги - .... лева х 3 ( три месеца) = ....
лева
Претендирана неустойка - .... лева.
Разлика между обща цена на месец и претендирана неустойка: ....лева.
Извод: не се касае за неустойка в размер на три стандартни месечни
вноски, а за по-голяма неустойка, видно от направената калкулация.
В случая се касае за това, че по отношение на оператора
претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на
задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо
дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след
като при действащ договор заплащането на месечни такси е срещу престирано
от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни
услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване би довела до
недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. На практика при тази
неустойка операторът не предоставя услуга (договорът е прекратен), но
изисква заплащането на сурогата на дължимата престация от другата страна
под формата на неустойка. При това положение се получава огромен
дисбаланс в отношенията между двете страни - потребител и търговец -
търговецът не е длъжен (няма договор, защото той е прекратен) да предоставя
услуга, а потребителят трябва да заплаща под формата на неустойка вноските
за дадена услуга, макар същата да не се предоставя и да не може да бъде
предоставена от търговеца. Подобна неустойка противоречи на основния
принцип в потребителското право относно равноправието в положението на
двете страни и реципрочността на клаузите за двете страни. Подобна клауза не
е уговорена в полза на потребителя.
Не се касае въобще за неустойка в размер на три стандартни месечни
вноски, а за услуга, поради което е налице клауза, която противоречи на чл.
143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП.
Липсват доказателства относно приемането на оборудване и на
устройства и тяхната стойност. Дружеството не е представило приемо-
предавателен протокол за процесните устройства и оборудване, за
неизпълнението на чието задължение за връщане при прекратяване се
претендира неустойка. Не е ясна и тяхната стойност, доколкото същата не се
установява и от ангажираните от страна на ищеца доказателства по делото.
5
По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на услуги и
на устройство
Всъщност това не е неустойка, а сума за разликата между цената на
устройството без абонамент/ услугата и преференциалната цена на същото
устройство/услугата. Цената на устройството/ услугата обаче е определена
още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т. ч. и при
неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях
по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на
предоставеното устройство без абонамент/ услуга и заплатената от него цена
на същото устройство /услуга, има характер на неустойка за вредите от
развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните и функции.
Мобилният оператор по вече развален договор било то за лизинг или покупко-
продажба на изплащане би получил имуществена облага от насрещната страна
за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето на
договора за предоставяне на устройство, при който едната престация е
еднократна, се дължи връщането на вещта заради обратното действие на
развалянето, т. е. няма да се дължат никакви вноски занапред. Това води до
неоснователното обогатяване на Дружеството нарушава принципа за
справедливост.
Ако все пак се счете, че тази претенция е неустойка, то неустойката,
която е уговорена за дадена отстъпка от цената на услугата (абонамента) и за
дадена отстъпка от цената на услуги и устройство, в случаите, когато на
абоната е предоставено устройство за ползване на услуги, уговорени в
приложенията към договора, тези клаузи имат характер на неустойки. Според
тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
по вина на длъжника същият дължи освен уговорените неустойки за
предсрочното им прекратяване още и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Тези суми за неустойки не следва да се дължат при разваляне на
договора за мобилни услуги, защото то им действие само занапред и
уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка
за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на
неустойката. Доколкото се отнася за развалянето на договора за предоставяне
на услуга, той има обратно действие и неустойките отново не следва да се
дължат, защото се дължи и самото устройство и не може да с кумулира
компенсаторна неустойка с потенциална претенция за връщане на
устройството, което самата компенсаторна неустойка компенсира като вреда.
Налага се извода и за неравноправност на тези клаузи за неустойки по
смисъла на чл. 143. т. и т.19 3ЗП. Предвиждайки в договора за едно и също
неизпълнение две различни и едновременно дължими санкции (едновременно
дължими неустойка за предсрочно прекратяване и неустойка, свързана с
отстъпките от услугите и устройства), се надхвърля безспорно
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява
необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, безспорно приложима
6
хипотеза в случая.
Ако се счете, че тази неустойка не с компенсаторна, а е неустойка за
забава, то тогава не може да се кумулира неустойка за забавено изпълнение на
парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на парично
задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско -
правни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две
обезщетения за един и същи вреди, резултат от забавата.
В константната практика на ВКС се приема, че кумулиране на
неустойка и мораторна лихва, респ. едновременното им присъждане от съда, е
недопустимо, тъй като се касае за две различни гражданскоправни санкции -
законова и договорна, за едно и също неизпълнение. Кредиторът има право,
ако вследствие на неизпълнението е претърпял вреди в по-голям размер от
обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД. респ. от неустойката, да претендира и
получи разликата над законната лихва, респ. над неустойката, до пълния
размер на вредите, но в този случай той следва да докаже настъпването на
действителните вреди, размера им и причинно-следствената връзка с
неизпълнението.
По отношение на всички претендирани неустойки.
Неясен и неразбираем език.
Сумите, които се претендират под формата на неустойки, не са
написани на ясен и разбираем език - не е ясно какво е точно тяхното
основание, а се претендират като отделни общи суми от множество основания,
което обърква потребителя. Заедно с това не са предоставени и документи на
потребителя в началото на сключване на договора з възможността да се
претендират тези неустойки и техните размери, защото размерите на
неустойките не са част от приложенията, които се предоставят на потребителя.
Всички представени по делото документи, които визират сумите за неустойки
са таблици, които не са били предоставени на потребителя по време на
сключване на договора и същият не е запознат с тях. Предвид горе
изложеното всички неустойки са нищожни на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 от
ЗЗП (,,налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора“). Отделно от това
в представените документи и приложения по делото не се съдържа ясна
информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна
абонаментна такса, без начислени отстъпки, които потребителят би дължал
към момента на прекратяване на договора, от която такса следва да се
формира размера на неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги
включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо
претендираната сума представлява стойността на отстъпките и какви са
пазарните цени на предоставените мобилни устройства. Същото се отнася и за
обезщетението за невърнато устройство/оборудване, тъй като не е посочено в
договора, при уговаряне на задължението, как е определена стойността на
оборудването, като действително липсва каквато и да е конкретизация
относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис
на оператора и към кой момент.
7
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 2 лева
(Обезщетение за обработка на просрочени задължения).
Обезщетението за обработка на просрочени задължения в размер на 2
лева е по същината си неустойка. Не става напълно ясно как точно се формира
тази сума от два лева и за какво точно служи. Става ясно, че освен законната
лихва за забава потребителят дължи както разходите по събиране на
задълженията под формата на неустойката от 2 лв., която включва разходи за
събиране на вземанията. Задълженията, вменени на потребителя с няколко,
като те са за обезвреда на едни и същи вреди - разходите на доставчика по
събиране на просрочените задължения и едновременно с това неустойки за
предсрочно прекратяване, за невърнато оборудване, за оставащия срок на
договора. Същевременно изрично е посочено и в представения от мобилния
оператор ценоразпис, че тези 2 лв. са за обезщетение на разходите по събиране
и уведомяване за просрочените задължения. Не е установено обезщетението
от 2 лв. да е определено по конкретна формула, като има съглашение за
същото, нито че тази формула да не включва или да включва разходите за
събиране на задълженията. Клауза, която не сочи ясно как е формиране това
обезщетение не може да обоснова извод добросъвестност на доставчика на
услугите. Тази клауза създава значително неравноправие между страните по
договора. Разходите за поддръжка и амортизация на система за таксуване,
мрежови разходи и разходи по обработка на просрочени задължения са
присъщи разходи на дейността на доставчика, без значение дали има забава на
плащанията по задълженията на потребителите. Не е установено по делото
тези разходи да се увеличават при наличието на забавени плащания. Клаузата
следва да обяви за нищожна, защото противоречи на добрите нрави.
По отношение претендираната мораторна лихва.
Предвид акцесорния характер на законната мораторна лихва и
предвид, че същата е поискана да бъде присъдена върху целия размер на
вземането, вкл. Върху всички претендирани неустойки, то тя следва да се
редуцира в размера на основателните претенции.
Възражение за погасени но давност вземания.
Претендираната сума по договор № ...... от 27.05.2019 г. в размер на .....
лв. - неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги - е
изцяло погасена по давност, защото договорът е от 27.05.2019 г. и
съобщителните услуги за периода до 22.02.2021 г. са погасени по давност,
защото заявлението е пуснато на 23.02.2024 г.
Вноските за периода до 22.02.2021 г. са погасени по давност.
Претенцията за неплатени услуги за закупените устройства също
частично е погасена за периода до 22.02.2021 г. Част от устройствата са
закупени 2020 г. и вноските за периода до 22.02.2021 г. са погасени по давност.
Възражение за недължимост на незаплатените суми за закупени
устройства.
Претендираната сума от Дружеството за незаплатени суми за закупени
устройства се явява изцяло неоснователна, защото Договорите, с които са
8
закупени устройствата, се разваля с обратно действие и собствеността на
устройствата е у Дружеството. Не би следвало Дружеството да може да иска
потенциално в бъдеще чрез ревандикационен иск самите устройства, като в
това производство да може да иска заплащане на тяхната пълна стойност
съгласно погасителния план за тях, защото на практика би се получило така,
че Дружеството ще получи пълната им продажна цена и заедно с това ще има
претенция за тяхното връщане, защото те са негова собственост, което на
практика ще означава, че може да ги получи „два пъти“ - един път чрез
стойността им – всички вноски по погасителния план за тях и втори път чрез
потенциалната им ревандикация. На следващо място, предвид обратното
действие на развалянето на договора, то Дружеството не може да претендира
неплатени вноски по погасителен план, защото погасителният план е част от
договора, а договор вече не съществува след развалянето.
Претенции за адвокатско възнаграждение.
Претендират минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във
вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана правна защита и съдействие в
заповедното производство, подробно описана в приложения договор за правна
защита и съдействие, съразмерно с частично обезсилената Заповед № 263 от
26.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.
дело № 448/2024 г. на Районен съд - Монтана, втори граждански състав.
Размерът на минималното адвокатско възнаграждение в заповедното
производство е ..... лв. с ДДС, за което са представили списък по чл.80 ГПК
заедно с подаденото възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед. т
Претендират минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1
във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана правна защита и
съдействие в исковото производство, подробно описана в приложения договор
за правна защита и съдействие, в размер на ..... лв. с ДДС.
Моли съда да отхвърли искът, предявен от "....., с ЕИК: ..... като
неоснователен и недоказан.
Претендира сторените по делото и заповедното производство разноски
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както са описани тук
в отговора на исковата молба и съгласно приложения списък на разноските.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 448 по описа за
2024 година на Районен съд – Монтана.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, на основание чл.235 ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложените по делото заверени копия на Договор № ...... от
27.05.2019 г., Анекси към него, 4 броя Договори за продажба на изплащане от
31.08.2020 г. и от 01.09.2020 г., 4 броя Приемо – предавателен протокол за
предоставено крайно устройство, приложения към договорите, Общи условия
за взаимоотношенията между „.....“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели
на обществените мобилни наемни мрежи на „.....“ ЕАД и издадени фактури за
9
периода 01.04.2022 г. до 29.10.2022 г., се установява, че на посочената дата –
27.05.2019 г. между страните е сключен договор за електронни съобщителни
услуги, с който на клиента е предоставено ползването на услугите на три
тарифни плана.
Видно от материалите по делото на 31.08.2020 година и на 01.09.2020
г. между страните са сключени и 4 броя Договори за продажба на изплащане,
към които са приложени и Гаранционни карти, както и Приемо-предавателен
протокол за закупено крайно устройство, с които на клиента са предоставени
устройства. Видно от приемо-предавателните протоколи от посочените дати,
купувачът е получил устройството, предмет на договора.
По делото са приложени и Фактури за предоставени услуги в периода
01.04.2022 г. до 29.10.2022 г.
От приложеното по делото ч. гр. д. № 448 по описа на Районен съд -
Монтана за 2024 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.02.2024 година е
издадена Заповед № 263 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу длъжника Н. К. К. за сумата в размер на ..... лeва - главница, за
сумата в размер на .... лева – мораторна лихва, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.02.2024 година до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на
..... лева държавна такса и ..... лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника – лично на
06.03.2024 г., който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед
за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по
делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по приложения договор за електронни съобщителни услуги и
договор за продажба на изплащане, че е изправна страна по тях, т. е. че е
осигурил достъп на абоната до договорените електронни съобщителни услуги,
съответно - че му ги е предоставил, както и че е предоставил закупената на
изплащане вещ, наличието на предпоставките пораждащи начисляването на
неустойка по договорите, както и размера на претендираните вземания.
10
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на валидни облигационни
правоотношение между страните по делото по сключени между тях Договор
№ М .... от 27.05.2019 година и съответните Приложение № 1 за мобилен
номер **********. Видно от приложените договори и приложения,
операторът е предоставил на абоната посочените услуги по тарифните
планове, посочен в тях, срещу задължението на абоната за заплащането им.
Изрично в самите договори е посочено, че "Абонатът декларира, че е запознат
и е съгласен с приложимите ОУ". На следващо място, видно от самите
приложения към договорите, операторът е предоставил на ответника СИМ
картата със съответния и посочен изрично номер, с което е изпълнил
задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна мрежа и
до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 23 б. "б" от ОУ.
Предоставянето на уговорените с договорите мобилни услуги се установява и
от приложените фактури, които представляват извлечение от
автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването
на достъп до мобилната мрежа и до договорените услуги от страна на ищеца е
породило насрещното задължението на ответника да заплати дължимите за
това месечни такси по тарифните планове, както и цената на допълнително
използваните услуги, които не са включени в тях. В този смисъл, независимо
дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по сключените
договори, той дължи на оператора месечните абонаментни такси в размерите,
които са уговорени и които са посочени за използване на предоставения
мобилен номер.
Видно от приложените по делото по делото фактури за ползваните от
ответника услуги са начислени суми в периода 01.04.2022 г. до 29.10.2022 г. в
размер на ..... лв. – неплатени месечни суми за предоставени съобщителни
услуги. Посочени са и конкретните размера на неплатените суми на
предоставените 4 устройства на изплащане, чиито общ размер възлиза на .....
лв. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства
ответникът да е изпълнил задължението си за плащане на посочените суми,
поради което за посочените отчетни периоди дължи на ищеца за абонаментни
такси и предоставени електронни съобщителни услуги по договора за
електронни съобщителни услуги сумата в размер общо на ..... лева.
При възникване на облигационните отношения ответникът е
декларирал, че е запознат с Общите условия за взаимоотношенията между на
"..... с потребителите и с ценоразписа на мобилния оператор. С т. 54. 12 от
Общите условия, на ищеца е предоставена възможност едностранно да
прекрати договора с потребителя на електронни съобщителни услуги при
забава в плащане на задълженията му над 124 дни.
Видно от приложенията към договорите – т. 6. 1, при предсрочно
прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя,
страните са уговорили заплащане на неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, по техния стандартен размер, без
11
отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, като ако абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойка не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент и по техния стандартен размер без отстъпка, в тази хипотеза, в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът
дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Същото произтича от сключените между страните договор и
допълнителни споразумения и съдът счита същото за дължимо. Цената на
абонаментната такса е определена в постигнатите договорни съглашения
между страните, нейната дължимост ежемесечно е договорена между
страните, като заплащането й не е обвързано от потреблението или не на
предоставяните от мобилния оператор услуги. Сумите са станали изискуеми
предвид изтичането на 15-дневния срок след фактурирането на всяка от
сумите, начислена за абонаментни такси съгласно Общите условия. Не се
събраха по делото доказателства тези месечни такси да са заплатени от
ответника по посочените договори и за процесния период. Ето защо, съдът
намира, че ответницата дължи размера на неплатените абонаментни месечни
такси по всеки един договор за посочения период.
Относно претенцията за заплащане на вноските за изплащане на
устройства:
Предаването на устройствата се установява от съдържанието на самия
договор, служещ за доказателство за предаването. При доказателствена тежест
за ответната страна, по делото не се установи плащане на дължимите вноски в
общ размер на ..... лева, поради което предявения иск се явява основателен и
доказан, както по основание, така и по размер.
Относно претендираната неустойка:
Настоящият съдебен състав приема, че клаузите, които уреждат
дължимостта на неустойки по договорите са действителни и валидно
обвързват страните по тях, доколкото не противоречат на морала и добрите
нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени са да обезщетят вредите
на доставчика от неизпълнението на поетите от абоната задължения, като в
част от тях предварително страните са определили размера на същите, който
не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни вноски по
всеки от договорите /приложенията/. Ограничени до трикратния размер на
месечните абонаменти тази неустойки не нарушават принципите на
добросъвестността и на забраната за неоснователното обогатяване и
съответстват на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че
уговорените в договора и приложенията към него неустоечни клаузи не са
нищожни и валидно обвързват ответника, съответно - могат да бъдат
основание за начисляването на неустойка от страна на оператора, стига обаче
12
да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по
волята на страните. Необходимо условие за възникването на правото на
неустойка е прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги
преди изтичане на първоначално определения срок. Както бе посочено по-
горе, съдът приема, че от събраните доказателства безспорно се установява, че
ответникът не е платил в срок дължимите от него абонаментни такси и
предоставени услуги, за което са издадени приложените към исковата молба
фактури. Съгласно т. 26. 5 от ОУ плащането по фактурите следва да бъде
извършено в 15-дневен срок. По делото липсват както твърдения, така и
каквито и да е доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си за
плащане на фактурираните месечни абонаментни такси и използвани от него
услуги в пълен размер, което е основание за едностранно прекратяване на
договорите и от страна на оператора /т. 54. 12 от Общите условия – в случай,
че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е
продължила повече от 124 дена/. В случая страните не са уговорили специален
ред за прекратяване на облигационната връзка между тях, поради което са
приложими общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срока и формата на
извършване на действията. Неизпълнението на договорно задължение по
причина, за която длъжникът отговаря, включително неплащането на
възникнали задължения през предварително определен срок в договора е
основание за развалянето му /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/. Процесните договори са
сключени в писмена форма, което от своя страна задължава кредитора да
извърши изявлението за прекратяването им в същата форма, като преди това
даде подходящ срок за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал.
1 ЗЗД, за да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то
следва да достигне до ответника. По делото нито се твърди, нито се доказва
ищецът да е отправил нарочно волеизявление за прекратяване на процесния
договор преди изтичане на срока му, за което абонатът да е уведомен, нито
пък да му е представлявал подходящ срок за изпълнение на задълженията на
абоната. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по
делото не се установява предсрочно прекратяване на договорите за
електронни съобщителни услуги и за продажба на изплащане, поради което в
ползва на ищцовото дружество не са възникнали претендираните вземания за
неустойки. В изпълнение на възложената му доказателствена тежест ищецът
установи наличието на облигационна връзка с ответника посредством
приетите като доказателства, неоспорени от ответната страна, договор за
електронни услуги, удостоверяващи съществуването на валидни
облигационни правоотношения между страните по повод доставянето и
ползването на мобилни услуги.
Действително ищцовото дружество не ангажирани доказателства,
удостоверяващи изправността му по предоставяне на електронните услуги,
предмет на договорите. Доколкото обаче с издадените фактури са
фактурирани месечни такси, дължимостта на които не е обвързана от
доставката на услуги, съдът намира, че предвидените в договорите
13
абонаментни такси се дължат за предоставения достъп до мобилната мрежа на
ищеца и не зависят от това дали реално ответникът ги потребява – по
аргумент от т. 23, б. "б" от ОУ. Установи се наличието на валидно сключени и
действащи към процесния период договори между страните, по силата на
които ответникът дължи заплащане на месечен абонамент, като
абонаментната такса е дължима ежемесечно за цялото време на действие на
договора и тъй като падежът на задължението за плащане е настъпил, а
плащане не е извършено.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 92 от ЗЗД следва да се
докаже от ищеца, че в договора съществува валидна уговорка за неустойка при
прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока му,
както и че договорът е прекратен по реда, предвиден в него и закона.
Постигнатата уговорка между страните не изключва приложението на
императивната разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като
даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален.
В тази връзка ищецът твърди, че неустойката се дължи не поради
прекратяване на договорите, а поради неизпълнение на задължения на
потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани
мобилни услуги. Въпреки това, ищецът се позовава на същите клаузи от
договорите, които са с идентично съдържание и уреждат неустойките при
прекратяване на договорите, което налага тълкуването им. Смисълът на
клаузите е, че неустойката се дължи "в случай на прекратяване на договора"
на едно от няколко основания, които изцяло зависят от поведението или от
волята на потребителя – по вина или инициатива на потребителя; при
нарушения на задълженията на потребителя по договора или други
документи, свързани с него. След като се касае за двустранен договор и
длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които той
отговаря, се касае за възможност за "разваляне на договора" от страна на
оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В
постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87
ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на
договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на
длъжника – в този смисъл Определение № 600 от 06.08.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 993/2011 г., II т. о.
Ето защо терминът "прекратяване", употребен в договорите, е
неправилен и той е относим единствено към възможността за прекратяване на
облигационната връзка по "инициатива на потребителя", каквато по делото не
се твърди, нито се доказа да е настъпила. Нарушението на задълженията на
потребителя по договора е основание за развалянето му, а не самостоятелно
основание за дължимост на неустойката, както неправилно приема ищецът.
Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че потребителят дължи
14
неустойка "за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване". Именно защото договорът е развален преди изтичане на срока
му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако
срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с
"всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок".
Предвид изложеното неустойка по договорите не се дължи за
неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на
договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло
у потребителя.
В хода на производството не бе проведено доказване кога и от кого са
развалени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да развали договорите, е уведомила другата страна.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право
на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането
за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието
на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва
да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и писмените
договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма. В случая, по
делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната
писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за
изпълнение, или такова, с което разваля договора, без да даде срок за
изпълнение. Исковата молба не може да служи за изявление за разваляне на
договорите, защото към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, от който момент исковата молба се счита за предявена
( чл. 422, ал. 1 от ГПК), срокът на договора е изтекъл. Предвид изложеното
кредиторът не се е възползвал от правото си да развали договора, поради
което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка,
респективно вземане за разликата между цената на предоставено устройство и
реалната му цена без абонамент.
Относно претендирането на мораторна лихва върху цялото вземане:
Не може да се кумулира неустойка за забавено изпълнение на
парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на парично
задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско -
правни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две
обезщетения за един и същи вреди, резултат от забавата.
В практиката на ВКС се приема, че кумулиране на неустойка и
мораторна лихва, респ. едновременното им присъждане от съда, е
недопустимо, тъй като се касае за две различни гражданскоправни санкции -
законова и договорна, за едно и също неизпълнение. Кредиторът има право,
ако вследствие на неизпълнението е претърпял вреди в по-голям размер от
обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД. респ. от неустойката, да претендира и
15
получи разликата над законната лихва, респ. над неустойката, до пълния
размер на вредите, но в този случай той следва да докаже настъпването на
действителните вреди, размера им и причинно-следствената връзка с
неизпълнението.
В тази връзка, предявените по делото искове с правно основание чл.
422 ГПК, за сумата в размер на ..... лева - главница, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на Договор за електронни съобщителни услуги,
както и за сумата в размер на .... лева обезщетение за забава за периода от
01.04.2022 година до 23.02.2024 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.20234 година
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 263 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2024 година по ч.
гр. д. № 448/2024 г. по описа на Районен съд - МОНТАНА, се явяват
неоснователни, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тази
им част.
Относно направеното възражение за погасяване на част от
задължението по давност, съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/11 г. на ОСГТК
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
В конкретният случай се претендира неизпълнение на задължения в
периода 01.04.2022 г. до 29.10.2022 г., а не от 27.05.2019 г., на която дата е
сключен договорът за електронни съобщителни услуги. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано по електронната поща на съда
на 23.02.2024 г., т.е. към тази дата не е изтекъл предвидения в закона три
годишен давностен срок, поради което това възражение е неоснователно.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично
16
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
деловодни разноски общо в размер на в размер на 71.27 лева - внесена
държавна такса, като същевременно дружеството е представлявано от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му
се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на .... лева. По правилото
на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски съразмерно с уважената част на иска в размер на .... лева,
респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в
размер на .... лева.
Ищецът дължи на процесуалния представител на ответника адвокат
А. Д., член на САК адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и
съдействие по реда на чл.38 ал.1, във връзка с ал.2 от Закона за адвокатурата в
заповедното и исково производство в размер на ...... лв.с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. К. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ......, че към 23.02.2024 година
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на "....., със седалище и адрес на управление ..... с
ЕИК ....., за следните суми:
- ..... лева главница, представляваща неплатени суми за електронни
съобщителни услуги, предоставени със системен партиден № .... от 27.05.2019
г. по фактури, издадени за периода от 01.04.2022 година до 29.10.2022 година,
- ..... лв., незаплатени суми по предоставени устройства на изплащане,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.02.2024 година до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 263 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 26.02.2024 година по частно гр. д. № 448/2024 г. по описа на
Районен съд - МОНТАНА.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "....., със седалище и адрес на управление
..... с ЕИК ..... срещу Н. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ......
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с
чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на ..... лева главница,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
електронни съобщителни услуги от 27.05.2019 година, както и за сумата в
размер на .... лева мораторна лихва за периода 01.05.2022 г. до 23.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.02.2024 година до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 263 за изпълнение на парично задължение
17
по чл. 410 ГПК от 26.02.2024 година по ч. гр. д. № 448/2024 г. по описа на
Районен съд - МОНТАНА, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ...... да
заплати на ....., със седалище и адрес на управление ..... с ЕИК ..... сумата в
размер на .... лева представляваща направените от дружеството в исковото
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените
искове, както и сумата в размер на .... лева, представляваща направените от
дружеството в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с
уважената част на предявените искове.
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление ..... с ЕИК ....., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д., член на САК, личен № ....., сумата от ...... лв. с
включено ДДС, за оказаната правна помощ, защита и съдействие по реда на
чл.38 ал.1 във връзка с ал.2 от ЗА на Н. К. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ......
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 448/2024 година по описа на Районен съд -
Монтана.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
18