О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
02.11.2020 год., гр. Лом
Ломският
районен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на втори ноември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Елица Орманова,
Като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 428
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „БОРИСЛАВ БОРИСОВ – ББ“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Т.Б.Ц., чрез пълномощника си адв. Р.Б. от МАК против М.Д.Б. с
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с посочено правно
основание чл. 327, ал.1 от ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 594,00 лева с ДДС главница, представляващи стойността на
стоки, продадени чрез сделка на 11.06.2015г., както и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Съдът с
Разпореждане от 09.03.2020г. е приел за разглеждане предявения иск като е
разпоредил връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника по
реда на чл. 131 ГПК. Книжата са връчени на ответника при условията на чл.47 ГПК. Вследствие на необходимост от процесуално представителство на ответника
съдът е допуснал правна помощ на същия като е определил възнаграждение за
особения представител на ответника в размер на 300,00 лева.
Ищецът
„БОРИСЛАВ БОРИСОВ – ББ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Т.Б.Ц., чрез
пълномощника си адв. Р.Б. от МАК е подал молба с вх. № 260972/29.09.2020г., с
която моли на основание чл. 253 ГПК съдът да измени определението си от
28.09.2020г. в частта, с която е определен депозит за особения представител на
ответника М.Д.Б. в размер на 300 лева. Сочи, че поради изменението на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
обнародвано в ДВ бр.45/2020г., минималния размер на адвокатското възнаграждение
по дело с материален интерес до 1000 лева е в размер на 100 лева.
Съдът,
като е разгледал молбата на ищеца, с определение от 07.10.2020г. е оставил
същата без уважение като е указал на ищеца, че при невнасяне на определеното
възнаграждение за особен представител в указания с определението от
28.09.2020г. срок исковата молба ще бъде върната и производството по делото
прекратено. Определението е получено от адв. Б. на 09.10.2020г. Даденият
14-дневен срок с определението от 28.09.2020г. е започнал да тече на следващия
ден след получаване на същото, а именно от 30.09.2020г. като е изтекъл в
последния ден – 13.10.2020г. След получаване на определението от 07.10.2020г.,
с което молбата за намаляване на депозита за особен представител е оставена без
уважение, ищецът е разполагал със срок до 13.10.2020г. включително за внасяне
на определения депозит или за подаване на молба за продължаване на определения
срок. Не е сторено нито едното от двете действия.
Представителството
по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява на разноски
на ищеца, а не се финансира от
държавата, поради което по отношение на него не се прилагат правилата на
Закона за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Компетентен да определи размера на възнаграждението за особен
представител е съдът при условията на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на дължимото
от ищеца възнаграждение за особен представител следва да бъде определен от съда
с акта за допускане на правна помощ, като този размер се съобразява с указаното
в чл. 36, ал. 1 Закон за адвокатурата, препращащ към Наредба № 1/2004г. с
оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и
Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) при интерес до 1000 лв. за процесуално
представителство, защита и съдействие
адвокатското възнаграждение е 300 лв. Към датата на подаване на
настоящата молба действа цитираната разпоредба с последното й изменение,
обнародвано с ДВ бр.68 от 2020г. Действително към датата на подаване на
исковата молба - 02.03.2020г., е
действала предходната редакция на цитираната разпоредба и адвокатското
възнаграждение е било в минимален размер от 100 лева, но особеният представител
ще следва да окаже процесуално представителство на ответника и ще бъде назначен
по време, в което минималното възнаграждение за адвокатския труд вече е
определено на 300 лева съгласно последното изменение на цитираната разпоредба.
Чл. 47, ал. 6 от ГПК посочва, че възнаграждението на особения представител се определя от съда
съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора
от него. Така посочената възможност не вменява задължение на съда. В случая
процесуалният представител на ищеца е оценил своя адвокатски труд, който ще
положи по делото, в размер на 300 лева и за този размер е сключен договор за
правна защита и съдействие с ищеца. Не е налице причина, поради която да се
приеме, че трудът, който следва да положи бъдещият процесуален представител на
ответника, би се оценил в размер, по-нисък от този на ищцовия процесуален
представител, най-малкото поради съображение за справедливост и недопускане подценяването
на адвокатския труд.
И на последно
място ищецът е търговско дружество, чието принципно съществуване предполага
реализиране на печалба и съответно възможност да заплати адвокатско
възнаграждение в определения от съда размер.
Внасянето на
възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка
за движение на делото. Назначаването на особен представител на ответника е
процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при
наличието на предпоставките за това. То не е действие по искане на някоя от
страните или по инициатива на съда /т.е. не зависи нито от волята на страните,
нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК е
неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл. 76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението
за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски,
приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл. 128, т. 2 ГПК сочи, че
разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди
извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната
такса. Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива
се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е
прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба.
Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.
128, т. 2 ГПК за внасянето на дължими за образуването и движението на делото
разноски във вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК,
поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК. Всички тези последици са указани на ищеца с определението от 07.10.2020г.
Водим от горното
и на основание чл. 129, ал.4 вр. ал.3 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 3125 от 02.03.2020 г., подадена от „БОРИСЛАВ БОРИСОВ – ББ“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от Т.Б.Ц., чрез пълномощника си адв. Р.Б. от МАК
против М.Д.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***,
въз основа на която е образувано гр.д. № 428/2020 г. по описа на Районен
съд – Лом поради неотстраняване в указания
срок на нередовностите на същата.
ПРЕКРАТЯВА производството по Гражданско дело № 428 по описа на
РС- Лом за 2020 година.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред
Окръжен съд - Монтана в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: